№ 4898
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110157317 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от О. А. С., ЕГН
**********, с адрес ..., чрез пълномощника му адв. Г. К., със съдебен адрес ..., срещу ..., ЕИК
..., представляван от А.С. А.- Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ..,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване недължимостта на сумата от 122 лв., представляваща сбора от стойността на
претендираната от ответника главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2008 г.
до 30.06.2012 г. и лихвата, начислена от 01.05.2008 г. до 30.06.2021 г., поради изтекла
погасителна давност. Претендира присъждане на разноски.
Твърди се в исковата молба, че служител на ответното дружество е уведомил ищеца за
незаплатени задължения относно договорна сметка № ..., инсталация № ... за топлоснабден
имот с административен адрес в ..., които задължения са в размери и за периоди, както
следва: 1) за периода от 01.05.2008 до 31.05.2008 г. по документ ********** общо сумата в
размер от 23,02 лв.; 2) за периода от 01.06.2009 до 30.06.2009 г. по документ **********
общо сумата в размер от 21,53 лв.; 3) за периода от 01.06.2010 г. до 30.06.2010 г. по
документ ********** общо сума в размер на 20,66 лв.; 4) за периода от 01.06.2011 г. до
30.06.2011 г. по документ ********** общо сума в размер на 19,65 лв.; 5) за периода от
01.06.2012 г. до 30.06.2012 г. по документ ********** общо сума в размер на 18,57 лв. и 6)
за периода от 01.09.2012 г. до 30.06.2012 г. по документ ********** общо сума в размер на
18,57 лв. Ищецът сочи, че правото на принудително изпълнение на горепосочените
задължения е погасено с изтичането на тригодишен давностен период, тъй като
задълженията са периодични. С тези обстоятелства О. С. обуславя правния си интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение
на ..., че не дължи на ответното дружество сумата общо в размер на сумата от 122 лв.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание О. С., чрез процесуалния си представител поддържа предявения
иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с която
оспорва същата като недопустима поради липсата на правен интерес. Поддържа, че воденето
на счетоводни записвания за погасени по давност вземания не представлява граждански
спор. Посочва, че с изтичане на погасителната давност се погасява възможността за
принудително събиране на вземането, като същото продължава да съществува като
естествено. Твърди, че няма задължението да отпише счетоводно вземанията, за които е
настъпила погасителна давност спрямо потребителя. В условията на евентуалност прави
признание на иска, като посочва, че вземанията за процесния период са погасени по давност.
Моли съдебните разноски да бъдат възложени на ищеца, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ... – София поддържа доводите,
изложени в отговора на исковата молба. Не сочи доказателства.
В откритото съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 г., процесуалният
представител на ищцовото дружество прави искане да бъде приключено съдебното дирене и
делото да се разглежда при условията на чл. 237 ал. 1 от ГПК, с оглед депозираното от
ответника заявление, с което признава предявения иск.
Въз основа на направеното признание, след искане от пълномощника на ищеца и
отхвърлянето на ответниковите възражение, касателно допустимостта на исковата
претенция, с протоколно определение от 28.03.2023 г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е
прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като
признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието
съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на ... –
София да получи от ищеца сумата от 122 лв. (сто двадесет и два лева), от която а) 61,20 лв.
(шестдесет и един лева и двадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на
услуга „дялово разпределение“, предоставена за периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2012 г. и
б) 60,80 лв. (шестдесет лева и осемдесет стотинки) – законна лихва за периода от 01.05.2008
г. до 30.06.2021 г. Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на
добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 30 от делото), юр. М.,
упълномощена от законните представители на ответното дружество, може да признава
искове, при които се претендира изтичането на тригодишния давностен срок за погасяване
на дължими на дружеството суми. В този смисъл, пълномощникът на ..., е лицето, което
може да признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по
давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен
процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от О. С., следва да бъде уважен.
2
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Според съда, в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда
кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от
ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от
предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира
претенция по отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като
дължими от ищеца. От представените с исковата молба счетоводни документи (неоспорени
от ответника) е видно, че към 27.09.2021 г. ... е начислило като дължими процесните
парични задължения. Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност
представлява субективно потестативно право, което може да се упражни само по съдебен
ред, поради което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ
длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да претендира по
съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в случая се извежда от
установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои вземания, за кой период и в
какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
11105/2017 г.).
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от О. А. С., ЕГН **********, с адрес ..., против .., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в .., представлявано от А.С. А. и И.И.Е., ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 122 лв. (сто
двадесет и два лева), от която а) 61,20 лв. (шестдесет и един лева и двадесет стотинки) –
главница, представляваща стойността на услуга „дялово разпределение“, предоставена за
периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2012 г., начислена топлоснабден имот, находящ се в ...,
договорна сметка № ..., инсталация ... и б) 60,80 лв. (шестдесет лева и осемдесет стотинки) –
законна лихва за периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2021 г.
ОСЪЖДА .., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в .., представлявано от А.С. А.
и И.И.Е. да заплати на О. А. С., ЕГН **********, с адрес ..., сумата от 350 лв. (триста и
петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4