РЕШЕНИЕ № 1959
20.05.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.
На 28.02.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13296 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по същество на исков спор.
Делото е образувано по искова молба на „Изи финанс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, против А.К.М. ***, ЕГН **********, и искане да се установи спрямо ответника съществуването на вземане на парично вземане на ищеца, за което същото дружество разполага със заповед за изпълнение по частното гражданско дело № 11164 по описа на ПРС, ІІІ гр. състав , за 2018г.
Според изложеното, между страните имало сключен договор № .... за заем от разстояние от дата 20.04.2017 год., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1800 лева. Сумата по кредита била усвоена от ответника по следния начин: 1035.05 лева послужили за погасяване на старо задължение на ответника към същия ищец и 769.35 лева били преведени в деня на сключването на договора по посочена от М. банкова сметка. *** , заемополучателят се задължил да върне сумата от 1800 лева, ведно с уговорена лихва като възнаграждение за ползването на заетите средства в размер от 184.80 лева, за периода от 19.07.2017г. до 15.01.2018г , като кредиторът приел разсрочено на седем броя равни месечни вноски плащане. Между страните имало договорено задължение на ответника да обезпечени изпълнението на вземането си; обезпечението на кредита следвало да бъде представено в срок от три дни, а при непредставяне, към сумата на главницата и лихвите се прибавяла и санкционна сума от 586.74 лева, платима разсрочено съобразно броя на месечните вноски, по 83.82 лева месечно допълнително към общия размер на вноската. Обезпечение не било представено. Затова кредиторът начислил по 83.82 лева към всяка от дванадесетте вноски. Размер на вноската станал 343.22 лева. Имало и договорена такса за извънсъдебно събиране на вземането , в размер на 10 лева при просрочие на вноска с повече от 5 дни, като със заявлението се претендират 90 лева такси .
Към датата на подаването на исковата молба / заявлението в съда , имало извършени плащания на стойност от 740 лева, като от самата главница се твърди да са платени 400.16 лева, след което кредитополучателят преустановил връщането на сумите по договора.
На дата 05.07.2018г., ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано частното дело № 11164 по описа на ПРС за 2018г . Издадена била заповедта с № 6244, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Със заповедта е заповядано плащане на следните суми , за които се и иска вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК - 1399.84 лева главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 771.54 лв. за периода от 19.06.2017г. – 15.01.2018г., сумата от 90 лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението ( 05.07.2018г.) до пълното изплащане, както и разноските по двете производства.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Възразява се, че е нищожна клаузата в договора между страните, която предвижда плащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, тъй като заобикаля закона, включително и като неравноправна такава по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Прави се и възражение за прихващане със насрещно вземане на ответника срещу ищеца за представляващи недължимо платени по три недействителни договора между страните суми.
Ответната страна е предявила против ищеца и насрещен иск, за обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в получаването на същите суми по трите недействителни договора.
Според изложеното в него, между страните имало сключени три договора, един от които - процесния такъв.
Договор за кредит от разстояние …. бил сключен на дата 26.02.2016г и по него за периода от 26.02.2016г до 22.11.2016г. били платени без основание 952.47 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение, тъй като неустоечната клауза била нищожна. Договор за кредит от разстояние № …. бил сключен на дата 13.12.2016г и по него за периода от 13.12.2016г до 20.04.2017г. били платени без основание 335.28 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение, тъй като неустоечната клауза била нищожна. Процесният договор за кредит от разстояние № .... бил сключен на дата 20.04.2017 год., и по него за периода от 20.05.2017г до 17.09.2017г. били платени без основание 167.64 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение, тъй като неустоечната клауза била нищожна.
Претендира се да се осъди „Изи финанс „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1 , да заплати на А.К.М. ***, ЕГН **********, общо 1455.39 лева – сумата на платената без основание неустойка за непредставяне на обезпечение по трите договора , ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещния иск ( 19.10.2018г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ако насрещните искове бъдат уважени , то се иска да се извърши прихващане на дължимите между страните суми до размера на по – малкото вземане.
„Изи финанс „ ЕООД оспорва предявените насрещни искове. Приема ги за недопустими , тъй като нямали връзка с първоначално предявения иск. Възразява и че са неоснователни , тъй като имало основание за имущественото разместване – клаузата за неустойка била валидна.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че размера на дълга по договор № ...., изчислен след „премахване на всички начислени суми за неустойки и разходи „ и като се имат предвид платените от ответника суми по него , е 1357 лева – главница; платените по договорите неустойки са в размера , търсен с насрещния иск.
Установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 , чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД , съединен с три насрещни осъдителни иска с правно основание в чл. 55 от Закона за задължението и договорите, за връщане на нещо, дадено без основание . Няма пречка исковете да бъдат разгледани кумулативно. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени по отношение на първоначалните искове.
Искът на „Изи финанс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, да се признае за установено спрямо М. съществуването на вземане за сума от 771.54 лева договорна лихва , е частично недопустим.
Със заповедта под № 6244, издадена по частното дело № 11164 по описа на ПРС за 2018г., е заповядано плащане на сума от 771.54 лева - договорна лихва, кредиторово възнаграждение за ползването на заемните средства за периода на договора. Оказва се обаче с оглед изложеното в исковата молба, съпоставено с доказателствата, че част от тази сума, 586.74 лева, е всъщност неустойка за непредставено обезпечение; такова вземане на кредитора не е било предмет на подаденото за образуване на заповедното производство заявление и не фигурира в издадената заповед. Ищецът затова и няма интерес от установяване на съществуването му чрез иска по чл. 422 от ГПК , и в тази част производството по делото подлежи на прекратяване. По отношение на остатъка от 184.80 лева и главницата по договора, установителния иск е допустим.
Насрещните искове са имплицитно допустими като осъдителни при наличие на твърдение за неудовлетворено притезание.
Като взе предвид становищата на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът прецени:
І. По делото е представено копие ( на хартия ) от договор за заем от разстояние № .... от дата 20.04.2017г., като според същия, М. следвало да получи в заем сума от 1800 лева, която да върне на девет вноски, първата от които на дата 20.05.2017г, а последната – с падеж на 15.01.2018г, когато изтича срока на договора. Договорена е и лихва като възнаграждение на кредитора, при фиксиран лихвен процент от 40.15 % на годишна база , и годишен процент на разходите ( ГПР) от 48.30 %. Кредитополучателя има задължение да представи обезпечение на кредита – поръчителство от две физически лица ,които да отговарят на определени условия, или учредена в полза на кредитодателя банкова гаранция за сума, равна на дължимото по кредита; при неизпълнение на това задължение на ответника , има неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 754.28 лева , отново разсрочена за плащане във времето , по 83.82 лева към всяка от деветте погасителни вноски. По сключването на този договор и останалите два такива между същите страни , с №№ ….. 26.02.2016г и ..../13.12.2016г не се спори, а и доколкото договора за заем за потребление е реален, то получаването на сумата по главницата от длъжника би било самодостатъчно да се приеме , че договор има, стига в последния случай да са спазени особените изисквания на специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние , включително чл. 18 от същия. Последният е спазен. Затова и съдът, на база представените и неоспорени копия от разписки и платежни нареждания ( № 2000000125069724 от дата 20.04.2017г , л. 23 и следващите от делото ) приема, че сумата от 1800 лева е получена от ответната страна на датата на сключването на договора и част от нея , до размер от 1035.05 лева, погасява изцяло вземането на ищеца по договора с номер .....
Възразено е обаче , че е нищожна клаузата в договора, чл. 2 ал. 4 т . 3 , определяща размера на договорната лихва, тъй като този размер надхвърля повече от четири пъти законната лихва за забава. Това възражение е неоснователно – абсолютния размер на договореното възнаграждение за периода на договора е 297 лева , или по – малко от 18 % от главницата, доколкото този процент се изчислява на база календарна година, а срокът на договора е девет месеца. Затова е възникнало облигационното задължение на А.М. да върне получената главница и кредиторово възнаграждение.
Искането на „Изи финанс „ ЕООД, ЕИК *********, да се признае за установено спрямо ответника вземане на кредитора за сума от 90 лева разходи за събиране на задължението, е неоснователно , макар такова плащане да е уговорено – няма данни кредитора да е правил разходи, а ако се приеме , че е без значение дали такива са правени реално , това означава , че се стига чрез заобикаляне на закона ( неустоечна клауза се прикрива под формата на такса ) до неоснователно обогатяване на кредитора.
Останалите възраженията на ответника срещу иска - за погасяване чрез плащане, включително при спорна поредност на плащанията , и за нищожност на клаузи на договорите, са едновременно и доводи в подкрепа на предявените насрещни искове да се осъди ищеца да заплати определени суми, затова и съдът не може да ги разгледа извън тези искове, включително и възражението за прихващане със същото вземане.
ІІ. По исковете да се върнат сумите за платена неустойка за непредставено обезпечение , като дадени без основание.
Сложният състав на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите предполага съвкупното наличие на два елемента – престация между страните и отсъствие , изначално или последващо , на основание за тази престация.
По договора с номер .... вземането на кредитора е платено изцяло, доказа се твърдението на ищеца по насрещния иск да е платена сума от 335.28 лева. По договор за кредит от разстояние № …са платени от датата на сключване - 26.02.2016г до 22.11.2016г. общо 2770 лева, според неоспорените вноски бележки на л. 52 – 60 от делото; плаща се по договора , няма към този период данни да има друг такъв между същите страни извън процесните. Или , сумата от 952.47 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение по този договор също е платена .По делото фигурират само две вноски бележки за плащания към кредитора, които биха могли да се отнесат към договора с № .... - тези на л. 69 и 70 от делото, и това е така, тъй като само те касаят плащания, извършени след дата 20.04.2017г, а със сключването на този договор, вземанията на кредитора по предходния такъв, № ...., са погасени. Тоест, ответника, чиято е тази тежест, след като платеното не е предмет на първоначалния иск, удостоверява плащания в общ размер от 740 лева. При наличие на погасителни планове по валидни договори, разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД е неприложима, доколкото е диспозитивна, страните са могли и са уговорили различна от посочената там поредност на погасяване на вземанията, и затова и съдът не кредитора този довод на М.. Така, плащането на сумата 740 лева погасява първата и втората от погасителните вноски по плана, в пълен размер, а от третата, при приложението на чл. 76 от ЗЗД за едновременно възникнали еднородни и еднакво обременителни задължения, се считат погасени 33.97 лева от неустойката и 26.19 лева от възнаградителната лихва по договора. Този извод на съда се подкрепя и от твърдението на ищеца за плащане на главницата по първите две вноски. Съдът кредитира заключението на вещото лице при изчисленията му като обективно и компетентно изготвено , като прави уговорката , че вещото лице приспада от сумата на главницата по първоначалния иск платената неустойка , за да даде заключение за размера на остатъка от главницата – тъй като такава му е поставената задача. Тази част обаче, доколкото е предмет и на осъдителен диспозитив, не може да служи като основание за възражение против размера на първоначалния иск , при което заключението няма да бъде ползвано за целите на решението, като вместо това, съдът направи собствените си изложени по – горе калкулации.
Изводът на съда е че и по трите договора , сумите за неустойка за непредставяне на обезпечение са платени в размер, съобразно изложеното в насрещната искова молба.
Обезпечения не са представени по никой от трите договора, като са идентични клаузите в тях , касаещи неустойката – чл. 3 ал. 2 от договорите.
Тези клаузи са нищожни, включително и с оглед ориентировъчните критерий , заложени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Те противоречат на добрите нрави , съставляват и неравноправни такива по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 19 от Закона за защита на потребителите. Отрича се договорния характер на поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства: възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора. Тук следва да се отбележи, че определената по чл. 3 ал. 2 изр. първо неустойка по размер надвишава два пъти размера на възнаградителната лихва по договора, но за разлика от нея и от останалите разходи по договора, не подлежи на пропорционално намаление при предсрочно погасяване на главницата.
Даденото по тези клаузи на договорите е дадено при начална липса на основание и подлежи на връщане. Насрещните искове са основателни в пълен размер.
Разноските, направени по първоначалния иск, се понасят от страните пропорционално, вкл. и с оглед прекратяването на производството в една част; разноските по насрещните искове се възлагат в тежест на ответника по тези искове, предвид изхода на спора по тях.По първоначалния иск и по частното дело за издаването на заповед за плащане ищецът има направени разноски в размер от общо 293.45 лева , като се определя възнаграждение на процесуален представител - юрисконсулт по исковото производство. От общия размер на исковете , 2261.38 лева , са уважени 1584.64 лева , дължат се на ищеца съответно 205.63 лева разноски.Разноските на А.М. по всички искове са общо 990 лева, от тях – 140 лева хонорар на вещо лице, 150 лева такси по насрещните искове , и 700 лева възнаграждение на адвокат, общо , при липса на посочване на конкретна сума на хонорар за всеки иск. Затова разноските за хонорари ще се изчислят пропорционално на съответните суми по отхвърлената/прекратената/уважената част на исковете, а разноските за такси ще се присъдят в пълен размер . Пропорционално изчисляемите разноски са 840 лева , като от общата стойност на исковете, 3716.77 лева , в полза на М. са 2132.13 лева, или дължат й се разноски в размер на 631.86 лева. ( 840/3716.77х2132.13 + 150 ).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Прекратява производството по гр. дело № 13296 по описа на ПРС за 2018г в частта , с която се иска установяване на вземане на „Изи финанс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, против А.К.М. ***, ЕГН **********, за възнаградителна лихва съобразно заповед за изпълнение по частното гражданско дело № 11164 по описа на ПРС, ІІІ гр. състав , за 2018г. над размер от 184.80 лева до пълния предявен размер от 771.54 лева, поради недопустимост на исковете , и в същата част , обезсилва и заповедта за плащане.
Признава за установено спрямо А.К.М. ***, ЕГН **********, че в отношенията между страните , дължи на „Изи финанс„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, плащане на следните суми по договор за кредит от разстояние № ..../20.04.2017г: 1399.84 лева – главница, договорна лихва от в размер от 184.80 леваведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 05.07.2018г до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска между същите страни да се признае за установено съществуването на вземане по същия договор за сума от 90 лева- разходи за извънсъдебно събиране на вземането, като неоснователен.
Осъжда А.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „Изи финанс „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, разноски по двете производства ( вкл. по дело № 11164 по описа на ПРС, ІІІ гр. състав , за 2018г) в пропорционален размер от 205.63 лева.
Осъжда „Изи финанс „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, да заплати на А.К.М. ***, ЕГН **********, сумата от 952.47 лева – платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3 ал.2 изр първо от договор …, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –19.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Изи финанс „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, да заплати на А.К.М. ***, ЕГН **********, сумата от 335.28 лева – платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3 ал.2 изр първо от договор № ..../13.12.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –19.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Изи финанс „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, да заплати на А.К.М. ***, ЕГН **********, сумата от 167.64 лева – платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3 ал.2 изр първо от договор № ....20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –19.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Изи финанс „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район Триадица, ул. Балша № 17 ап. 1, да заплати на А.К.М. ***, ЕГН **********, сумата от 631.86 лева разноски по делата.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните. В частта ,с която производството е прекратено и заповедта за изпълнение – обезсилена, то има характер на определение и се обжалва пред състав на ПОС в срок от една седмица от датата на уведомлението до всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП