О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2085
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тридесети октомври
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Р.-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова гражданско дело № 1455 по описа
за 2019 година.
С Решение № 1820
от 15.07.2019г., постановено по гр. дело № 6568/2018г. по описа на Районен –
Бургас е прието за установено по отношение на М.И.М., че дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД със седалище гр. София сума в размер от 3 947, 96 лева,
представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **********/05.03.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 10.04.2018г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на Заповед №
1293/12.04.2018г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело №
2515/2018г. по описа на Районен съд – Бургас. С цитираното решение е отхвърлен
като неоснователен предявения иск на „Профи кредит България“ ЕООД със седалище
гр. София против М.И.М. за заплащане на сумата от 1 050, 57 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № **********/05.03.2014г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Профи кредит България” ЕООД в частта, в която се отхвърлят предявените искове за сума в размер от 1 050, 57 лева. С въззивната жалба се претендира първоинстанционното решение в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск и в тази му част да бъде уважен. В жалбата се посочва, че съдът неоснователно и неправилно е констатирал, че клаузата, уговаряща договорно възнаграждение е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като размерът противоречи на добрите нрави. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и в преклузивния срок за атакуването му. Депозирана е от лице, което има правен интерес да атакува първоинстанционното решение, дължимата държавна такса е заплатена процесуалния представител на жалбоподателя разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – М.И.М. чрез назначения му особен предсатвител –
адвокат А.Н. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че уговорения размер на
договорната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва и не
съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
отношения. Претендира се да бъде потвърдено атакуваното решение на Районен съд
– Бургас като правилно и законосъобразно. Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са няколко обективно съединени иска от „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София против М.И.М., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане за сума в размер от 4 998, 53 лева, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В исковата молба се посочва, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение – Договор за потребителски кредит № ********** и вземанията спрямо ответната страна са възникнали именно въз основа на неизпълнение на поетите договорни задължения и въз основа на тези неизпълнени задължения е депозирано и заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд – Бургас и образувано в частно гр. дело № 2515/2018г. по описа на БРС и е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1293 от 12.04.2018г.
По делото е депозиран писмен отговор от страна на М.И.М. чрез неговия особен представител, в който се посочва, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита и се отправя възражение, че Договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК – не е съобразен със задължителните реквизи на чл. 11 от ЗПК – липсва погасителен план, липсва методика на изчисляване на референтния лихвен процент, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 34864 от 09.08.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 1820 от 15.07.2019г., постановено
по гр. дело № 6568/2018г. по описа на Районен – Бургас в частта, в която е
отхвърлена претенцията на ищцовото дружество за сума в размер от 1 050, 57
лева, представляваща неизплатено договорно задължение по Договор за
потребителски кредит № 5700128817/05.03.2014г.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.