Решение по дело №295/2020 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 320

 

гр. Враца, 02.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 16.09.2020 г. /шестнадесети септември две хиляди и двадесета  година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА  адм. дело № 295 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (Наредба № 7 от 24.02.2015 година).

Образувано е по жалба на Д.И.Т. ***, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017, с УРН: *** и изх. №01-6500/929 от 17.09.2018 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Изложени са подробни доводи за особено съществено нарушения на три от основанията посочени в чл. 146 АПК - нарушение на административно-производствени правила; противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че интензивността и тежест на сочените нарушения е от такава степен на същественост, която е достатъчна да обоснове извод за нищожност.

От страна на АО е приложена административната преписка по издаване на оспореният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017, с УРН: *** и изх. №01-6500/929 от 17.09.2018 г., както и становище за законосъобразност на оспореният административен акт и забележка, че жалбата е процесуално недопустима, като просрочена.

Жалбата съдържа доводи за нищожност на оспореният административен акт и по тази причина, на основание чл. 149, ал. 5 от АПК оспорването не е ограничено със срок и жалбата е процесуално допустима.

Преценена относно твърденията за нищожност, жалбата е основателна по следните съображения:

Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 е бил оспорен от жалбоподателя по административен ред, като е налице произнасяне на Министъра на земеделието и храните със Заповед № РД-20/07.01.2019г., с която жалбата на Д.И.Т. *** е оставена без уважение.

Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 е оспорен и по съдебен ред и е бил предмет на адм. дело № 204/2019г. по описа на АдмС-Враца. С определение № 329/23.05.2019 г. постановено по делото, жалбата на Д.И.Т. ***, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017, с УРН: *** и изх. №01-6500/929 от 17.09.2018 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е обжалвано, като е оставено в сила с определение № 12449/19.09.2019 г., постановено по адм. дело № 10461/2019 г. на ВАС.

В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен.

В тази връзка настоящият съдебен състав преценява, че оспореният  Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017, с УРН: *** и изх. №01-6500/929 от 17.09.2018 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Актът е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на когото, съобразно регламентираната в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП правна възможност, са делегирани правомощия по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 година (л. 29–30 от административната преписка), в т. 7 от която изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на П.Д.С.–заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, правомощието да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ и в рамките на неговите правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма.

За да бъде възприет за нищожен поради „пълната материална незаконосъобразност“ един административен акт, той следва да е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Такива съществени нарушения на материалния закон не се констатираха - актът е издаден въз основа на конкретни правни норми – чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2, чл. 18, ал. 1, чл. 8 и чл. 52 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година, чл. 77, т. 4, б. „а“ от Регламент 1306 от 17.12.2013 г., поради което и не може да се приеме, че е лишен напълно от правно основание, не е, а и не се твърди да е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, очевидно е, че не съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде изпълнено.

Съгласно разпоредбата на  чл. 19, ал. 1, т. 2  от Наредба № 7 от 24.02.2015 година, земеделските стопани или изрично упълномощено от тях лице трябва да докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. Според ал. 4 на чл. 19, за опит по ал. 1, т. 2 се признават: 1. документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.; 2. диплома за средно професионално, висше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие или ветеринарна медицина.

Приложената от жалбоподателя диплома за средно професионално образование по селско стопанство, по специалността „механизатор в полевъдството“, професия „механизатор-растениевъд“ и с квалификация „тракторист-машинист“ е валидна, съгласно изискването, заложено в чл.19, ал. 4, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., чиято валидност се удостоверява и от приемането на същата при подаване на първичното заявление за подпомагане по мярката от служители на ОСЗ - Козлодуй. Въпреки това в последствие е отхвърлена от административния орган, което се коментира едва в атакувания административен акт, през 2018 г. - три години след приемането на дипломата от органа по регистрация на заявлението.

Видно от представеното Удостоверение № 321-068/16.11.2017г. – л. 34 от делото, Д.И.Т. е завършил 20 часов курс обучение по „Агроекология и климат“.

В Заповед № РД-20/07.01.2019г., с която жалбата на Д.И.Т. *** против  Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ е оставена без уважение, Министърът на земеделието, храните и горите е приел, че Удостоверение № 321-068/16.11.2017г.  установява преминаване на изискуемото обучение, но то не е представено в указания в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. срок.

В цитираната заповед, представената диплома за средно професионално образование не е коментирана.

Съдът намира, че в случая е допуснато е съществено нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК според което ИАА се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3  от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния  орган. Допуснатите нарушение са съществени, т.к. изцяло са повлияли върху съдържанието на акта. При положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални правила би достигнал  до  друг извод от фактическа и правна страна.

Допуснато е и друго съществено нарушение – не е спазена установената форма.

Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая следва да посочва и фактите и доказателствата, въз основа на които се извежда конкретния извод. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.

Допустимо е мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но настоящият случай не е такъв.

Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически основания за издаването на акта. В Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ изх. №01-6500/929 от 17.09.2018 г. и потвърждаващата го заповед няма конкретни мотиви относно материалноправните основания и по никакъв начин не може да се установи, каква точно е причината за постановяването им.

 Не е изложено защо компетентният орган приема, че не са спазени изискванията на  чл. 19, ал. 1, т. 2  и ал. 4, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година. Извършеното позоваване на конкретна правна норма не може да преодолее липсата на фактически основания.

Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово задължение води до немотивираност на оспореният Акт за прекратяване на ангажимент, поради което съдът намира, че последният е немотивиран.

В Акт за прекратяване на ангажимент, административният орган се е позовал на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 от Наредбата, като се е задоволил единствено да посочи, че представената диплома не отговаря на въведените с цитираната норма изисквания, но не и защо приема, че не им съответства.

От своя страна горестоящият административен орган се е позовал на друга правна норма – тази на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата, с аргумента, че преминаване на изискуемото обучение е установено, но то не е в указания в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. срок. Мотиви относно това кой конкретен срок не е спазен – този по чл. 19 или този по чл. 45 от Наредбата не са изложени. Липсват и аргументи кога е започнал да тече и съответно е изтекъл срокът, на който органът се позовава.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Наредбата предвижда, че за доказване на изискванията по чл. 19 земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, копие на един от документите изброени в ал. 1, издаден на тяхно име или на името на упълномощеното от тях лице, за прилагане на агроекологичните дейности, най-късно при подаването на заявленията по чл. 8, ал. 2 на третата година от поетото агроекологично задължение по съответното направление.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата, земеделските стопани или изрично упълномощено от тях лице трябва да: 1. преминат агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020 г. с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, или 2. докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат.

Напълно неясни за адресата и съда са взетите в предвид от органа действителни факти и обстоятелства, наложили издаване на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ изх. №01-6500/929 от 17.09.2018 г. и потвърждаващата го заповед.

В случая липсват каквито и да е установени от АО обстоятелства, навеждащи на дадената правна квалификация и сочещи неизпълнение на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2  от Наредба № 7 от 24.02.2015 година. 

           При това положение, настоящият състав приема, че оспореният  Акт за прекратяване на ангажимент следва да бъде обявен за нищожен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна, но е основателно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът счита, че следва да присъди такова в минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: 500,00 лева, както и да се присъдят разноските за внесена държавна  такса от 10,00 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал.2, пр.1, чл. 173, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен съд-Враца, V-ти състав,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017, с УРН: *** и изх. №01-6500/929 от 17.09.2018 г.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр.София за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, при спазване мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т. разноски по делото в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева и ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на разноски в останалата част, до пълният й размер от 1950,00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните, чрез Административен съд - Враца пред Върховен административен съд на Република България-София.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от настоящото решение да се изпрати на страните.

 

АДМ. СЪДИЯ: