4
Производството е с правно основание чл.341,ал.1, във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК и се движи по реда на Глава ХХІ от НПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от лишения от свобода Джеваил Юсеинов Салиев против протоколно определение от 09.02.2009 година, постановено в съдебно заседание по ч.н.д. № 59/2009 година на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за определяне на общо наказание по реда на чл. 25-23 от НК за осъжданията му в посочените в молбата присъди и е прекратено производството по делото. Твърди се в жалбата, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно отказал да приспадне изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 14/1997 година на Момчилградския районен съд, по което бил оправдан. Твърди се, че при изпълнение на наказанието, администрацията на Пазарджишкия затвор неоснователно отказала да изпълни решението на Кърджалийския въззивен съд, с което това наказание било приспаднато. В този смисъл моли молбата му да бъде уважена. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез назначения му служебен защитник поддържа жалбата. Във въззивното съдебно производство, жалбодателят уточнява, че не прави искане за ново групиране на наказанията му, а оплакването му се състои в това, че от приспаднатите 5 месеца и 18 дни от първата група наказания с въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, администрацията на затвора зачитала три месеца, като искал останалите 2 месеца и 18 дни да му бъдат приспаднати от друга присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Предлага обжалваното определение като правилно, да бъде потвърдено. Окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваното определение, приема за установено: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по молба на лишения от свобода Джеваил Юсеинов Салиев за определяне на общо наказание по реда на чл. 25-23 от НК за осъжданията му по посочените в молбата влезли в сила присъди, както и за приспадане на изтърпяната част от наказанията, включително изтърпяната част от наказанието за времето от 01.10.1997 година до 19.03.1998 година по н.о.х.д. № 14/1997 година на Момчилградския районен съд. В съдебно заседание, проведено на 09.02.2009 година по ч.н.д. № 59/2009 година, с мотивирано протоколно определение, Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане молбата на Салиев и е прекратил производството по делото, по следните съображения: приел е, че е налице хипотезата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като въпросът за определяне на общо наказание за всички осъждания на Салиев с влезли в сила присъди, е решен с влязло в сила определение № 7/22.01.2007 година, постановено по ч.н.д. № 904/2006 година по описа на РС-Кърджали. Сочи се, че с това определение наказанията са групирани в три групи с определено за изтърпяване общо наказание за всяка от тях, обхващащи всички осъждания на молителя, като включително при спазване условията на чл. 59, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието за времето от 01.10.1997 година до 19.03.1998 година по н.о.х.д. № 14/1997 година на Момчилградския районен съд, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. Съдът се е позовал също така на обстоятелството, че след влизане в сила на определение № 7/22.01.2007 година, постановено по ч.н.д. № 904/2006 година по описа на РС-Кърджали, с което е извършено групиране на наказанията, които следва да изтърпи Салиев, същият няма нови присъди, респ. осъждания, поради което е приел, че въпросът с определяне на общо наказание по реда на чл. 25-23 от НК за осъжданията на молителя, е решен с влязъл в сила съдебен акт и пререшаването му е недопустимо. Във въззивното съдебно производство, както бе посочено по-горе, жалбодателят уточнява, че не прави искане за ново групиране на наказанията му, а оплакването му се състои в това, че от приспаднатите 5 месеца и 18 дни от първата група наказания с въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, администрацията на затвора зачитала три месеца, като искал останалите 2 месеца и 18 дни да му бъдат приспаднати по н.о.х.д. № 14/1007 година на Момчилградския районен съд. При тези данни по делото, съдът счита жалбата на лишения от свобода Салиев, с така конкретизирано искане във въззивното производство, за неоснователна. С определение № 7/22.01.2007 година по ч.н.д. № 904/206 година, в производство по чл. 306, ал.1 от НПК и при спазване разпоредбите на чл. 25-23 от НК, Кърджалийският районен съд е извършил групиране на всички присъди на жалбодателя, като е съчетал наложените наказания съобразно най-благоприятното за същия положение. Така, е групирал наказанията на подсъдимия в три групи, по всяка от която е определил за изтърпяване общо наказание, като извън тях са останали за изтърпяване наказанията по две присъди, поради липсата на условията за определяне на общо наказание. С решение № 30/14.03.2007 година по в.ч.н.д. № 46/2007 година, Кърджалийският окръжен съд е изменил първоинстанционното решение в частта му, с която за осъжданията на Салиев с влезли в сила присъда № 17/13.02.1997 г. по н.о.х.д. № 13/1997 г. на РС – Момчилград, присъда № 21/27.05.1997 г. по н.о.х..д. 135/1997 г. на РС – Кърджали и присъда № 47/07.05.1997 г. по н.о.х.д. № 93/1997г. на РС – Кърджали, е определено едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.59, ал.2 от НК е приспаднал от така определеното за изтърпяване общо наказание изтърпяното наказание лишаване от свобода за времето от 01.10.1997 г. до 19.03.1998 г. по н.о.х.д. 14/1997 г. на Районен съд – Момчилград, впоследствие отменено по реда на надзора с решение № 451/1998 г. по н.д. № 363/1997 г. на ВКС на Република България, и оправдан при новото разглеждане на делото по така повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда № 87/13.05.1998 г. по н.о.х.д. № 49/1998г. на Районен съд – Момчилград. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че тази изтърпяна част от наказанието, би могла да се приспадне по реда на чл. 59, ал.2 от НК от определеното за изтърпяване общо наказание по първата група деяния, наложени с присъда № 17/13.02.1997 г. по н.о.х.д. № 13/1997 г. на РС – Момчилград, присъда № 21/27.05.2997г. по н.о.х.д. 135/1997 г. на РС – Кърджали и присъда № 47/07.05.2997г. по н.о.х.д. № 93/1997 г. на РС – Кърджали, за които е определено едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от 3 месеца. Съдът е приел, че деянията от тази група се намират с деянието по н.о.х.д. 14/1997 г. на Мочилграския районен съд, извършено на 10.05.1996 г. в реална съвкупност и могат да се групират съобразно чл.23, ал.1 от НК, като условията по чл. 59, ал.2 от НК за приспадане на тази изтърпяна част от наказанието по оправдателната присъда е налице именно по отношение на тази съвкупност от деяния, тъй като същите са извършени през 1996 г., като първата присъда от групата е влязла в сила на 28.02.1997 г. Определението на районния съд, изменено с посоченото въззивно решение, е влязло в сила на 14.03.2007 година. Установява се по делото, че след влизане в сила на определението, жалбодателят Салиев няма последващи присъди, респ. осъждания. При това положение, следва изводът, че е недопустимо повторно разглеждане на решения с него въпрос, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на Салиев и е прекратил производството по делото. Във връзка с искането на жалбодателя Салиев за приспадане на изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода по последвала оправдателна присъда, следва да се посочи, че това може да стане само при наличие условията на чл. 59, ал.2 от НК и то в производство по реда на чл. 25-23 от НК и в този смисъл такова приспадане правилно е било извършено от въззивния окръжен съд при проверка на първоинстанционния съдебен акт, с който са били групирани наказанията на Салиев. Приспадане на изтърпяно наказание, респективно мярка за неотклонение „задържане под стража” не може да бъде извършено от всяко едно наказание, а само при наличието на законовите предпоставки за това, т.е., независимо дали изтърпяното наказание по време е по-голямо от определеното за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода. Остатъкът от 2 месеца и 18 дни, за който претендира жалбодателят, не може да бъде приспаднат от другите две общи наказания или от наказанията по постановените за изтърпяване отделно присъди, тъй като по отношение на тях, не са налице условията на чл. 59, ал.2 от НК, а именно деянието, за което е оправдан, не се намира в съвкупност с което и да е от деянията, обхванати от останалите две групи, както и с постановените за изтърпяване поотделно наказания по две други присъди. По изложените съображения, въззивната жалба на Джеваил Юсеинов Салиев против определението на съда, с което е оставена без разглеждане молбата му от 20.01.2009 година и е прекратено производството по делото е неоснователна. Определението на съда като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.02.2009 година, постановено в съдебно заседание по ч.н.д. № 59/2009 година на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ДЖЕВАИЛ ЮСЕИНОВ САЛИЕВ за определяне на общо наказание и е прекратено производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2 .
|