Решение по дело №142/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260085
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20203250100142
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………..

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,23.12.2021 година

Решение от книга за открити заседания №……….. от 23.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

               Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ 

         при секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане докладваното от  районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №142 по описа на съда  за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е образувано по искова молба с вх.№14909 от 27.02.2020 г., въз основа на която е образувано гр.дело №3371/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, което е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Тервел, постъпило с вх.№1061 от 15.06.2020г. от  Д.Т.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.А.П. от САК със съдебен адрес *** срещу „ГРИЙН ЛАЙН БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, ул.Брезовска №34, ет.5, офис 6, представлявано от управителя С.О.Д.,  с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС, с цена на иска 23 600 лева,  с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползването на собственият му недвижим имот, а именно: нива с площ от 50, 999 дка находяща се в землището на с.Зърнево, общ.Тервел, местността „Чакаджа“ с кадастрален №015029 по КВС, ЕКНМ 31396, парцел 29 от масив 15, при граници и съседи: имот №015028, имот №000133, имот №015014, имот №015015, имот №015011, от което го е лишил, чрез недобросъвестно владение за периода от 13.06.2014г. до 13.06.2019г. в размер на 23 600 лева, представляващи сбора от стойностите на средногодишните арендни плащания, които  ищеца би  получил от отдаване на имота под аренда за този период.

Претендират се и разноски.  

         В исковата молба ищеца излага съображения, че с влязлото в сила Решение № 296/21.11.2017г. по в.гр.д. № 353/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, ГО, с което е потвърдено Решение № 40/03.05.2017г. по гр. д. № 519/2015г. по описа на Тервелски районен съд, ищецът е признат за собственик на следния поземлен имот - НИВА с площ от 50,999 дка, находяща се в землището на с. Зърнево, общ. Тервел, местността „Чакаджа”, с кадастрален №015029 по КВС, ЕКНМ: 31396,парцел 29 от масив 15, при граници и съседи: имот № 015028, имот № 000133, имот № 015014, имот № 015015 и имот № 015011. и е осъдил ответника ГРИЙН ЛАЙН БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, ул.Брезовска №34, ет.5, офис 6, представлявано от управителя С.О.Д.   с ЕГН-**********\, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНШИЕТО НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ – НИВА с площ от 50,999 дка,  с кадастрален №015029  , ЕКНМ 31396, парцел 29 от масив 15, по КВС на  с.Зърнево, общ.Тервел, намиращ се в  в местността „Чакаджа“ на Д.Т.Г. с ЕГН-********** с адрес ***  , на основание чл.108 от ЗС.

Със същия съдебен акт била прогласена нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.09.2006г., обективиран в нотариален акт № 100, том IV, per. № 2911, дело № 476/2006г. по описа на нотариус Румен Дапков, per. № 191 на Нотариалната камара с район на действие PC - гр. Тервел, вписан в Службата по вписванията - гр. Тервел с л вх. peг. № 2073, акт № 158, том VI, дело № 1232/29.09.2006г., с който ^ Д.Г. продава чрез пълномощник на “МОНТЕС АУРИ” ЕООД, гр. Пловдив, горецитирания недвижим имот. “МОНТЕС АУРИ” ЕООД апортира впоследствие същия в капитала на “ГРИЙН ЛАЙН БГ” ЕООД. Именно срещу последното по посоченото дело е постановен осъдителен диспозитив по чл. 108 от ЗС - да предаде владението, което упражнява без правно основание, на действителния собственик г-н Г..

Сочи, че ответното дружество по настоящия иск е упражнявало недобросъвестно владение от момента на апортната сделка, понеже от една страна, праводателят му е бил недобросъвестен към момента на придобиването (сделката е сключена при липса на воля от страна на ищеца и чрез лице без представителна власт, което е представлявало и двете страни. Счита, че това се явявало порок, за който “МОНТЕС АУРИ” ЕООД е невъзможно да не е знаело по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. От друга страна, правоприемникът “ГРИЙН ЛАЙН БГ” ЕООД е свързано с “МОНТЕС АУРИ” ЕООД лице, поради което моли съдът да приемете, че е възможно да се направи обосновано предположение за знание, че праводателят не е собственик. Не на последно място твърди, че при апортната сделка правоприемникът приема в патримониума си владението такова, каквото е било то поначало у праводателя, а именно - недобросъвестно, с оглед на изложените по-горе съображения за свързаност между дружествата.

Ищецът сочи, че въпреки благоприятния за него изход от делото пред PC - Тервел и ОС -  Добрич, ответникът не освободил доброволно имота. Предвид това, предприел мерки по принудително изпълнение на влезлия в сила съдебен акт, като на 13.06.2019г. бил извършен въвод във владение на процесната нива срещу “ГРИЙН ЛАЙН БГ” ЕООД, по изп. дело № 394/2019г. по описа на ЧСИ Диляна Илиева, per. № 901 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие ОС - гр. Добрич.

Твърди се, че поради недобросъвестното завлядяване на имота от «ГРИЙН ЛАЙН БГ» ЕООД, ищецът бил лишен от владението и ползването на собствения си недвижим имот за продължителен период от време - от 13.06.2014г. до 12.06.2019г. С влязлото в сила решение на Добрички окръжен съд, със сила на пресъдено нещо се установило, че именно ищецът е бил титуляр на правото на собственост на същия, а ответното дружество го е владяло недобросъвестно - без правно основание. Предвид това, сочи че за него възниква правен интерес на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за собствеността да иска да му бъде присъдено обезщетение за ползите от имота, от които е бил лишен поради недобросъвестното поведение на ответниците, кото моли да се приеме, че паричното изражение на ползите от имота, от които е бил лишен ищеца, представялват сбора от средногодишните арендни плащания за имота за посочения период - приблизително 80 лева на декар за година, т.е. 4720 лева за година; като сумата възлиза общо на 23 600 лева за цитирания петгодишен период.

Исковата молба е изпратена на ответника, като в срока по чл.131 от ГПК е представен отговор.

В отговора си на исковате молба, ответникът „ГРИЙН ЛАЙН БГ“ ЕООД, сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

 Твърди, че неоснователно е твърдението на ищеца наведено с исковата молба, че „Грийн Лайн БГ" ЕООД е упражнявало недобросъвестно владение от момента на апортната сделка с оглед обстоятелството, че праводателят му бил недобросъвестен към момента на придобиването на имота по нотариален ред.

Покупко - продажбата между Д.Г. и ..Монтес Аури" ООД е осъществена по силата на нотариален акт от 29.09.2006 № 100, том IV, per. № 2911. дело 476/2006г. по описа на нотариус Румен Дапков. per. № 191 от НК.

Считано от датата на изповядване на посочената нотариална сделка - 29.09.2006г. до 17.12.2015г. датата на която с искова молба с вх. № 2633/17.12.2015г. депозирана от Д.Г. пред PC Тервел е образувано гр. дело № 519/2015г., по описа на същия съд, ищецът е запазил мълчаливо съгласие в продължение на почти 10- годишен период. Възниква логичният въпрос защо през този период Д.Г. ие е потърсил правата си по съдебен ред и не е предявил каквито и да било искови претенции относно собствеността си върху процесния недвижим имот. Лишено от всякаква правна и житейска логика е запазеното мълчание от ищеца за такъв продължителен период от време. Лиспват преди входиране на исковата молба писмени данни ищецът да е отправил покани към довереното ми търговско дружество за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот без правно основание.

От друга страна сочи, че видно от Нотариален акт № 158. том 6 от 29.09.2006г. по per. на СВ при АВ гр.Тервел „Монтес Аури"ООД е било представлявано по сделката от пълномощник, който е бил надлежно упълномощен от законния представител на Дружеството да го представлява. Нотариусът се е уверил в дееспобността, представителната власт и волята на всяка от страните, като удостоверил изповядване на сделката под формата на нотариален акт. От външна страна сделката е валидна, а обстоятелството дали пълномощникът на продавача има представителна власт се е проверило от Нотариуса, който е потвърдил това обстоятелство с приключване на нотариалното производство. Няма как законният представител на „Монтес Аури"ООД да е знаел и/или предоплагал по какъвто и да било начин, че лицето, което е представялвало Продавача по сделката има валидно пълномощно или не. Представителната власт на страните е изследвана от Нотариуса в нотариалното производство. Ето защо считам за неоснователни твърденията на ищеца, че ..Монтес Аури" ООД е недобросъвестен към момента на придобиването на правото на собственост върху недвижимия имот. Считам за неоснователни и твъреднията на ищеца и за недоборосъвестност на довереното ми търговско дружество.

Със Заявление за вписване, образец А4 №20111228160304 в Търговския регистър при АВ от „Монтес Аури" ООД е заявена регистрация на „Грийн Лайн БГ" ЕООД, като капитала на дружеството е образуван от апортна вноска, в която един от имотите, от който се формира апортната вноска е и процесният недвижим имот. Именно апортиращото дружество, което е упражнявало фактическата власт върху недвижимия имот по силата на придобивна сделка, годна да го направи собственик, а апортрало в капитала на „Грийн Лайн Бг"ЕООД недвижимия имот. като търговското дружество не е знаело, че праводателят му не е абсолютен собственик на прехвърлената вещ (съобразно влязло в сила съдебно Решение на PC гр.Тервел по гр.д.519/2015г. по описа на PC Тервел).

„Грийн Лайн БГ" ЕООД е влязло във владение на посочения в исковата молба имот на 06.03.2012г., от която дата същия е апортиран в капитала на ответното търговско дружество. Видно от представената справка за имот, в която под справка № 4, вх. № 878/06.03.2012г., част от партида: Б; книга: прехвърляния; тип акт: апорт; том № 2; акт № 21 /2012г. е вписана апортната вноска от „Монтес Аури" ООД в капитала на „Грийн Лайн БГ" ЕООД.

По силата на нотариален акт за покупко- продажба № 189, том I, per. № 604, дело № 125/16г. по описа на нотариус Румен Дапков, peг. № 191 от НК, е район на действие PC Тервел, вписан в СВ при АВ гр. Тервел с вх. Peг. № 582/06.04.2016г., Акт № 114, том II, дело № 310/2016г. на 06.04.2016г. „Грийн Лайн БГ" ЕООД се е разпоредило с процесния недвижим имот. като е продало същия на купувача С.О.Д., ЕГН: **********.

Твърди, че с цитирания НА от 06.04.2016г. ответното дружество е продало на С.Д. общо 14 недвижими имота, обективирани в посочения нотариален акт, където под точка 1.6 е описан и поземлен имот с площ от 50.999дка, представляващ имот № 015029, находящ се в местността „Чакаджа". в землището на с. Зърнево с ЕКАТТЕ 31396, общ. Тервел, обл. Добрич.

Сочи, че от горепосочения нотариален акт, считано от 06.04.2016г. собствеността и владеното върху процесния имот е преминала върху трето лице- купувачът С.О.Д.. В т. 2 от договора за покупко- продажба, с който на 06.04.2016г. С.О.Д. е придобил процесния недвижим имот е посочено, че: „Купувачът встъпва във владение на имотите, след подписване на сделкатаа именно считано от дата 06.04.16г., от която дата владението на имота е предадено на новия приобретател.

Сочи, че са неоснователни твърденията на ищеца, че търговското дружество поради недобросъвестното си завладяване на имота било лишило Д.Г. от владението и ползването на собствения му недвижим имот, поради това, че. през целия период, през който ответното дружество е владяло имота- от 06.03.2012г. до 06.04.2016г. „Грийн Лайн БГ” ЕООД е било във владение на валидно правно основание, а именно като имот, включен в капитала на дружеството, респ. един от апортираните имоти в капитала на „Грийн Лайн БГ“ ЕООД.

Твърди, че няма как „Грийн Лайн БГ"' ЕООД да е било предупредено за посочения в исковата молба въвод във владение, за който е представен Протокол за въвод във владение на 13.06.2019г. от ЧСИ Диляна Илиева, per. № 901 от КЧСИ с район на действие ОС Добрич. Към посочената дата не „Грийн Лайн БГ" ЕООД, а друг правен субект е бил собственик и владелец на имота.

Приложеният протокол не е подписан от управителя на „Грийн Лайн БГ“ ЕООД, поради което няма как да бъде направен обоснован извод, че именно спрямо това търговско дружество е извършен въводът във владение от ЧСИ. per. № 901.

Сочи, че не е вярно и твърдението на ищеца, че ответното дружество не било освободило доброволно имота. Считано от 06.04.2016г. горепосочения имот е преминал патримониума на купувача С.Д.. като приобретателят е влязъл във владение на имота на датата на изповядване на сделката по нотариален ред, след подписването на нотариалния акт от дружеството продавач и купувача.

Счита предявената от Д.Т.Г. искова претенция срещу „Грийн Лайн БГ“ ЕООД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от имота за изцяло неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение от PC Тервел.

Твърди, че „Грийн Лайн БГ" ЕООД никога не е владяло процесния недвижим имот без валидно правно основание. Твърденията на ищеца, че е бил лишен от владението и ползването му за посочения в исковата молба период се явяват неверни, а оплакванията на Д.Г.- неоснователни. поради което моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

При условията на евентуалност, моли в случай, че PC - Тервел приеме, че „Грийн Лайн БГ" ЕООД дължи заплащане на претендираното с исковата молба обезщетение, то прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на основание чл.111 от ЗЗД за периода 13.06.2014г.-13.06.2017г. включително, тъй като плащането е периодично. От друга страна, твърди.че преди входиране на искова молба липсва писмено отправена покана от ищеца към ответника за заплащане на обезещетение за ползване без правно основание.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не следва да бъде приложена по- кратката погасителна давност, моли да се има предвид, че след 06.04.2016г. ответното търговско дружество не е владяло процесния недвижим имот. поради което считано от посочената дата „Грийн Лайн БГ" няма как да е станал причина ищецът да е лишен от правото да ползва имота си, тъй като по силата на горепосочения нотариален акт друго лице се явява собственик и владелец на имота, с оглед на което обстоятелство моли исковата претенция на Д.Г. в частта, с която претендира заплащане на обезщетение за периода от 06.04.2016г. до 12.06.2019г.. също да бъде отхвърлена, както и за периода 13.06.2014г. 13.06.2015г., като погасено по общата погасителна давност.

Не на последно място сочи, че с исковата молба се претендират средногодишни арендни плащания за имота в приблизителни стойности. Счита, че сумата от 4720лв. е прекомерно завишена от ищеца за категорията земя на процесния имот. Реалното средно арендно плащане за категорията земя. какъвто е и процесния недвижим имот за една година възлиза на стойност 40лв. за декар, а не както ищецът претендира сумата от 80лв. за декар. В този смисъл моли исковата му претенция да бъде редуцирана, съобразно реалните стойности на арендното плащане.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв.А.П. от САКредовно упълномощен, чрез който моли предявеният иск да бъде уважен изцяло, като допустим и основателен, както и да бъдат присъдени разноските сторени по производството.  

         Ответника се представлява по делото от адв.Р.А. *** поддържа отговора си, така както е депозиран в съда и моли иска да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като при условията на евентуалност прави възражения за погасяване на целия иск по давност или на част от него.

По делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия от нотариален акт договор за дарение на право на собственост върху земеделски земи №299, том 2, дело 1663, вписано в СП вх.рег.№541, том 6, стр.1094 от 20.12.1996г., нотариален акт за покупки-продажба на недвижим имот- земеделска земя №100, том 4, рег.№2911, дело №476, вписан в СП вх.рег.№2073, акт №158, том 6, дело №1232 от 29.09.2006г., учредителен акт, протокол за въвод във владение от 06.06.2019г., решение №40 от 03.05.2017г. по гр.д. №519/2015г. на ТлРС, решение №296/21.11.2017г. по в.гр.д. №353/2017г. на ДОС и заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот- земеделска земя №189, том 1, рег.№604, дело №125, вписан в СП  с вх.рег.№582, акт №114, том 2, дело №310 от 06.04.2016г.,заверено копие от изпълнително дело №394 от 2019г. по описа на ЧСИ Диляна Илиева №901 с район на действие ОС Добрич и два броя експертизи.              

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от представените от ищеца писмени доказателства е, че след успешно провеждане от него на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС с Решение № 296/21.11.2017г. по в.гр.д. № 353/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, ГО, с което е потвърдено Решение № 40/03.05.2017г. по гр. д. № 519/2015г. по описа на Тервелски районен съд, ищецът е признат за собственик на следния поземлен имот - НИВА с площ от 50,999 дка, находяща се в землището на с. Зърнево, общ. Тервел, местността „Чакаджа”, с кадастрален №015029 по КВС, ЕКНМ: 31396,парцел 29 от масив 15, при граници и съседи: имот № 015028, имот № 000133, имот № 015014, имот № 015015 и имот № 015011. и е осъдил ответника ГРИЙН ЛАЙН БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, ул.Брезовска №34, ет.5, офис 6, представлявано от управителя С.О.Д.   с ЕГН-**********, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНШИЕТО НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ на ищеца. Твърди се, че ответникът ГРИЙН ЛАЙН БГ“ ЕООД е влядял имота през периода 13.06.2014г. до 13.06.2019г., като недобросъвестен собственик, поради и което се е породил и правният интерес на ищеца за предявяване на настоящият иск за обезщетение на това недобросъвестно владение, като размерът на предявеният иск е формиран на база пропусната полза от ищеца от отдаването на имота под аренда и всъщност размерът на обезщетението е сбор от рентите за процесния период, които ищеца би получил ако е можел да сключи договор за аренда за имотът, око сэщшят не е владян недоросъвестно от ответника.  

         Вземането по чл. 73, ал. 1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване. За уважаване на тази претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната полза. Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да предаде владението, не освобождава ищеца, претендиращ от ответника по ревандикацията обезщетение по чл. 73, ал. 1 ЗС за период след влизане на решението в сила, от тежестта да докаже, че и след този момент имотът е бил във владение на ответника. Това е така, тъй като се касае за нов период на владение - факт, който не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС. Процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска по чл. 108 ЗС и в този смисъл обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на процеса е престанал да владее спорния имот, защото е предал владението или то му е било отнето от друго лице, не е основание за отхвърляне на предявения против него ревандикационен иск. Това обстоятелство обаче е от значение за основателността на претенцията на собственика по чл. 73, ал. 1 ГПК, тъй като пасивно легитимиран да отговаря по иска е недобросъвестният владелец, т.е. лицето, което упражнява фактическа власт върху имота през периода, за който собственикът претендира обезщетение.

Периодът, за който ищецът претендира обезщетение, е от 13.06.2014г. до 13.06.2019г. От представените по делото доказателства може да се направи извод, че само през част от периода ответното дружество е владял недобросъвестно имота и той е от 13.06.2014г.  – началото на сочения от ищеца период до 06.04.2016г.,или две стопански години, тъй като на тази дата 06.04.2016г. с нотариален акт за покупко- продажба № 189, том I, per. № 604, дело № 125/16г. по описа на нотариус Румен Дапков, peг. № 191 от НК, е район на действие PC Тервел, вписан в СВ при АВ гр. Тервел с вх. Peг. № 582/06.04.2016г., Акт № 114, том II, дело № 310/2016г. на 06.04.2016г. ответника „Грийн Лайн БГ" ЕООД се е разпоредило с процесния недвижим имот. като е продало същия на физическо лице купувача С.О.Д.. До този период ответника е упражнявал фактическата власт върху недвижимия имот. Данните по делото сочат, че след този период имотът е бил във владение на трето физическо лице С.О.Д., а видно от приложената по изпълнително дело №394 от 2019г. по описа на ЧСИ Диляна Илиева справка от Общинска служба земеделие, имотът е деклариран, че се обработва от Креатив Агро ЕООД. Този извод се налага от съдържанието на представените по делото протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 13.06.2019 г. по изп.д. №394 от 2019г. по описа на ЧСИ Диляна Илиева, видно от който на посочената дата съдия - изпълнителят не е намерил имота във владение на ответното дружество.

Тук следва да се посочи, че искът е предявен срешу юридическото лице „Грийн Лайн БГ" ЕООД и макар едноличният собственик на капитала и физическото лице, на който на 06.04.2016г. е продаден имота да са едно и също лице С.О.Д., те не са един и същ субект на правото. Както бе посочено по горе от справката от Общинска служба земеделие, имотът е деклариран, че се обработва от Креатив Агро ЕООД към момента на извършения въвод във владение от ЧСИ. Ищецът не представи доказателства по делото на какво основание това дружество Креатив Агро ЕООД обработва процесния имот – дали има сключен и с кого договор за обработването, бил той договор за аренда или за наем. Ищецът, който съобразно изложеното по- горе, носи доказателствената тежест да установи, че имотът е владян от ответника през исковия период, не е ангажирал достатъчно доказателства за установяване на това обстоятелство, поради което претенцията за периода от 06.04.2016г. до 13.06.2019г. е недоказана,  а след като се претендира размер на обезщетението формирана от пропуснати ползи от рента, то следва да се приеме, че съгласно параграф 2 т.3 от допълнителните разпоредби на ЗАЗ, това е за стопанските четири години начиная от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, а именно 2015-2016; 2016-2017; 2017-2018 и 2018-2019 години.

С оглед направеното възражение за настъпила погасителна давност на предявеното вземане за обезщетение за забава, съдът намира, че в случаите на чл.73 ал.1 от ЗС е приложима общата пет годишна давност. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС. Искът е предявен от ищеца на 27.02.2020 г., т.е. за вземане за обезщетение преди 27.02.2015 г. иска се явява погасен по давност, макар съдът да е установява, че за периода от от 13.06.2014г. до 27.02.2015 г. или за стопанската 2014-2015 година ответното дружество е владяло недобросъвестно процесния имот.   

С оглед горните изводи съдът следва да отхвърли иска в неговата цялост, като недоказан и неоснователен.

Съобразно изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК съдъс следва да възложи разноските направени от ответника на ищеца които са общ размер 1438 лева от които 1238 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева внесено възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Тервелският районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

 НЕ УВАЖАВА като недоказан и неоснователен предявения иск от Д.Т.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.А.П. от САК със съдебен адрес *** срещу „ГРИЙН ЛАЙН БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, ул.Брезовска №34, ет.5, офис 6, представлявано от управителя С.О.Д.,  с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС, с цена на иска 23 600 лева,  с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползването на собственият му недвижим имот, а именно: нива с площ от 50, 999 дка находяща се в землището на с.Зърнево, общ.Тервел, местността „Чакаджа“ с кадастрален №015029 по КВС, ЕКНМ 31396, парцел 29 от масив 15, при граници и съседи: имот №015028, имот №000133, имот №015014, имот №015015, имот №015011, от което го е лишил, чрез недобросъвестно владение за периода от 13.06.2014г. до 13.06.2019г. в размер на 23 600 лева, представляващи сбора от стойностите на средногодишните арендни плащания, които  ищеца би  получил от отдаване на имота под аренда за този период.

ОСЪЖДА Д.Т.Г. с ЕГН ********** с адрес *** заплати на срещу „ГРИЙН ЛАЙН БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, ул.Брезовска №34, ет.5, офис 6, представлявано от управителя С.О.Д. разноските по настоящото производство в размер на 1438 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                

                                                СЪДИЯ: