Р Е Ш Е Н И Е № 854
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
9275 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ №43
против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив,“Стефан Стамболов“ №1, с която е
предявен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 , КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 399,60 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. ***, въз основа на застраховка
„Каско на МПС” по застрахователен договор
№ ***/22.02.2018г. за причинени имуществени вреди на автомобила в
резултат на настъпило ПТП на ***., когато
при движение в ***лек автомобил ***преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно.
Ищецът
посочва, че на 15.03.2018 г. при
движение в ***, лек автомобил марка ***
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат
на което се сочи, че са настъпили щети по автомобила. При настъпване на произшествието се сочи, че
увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца,
сключена със ЗП № ***., със срок на покритие
от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г. В тази връзка на 16.03.2018 г. в
ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по
застрахования автомобил и е образувана щета под №***. Извършен е оглед и опис на вредите.
Настъпилите имуществени вреди са описани като вид и степен на увреждане в
Протокол за оглед и оценка на щети от 16.03.2018г. По заведената претенция е
било определено обезщетение в размер на 399,60 лв. От приложеното банково
извлечение било видно, че прихващането на насрещно дължими вноски от дължимата
по полица застрахователна премия били в размер на 309,64 лв. , остатъкът от
89,96 лв. е бил изплатен по банкова сметка ***. Твърди се, че пътят, на който е
настъпил ПТП-то е общински по смисъла на ч.3, ал.3 вр. с чл.8, ал.3 от Закона
за пътищата, поради което на основание чл. 19,ал.1,т.2 вр. с чл. 31 от Закона
за пътищата ответникът бил длъжен да осъществява дейностите по управлението и
поддържането му, а в случая Община Пловдив като юридическо лице извършва тази
дейност. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът
встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата –
ответната община, тъй като тя е длъжна да упражнява непосредствен и постоянен
контрол спрямо своите служители, на които е възложила дейността по поддържане
на пътната мрежа в изправност, както и да стопанисва пътя. Претендира се
законна лихва върху главницата и разноски по делото.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 399,60 лв. -
главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.06.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника. Твърди се, че исковата молба е допустима, но исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Ответникът смята за недоказани настъпването на ПТП, мястото на същото, наличие
на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, механизма на ПТП и
настъпилите вреди по автомобила, както и наличието на причинно- следствена
връзка между вредоносните последните и процесното ПТП. Сочи се, че не е
отчетено поведението на водача при управление на автомобила, което можело да
допринесе за настъпването на ПТП. Ответникът твърди, че дори и при наличие на
препятствие водачът на автомобила е бил длъжен да се съобрази с пътната
обстановка. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и при
условия на евентуалност иска намаляване на дължимата сума съобразно степента на
съпричиняване на щетата и до размер до реално дължимата претенция по застрахователния
договор. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетата по делото, като писмено
доказателство застрахователна полица № ***се установява, че за процесното МПС -
*** е налице застраховка Каско на МПС, със срок на покритие от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г., като не се
спори и от приложените общи условия се установява, че е налице покрит от
застраховката риск. Предвидено е заплащане на застрахователната премия на 4
вноски, като са представени писмени доказателства, удостоверяващи заплащането
им.
Приет е като доказателство
протокол за ПТП № *** изготвен в ***, в който се сочи, че в *** – водач на процесното МПС л.а. марка ***
при движение е попаднала в дупка на пътното платно с размери 40/50 см., като
вследствие на ПТП – то са настъпили материални щети по МПС-то. Отразени са
следните видими щети по МПС-то – спукана предна лява гума. Изрично е отразено в
протокола, че ПТП-то е посетено на място.
На 16.03.2018 г. в ищцовото дружество постъпило искане
за изплащане на обезщетение за щетите по
застрахования автомобил от лицето, което е управлявало автомобила А.Г., която е и собственик на същия. Към
искането е приложена декларация от 19.03.2018 г., в която водачът описва
настъпилото ПТП, а именно: на ***,
докато се движела в лява лента по *** по посока колелото на ***, попаднала в дупка, която не е могла да
избегне с маневра – отляво мантинела, отдясно друг автомобил. Вследствие на
това се изкривила предна лява джанта и се спукала предна лява гума. В увредени
детайли е отразила предна лява джанта и предна лява гума. Към искането са
приложени свидетелство за управление на МПС на А.Г.Г., талон за технически
преглед на автомобила, контролен талон на водача и свидетелство за регистрация,
от което е видно, че собственикът на застрахованото имущество е водачът.
Въз основа на искането от
застрахования е образувана преписка по щета
№***, като в изготвения от
застрахователя доклад е отразено, че по време на движение застрахованото МПС е попаднало
в дупка и са увредени предна лява джанта и гума. Предложено е на застрахования
да се заплати застрахователно обезщетение в размер на 399,60 лв., съгласно калкулация разходи за ремонт, приета като
писмено доказателство по делото. Отразено е, че не е заплатена 4 та вноска по
застраховката.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че от
определеното застрахователно обезщетение в размер от 399,60 лв. е приспаднат
дължимия данък 2 % в размер на 6,07 лв. и прихваната дължима вноска от 303,57
лв. по полица № ***. Остатъкът от дължимото обезщетение се сочи, че е в размер
на 89,96 лв., който е преведен по сметка на застрахования на 04.04.2018 г.
На 24.04.2018 г. ищецът е връчил
на ответника регресна покана за възстановяване на заплатеното от него
застрахователно обезщетение в размер на 399,60 лв., като е предоставен 10
дневен срок от получаване на поканата, в който да се направят възражение и/или
сумата да бъде заплатена. Не са представени доказателства и не се твърди
ответникът да е отговорил на така отправената покана.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. А.Г.,
управлявал увреденото МПС към датата на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че си спомня за
процесното ПТП, като сочи, че същото е било ***, като попаднала в дупка, която
била пълна с вода. Посочва с категоричност, че е управлявала МПС - ***.
Свидетелката посочва, че поради наличието на множество дупки в този пътен
участък се е движела с ниска скорост, като не
е имала възможност да избегне дупката и е възприела същата, когато е
попаднала в нея. Дупката се намирала в лявото платно, като не си спомня
размерите на дупката. Категорично посочва, че не е имало указателна табела за
препятствие по пътя. Обадила се веднага по препоръка от застрахователя в ***,
откъдето изпратили служители, които съставили протокол за ПТП, приет като
писмено доказателство по настоящото дело. Била спукана лява предна гума и бил
увреден и носачът, за което не е категорична.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е
отразило, че посочените повреди в искане
за завеждане на претениця съответстват по характер и големина на механизма на произшествието, описан в исковата молба и Декларация за
настъпване на застрахователното събитие, както и протокол за ПТП. Установява се стойността
на щетите по автомобила, като вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване
/ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 399,60
лв. Съдът кредитира изцяло заключението, като
обосновано, пълно и компетентно изготвено.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
На
първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена
застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е
покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП. Оттук се установява и
първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
От
събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с
оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието. Първо, вещото
лице, базирайки се на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, изразява становище за наличието на
причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите.
Второ,
самият водач в разпита си пред съда е категоричен в
показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно
от уведомлението за шета е деклариран
точно такъв механизъм на събитието - дупка на
пътното платно. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила,
което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Описаната
фактическа обстановка се установява, както от събраните гласни доказателства,
така и от приетия, като писмено доказателство протокол за ПТП. По въпроса дали
протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.
на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, като в него е отразено,
както наличието на дупка, която е необезопасена и необозначена, така и
материалните щети по автомобила, които обстоятелства са възприети на място от
служителите на МВР.
От
приетите по делото писмени доказателства и неоспореното от страните заключение
на съдебно автотехническата експертиза се установява, че пътят, на който се е
осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив, като същият е в границите
на населеното място. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1
Закон за движението по пътищата, тя е длъжна го поддържа
изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно
чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
"Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37
ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, (което
обстоятелство се установи от разпита на св. Г.),
който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат движението си
(аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по
закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът,
че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в
случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника. В
ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача да
избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно
и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек
автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
Не
се установяват твърденията на ответника, че е налице съпричиняване от страна на
водача на МПС, доколкото липсват доказателства същият да е управлявал МПС-то с
несъобразена скорост и да е могъл да
избегне попадането в дупката.
С
оглед горното, съдът счита, че са налице
всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно
сключената имуществена застраховка, като относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение, съдът кредитира изцяло приетото по
делото заключение на САТЕ, от което се установява, че един от сменените детайли
не е във връзка с просецното ПТП. С изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът
е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата
(ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до
размера, установен от вещото лице, който напълно съответства на заявената
искова претенция.
Съдът
счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока разноските на
ищеца са в общ размер от 315 лв., като
на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., като
следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в общ размер от 415 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Христофор Колумб“,№43 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ №43
сумата от 399,60 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. ***, въз основа на застраховка
„Каско на МПС” по застрахователен договор
№ *** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на
настъпило ПТП на 15.03.2018 г., когато
при движение в *** лек автомобил марка *** преминава през необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 415 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ