Определение по дело №359/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 383
Дата: 4 юни 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20221800500359
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500359 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба от Р. П. СЛ. срещу
определение № 9/12.05.2022 г. по гр. д. № 607/2019 г. по описа на РС-
С., с което е оставено без уважение молбата на Р. П. СЛ. за
освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба
молба вх. № 260252/25.03.2022 г. по описа на РС-С..
Жалбоподателката излага, че е социално слаба и не може да издържа
децата си. Излага, че е работила само около една година, тъй като
била с малки деца. Финансова помощ получавала от майка си и
покойния си баща. Излага, че преди години били подведена да
регистрира фирми на нейно име, но не е получавала доходи от тях. Не
ги е декларирала, тъй като си мислела, че са закрити. Излага, че няма
финансови средства да заплати дължимата държавна такса и моли да
бъде освободена от заплащането й.
След преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите
на жалбоподателя, съдът намира следното:
Производството пред РС-С. е приключило с решение №
260020/10.03.2022 г., с което е уважен предявения от З. Д. З. иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
240 ЗЗД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, Р. П. СЛ. е депозирала въззивна
жалба, чрез адв. Е.Г..
С разпореждане от 25.03.2022 г., въззивната жалба е оставена без
1
движение, с указание до жалбоподателката в едноседмичен срок да
внесе по сметка на Софийски окръжен съд, дължимата държавна такса
в размер на 98,22 лева.
На 11.04.2022 г. е депозирана молба от Р.С., с която моли да бъде
освободена от заплащане на държавна такса, поради липса на
материални средства.Към молбата е приложена декларация за
материално и гражданско състояние, от която се установява, че Р. П.
СЛ. не получава месечен доход, не упражнява дейността като
едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд. Осигурява
издръжка на трима души, а средствата за издръжка са от майка й и
детски добавки.
РС-С. е извършил служебни справки от Търговския регистър, от
които се установява, че Р. П. СЛ. е едноличен собственик на капитала
и управител на „К. 5“ ЕООД, ЕИК *********, „К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, „Р. 2016“ ЕООД, ЕИК ********* и „Т. 07“ ЕООД, ЕИК
*********.
РС-С. е приел, че молителката невярно е декларирала релевантни
за преценката на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства,
не е упражнила добросъвестно процесуалните си права и молбата е
оставена без уважение.
Частната жалба срещу това определение е подадена в срок, от
легиТ.ирана страна, допусТ.а е за разглеждане, а по съществото си тя
е основателна:
При преценката, която съдът прави по искането за
освобождаване от внасяне на държавна такса, следва да бъдат
съобразени всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 83
ал. 2 от ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, възрастта и пр. Отделните
обстоятелства не могат самостоятелно и независимо от другите да
обосноват основателността или неоснователността на искането за
освобождаване от държавна такса. Те следва да бъдат обсъдени в
съвкупност, като преценката на съда е винаги конкретна – дали лицето
има достатъчно средства да плати конкретната сума, представляваща
държавна такса в съдебното производство.
В случая първостепенният съд е обосновал извода си основно с
обстоятелството, че видно от справките от ТР, страната е управител на
търговски дружества и след като не е декларира тези обстоятелства, не
е упражнила добросъвестно процесуалните си права.
2
Действително, видно от извършените служебни справки,
ответникът е собственик на капитала и управител на изброените
търговски дружества. Верността на декларираните от ответника данни
не е предмет на преценка в настоящото производство, а ще бъде
установявана от Районна прокуратура- С., която е сезирана да
извърши проверка.
Участието в търговските дружества обаче само по себе си не дава
основание да се приеме, че ответницата /въззивник/ е в състояние да
заплати дължимата по делото ДТ в размер на 98.22 лв. В обективната
действителност е всеизвестно, че се регистрират /прехвърлят/ фирми
на малоимотни лица, което не може да бъде изключено в случая,
предвид твърденията на молителката, че не е получавала никакви
доходи от регистрираните дружества /липсват и публикувани годишни
финансови отчети/.
Според декларацията за имущественото й състояние по чл. 83 ал.
2 т. 2 от ГПК тя не получава трудови доходи, притежава жилище от 43
кв.м. в гр. С., не притежава МПС, не притежава парични влогове.
Средствата й за издръжка са от родителите й. Тези данни се
потвърждават и от изготвените служебни справки от Софийски
окръжен съд, видно от които Р. П. СЛ. е работила на трудов договор,
на длъжност „Билкоберач“, за периода от 08.10.2018 г. до 18.03.2020
г.; за периода 01.01.2019 -01.06.2022 г. не е получавала доход от
пенсия и добавки, нито пък обезщетения за безработица.
Като се съобразят всички тези данни за имущественото
състояние на молителя и размера на дължимата по делото ДТ,
въззивният съд счита, че ответницата не притежава достатъчно
средства за заплащането й, поради което подадената от нея молба по
чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от ДТ се явява основателна.
Първостепенният съд е достигнал до различен извод, съответно –
постановеното от него определение следва да бъде отменено и вместо
това молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК да бъде уважена и
жалбоподателката /ответник/ – освободена от внасяне на ДТ по
депозираната въззивна жалба.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 9/12.05.2022 г. по гр. д. № 607/2019 г.
по описа на РС-С., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Р. П. СЛ. от заплащането на държавна такса за
подадената от нея въззивна жалба вх. № 260252/25.03.2022 г. по описа
на РС- С..

Връща делото на РС-С. за администриране на жалбата.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4