О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2831/10.12.2019г. 10.12.2019 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ХV граждански състав
На 10.12 2019 година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
като
разгледа докладваното от съдия Христова
гр.д.№ 2921 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от “Кредитреформ България“ЕООД против Д.Й.А., с която се иска съдът
да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000
лв. – главница, 183,
57 лв. – такса за експресно
разглеждане,както и законна
лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства.
Прави се искане за изискване на от Изипей АД
на разписки за извършени по договорите плащания.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени, че исковата
молба е редовна и предявения иск
допустим, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.Следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства. Искането за изискване
на документи и разписки от Изипей АД се явява
неоснователно, предвид, че същите са приложени към исковата молба.
Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 11.02.2020 от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Приема приложените към исковата молба
писмени доказателства под опис.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
В исковата молба се твърди, че между
праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за кредит от 06.02.2016 год., оформен съгласно
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Кредит бил отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 07.03.2016 год., като сумата в
размер на 600 лв. била получена от
ответника чрез Изипей на 06.02.2016 год. На 21.02.2016
год. ответникът подава заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 400
лв. Сумата била отпусната отново посредством Изипей,
като падежната дата останала непроменена. Кредитополучателят се задължил да
върне общата сума от 1210, 49 лв. –
главница, такса и договорна лихва.
На 23.11.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне
на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника с
всичките му привилегии и принадлежности. Ответникът бил уведомен по реда на чл.
99,ал.3 от ЗЗД от страна на ищеца по силата на изрично пълномощно.Иска се
уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.
В законоустановения срок не
е депозиран отговор на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД.
При разпределяне на доказателствената
тежест съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, че праводателят му е бил във валидни облигационни отношения с
ответника по повод сключения договор за кредит, със съществените му уговорки,
както и че е бил изправна страна по договора, т.е. е предал реално на ответника
сумата по кредита, уведомяване на ответника по реда на чл. 99 от ЗЗД,
включително размера на претенциите си.
В тежест на ответника е да доказва извършено плащане,
респ. наличието на правопогасяващи факти и
обстоятелства.
В тежест на двете страни е да
докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи
на страните.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: