О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№......... 04.05.2018г. гр. СЛИВЕН
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в закрито заседание на 04.05., в следния състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЕВ
гр. дело № 111 по
описа за 2018 година.
Делото
е образувано за разглеждане на положителни установителни искове, за
съществуване на вземането по смисъла на чл.чл.422 ал.1 и 415 ал.1 от ГПК- на
парични вземания по договор за потребителски кредит: главница, договорна лихва
и наказателна лихва. С тях, в условията на евентуалност- за случай, че бъдат
отхвърлени, са предявени и осъдителни искове.
Съдът е
намерил, че са налице основания да се допусне, че исковете са недопустими- по
две посоки: от една страна, защото исковата молба, с която са предявени, е нередовна- не е заплатен пълния размер на
държавната такса за образуване на делото, а от друга- предвид изнесената на
стр.втора и трета от исковата молба информация, че изпълнителния лист, издаден
на банката-ищец през 2011г. в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7851/2011г.
на СлРС, няколко години преди през 2016-та година да бъде образуван в
изпълнително дело по описа на ЧСИ Павел Георгиев, е бил образуван в друго
изпълнително дело- на ЧСИ М.Минкова от 2011-та година, прекратено в последствие
на осн.чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Поради това съда освен, че даде на ищеца
указания във връзка с дължимата държавна такса, изиска от ЧСИ Минкова определена
информация за извършени в това дело- №20137680400101, процесуални действия.
Видно
от съобщение вх.№ при СлРС СД-02-08-3475/ 16.02.2018г., то е било образувано именно въз основа на
изпълнителния лист, издаден през 2011г. в заповедното производство по ч.гр.д.№
7851/2011г. на СлРС в полза на „ОББ”АД;
също, че на длъжника –А.Х.О. с ЕГН: ********** е връчена, на
09.05.2013г., по реда на чл.47 от ГПК, покана за доброволно изпълнение, а
възражение по чл.414 от ГПК не е подадено от нея.
Тази
факти налагат извод, че ищцовите претенции- било то установителни или пък
осъдителни, за вземанията по вече коментирания изпълнителен лист, съответно
заповед за изпълнение, са недопустими. Така е, защото за банката-кредитор по
вземанията липсва правен интерес от предявяването им. Вярно е, че исковете са
депозирани, защото съда е дал подобни указания на „ОББ”. Това съдията-
докладчик по заповедното производство е сторил не защото от ответника е било
депозирано възражение против заповедта за изпълнение /незабавно/, издадена в
ч.гр.д.№ 7851/2011г., а тъй като е получил информация от съдебния изпълнител по
второто, т.е. образуваното по-късно във времето, изпълнително дело- ЧСИ
П.Георгиев, че ответницата в заповедното производство- длъжник в
изпълнителното, не е намерена и на адреса й е поставено уведомление по чл.47 от ГПК. Движен от последната редакция на чл. 415 ал.1, т.3
от ГПК, заповедния съд е дал указания на банката, като заявител в
заповедното производство, да предяви иск за съществуване на вземанията си, в
противен случай заповедта и листа ще бъдат обезсилени. Такива указания съда
обаче не е трябвало да дава. Така е защото, както вече се спомена, изпълнителното
дело при ЧСИ П.Георгиев е образувано въз основа на същия изп.лист, издаден на
„ОББ”АД в ч.гр.д. 7851/2011г. на СлРС, въз основа на който по-рано във времето
е било образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Минкова. А се установи, че в него
покана за доброволно изпълнение е била връчена, макар и чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, на ответницата в заповедното производство- длъжник
в изпълнителните дела и ответник в настоящия исков процес, още през
м.05.2013г., а това ще рече, че тогава е връчена и заповедта за изпълнение –
чл.428 ал.1 от ГПК /последната се връчва именно от съдебния изпълнител, тъй
като е за незабавно изпълнение/. И въпреки, че е връчена, ответницата не е
подала възражение по чл.414 от ГПК. С това е изчерпана за нея възможността да
подава такова в следващ момент, вкл. и ако листа в последствие бъде образуван в
друго или пък други- като поредица, изпълнителни дела. Така е, защото
възможността е еднократна и ако бъде
пропусната, заповедта за изпълнение така да се каже се стабилизира, придобива
сила на присъдено нещо. Поради това пък ищеца не само няма интерес от
разглеждане/преценка по същество от съд на неговите парични вземания от същия
длъжник, но и исковете се явяват недопустими- на осн.чл.299 ал.1 от ГПК от ГПК,
който предвижда, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван. За заповедта изпълнение /пък
било и за незабавно/ неподаването на възражение по чл.414 от ГПК има същото
значение като неподаването на въззивна жалба против съдебно решение- то влиза в
сила и след това спора никога не може да бъде поставян отново пред съд, за ново
разрешаване.
Разбира
се, съдията-докладчик, който постановява настоящото решение, така да се каже
разбира колегата си по заповедното производство, защото му е ясно, че не е било възможно последния да не постъпи по
начина, по който е постъпил- да даде, в условията на чл.411 ал.1, т.3 от ГПК, указание
на банката да предяви установителен иск за съществуването на вземанията си,
защото пред него не е била изложена от банката информацията, дадена на съда в
исковия процес, а именно: че изпълнителния лист, издаден в заповедното
производство, заедно със заповедта за незабавно изпълнение, вече е бил
образуван в изпълнително дело, преди да бъде образуван в такова и пред ЧСИ
П.Георгиев, както и че по първото на същия длъжник е била връчена покана за
доброволно изпълнение и заповедта, издадена от съда.
Впрочем,
към момента, в който е било извършено, в условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
връчването по отношение на А.Х.О. на поканата и заповедта, разпоредбата на
чл.411 ал.1, т.2 от ГПК не съществуваше, респ. съда не даваше указания на
заявителя в заповедното производство, че трябва да предяви иск за съществуване
на вземанията си по заповедта за изпълнение, щом последната бъде връчена на
длъжника в условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Въпреки
горното становище на съда- за недопустимост, поради липса на правен интерес за
ищеца, както и на осн.чл.299 ал.1 от ГПК, на исковете, предмет на делото, съда
ще изложи и съображение по въпроса дали е внесена в пълен размер следващата се
за тях държавна такса. Становището на процесуалния представител на
банката-ищец, в писменото изявление вх.№ 4065 се споделя от съда, поради което
последния приема, че с внасянето на допълнителна такса в размер на 116.55лв., е
заплатен от ищеца пълния размер държавна такса за образуването на исковото
установително производство. Това освен всичко друго означава и че не е
необходимо съда да удължава дадения на ищеца срок за отстраняване нередовности
на исковата му молба.
При изложеното, Сливенски районен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо,
производството по гр.д.№ 111/2018г. на СлРС.
Определението подлежи на
обжалване и може да се обжалва по следния начин: от ищеца, пред Сливенски
окръжен съд, с частна жалба, която трябва да подаде чрез районния съд, в
1-седмичен срок, течащ от момента, в който му бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: