№ 15619
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110155946 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес за
установяване на нищожност на клаузи от договор за потребителски
кредит)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
282699/11.10.2023 г., уточнена с молба с вх. № 325083/14.11.2023г. от А. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. .... чрез процесуален представител
адв. М. В. М., със съдебен адрес гр. Пловдив, бу....... срещу „Мк ЕООД ,ЕИК:
., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ........., представлявано
от с и а, с която се предявени обективно съединени установителни искове
за обявяване на нищожност на клаузи от Договор за кредит №
88285/08.06.2023 г., сключен между ищеца и ответника, както следва: чл.
1.2., регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „участие в
допълнителни томболи и промоции" в размер на 120.97 лева и чл.1.3,
регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга „комфорт" в размер
на 282.27 лева, на следните основания, посочени при условията на
евентуалност:
1. противоречие с добрите нрави, иск с правна квалификация чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД
2. възнаграждението е прекомерно и не е индивидуално уговорено, клаузите
са неравноправни, иск с правна квалификация чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
ЗЗПотр.
1
3. ГПР надвишава законовия допустим размер и с клаузите се въвеждат
такси, които са забранени от закона, иск с правна квалификация чл.22,
ал.1 вр. чл.19 и чл.10а ЗПК
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е страна по
Договор за кредит№ 88285/08.06.2023г. сключен със "М К" ЕООД. Съгласно
Договор за кредит№ 88285/08.06.2023 г. и ищецът трябва да върне сумата по
кредита която се явява сума от 564.90 лева, при сума на получаване 500.00
лева, при ГПР 41.96 %, ГЛП от 40.78% и при брой вноски 15.
Твърди, че съгласно чл.1.2 от Договор за кредит № 88285/08.06.2023г.
ищецът ми трябва да заплати възнаграждение за допълнителна услуга
„участие в допълнителни томболи и промоции" в размер на 120.97 лева,
разсрочена на 15 вноски, като сочи, че тази допълнителната услуга
представлява „участие в допълнителни томболи и промоции", представлява: -
възползване от промоционални продукти, -възползване от месечни промоции
и отстъпки, -възползване от индивидуални отстъпки.
Сочи, че съгласно чл.1.3 от Договор за кредит № 88285/08.06.2023г.
подзащитната му трябва да заплати възнаграждение за допълнителна услуга
„комфорт" в размер на 282.27 лева, разсрочена на 15 вноски, която
допълнителната услуга „комфорт", представлява: -правото на заемателя да
заплаща вноските си по кредита на домашния адрес, на служебния адрес или
на друг удобен адрес.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че клаузите са
нищожни, тъй като накърняват добрите нрави по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
На следващо място се твърди, че двете клаузи са нищожни, тъй като са
неравноправни по чл.143, т.19 ЗЗПотр., тъй като с тях се претендира сума
около 80 % от отпуснатия кредит. Като следващо основание за нищожност са
наведени доводи, че тези клаузи са неравноправни, тъй като въвеждат
задължение на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143, т.5
ЗЗПотр.). Като четвърто основание е посочено, че клаузите са нищожни, тъй
като заобикалят закона (чл.21, ал.1 ЗПК), тъй като с тях се увеличава
възнаграждението на кредитора, т.е. скрито водят до увеличение на ГПР,
което е нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Пето основание е посочено, че
представените клаузи въвеждат такси за потребителя, които са забранени по
чл.10а, ал.2 ЗПК.
Счита, че така уговорените клауза по чл.1.2 и 1.3 от Договор за кредит№
88285/08.06.2023 г. са нищожни. Моли съда да уважи така предявения иск.
Претендира разноски.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: Договор за кредит
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът признава, че между
страните е налице Индивидуален договор за заем № 88285/08.06.2023 г., с
който на ищцата е отпуснат заем в размер 500.00 лв. с 40.78 % лихвен процент,
2
който за срока на договора е 64.90 лв., при 41.96 % ГПР, с 15 двуседмични
вноски. Признава, че са налице клаузи чл.1.2 и чл.1.3 от договора, като твърди,
че клауза 1.2 представлява възможност от участие в томболи за парични
награди, използване на промоционални продукти, месечни промоции и
отстъпки, индивидуални отстъпки, включително подаръчни вноски за
погасяване на договори за кредит, отпускане на нови кредити при
преференциални условия и други. По силата на услугата по чл. 1.2 ищцата би
могла да се възползва от най-различни намаления, отстъпки и награди, които
дори надвишават цената на услугата, платена от нея. Излага доводи, че
клаузата по чл.1.3 представлява услуга ищецът да плати всяка една от
петнадесетте дължими вноски по договора на адрес, посочен от нея, без да
отделя специално време за посещение на офис на М К ЕООД или на ИзиПей,
за да извърши плащане, и без да извършва разходи за банкови и платежни
преводи. Оспорва клаузите да са в противоречие на закона, поради липса на
еквивалентност. Счита, че клаузите на се неравноправни. Същите били
действителни по чл.146, ал.1 ЗЗПотр. Не приема, че е налице заобикаляне на
закона по чл.19 ЗПК и са в противоречие на чл.10а ЗПК.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност и искането
делото да се прекрати, на основание чл.238, ал.2 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 1651/12.01.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е
необходимо да повтаря изложеното в цитирания съдебен акт (л.37-42 от
делото).
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като
3
кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет
не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки
разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води
до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е
изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Ето защо съдът приема, че
представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК.
Освен това ответникът не успя да докаже, че клаузите за допълнителни
услуги са индивидуално уговорено. Налице са неравноправни клаузи по
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗПотр.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък с разноски (л.50 от делото),
ищецът претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА с ДДС и
държавна такса в размер на 100.00 лева.
Съгласно даденото в т.1 от ТР 6/06.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъждат разноски, за които представя
доказателства. По делото е налице документ за внесена държавна такса в
размер на 50.00 лева, а не за 100.00 лева (л.7 от делото). Ето защо следва да се
признае само сумата от 50.00 лева.
При това положение „Мк ЕООД ,ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ......... следва да бъде осъден да заплати на А. Г.
С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ...... сумата от 50.00 лева
(петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 55946/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
4
материално затруднено лице е тази по НЗПП. Следователно за исковото
производството следва да се приложи НЗПП. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за
процесуално представително по дело възнаграждението е в размер от 100 до
360 лева. Отчитайки характера на исковото производството, изготвената
искова молба, която беше нередовна, въпреки многократното подаване на
такива молба от същия адвокат (над 20 на месец), неявяването му в о.с.з.,
представянето на правни доводи на базата copy-paste, богата съдебна практика
по исковата молба, както и че ищецът не се явил в открито съдебно заседание
(в нито едно от всички), съдът приема, че възнаграждението на адвоката
следва да бъде определен в минимален размер, а именно 100.00 лева.
По отношение на начисляването на ДДС върху възнаграждението по
чл.38 ЗА съдът приема следното:
Една част от съставите на ВКС приемат, че възнаграждението,
определено по реда на чл.38 ЗА следва да включва и ДДС. Считат, че върху
възнаграждението, което се определя от съда за безплатна правна помощ, не
представлява безплатна услуга, поради което се начислява ДДС. В този
смисъл са и други актове на ВКС: Определение № 50207 от 11.10.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1940/2022 г. Определение № 50139 от 10.05.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 5156/2021 г.
Друга част от съставите на ВКС приемат, че при възнаграждението по
чл.38 ЗА не следва да се присъжда ДДС. Те приемат, че безвъзмездните
доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Тази дейност не представлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка. В този смисъл е Определение №
917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
По отношение на претендираното ДДС, съдът възприема практиката,
обективирана в Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1323/2023 г., IV г. о., ГК, според която ДДС върху безплатно адвокатско
възнаграждение не е облагаема стока или 0 % данъчна ставка. Доколкото е
налице противоречива съдебна практика и е налице образувано дело С-744/23
на СЕС по отправено преюдициално запитване от настоящия състав, то
настоящият състав приема, че следва да се присъди адовкатско
възнаграждение без ДДС.
Ето защо „Мк ЕООД ,ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ......... следва да бъде осъден да заплати на адв. М. В. М., гр.
Пловдив, бул. „........... сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи
разноски по гр. д. № 55946/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни клаузи от Договор за кредит №
88285/08.06.2023 г., сключен между А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. ...... и „Мк ЕООД ,ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ........., както следва: чл. 1.2., регламентираща възнаграждение
за допълнителна услуга „участие в допълнителни томболи и промоции" в
размер на 120.97 лева и чл.1.3, регламентираща възнаграждение за
допълнителна услуга „комфорт" в размер на 282.27 лева, на основание, че
възнаграждението е прекомерно и не е индивидуално уговорено, клаузите
са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗПотр. и ГПР
надвишава законовия допустим размер, на основание ччл.22, ал.1 вр.
чл.19 и чл.10а ЗПК, по предявени искове от А. Г. С., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. ...... срещу „„Мк ЕООД ,ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ..........
ОСЪЖДА „Мк ЕООД ,ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ......... да заплати на А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. ...... сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляващи разноски
(държавна такса) по гр. д. № 55946/2023 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Мк ЕООД ,ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ......... да заплати на адв. М. В. М., гр. Пловдив, бул. „...........
сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи разноски по гр. д. №
55946/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6