№ 398
гр. Велико Търново, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500703 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.437 ГПК.
Предмет на подадената от името на ЗАД «Б. И. Г. » АД -София чрез пълномощника
му – юрисконсулт С. Г. , жалба е постановен на 01.07.2021 г. по изпълнително дело
№20217280400311 отказ на помощник частен съдебен изълнител при частен съдебен
изпълнител Д. К. , вписан под № 728 в регистъра на КЧСИ да намали по реда на чл.78,
ал.5 ГПК уговореното и удостоверено да е платено адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат М.М. от САК в качеството му на пълномощник на взискателя А. И. А. в размер
на 965 лева, вменено в тежест на дружеството- длъжник на основание чл.79, ал.1 ГПК
като разноски по изпълнението , с искане да бъде отменен и санкционирано намаляването
му до нормативно установения минимум от 200 лева, предвиден за подаване на молбата за
образуване на производството.
Наведени са доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, чието
градиво са обстоятелствата , че не са извършвани никакви действия на принудително
изпълнение по почин на пълномощника на взискателя, а само по негова молба е образувано
изпълнителното дело , случаят не разкрива нито фактическа, нито правна сложност и е
налице несправедливо несъответствие между обема и сложността на правната помощ и
размера на възнаграждението с оглед идеята, изведена от решение на СЕС от 23.11.2017 г ,
че съдът може да преценява дали в светлината на всички относими по всеки конкретен
случай обстоятелства ограниченията на нормите на акта на Висшия адвокатски съвет/
Наредба № 1/09.07.2004 г. / свързани с рамерите на минималните адвокатски
1
възнаграждения могат да се считат за необходими да изпълнят основната легитимна цел :
установяване на минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение .
Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Взискателят в срока по чл. 436, ал..2 ГПК не е възразил срещу нея .
Жалбата е допустима поради изрично предвидено в закона право на длъжника да
оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК и подаването й в
преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Търпи отрицателна санкция на отхвърляне като неоснователна.
Правната оценъчна основа на този вид разноски по изпълнението се определя в
конкретния случай от следния фактически състав: 1/ упълномощителна сделка за
процесуално представителство; 2/ сключен между взискателя и пълномощника му договор
за правна защита и съдействие с възлагателен предмет на изпълнение: образуване на
изпълнително дело и осъществяване на функциите, произтичащи от упълномощаването/
представителство/; 3/ уговорено и отбелязано като заплатено в договорния документ
адвокатско възнаграждение в размер на 965 лева без да е ценово разделено по видове
услуги ; 4/ изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело , с
възлагане на съдебния изпълнител да упражни правомощията си по чл.18 ЗЧСИ служебно
да издирва имущество на длъжника и да прилага изпълнителни способи.
Правилата на чл. 79, ал.1 и ал.2 от ГПК възлагат за сметка на длъжника всички
такси и разноски по изпълнението , освен в изрично посочените в ал.1 случаи: когато той
не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда; когато разноските са направени за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Уредбата на отговорността за разноски в изпълнителното производство е специфична
и различна от тази в исковото (чл. 78 от ГПК), с оглед различието и естеството на двата
процеса, поради което правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неприложимо за първото / за
приложението му няма и препращаща разпоредба /. Общо предоставеното на длъжника
право да оспори разноските по изпълнението / чл. 435, ал.2, т.7 ГПК/ обезпечава неговата
възможност за защита и спрямо претендираното от взискателя адвокатско
2
възнаграждение като част от разноските по изпълнителното производство.
По своето естество отговорността му за разноски/ ограничена до техния размер/
има обективен характер , тъй-като за осъществяването й ú не се изисква негово поведение
с упрек на вина . Тази отговорност е оправдано обоснована с положението , че когато не
изпълнява доброволно задължението си, причинява образуване на изпълнително
производство, неминуемо каузално свързано с разноски за провеждането му, а те нямаше да
бъдат направени , ако имаше „изпреварващо“ изпълнение, което винаги е могъл да стори /
дори и преди присъждането на вземането /.
Затова без значение за осъществяването й е обстоятелството за „активността“ на
процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство , както и
„правната и фактическата сложност на делото“, каквато по начало е немислимо да
съществува , макар и да е възможно понякога да настъпят усложнения, които обаче касаят
предприетите от съдебния изпълнител действия.
В конкретния случай поради погасяването на задължението чрез превод по
сметката на съдебния изпълнител, направено след получаване на призовката за доброволно
изпълнение , т.е. преди да бъдат предприети действия на принудително изпълнение , е
съвършено ясно , че „активност“ няма и няма да има , т.е. не би било въобще необходимо
за пълномощника на взискателя да осъществява каквито и да било представителни
функции в предметна връзка със защита на изпълняемото право, понеже то вече не
съществува. Но липсата й не може да бъде основание за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради „прекомерност“.
По начало към момента на уговарянето и заплащането на дадено адвокатско
възнаграждение по повод на представителство по предстоящо принудително изпълнение ,
не винаги може да се знае/ макар и да може да се предполага / , че горната необходимост
няма да възникне , а както вече бе казано, за да предотврати натоварването си с разноски ,
длъжникът е могъл да удовлетвори чрез плащане вземането не само преди образуването на
изпълнителното дело, но и преди да бъде присъдено , тъй-като неговото пораждане и
състояние на изискуемост отдавна са настъпили.
Услугата по изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело, разгледана
сама по себе си образно казано може да бъде наречена „извънпроцесуална“, защото
„образуване на изпълнително дело“ може да настъпи само когато тя бъде подадена до
съдебния изпълнител от адвоката. Действието на подаването й , колкото и да изглежда
„техническо“, все пак е изначален елемент от широкия предмет на осъществяване на
учредената му представителна власт, съвпадаща с предмета на договора за правна
защита – аргумент от чл.34, вр. с чл.128, т.1 ГПК. Минималната нормативна оценка на
дейността на цялостното процесуално представителство / включващо по същината си
действия на самия адвокат, подпомагащи провеждането на принудителното изпълнение и
3
всякакъв вид защита на страната по изпълнителното дело/ срещу незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител , жалби на другата страна и т.н./ е обвързана с размера
на събираемото вземане- предмет на изпълнителния лист - чл. 10, т.2 от Наредба № 1.
Иначе казано хипотезите на т.1 и т.2 в приложима конкретика са в съотношение на
алтернативност , а не кумулативност , като дейността по цялостното процесуално
представителство, щом е предмет на упълномощаването и съответно- на договора за
правна защита и съдействие за нея, „поглъща“ действието „образуване на изпълнително
дело“. Следователно отделно предвиденото за него възнаграждение е извън размера на
възнаграждението за процесуалното представителство и обема на разноските по
изпълнителното производство.
Както и да се погледне обаче случая се установява , че уговореното общо
възнаграждение от 965 лева не надвишава установения с нормите на чл.10, т.1 и т.2 от
Наредбата сборен размер на минимуми , който е 1176,83 лева , тъй-като подлежалия на
удовлетворяване по принудителен ред материален интерес е 47 455,56 лева , включващ
присъденото допълнително обезщетение за неимуществени вреди /40 000 лева/ и
обезщетението за забава в размер на законната лихва , натрупано от 22.08.2019 г. /
7 455,56 лева /. Плащането на дълга в срока за доброволно изпълнение не може да бъде
обстоятелство , което да превърне в прекомерен размера на адвокатското възнаграждение.
Разноски в полза на жалбоподателя по този вид съдебни дела не се присъждат,
защото освен че процесуалния закон не урежда с нарочна норма това право , уреждането
му би било лишено от правна логика е разум / оспорва се законосъобразността на действия
на съдебен изпълнител, а не на другата страна , като отговорността за разноски възниква
от поведение на страните дало повод за съдебно разглеждане на правен спор помежду им /
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗАД «Б. И. Г. » АД -София чрез пълномощника му –
юрисконсулт С. Г. срещу постановен на 01.07.2021 г. по изпълнително дело
№20217280400311 отказ на помощник частен съдебен изълнител при частен съдебен
изпълнител Д. К. , вписан под № 728 в регистъра на КЧСИ да намали по реда на чл.78,
ал.5 ГПК уговореното и удостоверено да е платено адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат М.М. от САК в качеството му на пълномощник на взискателя А. И. А. в размер
на 965 лева, вменено в тежест на дружеството- длъжник на основание чл.79, ал.1 ГПК
като разноски по изпълнението – до размер на 200 лева , като лишена от процесуално
4
основание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5