Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….….гр.София, 13.03.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл.съдия Андрей Г.ев
при участието на секретаря Поля Г., като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 16125
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Съдът
е сезиран с жалба, подадена от „Д.Б.“
ЕООД срещу решение № 444747 от 05.07.2018г., постановено по гр.дело № 77910/ 2017г., на
Софийски районен съд, 119 състав, с
което са уважени предявените от Д. Г. Ръжейкова обективно кумулативно съединени
искове, както следва: 1/ с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ – за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението от длъжността „продавач-
консултант“ в „Д.Б.“ ЕООД, извършено със заповед № 103 от 23.10.2017г. на
Управителя на „Д.Б.“ ЕООД, 2/ с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за
възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „продавач-консултант“
в „Д.Б.“ ЕООД и 3/ с правно основание
чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 2
400,00лв. като обезщетение за 6 месечния период на оставане без работа в
резултат на уволнението, считано от датата на уволнението 23.10.2017г., ведно
със законната лихва от 05.07.2018г.- до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Д.Б.“ ЕООД заявява искане за отмяна на обжалваното
решение, като се позовава на отменителните основания–нарушение на материалния
закон и неправилност, произтичаща от неправилната преценка на събраните по
делото доказателства и в частност – на гласните доказателства. Възразява, че от
събраните по делото доказателства не се установява изборът на ищцата относно
основанието, на което да бъде прекратено
трудовото й правоотношение, да е направен под натиск и без възможност за
обмисляне. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства се установяват извършените от ищцата нарушения на
трудовата дисциплина и именно те са мотивирали работодателяj да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, поради което
не е налице приетото от съда нарушение на чл.8 от КТ от страна на работодателя.
Напротив, въззивникът- ответник счита, че законът му дава право да обясни на
работника причините за прекратяване на трудовото правоотношение и напълно
допустимо да му предостави варианти за прекратяване, като независимо от приетия
от работника вариант – за последния съществува гарантираният път за
съдебна защита в случай, че счита
уволнението за незаконно. Възразява, че в нарушение на диспозитивното начало от
първата инстанция е разглеждан въпросът за проява на недобросъвестно поведение от негова страна
/на ответника-работодател/, доколкото ищцата поддържа като основания за незаконосъобразност
на спорното уволнение - измама и заплаха. С изложените доводи, подробно развити
в жалбата ответникът мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове, с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, Д.Г. Р.
оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като законосъобразно и правилно. Подробни
съображения в подкрепа на заявеното становище въззиваемата страна развива в
писмения отговор на жалбата. Счита, че правилно с обжалваното решение са ценени
събраните по делото гласни доказателства. Твърди, че от показанията на св.Ю.
категорично се установява упражнен върху нея натиск при прекратяване на
трудовия договор. Моли в тази връзка съдът да вземе предвид установения от
самите свидетели на ответника факт, че двете заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение - по взаимно съгласие и чрез налагане на наказание - дисциплинарно
уволнение, са били изготвени предварително, като втората заповед е била с цел –
сплашването й, за да приеме първия
вариант на прекратяване на трудовия договор- по взаимно съгласие. Заявява
искане за присъждане на разноските по делото, направени във въззивното
производство.
Съдът
е сезиран и с частна жалба, подадена от ответника „Д.Б.“ ЕООД срещу
определението от 04.09.2018г., с което е оставено без уважение искането му по
чл.248 от ГПК - за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските за съдебно-графологическа експертиза /СГр.Е/, които са му възложени. Твърди, че той не е
станал повод за събиране на това доказателство, а то е допуснато във връзка с
необосновано оспорване от ищцата на автентичността на подписа на управителя на
спорната заповед за изпълнение. Поради това, ответникът счита, че разноските за
събиране на това доказателство следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Насрещната
страна по частната жалба, Д.Г. Р., оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Поради това съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване, искови претенции с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, чл.344,ал.1,т.2 от КТ
и чл.344,ал.1,т.3 от КТ.
С обжалваното решение е прието, с оглед
събраните по делото гласни доказателства, че
в нарушение на принципа за
добросъвестност, установен с нормата на чл.8,ал.1 от КТ, ответникът - работодател
е упражнил съзнателно влияние върху волята на ищцата да приеме прекратяване на
трудовото правоотношение по начин, който в последствие би затруднил защитата й
срещу неправомерните действия на работодателя. От първата инстанция е прието,
че на ищцата не е дадена възможност да формира свободна и недвусмислена воля за
прекратяването на трудовия договор. Като последица от това, с обжалваното решение
е приета за доказана незаконосъобразността на спорното уволнение, извършено на
основанието по чл.325,ал.1,т.1 от КТ и съответно- основателността на предявения
иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ и основателността на обусловените претенции по т.2
и т.3 на чл.344,ал.1 от КТ.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана
основателността на предявените искове.
Между
страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало от трудовия договор от 09.05.2017г., изменен в частта относно срока
/трансформиран в безсрочен/ с допълнително споразумение от 31.08.2017г. , в
рамките на което ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“ в магазин на
ответното дружество.
Със
спорната заповед № 103 от 23.10.2017г. трудовият договор на ищцата е прекратен
на основанието по чл.325,ал.1,т.1 от КТ – по взаимно съгласие, въз основа на
молба на ищцата за прекратяване на правоотношението на посоченото основание от
23.10.2017г.
Между
страните по делото няма спор, а и от ангажираните от самия ответник гласни
доказателства се установява, че от страна на работодателя е било взето
категоричното решение за прекратяване на трудовия договор с ищцата , като са
били предварително изготвени два варианта на прекратяването – по взаимно
съгласие и „поради несправяне с работата“ /съгласно св.показания на св.Ю. /. От
показанията на свидетеля на ответника, а и от признанието на самата ищца,
съдържаща се в исковата молба, се установява, че на ищцата е бил предоставен
избор на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, след като й е
било обяснено- по признание на самата нея в исковата молба, потвърдено и с
показанията на св.Ю. , че не е оправдала доверието на ръководството и не е в
унисон с целите и задачите, които ответното дружество си поставя. Самата ищца
признава, че й е било предложено прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, като й е било обяснено, че ако не приеме този вариант-
трудовият договор ще бъде прекратен на друго основание- соченото от ищцата е
„дисциплинарно уволнение“, а установеното от свидетеля на ответника –„поради
несправяне с работата“, което по своята правна същност представлява соченото от
ищцата основание за прекратяване на трудовия договор. Настоящият съдебен състав приема, обаче,
че така предоставения от ответника избор
на ищцата , не представлява нарушение на принципа за добросъвестност, установен
с нормата на чл.8,ал.1 от КТ. Добросъвестното упражняване на права и задължения
от страните по трудовия договор се презюмира- чл.8,ал.2 от КТ, поради което и в
доказателствена тежест на ищцата е оборването на тази презумпция . В тази
връзка следва да се посочи, че единственото ангажирано от ищцата гласно
доказателство- показанията на св.Й., не опровергават законоустановената
презумпция, по съображенията, изложени по-долу в мотивите. Настоящият съдебен
състав приема, че от показанията на св.Ю. се установява, че ищцата е била
запозната с извършените от нея нарушения на трудовата дисциплина и постъпилите
в тази връзка оплаквания срещу нея, като показанията на свидетелката относно
фактите на допуснати нарушения от ищцата се потвърждават и от представените от ответника
писмени доказателства на л.45-л.49 от първоинстанционното дело. Ищцата твърди,
че е избрала варианта за прекратяване на трудовото й правоотношение – по
взаимно съгласие, в резултат на унижението и отвращението от „нечовешкото
отношение“ които са имали към нея свидетелката Ю. и г-жа А.Н.- неин пряк
ръководители, както и поради незнание какви неблагоприятни последици би имала
за нея втората заповед- за дисциплинарно уволнение и в резултат на това е
подписала молбата за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Т.е. ,
самата ищца не твърди приетия от първоинстанционния съд факт, че не е взела
спокойно и обмислено решението за прекратяване на договора по взаимно съгласие.
Нещо повече, ищцата не твърди и не установява да е искала и горепосочените
служителите на ответника да й е отказано допълнително време за размисъл,
включващ и обаждане /консултация с доверен на нея човек. Ищцата е разполагала и
с правната възможност да откаже да направи избора и да търси защита срещу
уволнението /и в хипотезата на дисциплинарно уволнение/ по съдебен ред, каквото право има по закон.
Действително, между страните по делото няма спор, че се касае за първата работа
на ищцата, но тя е дееспособно пълнолетно лице, което формира правно валидна
воля и може да взема валидни решения ,
като тя следва да знае своите
законоустановени права и задължения. По
делото не се установяват твърдяните от ищцата с исковата молба - измама и
изнудване при подаване от нейна страна на молбата за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Установените от ищцата изискани обяснения във
връзка с несправянето с възложените й трудови задължения и уведомяването й , че
работодателят ще упражни правото си да прекрати трудовото й правоотношение чрез
налагане на дисциплинарно наказание – уволнение не представляват като измама
/която по дефиниция предвижда въвеждане на лицето в заблуждение, каквото в
случая не се установява/ , нито заплаха, тъй като упражняване на
законоустановеното за работодателя право на основанието, което той счита, че е
налице за прекратяване на трудовото правоотношение – дисциплинарно уволнение,
не представлява заплаха, още повече че срещу това право на работодателя
законодателят е предвидил реципрочно право на работника за защита по съдебен
ред в случай, че първото е не е налице. Не се установява отправена заплаха от
страна на свидетелката Ю.- пряк ръководител на ищцата, че ако не подпише
молбата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, ще бъде
развалено бъдещето й, като бъде уволнена дисциплинарно, както необосновано е
прието с обжалваното решение. От показанията на св.Ю. установява, че като цяло
политиката на компанията е такава, че да бъдат подкрепени младите хора да
работят и да се учат от грешките си и никога „ не биха създали условия“ да
развалят бъдещето на някой, ако трудовият договор бъде прекратен на някой член
, който не е много удачен. Тези
показания на свидетелката са неправилно интерпретирани от първоинстанционния
съд, като е прието, че от свидетелката е отправена заплаха- твърдение, че
последствията от прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата чрез
дисциплинарно уволнение „ще развали бъдещето на ищцата“. Твърдяната от ищцата заплаха не се установява
и от показанията на самия свидетел на ищцата – св.Г. Й.. Следва да се посочи,
че показанията на този свидетел настоящият съдебен състав намира, че не следва
да бъдат кредитирани, доколкото не почиват на негови преки и непосредствени
впечатления, /самият свидетел освен, че не е присъствал на разговора между ищцата
и служителите на ответника, признава, че макар да е бил наблизо, не е чул
същия/, а препредават твърдения на ищцата за благоприятни за нея по отношение
на спора по делото факти. Нещо повече, свидетелят установява, че след този
разговор ищцата му е казала, че трудовият й договор е прекратен и тя вече няма
трудови правоотношения с ответника, както и че договорът е прекратен по
неправомерен начин, по който тя не е искала да се случи, тъй като са й
предоставили избор да бъде уволнена дисциплинарно и това да бъде вписано в
трудовата й книжка или договорът й да бъде прекратен по взаимно съгласие – т.е.
потвърждават признатия и от самия ответник факт, че на ищцата е бил предоставен
избор, но св.Й. не установява спрямо ищцата да е бил упражнен натиск или да са
и отправяни заплахи. Що се отнася до „очернянето на живота“, то от показанията
на св.Й. се установява, че това е възприятие на самата ищца, което тя е искала
да избегне, в случай, че й бъде наложено дисциплинарно наказание, а не че от служителите
на ответника е било отправено твърдение-
„заплаха“.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от ищцата не е
доказано твърдяното от нея опорочаване на волята й , отразена в подаденото от нея предизвестието
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, поради упражнена върху
нея заплаха от страна на ответника – чрез заплашването й с дисциплинарно
уволнение или чрез измама. За да е налице опорочаване на волята на ищцата чрез
твърдяната от нея упражнена от ответника заплаха по смисъла на чл.30 от ЗЗД, то
по делото следва да бъде доказано реализирано от ответника поведение, което да е създало у ищцата основателен страх
за нейния живот или нейното имущество. Настоящият съдебен състав приема, че по
делото не се установява наличието на посоченото поведение, което да е проявено
от страна на ответника-работодател. Изявленията за дисциплинарно уволнение на
ищцата, което изхожда от законния
представител на ответника /предвид наличието на съставена предварителна заповед
за същото/, съдът приема, че не е от
категорията на тези, които да имат за последица възбуждането на основателен
страх у работника/служител за живота или имуществото му, след като дисциплинарното уволнение е законово
установена правна възможност за прекратяване на трудовото правоотношение за
работодателя, а при незаконност на същата – работникът разполага с исковия път за
защита по чл.344 от КТ. В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна
практика- Определение № 344/
27.03.2017г. по гр.д.№ 60222/ 2016г. на ІV ГО на ВКС. С оглед изложените
мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява твърдяното от ищцата опорочаване на волята й при
подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, както и от ищцата , в съответствие с носената от нея доказателствена
тежест не е опровергана установената с
чл.8,ал.2 от КТ презумпция за добросъвестно упражняване на права от страна на
ответника-работодател при прекратяване на трудовото й правоотношение на
основанието по чл.325,ал.1,т.1 от КТ. Що
се отнася до коментирания от първоинстанционния съд 7 дн.срок, в който съдът
приема, че отправилата предложението за прекратяване на трудовия договор страна
би могла да размисли, следва да се посочи, че този срок е установен като краен за приемане на предложението, като няма правна пречка предложението да бъде
прието незабавно, както в конкретния случай.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че в при доказаното
наличие на основанието по чл.325,ал.1,т.1 от КТ, уволнението на ищцата е
законосъобразно, а предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява
неоснователен и като последица от това – неоснователни се явяват и обусловените
от него претенции по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
По
частната жалба на ответника по чл.248 от ГПК
Като
последица от горния изход на делото определението следва да бъде отменено, тъй
като извършените от ответника разноски по делото следва да бъдат възложени в
тежест на ищцата, на основание чл.78,ал.3 от ГПК. Ответникът е направил
разноски за първата инстанция в размер на 1100,лв., включващи 900лв. –
адвокатско възнаграждение и 200,00лв.- депозит за вещо лице по СГр.Е. За въззивното производство на ответника се
следват разноски в размер на 813,00лв. –държавни такси по въззивната и частната
жалба и адв.възнаграждение.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 444747 от
05.07.2018г., постановено по гр.дело №
77910/ 2017г., на Софийски районен съд, 119 състав и определението по чл.248 от ГПК от 04.09.2018г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г. Р. срещу от „Д.Б.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както
следва: 1/ с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ – за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението от длъжността „продавач- консултант“ в „Д.Б.“
ЕООД, извършено със заповед № 103 от 23.10.2017г. на Управителя на „Д.Б.“ ЕООД,
2/ с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на
длъжността, заемана преди уволнението – „продавач-консултант“ в „Д.Б.“
ЕООД и 3/ с правно основание
чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 2
400,00лв. като обезщетение за 6 месечния период на оставане без работа в
резултат на уволнението, считано от датата на уволнението 23.10.2017г., ведно
със законната лихва от 05.07.2018г.- до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Г. Р. да заплати на „Д.Б.“
ЕООД - сумата от
1 100,00лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
813,00лв.- разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК , в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.