РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Добрич, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230103490 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3124/2020 г. Добричкият районен
съд със заповед № 260377 от 13.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредил длъжникът Община Д. със
седалище в гр. Д., ул. ****, представлявана от кмета С. И. Г., като длъжник по
договор за правна защита и съдействие, да заплати на кредитора Д. И. Д. с
ЕГН ********** от гр. Д., бул. „***** сумата от: 1) 500 лева (петстотин
лева), представляваща неизплатено договорно възнаграждение по сключен
договор за правна защита и съдействие № ***, серия Д, бланков № **** за
извършена услуга - процесуално представителство на Добрички общински
съвет по административно дело № 280/2020 г. по описа на Административен
съд-Добрич, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (12.11.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 125.00 лева (сто
двадесет и пет лева ), представляваща направените съдебно-деловодни
разноски по частно гр. дело № 3124/2020 г. по описа на Районен съд -
Добрич.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
1
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 265745 от 12.10.2021 г.
съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията
си срещу възразилия длъжник в едномесечен срок, като довнесе пълния
режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч.
гр. дело № 3124/2020 г./.
С протоколно определение от 21.02.2022 г. съдът е оставил без
движение производството по делото, като е дал указания на ищцата да изложи
факти и обстоятелства, които да обосноват правния й интерес от предявените
искове.
В изпълнение на посочените указания Д. ИЛ. Д., чрез упълномощения
адвокат В.К. от АК – гр. Варна, е депозирала уточняваща искова молба с рег.
№ ****/02.03.2022 г.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който з
ищеца не е налице правен интерес от търсената искова защита, предвид на
което предявеният иск е недопустим. В условията на евентуалност се
поддържат възражения срещу неоснователността и недоказаността на
исковата претенция.
Безспорно е установено по делото, че частно гражданско дело №
3124/2020 год. на Районен съд Добрич е образувано по повод постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Д. ИЛ.
Д. срещу О. Д. гр. Д. Заявлението е уважено като е издадена заповед №
260377 от 13.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумата от 500 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по
сключен Договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението (12.11.2020 год.), както и сумата от 125
лв., представляваща сторените съдебно деловодни разноски по ч.гр.д.№
3124/2020 год. на Районен съд Добрич. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника на дата 16.11.2020 год.
Срещу издадената Заповед № 260377 от 13.11.2020 год. за изпълнение
на парично задължение, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът Община
Добричка е подал по реда на чл. 414а от ГПК писмено възражение рег. № вх.
***.
2
С възражението са наведени доводи и аргументи за недължимост на
пресъдените суми, поради това, че възнаграждението по договора за правна
защита и съдействие е платено в едномесечния срок от връчването на
заповедта, като се представя заверено копие от платежно нареждане с дата
04.12.2021 год., удостоверяващо плащането.
Въпреки плащането длъжникът счита Договора за правна защита и
съдействие за недействителен. Сочи се също така, че в Договора не е посочен
срок за плащане на уговореното възнаграждение, поради което същото не
било изискуемо и не ставало такова с подаването на заявлението по чл.410 от
ГПК, респ. не се дължат и лихви, респ. разноски по делото. Твърди се, че
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането и образуване на
производството.
В подадено по реда на чл. 414а, ал. 3 от ГПК становище рег.
№***/14.01.2021 год., кредиторът е признал, че е получил плащане, като
оставали дължими разноските в производството.
ДРС е приел, че плащането на задължението е осъществено след
образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, поради което
следва извода, че с действията си длъжникът е дал повод за завеждане на
делото и същият следва да понесе и разноските, направени по частно гр. дело
№ 3124/2020 год.
Не се спори по делото, че длъжникът е подал възражение по чл. 414а от
ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като с е позовал на
цялостно изпълнение от негова страна на задължението по заповедта.
Същевременно обаче е посочил, че не е дължал изпълнение на задължението
и е посочил причини, поради които оспорва вземането, т.е. налице са били
депозирани две възражения: по чл. 414а от ГПК и чл. 414 от ГПК.
Не се спори между страните по делото, че на 04.12.2020 г. длъжникът е
заплатил сумата от 500 лв., представляваща дължимо договорно
възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие № **
серия *, бланков № *** за извършена услуга - процесуално представителство
на Добрички общински съвет по административно дело № 280/2020 г. по
описа на Административен съд-Добрич – в тази насока е приложеното на л.
14-т от ч. гр. дело № 3124/2020 г. Добричкият районен съд платежно
нареждане.
3
Безспорно е също така, че към 21.04.2021 г. и задължението за сумата от
125 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно
гр. дело № 3124/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, е погасено от
страна на длъжника – ответник в настоящото производство. В тази насока е и
Постановлението от 21.04.2021 г. на ЧСИ В. Р. за прекратяване на
изпълнителното дело № 20217360400008 /това дело е било образувано въз
основа на издадения от ДРС изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3124/2020 г./.
От това следва, че предявеният установителен иск на основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради
погасяване вземането на ищеца, чрез плащане в хода на процеса.
По отношение искането за присъждане на сторените от ответника
разноски в настоящото производства, същото се основава на разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Относно разноските:
Доколкото съдът в исковото производство е дължан да се произнесе
по разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство (ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), то спорът остава за това как следва да се
разпредели отговорността за разноските в исковото производство. Ищцата не
поддържа искането си за присъждане на разноски в съдебно заседание.
Процесуалният представител на ответника оспорва дължимостта на
разноски в исковото производство, извличайки довод от погасяването на
вземанията, чрез плащане, в хода на процеса, считайки на това основание
предявеният иск за неоснователен - ответникът твърди, че не следва да понася
разноските, които ищецът е сторил в исковото производство, доколкото е
извършил изцяло плащане на дълга в хода на производството и преди
завеждане на исковата молба. Ответникът настоява, че не е дал повод за
образуване на настоящото дело, поради което на него следва да се присъдят
претърпените разноски.
Съдът съобразявайки доводите на страните намира искането за
присъждане на разноски в полза на ответника за неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се
отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че претендираната сума
е погасена, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне
4
на иска, като неоснователен, а за отхвърлянето му, като погасен чрез
плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. В случая искът се отхвърля, като погасен чрез плащане, след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита
предявен и установителния иск по чл. 422 ГПК). Възлагането на разноските в
тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените
в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е
извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без
значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали
тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по
делото. Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога
точно е направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали
направата им е предизвикана от поведението на ответника. От материалите по
заповедното производство се установява, че длъжникът е получил заповедта
за изпълнение на 16.11.2020 г. От този момент за него е започнал да тече
едномесечния срок да изпълни доброволно, в случай, че не оспорва
дължимостта - срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 16.12.2020 г.
Установено е, че на 04.12.2020 г. в срока за доброволно изпълнение,
длъжникът е внесъл по сметка на заявителя сумата от 500 лева. Следователно,
плащането е станало в промеждутъка между издаване на заповедта по чл. 410
ГПК и подаване на исковата молба, т.е. в хода на настоящото производство,
след което, на 16.12.1020 г. длъжникът е упражнил правото да възрази срещу
дължимостта на сумите по заповедта – подал е възражение по смисъла на чл.
414 ГПК.
В случая следва да се приеме, че ответникът е оспорвал иска и с това е
станал причина за завеждане на делото - подал е възражение и го е
поддържал. Тъй като длъжникът не е погасил дълга си преди процеса,
очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата
на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски. В случая в съдебно заседание ищцата не
5
поддържа искането си за разноски поради което такива няма да й бъдат
присъдени.
По изложените по-горе съображения в полза на ответника не са
дължими съдебно-деловодни разноски, претърпени в рамките на настоящото
исково производство. Уредената в чл.78 ГПК отговорност за разноски почива
на принципа, че разходите по водене на делото се възлагат на страната, дала
повод за предявяване на иска – ответника съобразно уважената част от иска
/чл.78, ал.1 ГПК/, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и признае иска /чл.78, ал.2 ГПК/ и ищецът за неоснователната част от
иска /чл.78, ал.3 ГПК/. Правото на разноски на ответника в хипотезата на
чл.78, ал.4 ГПК – при прекратяване на делото – също възниква само
доколкото ответникът не е станал причина за образуване на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска за
основателен, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде приложена
посочената разпоредбата предвидените в нея предпоставки следва да са
налице кумулативно.
Законът освобождава ответника от отговорност за разноски само при
кумулативното наличие на две предпоставки: с поведението си ответникът да
не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Необходимо е да
са налице и двете условия едновременно, за да бъдат възложени разноските
върху ищеца (Решение № 2619 от 19.XI.1965 г. по гр. д. № 2200/65 г., II г. о.).
Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с
оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора
по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без
значение неговото поведение, а това на ответника (Решение № 185 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о.).
Значението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че основанието за
присъждането на разноските не е непременно изхода на делото, а поведението
на ответната страна. В случая съдът счита, че не са изпълнени и двете
условия, визирани в цитираната разпоредба, доколкото ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на иска и не е признал същия.
Предпоставките са кумулативно дадени, поради което независимо от
извънсъдебното поведение на ответника преди узнаване за делото, когато той
6
не признава иска, то той дължи и съдебни разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК (арг. от Определение № 330 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012
г).
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
Община Д. със седалище в гр. Д., ул. „****, представлявана от кмета С. И. Г.,
като длъжник по Договор за правна защита и съдействие, дължи по
издадената от Добричкия районен съд заповед № 260377 от 13.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
3124/2020 г. в полза на кредитора Д. ИЛ. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., бул.
„****сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща неизплатено
договорно възнаграждение по сключен договор за правна защита и
съдействие № ***, серия *, бланков № *** за извършена услуга - процесуално
представителство на Добрички общински съвет по административно дело №
280/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (12.11.2020 г.) до
окончателното плащане, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ НА
ДЪЛЖИМАТА СУМА В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7