РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Х. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20202120104901 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против С. П. К., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 350
лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит № ***/07.04.2016 г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди
заседанието, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмена молба, с която
моли съда да уважи иска и да постанови неприсъствено решение, като присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира
за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 6 от Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
1
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239,
ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен не е представил в законовия
едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е
явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна
основателност на иска, като мотивите за това са следните:
Налице е валиден договор за кредит № ***/07.04.2016 г., сключен по реда на чл. 6,
ал.1 ЗПФУР между „***“ ЕООД и ответника Куманова (за краткост Договора). За да се
сключи той, следва да се направи искане за кредит, което обективира желанието на
ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора (www.vivus.bg).
Куманова отразява в искането толкова и такива лични данни, от които може да се направи
еднозначен и категоричен извод, че именно тя желае да получи кредит. С натискане на
бутона „подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници от договора за
потребителски кредит и ОУ към него и приложенията към него. Договорът е приет като
доказателство по делото на хартиен носител като заверен препис и има доказателствена
стойност.
Сумата по кредита (350 лева) е преведена на ответника по уговорения в договора
начин (чрез паричен превод към „***“). Падежът на Договора е настъпил и липсва плащане.
Според т.14.5 от ОУ към Договора кредиторът има право да преотстъпи (прехвърли)
вземанията си от кредитополучателя на трети страни. Вземането за главница е прехвърлено
на ищеца по делото, като цесията е съобщена на ответника чрез получаване на препис от
исковата молба, като сред приложенията към нея е писмо за цесията, с подател „***“ ЕООД,
което дружество изпълнява задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и чл.26, ал.4 от ЗПК.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които са в размер на
200 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит № ***/07.04.2016 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба на 24.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата; 200 (двеста) лева разноски по делото.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______________
Вярно с оригинала!
ММ
2
3