№ 3018
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Я.В.Н.Д.
при участието на секретаря Д.В.Н.
като разгледа докладваното от Я.В.Н.Д. Административно наказателно дело
№ 20211110216714 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А.Б.А.., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-019773/30.09.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Подадена е жалба лично от лицето, в която е посочено, че не е съгласен с
обжалвания акт, в частност с изложената в него фактическа обстановка –
твърди, че не е нарушил цитираната в акта разпоредба. Уточнява, че не е
извършвал резки движения, нито рискови маневри, още по-малко подаване на
газ. Изтъква, че веднага след завоя е бил спрян за проверка от органите на
реда и ако би бил подавал газ, не би могъл да спре. Твърди, че е бил
санкциониран единствено. Защото управлявал автомобил марка „БМВ“.
Позовава се на допуснати при съставяне и връчване на АУАН процесуални
1
нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят А. се представлява от адв. М.,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди
техническа неизправност на автомобила, довела до отклоняване на посоката
на движение на автомобила. Иска от съда да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.09.2021 г. около 22:19 часа свидетелите СТ. К. ДР., заедно с
колегите си К.Б.П. и С.Й.З. – мл. автоконтрольори в СДВР – ОПП
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул, нощна смяна.
Същите осъществявали контрол по Закона за движение по пътищата на бул.
Цариградско шосе. Св. Д. и колегите му възприели водачът на лек автомобил
марка „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***, който се движел по ул. „Димитър Пешев“
с посока на движение от ул. Обиколна към ул. Павел Карсов като на
кръстовището с бул. „Цариградско шосе“, извършва резки рискови маневри
като подава рязко газ, повишава оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила, завърта автомобила наляво и надясно и
преднамерено го извел извън контрол. Св. Д. и колегите му спрели за
проверка описания автомобил и установили водача му като А.Б.А...
За констатираното нарушение св. Д. съставил срещу жалбоподателя А.А.
Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, №
473919/12.09.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствието на К.Б.П. и С.Й.З. – свидетели –
очевидци, при установяване на нарушението и при съставяне на акта, след
което бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише. Отказът му
бил установен с подписа на Радослав Георгиев Лисков от гр. Пазарджик. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу
така съставения акт.
2
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление 21-4332-
019773/30.09.2021г., с което при идентичност на описанието на нарушението
и правната му квалификация, на основание чл. 175, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП на
нарушителя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000
(три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 29.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН – АУАН серия GA, № 473919/12.09.2021 г.,
възражение, справка –картон на водача, Заповед № 8121 К-13180/23.10.2019
г., Заповед № 6332з-143/15.02.2016 г. на министъра на МВР за определяне на
длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН; както и от гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите СТ. К. ДР. и С.Е.И. и
способите за доказване – заключението на назначената и изготвена по делото
съдебна авто-техническа експертиза.
Съдът изгради фактическите си изводи на първо място на база на
показанията на свидетеля –актосъставител С.Д., които кредитира с доверие,
като обективни и непротиворечиви и от които се установява описаната по –
горе фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че св. Д. е
свидетел – очевидец на твърдяното нарушение, който по времето и на мястото
на извършване на нарушението е бил на работа заедно с още двама свои
колеги, присъствали при установяване на нарушението и съставяне на АУАН.
Същите не се опровергават напълно от показанията на св. Иванова, които
съдът цени само частично като в частта им относно изложеното, че не са
налице умишлени действие от страна на жалбоподателя с цел провеждане на
автомобила, съдът възприема същите като опит за изграждане на защитна
версия на нарушителя, с цел препятстване ангажирането на
административнонаказателната му отговорност.
На следващо място, съдът се доверява на заключението на вещото лице,
което посочва, че при повреда на механичната част на раздатъчната кутия не
може да се стигне до фактически описаното в акта поведение на автомобила,
3
вкл. че ако такава повреда възникне в движение, те не би довела до занасяне
на автомобила, ако той се е движил със скорост до 15 км/ч в район на завоя.
Още повече, че свидетелката Иванова твърди повредата да е възникнала това,
а вещото лице в съдебно заседание изрично сочи, че сама по семе си такава
повреда води до необходимост автомобилът да бъде управляван като такъв с
обикновено задвижване.
Съдът не се доверява на представените в последното по делото заседание
писмени доказателства – фактура за извършен ремонт и становище. Същите
нямат достоверна дата. Фактурата е за част и труд, свързани с обичайното
обслужване на автомобила като дори и да се приеме посочената в нея дата,
същата предхожда с почти месец датата на извършване на нарушението.
Становището от своя стана представлява хвърчащ лист, на който дори не е
направен опит да се придаде някаква достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
спазване на процесуалния и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
4
превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В
случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите за
управление на автомобила, за да се постигне описания в АУАН и НП ефект
при движение на лекия автомобил, който безспорно се установи от
доказателствената съвкупност на делото, коментирана по –горе.
Известно от гледна точка на опита и практиката е, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване
оборотите на двигателя на автомобила, с което се превъртат задвижващите
колела, или при извършване на други действия, като например завъртане на
волана, поотделно или в тяхното съчетание, се наблюдава именно посочения
ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение
на МПС и други ефекти, известни като „форсиране“, „превъртане на задни
гуми“, „поднасяне на задната част на автомобила“ или „дрифт“ в разговорния
език, като без съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не може
да настъпи при нормално управление на автомобила, нито случайно, и е без
значение начина, по който е постигнат от водача. Възраженията в обратна
насока, в това число свързани с посочената техническата неизправност на
автомобила, са неоснователни. А предвид становището на съда относно
представените писмени доказателства, същите са останали и недоказани.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, изразяващо се в извършване на резки
рискови маневри като подаване рязко на газ, повишаване оборотите на
двигателя, с което превъртат задвижващите колела на автомобила,
5
завъртането му наляво и надясно и преднамереното му извеждане извън
контрол – в никакъв случай не представлява използване на пътя в
съответствие с основната цел за това – за превоз на хора и товари. Всяко едно
последващо неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС би могло да има фатални последици. Подобно поведение
по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и
здравето на водача на процесния автомобил, но и на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. В случая санкцията на нарушителя правилно е
наложена на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП в посочения в
нормата размер на наказанията.
Във връзка с твърденията за маловажност на извършеното нарушение
следва да се вземат предвид зачестилите такива от посочения вид, които
създават особено голяма опасност за всички участници в движението, тъй
като са предпоставка за настъпване на пътнотранспортни произшествия.
Именно, от високата степен на обществена опасност на тези деяния е
продиктуван и големият размер на предвиденото в санкционната норма на чл.
175а, ал. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ от 3 000 лева, както и кумулативно
предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12
месеца, като за съда не съществува възможност да ревизира размера на тези
наказания.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
административнонаказващият орган. Доколкото обаче липсва изрични искане
в тази посока, такива не следва да бъдат присъждани.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно
постановление (НП) № 21-4332-019773/30.09.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на А.Б.А.., ЕГН:
********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7