Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
08.09.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10013 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 145252 от 19.06.2019 г., постановено
по гр.дело № 8185/2018 г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
79 състав, е осъдено „А.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, КК „Слънчев бряг“, зона Запад, хотел „П.“, офис ***, да заплати
на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, „Бенч Марк
Бизнес Център“, на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл.98, ал. 1 ЗЕ, сумата от 4 949,11 лв., представляваща стойност
на достъп и пренос до електроразпределителната мрежа до обект, находящ се на
адрес: гр.София, бул.“**********, за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2018
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 236,78 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 19.01.2017 г. до 04.02.2018 г. С решението на съда е
осъдено „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
„Бенч Марк Бизнес Център“, на основание чл.327 ТЗ, вр. чл.98, ал.1 ЗЕ, сумата
от 2664,91 лв., представляваща
стойност на достъп и пренос до електроразпределителната мрежа до обект, находящ
се на адрес: гр.София, бул.“**********, за периода от 01.02.2017 г. до
31.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 05.02.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, сумата от 127,50 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.01.2017 г. до 04.02.2018
г. С решението на съда е осъдено „А.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, КК „Слънчев бряг“, зона Запад, хотел „П.“, офис ***, да
заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, „Бенч
Марк Бизнес Център“, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 444,96 лв., представляваща разноски по
делото. С решението на съда е осъдено „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, „Бенч Марк Бизнес Център“, на основание, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 239,59 лв.,
представляваща разноски по делото.
Срещу
решението на СРС, ІІ Г.О., 79 с-в е постъпила въззивна жалба от „А.-Б.“ ООД,
гр.Несебър и „В.“ ЕООД, ***, подадена чрез пълномощника им адв.С.Р., с искане
същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата се
излагат доводи, че
решението е неправилно, като постановено в нарушение на
процесуалноправни и на материалноправните
разпоредби на закона. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Ч.Р.Б.“ АД, ***,
чрез юрк.Н.С.оспорва жалбата, по съображения
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за основателност на предявените от
ищеца „Ч.Р.Б.“ АД, *** срещу ответниците „А.-Б.“ ООД, гр.Несебър и „В.“ ЕООД, ***,
обективно съединени осъдителни искове с правно основанание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на обжалваното решение решаващи изводи за основателност
на предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното
правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във въззивната
жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с
тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. От друга страна, съдът намира, че доводите изложени в жалбата за
допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността
на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а
не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът
приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е
направено. С оглед на което доводите на ответниците за допуснати процесуални
нарушения от СРС, изложени в
депозираната от тях въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. Съдът приема,
че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
По наведените във въззивната жалба доводи от ответниците относно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съдът приема
следното:
По
делото не се спори, а и с оглед на събраните писмени доказателства се
установява, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на сключени между тях два договора на 08.08.2014 год., а
именно договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при
продажба на електрическа енергия и договор за пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа. По силата на тези договори, ищецът се е
задължил да осигури достъп до електроразпределителната мрежа до мястото на
доставка на обекта на ползвателя срещу заплащане на цена за достъп от страна на
ползвателя, както и да осигури на ползвателя пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа до мястото на доставка на обекта на ползвателя срещу
заплащане на цена за пренос по разпределителната мрежа.
Не се спори по
делото, а и видно от представените фактури се установява, че претендираната от ищеца сума в общ размер на 7614,02
лева, представлява начислена от него дължима цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2017 г.
Спорният въпрос по делото в процесния случай
е дали за исковия период от време, ответниците са останали задължени за
начислената им цена за достъп до електроразпределителната мрежа и за начислена
им цена за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа по
издадените от страна на ищеца фактури.
В
чл. 29, ал. 1 от действащите през процесния период Правила за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети от ДКЕВР, обн. ДВ бр. 66/26.07.2013г., е
предвидено заплащане на мрежовите услуги/ измежду които съгласно Правилата е
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“/ върху
използваната/отдадената електрическа енергия съгласно показанията на СТИ и/или
предоставената мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Съобразно така определения начин
на формиране цената на мрежовите услуги с решение № Ц-25/29.07.2013г. на ДКЕВР е прието в т.4.2. от раздел IV, че
считано от 01.08.2013 г. всички небитови клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа, следва да заплащат цена за достъп в размер на 0,01628 лв./квт/ден. С
цитираното правило от решението на ДКЕВР е възприета като база за определяне
цената за достъп до електроразпределителната
мрежа единствено предоставената мощност, т.е. дължимостта на тази цена
не е обвързана от потреблението на електроенергия, а от ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата. Това разрешение съответства на предвидения в
чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ вариант за заплащане на мрежови услуги независимо от
консумираната електрическа енергия. С приетите от ДКЕВР с решение по протокол №
110 от 18.07.2013 г. по т. 1 /обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г./, Правила за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, в чл.29, ал.1 от същите се предвижда
вече мрежовите услуги да се заплащат от клиенти и производители върху използваната/отдадената
електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР
цени. Следователно, чл.29, ал.1 от Правилата /2013 г./ предвижда две хипотези,
при които се дължи заплащане на мрежови услуги, които могат да са както в
кумулативна даденост, така и в условията на алтернативност -
използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност. Налага се
извод, че при действието на новите правила /за разликата от действащите преди
тях/, се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги/ цена за достъп и цена
за пренос/ и в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на
електрическа енергия, като може да е предоставена само мощност до местата за
измерване. Следователно липсата на потребление в електроснабдения обект не е
основание за освобождаване на потребителя от заплащането на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, както и от цена за пренос, щом като обектът е
присъединен към мрежата за осигуряване на заявената мощност. Отпадането на това
задължение би могло да настъпи само като последица от прекратяване на
договорното правоотношение за продажба на електрическа енергия или при
преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа по причина, която
да се вмени на продавача. В процесния случай при доказателствена тежест за
ответниците, същите не са ангажирали доказателства, от които да се установи по
несъмнен начин прекратяване на
действието на процесните договори, сключени с ищеца. Спирането на дейността на
стопанисвания от ответниците обект, респективно на извършване на стопанска
дейност в него, само по себе си не влече като последица прекратяване на
правоотношението за доставка на електроенергия до обекта. Доводите на
ответниците изложени в тази насока във въззивната жалба съдът приема за изцяло
неоснователни.
По изложените съображения и при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия случай е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответниците за заплащане на ищеца,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 7614,02 лв., представляваща дължима цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическа
енергия по електроразпределителната мрежа за периода от 01.02.2017 г. до
31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.02.2018 г.
до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от
364,28 лв., представляваща обезщетение за
забава върху дължимата главница за периода от 19.01.2017 г. до 04.02.2018 г.
С оглед
на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С
оглед изхода на спора на въззивниците-ответници не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се
присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна-ищец
съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна- ищец, съдът намира, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на
чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста,
която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да
съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото в
полза на въззиваемата страна-ищец юрисконсултско възнагражение следва да се
определи от съда в размер на 200 лв. за въззивната инстанция/ по 100 лв. дължимо
от всеки един ответник/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № № 145252 от 19.06.2019 г.,
постановено по гр.дело № 8185/2018 г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 79 състав.
ОСЪЖДА „А.-Б.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, КК „Слънчев бряг“,
зона Запад, хотел „П.“, офис ***, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, „Бенч Марк Бизнес Център“, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00 лв. /сто лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, „Бенч Марк Бизнес
Център“, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00
лв. /сто лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.