Решение по дело №7129/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260496
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20204430107129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 02.08.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на  тридесети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №7129/2020г.  по описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез юрисконсулт ***, против  А.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***.  Посочва се в исковата молба, че дружеството има следните вземания към ответника, а именно: сумата от  305,85 лв. за сума за отопление с индивидуален разпределителен уред (ИРУ) за периода 01.03.2018г.-30.04.2020г.; сумата от 337,74 лв. сума за отопление без ИРУ, сумата от 379,36 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сумата от 92,79 лв. за услуга дялово разпределение, сумата от 112 лв. за битово горещо водоснабдяване. Твърди се, че задълженията на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия  до  недвижим имот, регистриран под абонатен номер 25137  на името на ответника.  Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „***“ АД съществуват вземания против  А.Ц.Ц. с ЕГН ********** за следните суми: сумата от 1227,74 лв. – главница за периода 01.03.2018г.-30.04.2020г., сумата от 128,25 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2018г. до 07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (24.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед  за изпълнение по  ч.гр. д. № 4143/2020г. по описа на РС Плевен. Претендират се и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

С определение №260959/23.04.2021г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на ответника адв. Р.М.-***.

По делото е постъпил отговор с вх.№265812/26.05.2021г. от особения представител. В отговора е взето становище за допустимост, но неоснователност на исковете.  Оспорват се от особения представител исковете по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован,  се представлява от юрисконсулт ***, който поддържа исковата молба и моли съда да  я уважи изцяло като основателна и доказана.

Ответникът се представлява от адв.Р. ***, която  моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество исковете са  ОСНОВАТЕЛНИ.

  Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№4143/2020г. описа на РС-Плевен, че на 24.08.2020г. „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  против  А.Ц.Ц. с ЕГН **********, както и че в хода на производството била издадена Заповед  за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил на длъжника да заплати на кредитора  „Т.П.“ ЕАД сумата от 1227,74 лв. – главница за периода 01.03.2018г.-30.04.2020г., сумата от 128,25 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2018г. до 07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (24.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски  в размер на 27,12 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Безспорно е по делото, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е уведомен с разпореждане №8771/24.11.2020г. за правата си по чл.415, ал.1 т.2 ГПК, като е получил съобщението на 30.11.2020г.

Безспорно е по делото, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№7129/20г. по описа на РС Плевен е подадена в едномесечния срок по чл.422 ГПК.

Безспорно е и се установява от представеното от ищеца и  отговарящо на изискванията на чл.183 ГПК заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №17, том IV, рег.№3934, дело №422 от 2007г. , че ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент с административен адрес: ***.

Не се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор №***/17.12.2001г., споразумителен протокол №3/1266 от 17.12.2001г. и приложения към него, че сградата, в която се намира недвижимия имот на ответника е етажна собственост,  доставката на топлинна енергия се осъществява от ищеца, както и че за топлинен счетоводител през 2001г. е избрана „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „***“ ООД, като последното дружество се задължавало да извършва разпределение на топлинната енергия между абонатите от абонатната станция в сградата.

Безспорно е по делото и  е служебно известно на съда от гр.д.№ 5639/2020г. по описа на РС Плевен, по което  е съдия докладчик, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г) ежедневник  и са  одобрени от ДКЕВР. В тази насока са и приложените заверени копия на Общи условия на дружеството по ч.гр.д.№ 4121/2020г. по описа на РС Плевен.

 Служебно е известно на съда и се установи след служебна проверка от състава, че „Т.П.“ ЕАД понастоящем е пререгистрирано като АД.

Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание, топлоснабден ли е имота, взето ли е решение на общото събрание на живущите в блока за избор на фирма за дяловото разпределение, кое дружество извършва  дяловото разпределение в сградата, има ли монтирани уреди в апартамента на длъжника, отчитана  ли е и по какъв ред ползваната топлинна енергия, кои лица са ползватели на имота в процесния период, дължи ли ответника суми за отопление и битово горещо водоснабдяване, за услугата дяловото разпределение и за енергия, отдавана от сградната инсталация, в какъв размер и от коя дата.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове  с правно основание  чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца  против ответника за сумата от 1227,74 лв. – главница за периода 01.03.2018г.-30.04.2020г., сумата от 128,25 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2018г. до 07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (24.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2305/26.08.2020г.  по ч.гр. д. № 4143/2020г. по описа на РС Плевен.

За разрешаване  на спорните  по делото въпроси са съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, незаплатените суми за топлинна енергия, касаещи абонат №24483 през периода 01.03.2018г. до 30.04.2020г. възлизат на сумата от 1227,74 лв., от които сумата от 643,66 лв. за топлинна енергия за отопление, сумата от 379,28 лв. за отдадена от сградата топлинна енергия, сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване 112 лв. и 92,79 лв. услуга за разпределение. Мораторната лихва върху главницата от датата на изискуемостта на отделните вземания до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК възлиза общо на сумата от 163,59 лв. Видно от заключението на вещото лице по справки за дялово разпределение по периоди от *** – топлинно счетоводство за използвана топлинна енергия за период 01.3.2018г.-30.04.2020г. количество топлинна енергия 12,265 МВтч съответства на количеството по фактури за същия период, както и съответства на единичната цена и крайната сума за използваната топлинна енергия. Преизчислените суми за последния отоплителен сезон с Решение на КЕВР №Ц-24 са на стойност  14,61 лв. Цена от 01.07.2019г., по която е фактурирана топлинната енергия  е 84,98 лв./MWh, актуализирана цена за периода 01.07.2019г.-31.03.2020г.  с решение на КЕВР е 81,45 лв. /MWh с ДДС. Видно от заключението на вещото лице има издадено кредитно известие с № **********/30.06.2020г. с основание – корекция топлинна енергия на обща стойност 14,61 лв. с ДДС, като от размера на вземането към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК не са приспаднати сумите за възстановяване.

Видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през процесния период. Разпределена е и топлинна енергия за отопление в баня от щранг-лира, топлинна енергия от отоплителни тела, топлинна енергия за подгравяне на битово горещо водоснабдаване и дял на имота от топлинната енергия за сградна инсталация. Видно от заключението извършеното разпределение на топлинна енергия в сградата е направено в съответствие в разпоредбите на Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г. Банята в имота се отоплява от щранг-лира с параметри, описани в обстоятелствената част на заключението. Начислените суми, отразено коректно в индивидуалните съобщения до клиента всеки месец за периода м.04.2018г.-м.04.2020г. са в съответствие с разпоредбите на Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г.Ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индидивидуалните сметки на абоната. Количеството топлинна енергия , доставяно в абонатната станция, се измерва от търговски прибор – топломер, монтиран съгласно изискванията на прозиводителя. Топломерът е преминал през първоначална и последваща проверки. Видно от заключението на вещото лице не са констатирани несъответствия в извършеното разпределение на топлинна енергия и разминаване в изчисленията на ФДР.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на двете вещи лица като обективни и безпристрастни, съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки , вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива 2005/29. В тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.

 Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.

Съгласно чл. 133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

Чл.38, ал.1 от Закона за собствеността  гласи, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

През процесния период е действала Наредба №16-334/06.04.2007г.  за топлоснабдяването, а от 20.03.2020г.  последната е отменена с действащата понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването ( обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)

Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г.  за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата предвижда , че количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия , отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

Съгласно чл. 66 от Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението.

В конкретния случай ответникът е собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост и има открита партида при ищцовото дружество  в качеството на собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен адрес в ***. В този смисъл  е и  заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №17, том IV, рег.№3934, дело №422 от 2007г. Общоизвестен факт е, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г) ежедневник  и са  одобрени от ДКЕВР. По делото няма доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника съществуват валидни облигационни правотношения, които се уреждат от Общите условия на „Т.П.“ ЕАД  за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в град Плевен, в сила от 2007г. Обстоятелството дали собственикът на имота е участвал или не в конкретното общо събрание на  етажните собственици за избор на топлинен счетоводител  не рефлектира върху качеството на процесния апартамент на част от етажната собственост , съществуваща на конкретния административен адрес. Ето защо съдът приема, че ответникът е  клиент  на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на  Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между него и ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение  по доставка и продажба на топлинна енергия,  което  се регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи условия, които са приложени по частно гражданско дело №4143/2020г. по описа на РС-Плевен.

            Следва да има предвид, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Запазва се принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ) т.е. отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".  Действително Закона за защита на потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

          Обстоятелството, че ответникът не е подписал протокола и не е бил съгласен с избора на топлинен счетоводител не го освобождава от  обвързаността му с решението на мнозинството, което е взето в съответствие с предвидените в закона правила. Още повече, че по делото няма данни решението на Общото събрание на етажната собственост да е било оспорено респ.отменено. Именно въз основа на предоставените му правомощия топлинния счетоводител  е извършвал отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия за процесния период. Затова не е било необходимо подписването на индивидуален договор между всеки от етажните собственици вкл. ответника и ищцовото дружество. Освен това видно от счетоводните документи и заключенията на двете вещи лица за процесния период на ответника са начислени суми за топлоенергия по компоненти: сума за отопление  на  баня от щранг-лира, сума за сградна инсталация и  за дялово разпределение, вкл. за битово горещо водоснабдяване.

Сумите за сградна инсталация се начисляват през месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от Закона за енергетиката.  А съгласно чл. 153 от ЗЕ  потребителите в сграда етажна собственост , които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация  и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сумите за отопление в конкретния случай са начислени от „***“ ООД съгласно правилата и методиката, определени в наредбите за топлоснабдяването. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза. Ето защо суми за мощност, за сградна инсталация и отопление на общите части се дължат от всички абонати в абонатните станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление т.е. всички етажни собственици на вход, който се отоплява с топлинна енергия от абонатна станция с топлоподаване.

Недоказани са твърденията на ответника, че в процесния период не е потребявал топлинна енергия и не е искал предоставяната от ищеца топлинна енергия.  Лицето не е загубило и понастоящем качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла и на Директива 2011/83, ето защо съдът приема за доказано, че дължи сумите претендирани от ищцовото дружество.  В тази насока са и решенията по дело С -708/2017 и С-725/2017г.  на  Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване на основание чл.267 ДФЕС от РС Асеновград,  в които съдът постановява, че не е в нарушение чл.27 от Директива 2011/83/ЕС  националната  правна уредба, която предвижда, че  собствениците на апартамент в сграда на етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и дори да не я  използват в своя апартамент.

От заключенията на вещите лица по назначените съдебно техническа и счетоводна експертиза по безспорен и категоричен начин се установява, че  в имота е ползвано определено количество топлинна енергия, което е изчислено правилно  и в съответствие с българското законодателство, както и правилно са начислени сумите по издадените фактури на абоната. От претендираните суми единствено не е  приспадната сумата от 14,61 лв. по кредитно известие с № **********/30.06.2020г. При приспадане на тази сума от фактура № **********/30.11.2019г. ( с оглед на обстоятелството, че пар.2 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗЕ и Решение на КЕВР № Ц-24 касаят последния отоплителен сезон и вземанията след 01.07.2019г. ) , то главницата  следва да бъде в размер на 42,09 лв., а мораторната лихва за забава за периода от 07.01.2020г. до 24.08.2020г.   следва да е сумата от 2,70 лв. ( изчислено от съда служебно), а не съгласно отбелязаното от вещото лице 3,64 лв. върху главница от 56,70 лв. От тук общият размер на мораторната лихва , определен от вещото лице, следва да се приспадне разликата от 0,90 лв. и бъде определена на сумата от 162,69 лв. Предвид диспозитивното начало в процеса и претенцията за сумата от 128,25 лв. от ищеца, то искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло като основателен  идоказан.

От изложеното дотук се налага извода, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото валидно облигационно правоотношение с „Т.П.“ ЕАД относно жилищния имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на доставената  и консумирана в имота му  топлинна енергия.

Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника. В тази насока са и представените  писмени доказателства,  а именно препис –извлечение от сметка; заверено копие на фактури  по делото, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. От тези писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин  начина за определянето на вземанията на ищеца.  В конкретният случай по делото са налице безспорни доказателства за основанието на претендираното вземане за главница ( с изкл. на сумата от 14,61 лв. по кредитно известие с № **********/30.06.2020г., която следва да бъде приспадната от главницата), както и обстоятелството, че ответникът е в забава.   Изложеното от представителя на дружеството, че е направено прихващане с друга сума на друго основание, поради което не следва да се намялава главницата по делото, е неоснователно, както поради липса на доказателства в подкрепа на този изгоден за страната факт, поради което следва да бъде оставен без уважение.

С оглед на горното  и от представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът установява по безспорен и категоричен начин  основанието, размера на вземанията и начина за определянето им,  за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

Ето защо исковете на „Т.П.“  ЕАД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото:  разноски в исковото производство - сумата от 27.12 лв. платена държавна такса, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 600 лв. за вещи лица, сумата от 320 лв. за особен представител, както и деловодни разноски в заповедното производство – сумата от 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 1122,12 лв. По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане,  което  е пряко обвързано  от изхода на настоящето производство.  Разноските нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните искове са  явно основателни и доказани, то отговорността за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС  по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.

          Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***, съществуват вземания към А.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***  и последният дължи на дружеството сумата от 1213,13 лв. – главница за периода 01.03.2018г.-30.04.2020г., сумата от 128,25 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2018г. до 07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (24.08.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2305/26.08.2020г.  по ч.гр. д. № 4143/2020г. по описа на РС Плевен, като отхвърля иска за разликата над 1213,13 лв. главница до сумата  1227,74 лв. като неоснователен  и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 А.Ц.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** заплати на ***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 1047,12 лв. разноски в производството по гр.д.№ 7129/2020г. по описа на РС Плевен и сумата от 75 лв. разноски в производството по ч.гр.д.№ 4143/20г. по описа на РС Плевен или общо сумата от 1122,12 лв.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

          Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№4143/2020г. описа на РС-Плевен.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: