РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр.Силистра , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900066 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 25 от ЗТР.
Производството е образувано по жалба на ЗК „Лазур - 94”, ЕИК ..........., със седалище в
гр. Главиница, общ. Силистра и адрес на управление гр. Главиница, ул. „Раковска“, № 2,
подадена чрез процесуален представител срещу отказ № 20160623084617-2 от 18.04.2017г.
на длъжностно лице по регистрация при ТР към Агенция по вписванията, постановен по
заявление вх. № 20180622103408-2 от 17.03.2021г. за обявяване в ТР по партидата на
кооперацията на ГФО за 2017г. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да
задължи длъжностното лице да извърши исканото обявяване. Претендира деловодни
разноски без да представи документ за реално платени такива.
Ответникът по жалбата Агенция по вписванията представлявана от процесуален
представител в срок представя отговор на жалбата изразявайки становище за нейната
недопустимост и неоснователност. Излага подробни мотиви и прилага обилна съдебна
практика в подкрепа на доводите си. В отговора на представителя на агенцията е посочено,
че той се подава по повод две жалби едната настоящата с № 20210326155528, а другата с №
20210326154753. Тъй като към преписката е приложена само една жалба подадена от адв.
С.Н. в качеството му на представител на ЗК „Лазур - 94”, ЕИК *********, срещу отказ №
20160623084617-2 от 18.04.2017г. на длъжностно лице по регистрация при ТР към Агенция
по вписванията, постановен по заявление вх. № 20180622103408-2 от 17.03.2021г. съдът ще
се произнесе само по тази коментирана жалба. Претендира деловодни разноски в размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение.-
Съдът след, като се запозна с жалбата и нейните приложения намира същата за
допустима, предвид това, че е подадена в срок от лице имащо правен интерес от
производството. Съдът не споделя аргумента за недопустимост на жалбата изтъкнат от
представителя на агенцията и основан на твърдяното обстоятелство, че като жалбоподател е
посочен не ЗК „Лазур - 94”, а друго лице - ЗКП „Сноп 95“ с ЕИК ............ При преглед на
текста на самата жалба е видно, че нейният подател е именно процесуалният представител
1
на ЗК „Лазур - 94”, която има правен интерес от производството. Изложеното мотивира съда
да приеме жалбата за допустима за разглеждане.
Обсъждайки материалите по делото съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 24.03.2018г. в гр. Главиница, обл. Силистра е проведено годишно отчетно събрание
на ЗК „Лазур - 94”, на което е приет ГФО на кооперацията за 2017г. Годишният финансов
отчет е заявен за обявяване пред АВ на 22.06.2018г. със заявление вх. № 20180622103408-2
от 22.06.2018г. Сезирано със заявлението ДЛР от агенцията е приело, че към заявлението не
са приложени необходими за валидността му доказателства и по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТР
е дало заявителят да представи допълнително доказателство за платена държавна такса в
размер на 20 лева.
След изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТР, без представителя на кооперацията
заявител да изпълни дадените указания ДЛР се произнесло с обжалвания по настоящем
отказ отказвайки обявяване на ГФО на ЗК „Лазур - 94” заявен със заявление вх. №
20180622103408-2 от 17.03.2021г. За да мотивира отказа си регистърният служител приел, че
жалбоподателя в качеството си на заявител подал заявление за обявяване в ТР на ГФО за
2017г на кооперацията в нарушение на изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от
14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, съгласно които към всяко
заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако такава е платена по
електронен път. След като не открило такова доказателство към заявлението ДЛР дало
нужните указания на заявителя да представи доказателството в законово определения три
дневен срок. След, като указанията не били изпълнени ДЛР постановило атакувания
понастоящем отказ.
Основният и единствен довод изтъкнат в подкрепа на жалбата е за недължимост от
страна на ЗК „Лазур - 94”, на държавна такса за обявяването на ГФО в ТР, като в тази връзка
процесуалния представител на кооперацията намира задължението вменено му от ДЛР да
представи доказателство за платена такава в размер на 20 /двадесет/ лева за
незаконосъобразно. За да обоснове тезата си жалбоподателят се позовава на чл. 35 от ЗК и
на чл. 5, б. „к“ от ЗДТ, както и на практика на АС – Варна от 2010г. като сочи Решение №
227 от 09.11.2017г. постановено по ч.т.д. № 541/2017г. на АС – Варна.
Настоящият съдебен състав е запознат с противоречивата практика на различните
съдебни състави и съдилища в страната по сходни казуси, но споделя тази възприета от
Определение от 26.06.2012г. постановено по ч.т.дело № 408/2012г. на АС – Варна;
Решение № 1844 от 27.10.2016г. постановено по т.д. № 7595/2016г. на СГС; Определение
№ 2269 от 17.08.2015г. постановено по ч.гр.д. № 2976/2015г. на АС – София;
Определение № 345 от 26.06.2012г. по ч.т.д. № 408/2012г. на АС – Варна; Определение
№ 2269 от 017.08.2015г. постановено по ч.гр.д. № 2975/2015г. на АС – София и други.
Според мотивите към коментираното въззивно Определение от 26.06.2012г.
постановено по ч.т.дело № 408/2012г. на АС – Варна съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 1 т.
1 от ЗТРРЮЛНЦ, за обявяване в ТР се дължи държавна такса по тарифа, одобрена от МС,
каквато е Тарифата за държавните такси, събирани от АВп, приета са ПМС
№243/14.11.2005г., обн. в ДВ бр.94/25.11.2005г., в сила от 25.11.2005г., издадена на
основание Закона за държавните такси. Съобразно чл. 16б ал. 2 от Тарифата изм. ДВ
бр.104/2011г., в сила от 01.01.201г., за обявяване в търговския регистър на ГФО се събира
такса от 20 лева. При обжалване на отказ по ЗТР пред окръжния съд се събира 50 на сто от
съответната дължима такса по р. ІІа от Тарифата за държавните такси, събирани от АВп. –
чл. 29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно
10 /десет/ лева.
Законът за държавните такси в р. ІІ регламентира както вида дейности и услуги, така
2
и лицата, освободени от внасяне на държавна такса. Законодателят не е включил в кръга на
освободените от заплащане на този вид държавна такса кооперациите. Успоредно с тези
разпоредби на Закона за държавните такси приложение намира и разпоредбата на чл. 35 от
Закона за кооперациите. Нормата на чл. 35 ЗК, се съдържа след заглавието „Финансови
облекчения” и регламентира освобождаването на кооперациите и кооперативните съюзи от
всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и
ликвидация. Тя има своето историческо развитие, предвид съществуването й в същата
редакция на чл. 37 ал. 2 от ЗК /отм./ обн. ДВ бр.63/3.08.1991г. /отм./ и почти същата
редакция на нормата на чл. 5 ал. 1 от Закона за кооперативните организации /отм./ ДВ
бр.103/1983г.. Кооперативната собственост е частна собственост и като такава е основа на
всяко пазарно стопанство. С решение №19/21.12.1993 г. по конст. д. №11/93 г. КС на РБ, е
приел, че частна е собствеността на гражданите, така и на юридическите лица. Приел е
също, че при тълкуването на чл. 19 ал. 2 и ал. 4 от Конституцията следва да се държи сметка,
че и двата текста представляват препращащи норми, като нормативният акт, който ще
конкретизира тези конституционни правила, трябва да е закон. Законът е този, който създава
и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска
дейност – чл. 19 ал. 2 от Конституцията, както и създава условия за коопериране и други
форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и
социален напредък – чл. 19 ал. 4 от Конституцията. Сега действащият Закон за кооперациите
в чл. 1а /нов ДВ бр.13/2003г./ е предвидил законовата възможност държавата да подпомага и
насърчава кооперациите в тяхната дейност при условия и ред, определени в съответните
специални закони. В отменения Закон за кооперациите /1991г./ -чл.2 ал. 1, предишна ал. 2,
обаче подпомагането и насърчаването на кооперациите не бе уредено като възможност, а
като законово правило, приложимо за конкретно посочени случаи - данъчни, кредитно-
лихвени, митнически и други икономически облекчения. Съобразно изложеното по-горе,
съдът приема, че финансовите облекчения не могат да се тълкуват разширително, тъй като
се отнасят до задълженията към фиска. Поради това, волята на законодателя, изразена в
разпоредбата на чл. 35 ЗК, следва да се тълкува в смисъл, че под финансови облекчения на
кооперациите се има предвид само и единствено освобождаването им от държавни такси във
връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация. Кооперациите
не са освободени от внасяне на държавна такса за вписване на промени в други
обстоятелства или обявяване на актове, различни от лимитативно посочените в чл. 35 ЗК.
Нещо повече, ако волята на законодателя бе кооперациите да бъдат освободени от внасянето
на държавни такси за всички услуги предлагани от държавната администрация, съдилищата
и в частност от Търговския регистър, не би било необходимо в текста на чл. 35 от ЗК, да
фигурират изчерпателно хипотезите обуславящи приложното поле на коментираната правно
норма.
До този извод се стига и при систематичното тълкуване на нормата на чл. 16а ал. 2 от
Тарифата за таксите, събирани по ЗТРРЮЛНЦ с нормите на чл.16а ал.1 и ал.2 от същата
тарифа. В чл. 16а ал. 1 т. 20 изрично е посочено „други обстоятелства, подлежащи на
вписване за първи път”. Такава е редакцията и на чл.16а ал. 2 т. 20 от същия нормативен акт.
Във всички точки на чл. 16а ал. 1 и ал. 2 от т. 1 до т. 19 включително не е предвидено
събиране на държавна такса за вписване на кооперация и за вписване на нейното
преустройство /преобразуване/. Вписването на прекратяване и обявяване в ликвидация е от
категорията на обстоятелствата, които подлежат на вписване за първи път, поради което
попадат в т. 20, но предвид разпоредбата на чл. 35 от ЗК, кооперациите следва да се считат
освободени от внасяне на държавна такса и за вписване на тези обстоятелства в ТР, а оттам
и от внасяне на държавна такса по чл. 29 от Тарифата за съдебните такси по ГПК. В този
смисъл и предвид на това, че обявяването на ГФО се извършва регулярно всяка година може
да се приеме, че същото не попада в хипотезата на „други обстоятелства, подлежащи на
вписване за първи път”, вписването или обявяването, на които несъмнено е освободено от
заплащане на държавна такса. Кооперацията не е и от кръга на лицата, освободени от
заплащане на държавна такса по см. на чл. 84 от ГПК, поради което и съобразно изложеното
по-горе в мотивите, съдът приема, че кооперацията дължи внасяне на държавна такса за
3
обявяване на ГФО.
Съобразявайки изложеното ОС намира, че правилно регистърния служител е отказал да
обяви заявения за това ГФО на ЗК „Лазур - 94”, за 2017г., след като доказателство за платена
държавна такса не е представено от заявителя дори и след дадените по реда на чл. 22, ал. 5
от ЗТР, изрични указания в този смисъл.
По изложените съображения ОС намира жалбата за неоснователна, а постановения
отказ за правилен поради, което същия следва да се потвърди.
По горните съображения съдът намира, че следва да осъди ЗК „Лазур - 94”, да плати
държавна такса за настоящата жалба в приход на ОС – Силистра дължима в размер на 10
/десет/ лева определен, като половината от таксата за обявяване на ГФО в ТР.
Всяка от страните в процеса претендира присъждане на разноски без да се ангажират
доказателства.
Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, според съда
липсва основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице
изричната правна норма - тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на
длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с
измененията на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ ( с ДВ бр. 105 от 11 .12.2020 г.) е предвидено
съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид
охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, не е към нормите на
исковото производство (в частност тези по чл. 78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от
ГПК. Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ
с ДВ бр. 105/2020г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото
продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване
засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от
произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да
получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на
ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода
му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по
жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен
акт. Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли искането на АВ за присъждане на
разноски макар да потвърждава атакувания с настоящата жалба отказ.
Мотивиран от тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20160623084617-2 от 18.04.2017г. на длъжностно лице по
регистрация при ТР към Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20180622103408-2 от 17.03.2021г. за обявяване в ТР по партидата на ЗК „Лазур - 94”, ЕИК
..........., със седалище в гр. Главиница, общ. Силистра и адрес на управление гр. Главиница,
ул. „Раковска“, № 2, на ГФО за 2017г.
4
ОСЪЖДА ЗК „Лазур - 94”, ЕИК ............., със седалище в гр. .Главиница, общ.
Силистра и адрес на управление гр. Главиница, ул. „Раковска“, № 2, да заплати в приход на
държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра 10 /десет/ лева държавна такса за
въззивната жалба подадена срещу Отказ № 20160623084617-2 от 18.04.2017г. на длъжностно
лице по регистрация при ТР към Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20180622103408-2 от 17.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенцията по вписванията за присъждане на деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в седем дневен срок от съобщаването му пред АС –
Варна.
Препис от настоящото решение да се връчи на жалбоподателя чрез неговия
процесуален представител.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5