Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П.,…22.....ноември….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на двадесет и втори ОКТОМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ДАФИНКА….БОРИСОВА,…като…разгледа….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 694..…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от ОД на МВР-П., чрез пълномощника юрк.Ф.
– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№1346/2019г. по описа на П.ски
районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно решение №1476/29.07.2019г.,с което са уважени
обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във
вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца И.С.С., и са присъдени разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.Излагат се подробни оплаквания, както следва: Неправилно първоинстанционният съд е приложил
материалният закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислени по
правилата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. За процесния период са действали:наредба №8121з-407/11.08.2014, Наредба
№8121з-592825.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. за реда на организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните
служители в МВР.В специалните за МВР наредби липсва текст, който да допуска
трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143.Неправилно РС е приел, че е налице
празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и
е преминал към приложението на
общото гражданско законодателство ,в частност НСОРЗ. Практиката на редица съдилища в
страната е в обратен смисъл на приетото с обжалваното решение. Ищецът е държавен служител в качеството му на
полицейски орган съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения съгласно
„л.142,ал.2 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. В разпоредбата на
чл.178,ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения,
които се полагат на държавните служители.Съгласно чл.179,ал.1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. В ал.2 изрично е посочено
,че условията и редът на изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал.1 се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер
– с негова заповед. Към процесния период, за който се претендира плащане, е
действала наредба на Министъра на вътрешните работи. Съгласно ЗМВР на
служителите от МВР е разрешено да
полагат 8ч.нощен труд на смяна, за разлика от лицата, работещи по трудови
правоотношения и държавните служители по ЗДС, за които е разрешено полагането
на 7 часа нощен труд. Следователно, коефициент 1.143 не може да се приложи за
служители на МВР. ОД на МВР-П. своевременно е
заплатило всеки положен от ищеца
нощен труд, като за нощен труд е дадено допълнително възнаграждение по 0.25лв.
на час. Ако се приложи и коефициент
1.143 ще се получи дублирано плащане. Първоинстанцонният съд не е обсъдил
възраженията на ответника. Прави се
евентуално искане за намаляване размера на присъданата сума, чрез
прилагане на отменената разпоредбата на
чл.9г от НРВПО..
Ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, в
който е изразил становище за неоснователност на същата и предлага да бъде
потвърдено като правилно обжалваното решение. Излагат се подробни съображения,
с които се обосновава твърдяната
неоснователност на въззивната жалба.
П.ският окръжен
съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на
ОД на МВР - П. - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№1346/2019г.
по описа на П.ски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по
делото съдебно Решение №1476/29.07.2019г.,е
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№1346/2019г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания
с правно основание по чл.178,ал.1,т.3
във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова
подсъдност на РС като първа инстанция,
предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) И.С.
С. срещу ответника ( понастоящем въззивен
жалбоподател) ОД на МВР-П..
В исковата молба се твърди следното:
През периода м.
март 2016г. – м. март 2019т. ищецът работил на длъжност “Младши
експерт-командир на отделение, изпълняващ патрулно- постова дейност“ в РУ - гр.Д.М.
при ОД на МВР - П..За последните три години не е променяна длъжността му.
Трудовата си дейност осъществява по
утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от
22.00-06.00часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.
На основание чл.187 ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.03.2016год. до настоящия
момент са издавани протоколи от Директора на ОД МВР-П. и графици от Началник
РУ-Д.М. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от
служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и
компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
Министъра на вътрешните работи. В процесния период от 01.03.2016г.до
01.03.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил
предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143/ чл.31
ал.2 от Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407 от
11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по
0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.
на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение
№8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г.
Едва на 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г., поради което следва да се приеме, че до този
момент е действала Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. Сочи се, че в Наредба
№8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31
ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в
дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи.
В случая при наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ
от 26.01.2007г./.
В съответствие с чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
За процесния период - три години назад
от датата на подаване на исковата молба 01.03.2019г. до 01.03.2016г. ищецът
твърди, че е положил нощен труд, както следва:
2016г.
Месец март - 112
часа
Месец април
-96часа
Месец май- 16 часа
Месец юни -112
часа
Месец юли - 48
часа
Месец август- 104
часа
Месец септември -0
часа
Месец октомври -
112 часа
Месец ноември -
120 часа
Месец декември -
88 часа
За 2016г. - 808
часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 923,544 часа!
2017г.
Месец януари- 56
часа
Месец февруари -
64 часа
Месец март - 96
часа
Месец април -8
часа
Месец май- 0 часа
Месец юни -0 часа
Месец юли - 0 часа
Месец август- 0
часа
Месец септември -0
часа
Месец октомври - 0
часа
Месец ноември - 0
часа
Месец декември - 0
часа
За 2017г. - общо
224 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 256,032 часа!
2018г.
Месец януари- 0
часа
Месец февруари -
112 часа
Месец март - 128
часа
Месец април -80
часа
Месец май- 88 часа
Месец юни -104
часа
Месец юли - 64
часа
Месец август- 120
часа
Месец септември
-32 часа
Месец октомври -
88 часа
Месец ноември -
120 часа
Месец декември -
40 часа
За 2018г. - общо
976 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 1115,568 часа!
2019г.
Месец януари - 128
часа
Месец февруари - 0
часа
За 2019г.- общо
128 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 146,304 часа!
В съответствие с
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни е коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на
допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но
както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. В конкретния случай, за периода 01.03.2016г. до
01.03.2019г. е положил общо 2136 часа нощен труд, който следва да се преизчисли
с коефициент 1.143 и възлиза на 2441,448 часа, което води до извънреден труд от
305,448 часа, който е следвало да му бъде платен допълнително. Съобразно
заплатата му, часовата ставка е в размер на 6,00лв.или за 305,448 часа труд му
се дължи сумата от 1832,69лв.
Петитумът
е съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
На основание чл.178, ал.1, т.З вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 1832,69лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 01.03.2016-01.03.2019год., ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от предявяване на иска - 01.03.2019г. до окончателното изплащане
на вземането;
На основание чл.86
от ЗЗД сумата в размер на 250лв., представляваща мораторна лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
към дневен труд, за периода 01.03.2016г. - 01.03.2019г.
Претендират се
разноски по делото.
В открито съдебно
заседание, проведено на 08.07.2019г. са допуснати изменения на предявените
искови претенции, като претенцията за главница се счита предявена за сумата от 1881.01
лв., а претенцията за лихва се счита предявена за сумата от 251.01 лв.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба,
подаден от ответника – ОД на МВР-П.. В
него се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Правят се следните признания и възражения:
През исковия
период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено
от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за
държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В чл.187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени
работното време се изчислява сумарно. От ал.5 на същия член е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
отработени до 70 часа на отчетен период. Ноторно известно е, че извънреден труд
е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън
установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.
По делото не е спорно, че ищецът е
служител на ОД на МВР - П. и през периода 01.03.2016г.до 01.03.2019г. е заемал
длъжността командир на отделение в група „Охранителна полиция“ при РУ - Д.М..
Не е спорно, че в посочения по-горе
период ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.
В процесния период от 01.03.2016г. до
01.03.2019г. по отношение на регламентацията на редът за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали
следните наредби:
1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./
влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г., отменена е решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на
постановяването му. В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.на министъра на вътрешните работи.
2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й.
В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба
№81213-407/11.08.2014г.
Неправилно ищецът е посочил, че за
процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно
откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Ограничението в Наредба №8121з-592/2015г. и Наредба №8121з—776/2016г. е
служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което
е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Излага се, че
необосновано е препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е
осем часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния
труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не е налице празнота в нормативната
уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния
период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби,
издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на
държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е
специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд
на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
При разглеждане на казуса следва да се
вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършва ежемесечно, което се представя от ответника. В посоченото писмо,
публикувано в „***“, изрично е записано, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието
на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването
на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното
заплащане на нощния труд / в конкретния случай е 0.25 лв. на час допълнително
възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд. ОД на
МВР - П. е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените
платежни бележки за процесния период.
Не е ясно по какъв начин ищецът е
стигнал до извод, че часовата му ставка е 6.00лв. за целия процесен период.
По отношение на исковата претенция в
размер на 1832.69 лв., на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, се излага становище, че същият е неоснователен и недоказан и се оспорва
изцяло. Твърди се, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че
нощният труд, положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с
допълнително възнаграждение. Твърди се, че на ищеца редовно е плащано в
процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което се представят
платежни бележки по месеци от месец март 2016г. до месец март 2019г.,
включително.
Заявява се, че за положения от ищеца
нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Трудът, положен между
22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно
да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния
труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като
за нощен.
Оспорва се и претендираната мораторна
лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 250.00 лв.
Претендират се разноски и се прави
възражение относно искането на ищеца в тази връзка.
По
делото са събрани писмени и е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
П.ският районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти гр.с-в
се е произнесъл с обжалваното Решение №1476/29.07.2019г., с което е уважил
изцяло исковата претенция, като е постановил следното:
Осъдил е на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР, ЕИК ***, гр. П., ул. „***” №3, представлявана от К.В.Н.
– Директор, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, пълномощник адв. В.П.,***,
съдебен адрес:***, ст.217, сумата 1881,01лв., представляваща възнаграждение за положен 284,57 часа извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода 01.03.2016
г. – 01.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 01.03.2019год., до
окончателното й изплащане.
Осъдил е на основание чл.86 от ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР,
ЕИК ***, гр.П., ул.„***” №3, представлявана от К.В.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на
И.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, пълномощник адв. В.П.,***, съдебен адрес:***, ст.217,
сумата 251,01лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата - неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.03.2016год. до 01.03.2019год. в размер на 1881,01лв., дължима за периода 01.04.2016год. до 01.03.2019год. /от първо число на месеца, следващ
тримесечието за което се отнася до датата на предявяване на иска в съда/.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР,
ЕИК ***, гр. П., ул. „***” №3, представлявана от К.В.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ
на И.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, пълномощник адв. В.П.,***,
съдебен адрес:***, ст.217, направените по делото разноски в общ размер 640лв.
Осъдил е на основание чл.78 ал.6 ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР,
ЕИК ***, гр. П., ул. „***” №3, представлявана от К.В.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ски районен съд
държавна такса върху цената на
уважените искове в размер 145,24лв.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
Безспорни между
страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените
писмени доказателства и от направените признания:
Ищецът И.С.С.
през периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г.е
заемал длъжността“ младши експерт –
командир на отделение, изпълняващ постова дейност“ в РУ-Д.М. при МВР-П..
Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната
смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно
изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Спорни между страните са въпросите: допустима ли е
трансформация на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост
от това дължи ли ответникът заплащане на
ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?
За да се
произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:
Отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по
аргумент от чл. 142 ал.
2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (от 22. 00 часа
до 06. 00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по
отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Хронологията на издадените
такива наредби е следната: за
периода от 19. 08.
2014 год.
до 01. 04. 2015
год. е
действала Наредба № 8121з- 407/
11. 08. 2014
год.
(ДВ, бр. 69 от 19. 08.
2014 год.,
в сила от 19. 08.
2014 год.,
отм., бр. 40 от 02. 06.
2015 год.,
в сила от 01. 04. 2015 год.).
От 01. 04. 2015
год.
до 29. 07. 2016
год. е
действала Наредба№ 8121з- 592/
25. 05. 2015
год.,
която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016
год.
на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29.
07. 2016 год.
От 02. 08. 2016
год.
понастоящем действа Наредба № 8121з-
776 от 29. 07. 2016
год.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08.
2016 год.,
в сила от 02. 08. 2016
год.).
Текстовете на чл. 3
ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период. Съобразно чл. 31 ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год.
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22. 00 часа и 06. 00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби
№ 8121з- 592/ 25.
05. 2015 год и
№ 8121з- 776/
29. 07. 2016
год.,
приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1. 143.
В противен случай държавният служител в МВР
би се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От заключението
на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че за
процесния
период от 01.03.2016г. до 01.03.2019г.
ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1. 143
за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 2274.57
часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1881.01лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да
бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда- 01.03. 2019 год., до
окончателното изплащане на сумата.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Поради това акцесорната претенция за мораторна лихва е
основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 01.03.2019г..
Съгласно заключението на вещото лице за същия период обезщетението за забава
възлиза на 251.01лв., предвид на което искът следва да бъде уважен
изцяло.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
фактически и правни изводи, които са напълно еднакви с тези на
първоинстанционния, поради което на основание чл.271 от ГПК обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.Районният съд
е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни
изводи, които се споделят напълно от настоящия състав.
Оплакванията,
изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени
по-горе. Доводите,
направени във въззивната жалба са
били заявени и в първата
инстанция, обсъдени са в обжалваното решение и
изводите се споделят от въззивния съд.
Въззивният съд посочва, че отменената разпоредба на
чл.9г от НРВПО, е неприложима за настоящия казус, тъй като по време на действието си същата е уреждала
отчитане на нощния труд пред Инспекцията по труда.
Практиката на други съдилища в страната,
постановена в обратен смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма
характера на тълкувателно решение на ВКС.
С оглед изхода на въззивното производство, ответникът
по въззивната жалба има право да получи разноски, но съдът не присъжда такива,
тъй като не установи такъв разход да е направен.
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, П.ският
окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №1476/29.07.2019г. на П.ски районен
съд, Гражданско отделение ІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№1346/2019г. по
описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: