№ 448
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600475 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 вр. с гл. ХХІІ НПК.
С определение № 376/20.10.2022 г. по НОХД 385/2022 г.
Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл по въпросите, визирани в чл.
248 ал.1 НПК. Прекратил е съдебното производство по делото и го е върнал
на Окръжна прокуратура Пазарджик за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура - Пазарджик, която го е протестирала /чрез командирован
прокурор от Софийска градска прокуратура/ с искане то да бъде отменено и
след като се приеме, че в хода на досъдебното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, делото да се върне на Окръжен съд
Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.
Защитата и подсъдимата не са взели становище по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
Обвинителният акт е внесен в Окръжен съд Пазарджик, след като по
реда на §49 от ЗИДЗСВ /ДВ бр. № 32/26.04.2022 г./ с определение по НОХД
№ 3158/2021 г., по описа на Специализирания наказателен съд, съдебното
производство пред тях е прекратено и делото изпратено на Окръжен съд -
Пазарджик на основание чл. 35 ал. 2 НПК.
За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд
законосъобразно е преценил, че при изготвянето на обвинителния акт е
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в хода на
досъдебното производство.
Напълно правилен е изводът, че подсъдимата Е. Е. е привлечена да
отговаря в извършване на престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК.
В обвинителния акт се твърди, че тя е осъществила трите изпълнителни
деяния, посочени в тази норма – да е нарушила служебните си задължения; да
не е изпълнила служебните си задължения и да е превишила правата си.
Пазарджишкият окръжен съд правилно е посочил, че след като се твърди, че в
случая са осъществени и трите изпълнителни деяния, е необходимо
бланкетната норма на чл. 282 НК да бъде запълнена със съответните законови
или подзаконови нормативни актове, които са нарушени, и съответно
задълженията, които са регламентирани в тях, да са неизпълнени или правата
да са превишени. В тази насока коректно е цитирано и ППВС № 2/09.06.1980
г.
Пловдивският апелативен съд също счита, че така, както е изготвен
обвинителният акт, той не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 НПК,
понеже не може да очертае рамката, в която ще следва да се развива
съдебното производство по делото. Структурата на обвинителния акт, който е
внесен в съда, на практика е съставен от три части. В първата прокурорът е
цитирал дословно нормативните актове, които счита, че са съотносими към
настоящия казус. Във втората част е описал на кои дати, според
прокуратурата, подсъдимата е авалирала посочените записи на заповед.
Отразено е, че Общинският съвет в Р. не е вземал решение, с което да дава
разрешение на кмета – обвиняемата Е. Е. да полага подписа си, като авалист.
И в третата част прокурорът е посочил защо приема, че действията на
подсъдимата субсумират състава на чл. 282 ал. 2 НК и причинения общ
вредоносен резултат.
2
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на Окръжния съд в
Пазарджик, че за изпълнителното деяние превишаване на правата е описано
кои нормативни актове запълват нормата на чл. 282 НК, има описание в тази
насока и по отношение изпълнителното деяние, свързано с твърденията за
неизпълнение на служебните задължения /л.6 гърба абз.4 НОХД/. Досежно
обаче изпълнителното деяние за нарушаването на служебните задължения, за
което подсъдимата Е. е обвинена, липсват каквито и да е факти и
обстоятелства в обвинителния акт. Очевидно е, че по този начин правото на
защита на подсъдимата е нарушено и тя е възпрепятствана да го развие в
пълен обем в съдебната фаза на наказателното производство.
Наред с това Пловдивският апелативен съд констатира, че неправилно
е изграден диспозитивът на обвинителния акт. В него е неясно защо отново е
цитирано словесното съдържание на законовите и подзаконови нормативни
актове, вместо да се посочи единствено цифровото изражение и то само на
конкретните норми, които прокуратурата счита, че са свързани на нормата на
чл. 282 ал. НК по обвинението.
Обвинителният акт е необходимо да бъде съставен според изискванията
на чл. 246 ал.2 НПК. В случай, че прокуратурата поддържа тезата си, според
която подс. Е. Е. е извършила престъплението в което е обвинена в трите му
форми, е необходимо да посочи точно кои норми от законови и подзаконови
нормативни актове са съотносими към всяко едно от изпълнителните деяния.
Необходимо е да се опишат и конкретните факти и обстоятелства, въз основа
на които обвинението изгражда обвинителната си теза.
Отделно от това е налице очевидно смесване между обстоятелствената
част и диспозитива, в който са включени твърдения за факти, които трябва да
бъдат отразени единствено в неговата обстоятелствена част. Диспозитивът
трябва да бъде ясен, конкретен и да включва признаците на деянието, което
прокуратурата счита, че е осъществено, съответстващо на нормата на чл. 282
ал. 2 вр. ал.1НК, ако това обвинение се поддържа.
Не може да бъде споделен доводът в протеста, че определението на
Окръжен съд Пазарджик е незаконосъобразно, тъй като с предходно
определение - № 59/07.03.2022 г. Апелативният специализиран наказателен
съд по ЧНД № 49/2022 г. е преценил, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.
3
Настоящото съдебно производство е на стадий разпоредително
заседание, в което на общо основание е следвало да се обсъдят всички
въпроси, регламентирани в чл. 248 ал. 1 НПК, вкл. и това дали в хода на
досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
с оглед критериите на съда, пред който делото е поставено за разглеждане в
настоящия процесуален момент.
Обсъждайки този довод, въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи, че съгласно нормата на §49 от ЗИДЗСВ първоинстанционните
наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, по които не е
проведено разпоредително заседание, се изпращат по подсъдност в
съответните съдилища в посочения от закона срок.
В случая пред СНС е образувано НОХД № 3158/2021 г. На 02.02.2022 г.
е даден ход на разпоредително заседание като страните изрично са приканени
да вземат отношение по всички точки, регламентирани в разпоредбата на чл.
248 ал.1 т.1 - т.8 НПК. При обсъждане хипотезата на чл. 248 ал.1 т.3 НПК
първоистанционният специализиран съд е приел, че по време на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, прекратил е
съдебното производство по делото и го е върнал на прокуратурата.
С определение от 07.03.2022 г. по ВЧНД № 498/2022 г. е отменил
определението само в частта за прекратяване на съдебното производство и е
върнал делото за разглеждане от СНС.
Следователно е било необходимо започналото разпоредително
заседание да продължи с обсъждането на останалите точки по чл. 248 ал.1 т.4-
8 НПК. В съдебното заседание, проведено на 04.05.2022 г., ход на делото не е
даден и с определение от 13.07.2022 г. то е прекратено и изпратено за
разглеждане от Пазарджишкия окръжен съд.
Пловдивският апелативен съд само маркира горните обстоятелства,
понеже Пазарджишкият окръжен съд е следвало да изложи съображения дали
действително са били налице предпоставките, регламентирани в §49 от
ЗИДЗСВ при започнало вече разпоредително заседание и дали подсъдността
не следва да се определя, с оглед разпоредбата на §50 ЗИДЗСВ. Този въпрос
обаче е извън предмета на настоящото производство пред въззивната
инстанция, а и определението, което е протестирано пред Апелативния съд,
може да бъде проверявано единствено в хипотезите на чл. 248 ал.1 т.3 и т.6
4
НПК. Евентуалното приложение на чл. 44 НПК, в случая е от
компетентността на Пазарджишкия окръжен съд.
Въззивната инстанция счита, че атакуваното определение е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид на изложеното и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 376/20.10.2022 г., по НОХД №
385/2022 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5