№ 649
гр. Варна, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900644 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ИМ на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „**** срещу ЕТ „Дом –
Игнат Раденков“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** с
която се отправя искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер 136 897,22 лв., представляваща неизплатени задължения по сключени
между страните Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год. и Договор за заем № ******
от 27.03.2019 год., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 56,
том 2, рег. № 3205, дело № 238 от 2019 год., вх. рег. № 7467/29.03.2019 год., дв. вх. рег. №
7390. С ИМ ищецът е представил писмени доказателства и е отправил искане за провеждане
на ССчЕ.
С Определение № 1604/01.12.2021 год. съдът е постановил, че спорът подлежи на
разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/ и е разпоредил препис от
ИМ да бъде връчен на ответника.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор на ИМ, в който навежда
твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените искове, нередовност на ИМ,
нищожност на договорите за заем и отделни техни клаузи, както и за нищожност на клаузи
от приложимите Общи условия.
В депозираната ДИМ, ищцовото дружество поддържа и пояснява фактическите и
правните си твърдения, изложени в ИМ, като прави искане за издаване на съдебно
удостоверение и допускане на изменение на първоначално формулираните задачи по ССчЕ.
В отговора на ДИМ, ЕТ „Дом Игнат Раденков“ също поддържа релевираните в
отговора на ИМ свои възражения.
Съдът приема размяната на книжа за приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заемни
правоотношения между тях, от които произтичат вземанията на ищеца спрямо ответника в
общ размер на 136 897,22 лв.; исковете са предявени в предвидения в чл. 415, ал. 4 ГПК
едномесечен срок, поради което, съдът приема, че същите са допустими.
По предварителните въпроси:
Спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
1
При наличие на съмнение относно приложима потребителска закрила, на страните
следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор,
както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе
преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответното дружество,
обективирано в отговора на ДИМ, за произнасяне дали е налице злоупотреба с процесуални
права и съответно евентуално налагане на глоба на адв. Д.Т. – ВАК на основание чл. 89, т. 3
ГПК, съдът намира, че не следва да се произнася.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира представените с ИМ писмени доказателства за допустими и
относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране, с
изключение на представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата
молба, находящи се на л. 8-10, 15-18, 21-25, 27-31, 33-35, 37-38, 49-60, както и стр.43-44.
Тяхното допускане до събиране следва да се отложи, като на ищеца следва да бъде дадена
възможност най-късно в насроченото открито съдебно заседание да завери за вярност в
цялост /гърбът/ същите.
СЪДЪТ намира, че с оглед разпределянето на доказателствената тежест по спора,
следва да бъде уважено искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред третото за спора лице – „Кредит Комерс“ ЕАД. На ищеца следва да бъде
указано обаче, че за изготвянето на удостоверението е необходимо да предостави на съда в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение идентификационните
данни на дружеството „Кредит Комерс“ ЕАД.
СЪДЪТ преценява като допустимо и относимо към спора искането на ищеца за
провеждане на съдебно-счетоводна експертиза по изведените в ДИМ въпроси като
служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор изисква допълване на
нейната задача по почин на съда.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно заседание да
изложат становища във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на
основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният
доклад на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „**** срещу ЕТ „Дом –
Игнат Раденков“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„****** искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер 136 897,22 лв., представляваща неизплатени задължения по сключени между
страните Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год. и Договор за заем № ****** от
27.03.2019 год., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 56, том
2, рег. № 3205, дело № 238 от 2019 год., вх. рег. № 7467/29.03.2019 год., дв. вх. рег. № 7390,
2
както следва:
Сумата от 62 500 лева – главница по договор за заем № ******* год./28.03.2019 год.
Сумата от 10 416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № *******
год./28.03.2019 год. в размер на 25 % на годишна база, изчислена за периода 28.03.2020 –
23.11.2020 год.
Сумата от 20 104.17 лева – наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем №
******* год./28.03.2019 год., начислена за периода от 14.05.2020 год. до датата на
прекратяване на договора 23.11.2020 год.
Сумата от 37 500 лева – договорна неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем №
******* год./28.03.2019 год.
Сумата от 1 111.11 лева – законна лихва върху главницата от 62 500 лева, начислена
от датата на прекратяване на договор за заем № ******* год./28.03.2019 год. - 23.11.2020
год. до датата на заявлението по чл.417 ГПК
Сумата от 2 500 лв. – главница по договор за заем № ****** год./27.03.2019 год.,
Сумата от 416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № ****** год./27.03.2019
год. по чл.2.2 б.“ж“ и б.“з“ за периода 28.03.2020 – 28.11.2020 год.
Сумата от 804.17 лева – наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем №
****** год./27.03.2019 год., начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год.
Сумата от 1 500 лева – договорна неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем №
****** год./27.03.2019 год.
Сумата от 44.44 лева – законна лихва върху главницата от 2 500 лева, начислена от
датата на прекратяване на договор за заем № ****** год./27.03.2019 год. - 23.11.2020 год. до
датата на заявлението по чл.417 ГПК,
ведно със законна лихва върху главниците по двата договора за заем, начиная от
датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че между него и ответника при Общи
условия и предварително предоставен Стандартен европейски формуляр за информация по
кредити били сключени Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год. за сумата от 62 500
лв. и Договор за заем № ****** от 27.03.2019 год., за сумата от 2 500 лв. Посочените
договори били прекратени едностранно от заемодателя поради неплащане на задълженията
от страна на заемополучателя, в следствие на което, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК като било образувано ч. гр. дело № 1508/ 2021 год. по
описа на ВРС. Срещу издадената Заповед № 260930/03.02.2021 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК в
следствие на което било образувано настоящото производство. Ищецът счита, че липсата на
инкорпорирано във възражението оспорване на вземанията за дължимите главници,
възнаградителни и наказателни лихви, както и за неустойката по Договор № ****** год.
водело до признание на дължимостта им. Алтернативно, посочва, че с депозираната искова
молба желае установяване на дължимостта на всички суми по издадената заповед за
изпълнение, възлизащи общо на 136 897.22 лв.
3
По отношение на Договор за заем № ******* от 28.03.2019 год., главницата от 62 500
лв. била предоставена по Б.и сметки на ответника при преференциален годишен лихвен
процент от 15%, фиксиран за първите 12 месеца, като след този период, до края на договора
същият се покачвал на 25%. Съгласно погасителния план, до 28-мо число на всеки месец,
ответникът следвало да заплаща само дължимата лихва в размер на месечна вноска от 781,25
лв. за първите 12 месеца и съответно 1302,08 лв. за останалия период на договора. Пълният
размер на главницата бил дължим в крайния срок на договора, а при предсрочното му
прекратяване по вина на заемополучателя – към датата на предсрочното прекратяване.
Длъжникът изпълнявал задълженията си само в първите 12 месеца, поради което на
основание чл. 2.7 от договора с изявление за прекратяване и покана за доброволно
изпълнение с изх. № 198/23.11.2020 год., връчена лично на ответника на 23.11.2020 год.,
заемодателят обявил предсрочната изискуемост на задълженията. Наред с главницата, се
претендират и лихва от 25% за периода 28.03.2020 – 23.11.2020 год. в общ размер от
10 416,67 лв.; наказателна лихва за забава от 5% месечно (чл. 2.6), начислена за периода от
14.05.2020 год. до датата на прекратяване на договора 23.11.2020 год. в общ размер на
20 104.17 лв.; неустойка от 60% (чл. 2.7) върху заемната сума - 37 500 лв.; както и законна
лихва от 1111.11 лв. върху главницата за периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. – датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК пред ВРС.
Основано на Договор за заем № ****** от 27.03.2019 год. е и искането за
установяване дължимостта на главницата от 2500 лв., предоставена на ответника в брой при
подписване на договора, също при фиксиран за първите 12 месеца лихвен процент от 15% и
фиксиран лихвен процент от 25% за последващия период до края на договора. Ответникът
следвало да заплаща ежемесечно само лихвата в уговорения размер, а главницата в нейния
пълен размер – в края на срока на договора, освен при предсрочно прекратяване на
правоотношението по вина на заемополучателя, като в този случай пълният размер на
главницата следвало да бъде заплатен към датата на предсрочното прекратяване.
Едноличният търговец заплатил лихвата само за първите 12 месеца, поради което с
изявление за прекратяване на договора за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. №
197/23.11.2020 год., връчена на заемополучателя лично на 23.11.2020 год., кредиторът
обявил предсрочната изискуемост на договора поради неплащане на дължимите суми. В
следствие на обявената предсрочна изискуемост се претендира установяване на
дължимостта на главницата от 2500 лв.; вземането за лихва от 25 % за периода 28.03.2020 –
28.11.2020 год. от 416.67 лв. (чл. 2.2, б. „ж“ (2) и чл. 2.2, б. „з“ и „и“); наказателна лихва за
забава от 5% месечно за периода, начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год. възлизаща
на 804.17 лв. (чл. 2.6 и 2.8); неустойка от 60%, (чл. 2.7), начислявана върху главницата с общ
размер от 1500 лв.; както и законна лихва от 44.44 лв., начислявана върху главницата за
периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
пред ВРС.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В срока за отговор, ответникът ЕТ „ДОМ ИГНАТ РАДЕНКОВ“ е депозирал отговор
на ИМ, в който навежда твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Излага, че ИМ е нередовна като на ищеца е следвало да бъдат дадени указания за
отстраняване на неяснотите в твърденията му, свързани с правния му интерес от
предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекратяването на договорите за заем и основанието,
от което черпи правата си на заемодател. Твърдението си за недопустимост на иска,
ответникът обосновава с аргумента, че издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.
417, т. 2 ГПК е обусловено от притежаването на качеството банка на заявителя, а в
настоящия случай такова липсва, тъй като ищецът е финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ. Излага се и че ищцовото дружество не може да се ползва от облекчения режим за
събиране на вземанията си въз основа на договорната ипотека по реда на чл. 417, т. 3 ГПК,
тъй като същото цели установяването им на база договорите за заем. В тази връзка се
излага, че доколкото процесната заповед е била издадена именно на основание договора за
4
ипотека, то исковото производство не се явява продължение на заповедното такова, тъй като
в ИМ ищецът е посочил, че вземанията му произтичат от двата договора за заем. Така
доколкото ищецът може да реализира вземанията си по принудителен ред въз основа на
заповедта и издадения изпълнителен лист, то отвеникът счита, че исковото производство
следва да бъде прекратено поради разминаването между основанието на иска и това за
издаването на заповедта.
На следващо място се въвежда възражение за нищожност на договорите за заем.
Излага се, че в тях липсва упоменаване на целта на предоставянето на средствата, като в
тази връзка се посочва, че те не са били предназначени за използване в търговската дейност
на ответника, тъй като такава нямало от 2011 год., а за лични нужди на физическото лице
Игнат Раденков. Ответникът подчертава и че според последователната практика на ВКС
физическо лице и регистриран от същото лице едноличен търговец не съставляват различни
правни субекти, като регистрацията на ЕТ ползва физическото лице при осъществяването на
търговската му дейност по занятие. Едновременно с това, физическото лице отговаря с
личното си имущество както за свои лични задължения, така и за задължения, поети в
качеството му на търговец.
Отбелязва се, че по своята правна същност сключените договори разкриват
признаците на потребителски такива, поради причина, че ЕТ е потребител по смисъла на §
13, т. 1 ДР от ЗЗП, което прави приложими разпоредбите на последния. В тази връзка се
подчертава, че от представените от ищеца доказателства не се установява индивидуалното
уговаряне на клаузи по заемните правоотношения.
В изложението си, ЕТ изтъква, че договорите са недействителни, тъй като ГПР в
размер на 23% е посочен невярно като реалният му размер е 24,4169%, както и защото не са
спазени правилата за изчисляването му по Приложение № 1 от ЗКНИП. Възразява се и че чл.
2.6 и 2.8 от двата договора за заем, имащи идентично съдържание, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, понеже неустойката по чл. 2.6 противоречи на обичайните
й функции и води до възможност за несправедливо обогатяване на заемодателя, а
дължимостта на неустойката по чл. 2.8 влиза в противоречие с дадените в ТР 3/2017 по тълк.
дело № 3/2017 на ОСГТК на ВКС указания. Същите клаузи ответникът счита и за
неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, съответно нищожни съгласно чл. 40 от
ЗКНИП във вр. с чл. 146 от ЗЗП. На база тези аргументи, а и поради противоречие с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се твърди и нищожност на предвидената в чл. 2.7 от
договорите за заем неустойка за забава, както и нищожност на чл. 2.9 от двата договора
понеже последната обединява „наказателната лихва” по чл. 2.6 и 2.8 и неустойката по чл.
2.7. Отбелязва се, че чл. 2.11 е договорен във вреда на потребителя, предвид тежките
неустоечни клаузи по чл. 2.6, 2.7 и 2.8, а клаузата на чл. 2.12 – поради неотнасяне на
надвнесени суми за погасяване на главницата без писмено уведомление за това. Във вреда
на потребителя се претендира, че е уговорен и чл. 4.2 (с изключение на б. „а”), предвиждащ
едностранното увеличение на размера на възнаградителната лихва. Договорени във вреда на
потребителя са и чл. 4.7, 4.8 и 6.2 поради свръх обезщетение. Заемополучателят твърди и
нееквивалентност на престациите по двата договора, тъй като заемодателят цели получаване
на печалба в размер по-голям от предоставената главница. Поддържа се и че общите
условия, при които договорите са били сключени също съдържат множество нищожни
клаузи. Въз основа на всичко изложено до тук се прави извод, че договорите за заем са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 4 ЗЗД, като наред с
това се отбелязва и че е нарушена забраната за неоснователно обогатяване по чл. 71 ЗЗД вр.
чл.. 70, ал. 3 ЗЗД и чл. 32, ал. 1 ЗПК, респ. чл. 41, ал. 1 ЗКНИП. Формулирани се и
възражения, свързани с гаранционната вноска в размер на 15% от стойността на главницата
по договорите, тъй като с оглед техните условия, заемополучателят получава 85% от
заемните суми, а в същото време дължи лихва върху 100% от тях.
В ДИМ се отбелязва, че с изявлението за обявяването на кредитите за предсрочно
изискуми, договорите не са били развалени, а само задълженията по тях са били превърнати
от срочни в безсрочни, което е позволило на кредитора да иска незабавно им изпълнение.
5
Във връзка с възражението за неоснователност на иска поради разминаването в основанията
за издаване на заповедта за изпълнение и това за предявяване на иска, се обръща внимание,
че предмет на исковото производство е вземането, основано на представения документ –
ипотечния акт, инкорпориращ в себе си договорите за заем и установяващ съществуването,
размера и изискуемостта на вземанията по тях. Заемодателят заявява, че доколкото заемните
правоотношения са възникнали между търговци, то заемополучателят не може да се ползва
от защитата, предвидена в ЗЗП, което изключва и възраженията му за нищожност на
договора и отделни негови клаузи поради противоречие със закона. Оспорва се и
твърдението на ответника, че част от отпуснатите суми са били използвани за изпълнението
на старо задължение на физическото лице Игнат Раденков, тъй като сумите са били
преведни по сметка на едноличния търговец. Твърди се, че през 2018 год. между страните по
спора бил сключен друг договор за заем със средствата по който ответникът следвало да
заплати свои задължения към друг заемодател – „КРЕДИТ КОМЕРС” ЕАД, което
обстоятелство отхвърляло твърденията в ОИМ за липса на търговска дейност от страна на
ЕТ „ДОМ ИГНАТ РЕДЕНКОВ”. В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени
договорите за такива с потребителски характер, се изтъква, че видно от представените към
ИМ писмени доказателства ищцовото дружество е предоставило на ответника необходимата
информация за заемните продукти на 14.03.2019 год. – две седмици преди датата на
сключване на договорите. За възраженията по отношение на гаранционната вноска се
подчертава, че тя служи като предплащане на договорите за заем за 12 месеца напред, а
липсата на плащенето й води до автоматичното им прекратяване и настъпване на всички
последици, свързани с това. Ищецът подчертава, че възражението за нищожност на клаузата
за определяне на фиксиран годишен процент в размер на 25% е неоснователно, доколкото
ГПР включва само възнаградителна лихва от 25%, а нейният размер е в съответсвие с
предвиденото в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, предвиждащ че ГПР по договор за кредит не може да
бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва т.е. 50%. Така предварително
уговаряне на дължимостта на лихвата и нейния размер не нарушава изискването за
добросъвестност и не води до значително несъответствие между правата и задълженията на
страните. Обръща се внимание, че клаузите по заемните правоотношения са индивидуално
уговорени в съответствие с постоянната практика на ВКС, като преддоговорната
информация, предоставена на заемополучателя е ясно възпроизведена в окончателните
договори за заем и ипотека. Ищецът също счита се, че претендираната неустойка за забава
(наказателна лихва) – чл. 2.6 от договорите не противоречи на добрите нрави, и няма
неравноправен характер, тъй като е била индивидуално договорена и необходимата
информация е била предоставена на ответника предварително, поради което и не следва да
бъде прогласявана за нищожна. Освен това, уговорката за неустойка не представлява скрита
възнаградителна лихва поради различния характер на вземането и юридическия факт, от
който произтича – неизпълнение от страна на заемополучателя. Едновременно с това,
неустоечната клауза – чл. 2.7 от заемните договори се съотнася към обезщетение, дължимо
на банка-кредитор при предсрочно погасяване на кредитно задължение, доколкото това
вземане в размер на възнаградителната лихва има за цел да обезщети вредите
(пропуснатите ползи), които банката ще претърпи от загубата на дохода, който би получила
за срока на действие на договора, ако той не е бил прекратен преждевременно. В тази връзка
се отбелязва, че това вземане на банката има характер на неустойка, но за да се породи
задължение за заплащане, подобна неустойка трябва да е била определена по размер по
общо съгласие между страните към момента на сключване на договора. Доколкото чл. 2.7
отговаря на тези изисквания и е в съответствие с чл. 41, ал. 3, ал. 4 от ЗКНИП, възражението
за неравноправност и нищожност на процесната клауза е неоснователно.
В отговора на ДИМ, ЕТ изтъква, че доколкото ищцовото дружество е финансова
институция, а не банка и сключените договори не са за Б. кредит по чл. 430 от ТЗ,
неприложими са разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, както и
постановките на ТР 4/ 18.06.2014 год. по т. д. № 4/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и
приложимост на гарантираната от ЗЗП потребителска защита. С неосъществяването на
търговска дейност от ЕТ се обяснява твърдението, че договорът, сключен между ответника и
6
„КРЕДИТ КОМЕРС“ ООД не е свързан с упражнявана от него стопанска дейност.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатия правен спор възлага в тежест на ищцовото дружество да докаже
наличието на валидни заемни правоотношения, сключени с ответника, изпълнение на
задълженията си по тях, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, размера
на претендираното вземане по отделни пера, както и търговската, а не потребителска, цел на
сделката, както и с оглед служебната проверка за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски
договор - индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи,
предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита,
както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условия по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата
до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен
процент.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил поетите с договора задължения,
както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи
твърдения.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски
договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе
преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, както следва:
Ново финанс ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване
на основанието на иска, както и че са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдените от тях факти и обстоятелства.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата
молба писмен доказателства, с изключение на представените от ищеца писмени
доказателства, приложени към исковата молба, находящи се на л. 8-10, 15-18, 21-25, 27-31,
33-35, 37-38, 49-60, както и стр.43-44.
ОТЛАГА СЪБИРАНЕТО на посочените писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, че най-късно в насроченото открито съдебно
заседание следва да завери за вярност следните документи:
писмени доказателства, приложените към ИМ – гърбът на л. 8-10, 15-18, 21-25, 27-31,
33-35, 37-38, 49-60, както и страници 43-44.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ИЩЕЦА , което да му
послужи пред „Кредит Комерс“ ЕАД за снабдяване с друго такова, от което да е видно кой е
заемополучател по Договор за заем № 331-ВН-21.12.2018 год., сключен с „Кредит Комерс“
ЕАД с отпусната съгласно чл. 4.1.2 от договора сума в размер на 110 000 лв., както и да е
видно чии задължения са погасени – на търговеца ЕТ „Дом – Игнат Раденков“ или на
физическото лице – Игнат Раденков. Удостоверението следва да бъде издадено след
предоставяне от ищеца на съда в едноседмичен срок от получаване на настоящото
7
определение на идентификационните данни на дружеството „Кредит Комерс“ ЕАД
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА
/по искане на ищеца/, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и
други относими за експертизата документи, характера на правния спор и извършването на
справка в счетоводството на дружестовото ищец и на други действия, каквито намери за
необходими, да даде заключение по следните въпроси:
1. Има ли извършвани плащания от ответника по отношение на договорената лихва по
двата договора за заем? Ако има – в какъв размер е тя и съответно по кой договор за
заем е била заплатена? В какъв годишен процент е била лихвата и каква част от
задължението е било погасено?
2. Какъв е размерът на дължимата лихва, съгласно чл. 2.2. б. „ж“ (2) и б. „з“ и по двата
договора за заем, считано от датата на предоставяне на заемните средства до датата на
прекратяване на двата договора за заем (поотделно)? Какъв размер на дължимата
лихва е погасен от внесените от длъжника вноски? Какъв е остатъчният размер на
дължимата и неплатена договорна лихва от датата на прекратяване на двата договора
за заем (поотделно), както и считано от датата на забава в погасяването на дължима
вноска до датата на прекратяване на договорите – за всеки един от двата договора
поотделно?
3. Има ли извършване на плащания по отношение на главниците и по двата договора за
заем? Ако има - в какъв размер е тя и съответно по кой договор за заем и в какъв
размер по дати?
4. Какъв е размерът на дължимата наказателна лихва, съгласно чл. 2.6. и чл. 2.8. от и по
двата договора за заем, считано от датата на настъпване на забавите по данните от
евентуални плащания и/или до датата на прекратяване на договорите?
5. Какъв е размерът на дължимата неустойка, съгласно чл. 2.77. и по двата договора за
заем?
6. Как е формиран ГПР по договора чрез посочване на включените в него разходи?
7. Налице ли е промяната на договорения фиксиран лихвен процент по договора и ако да
– въз основа на какви фактори?
8. Вещото лице да посочи как са били отнасяни извършените плащанията по двата
договора, като посочи дали същите са съответни на погасителния план към договора и
обобщи изводите си в табличен вид, включително извърши разбивки по пера.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на доказателства за
това.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице Б.Б., който да се уведоми за поставените
му задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от ищеца.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-късно в
едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199
ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
ССчЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за
вещите лица.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
8
спорове, на основание чл.140 ал. 2 ГПК и чл. 11 ал. 2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
mediation@vos.bg.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
14.06.2022 год. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните. Препис от
настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на
ДИМ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9