№ 4761
гр. София, 02.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100513852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по частна жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано
от управителя Б.А. – длъжник по изп. дело №20217860400595 по описа на
ЧСИ М.М. с район на действие СГС, срещу постановление за приети по
делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение
отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар до размер на
сумата от 200 лева.
Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското възнаграждение,
прието от ЧСИ, не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава сумата от 200
лева за образуване на изпълнително дело, с оглед обстоятелството, че
задължението е платено от длъжника в деня на получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Поради това счита, че размерът на определения
адвокатски хонорар е неоправдано висок, като е направено искане
постановлението на ЧСИ да бъде отменено като незаконосъобразно, и
адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от
200 лв.
Взискателят и ответник по жалбата – И.И.С., не е депозирал писмени
възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
1
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на
взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от
изп.дело №20217860400595 по описа на ЧСИ М.М. с район на действие
СГС, намира следното :
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя, е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнението
( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.
От представения препис от изп. №20217860400595 по описа на ЧСИ
М.М. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по
молба на И.И.С., чрез пълномощника адв. Я.Я., за принудително събиране на
присъдени вземания срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, по изпълнителен лист от
02.08.2021г., издаден по гр.д. №1937/2020г. по описа на СРС, 78 състав.
Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за
образуване на изпълнителното производство. С молбата е посочен
изпълнителен способ – запор върху вземанията по банкова сметка на
длъжника. Представени са договор за правна защита и съдействие, фактура
№2031/14.09.2021г. и платежно нареждане, от които е видно, че взискателят е
заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в
размер на 955 лева с ДДС.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на
01.10.2021г. по електронна поща. В срока за доброволно изпълнение сумата
по изпълнителния лист е платена по сметка на съдебния изпълнител, а на
19.10.2021г. е преведена по сметка на взискателя.
Подадена е молба от длъжника „Е.“ ЕООД, представлявано от
управителя Б.А., с искане за намаляване на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение по делото до размер на сумата от 200 лева. С обжалваното
постановление за разноски от 19.10.2021г. ЧСИ е отказал да намали размера
на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в
минималните размери по чл.10, т.1 и 2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004г.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да
2
извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея
процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като
съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид
работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не
може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 същата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за
спора редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 09.09.2021 г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над
1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от
Наредбата.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е подал
молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен
изпълнителен способ. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят
посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно
няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му.
Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност
на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10
НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е
предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и
други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде
начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Поради изложеното съдът намира, че в случая не следва да
се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по
3
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ,
представляващ изискване за редовност на молбата, съгласно разпоредбата на
чл. 426, ал. 2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия, с
оглед обстоятелството, че задължението е платено от длъжника в срока за
доброволно изпълнение. По изложените мотиви, съдът приема, че приетите за
събиране в полза на взискателя разноски следва да бъдат намалени до размер
на сумата от 240 лева с ДДС, съобразно направеното възражение за
прекомерност от жалбоподателя, уговорката между страните по представения
договор за правна защита и съдействие, че възнаграждението се дължи с ДДС
и разпоредбата на §2а от НМРАВ. Ето защо, съдът приема, че ЧСИ
неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на сумата от 240 лева с ДДС.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ІV-Е състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „Е.“ ЕООД, ЕИК ****,
постановление за разноски от 19.10.2021г. по изп. дело №20217860400595 по
описа на ЧСИ М.М. с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя И.И.С. за
размера над сумата от 240 лева с ДДС, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Е.“
ЕООД, ЕИК ****, за процесуално представителство на взискателя И.И.С. от
955 лева на 240 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4