РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Тодорова
гр.дело №9573 по описа за 2017
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното::
Производство
по реда на чл.247 , ал. 1 ГПК.
Постъпила е писмена молба /озаглавена
„жалба“/ от В.Т.Г., ЕГН**********,*** в която по същество е прави искане за
отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки в мотивите на Решение №2253/08.11.2019г.
по гр.д.№ 9573/2017г. на РС-Плевен. Твърди, че на стр. 3 от решението
неправилно е интерпретирана позицията на молителката относно статуса на С./П./ М.
Х.а, а именно че е твърдяла, че не е наследник на М.Х.
Б.. Твърди, че това не е нейно твърдение, а нейната позиция била относно
процесуалноправната легитимация на страните, а именно, че спорните 4 дка трябва
да бъдат предмет на отделен спор между наследниците на С./П./ М. Х.а и
наследниците на Д. М.Х.. Твърди, че е приложила към гр.д..№154/2013г. Удостоверение
за идентичност на имена от кметството на ***. Твърди, че на стр. 5 неправилно е
записано „Видно от л.207 по делото, Д. М.декларира участие в ***с ниви от
36.567 дка отстъпени му от ***И. М.”. Твърди, че това абсолютно не е вярно, тъй
като приложената декларация по дело №154/2013г. се отнася за декларация между дядото
на молителката И. М.Х. и *** ѝ Т.К.Ц., който му е ***. Заявява, че се надява
това да са технически грешки, допуснати по дело №9573/2017г., но апелира към
господа съдиите да четат внимателно всичко как е написано от секретаря, защото
така се компрометират факти и обстоятелства, за кои го вече има сила на
присъдено нещо.
В законовия срок не е в***о становище от останалите страни по делото.
Съдът намира молбата за неоснователна по следните
съображения: Съдебният акт (решение или определение) с който съдът се произнася
по повдигнатия пред него спор, има съдържанието посочено в разпоредбата на чл.
236, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 2 от ГПК. По силата на чл. 236, ал. 2
от ГПК, съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви към
постановения от него акт, в които да отрази начина на формиране на волята си
така както тя е намерила външен израз в постановения акт. Разпоредбата на чл.
247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието
на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част. Това е така тъй като само произнасянето
на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то
следва да отразява точно волята на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния
акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен
спор, а само начина на формиране на тази воля. В случаите, когато съдебният акт
подлежи на обжалване, при несъгласие с него всяка една от страните би могла да
го обжалва като същевременно с това поиска постановяването на нов акт със
същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва само
мотивите, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от
това. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава
съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само както
се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда,
докато диспозитива, който е и същинския акт по
смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля.
Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и
изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при
изготвяне на акта и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е
явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна
преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито и
да са допълнителни преценки. Затова мотивите към постановения съдебен акт не
могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите в тях
очевидни фактически грешки са без правно значение. /така Определение № 465/27.12.2018г. по гр.д.№ 781/2018г. на 4-то г.о на ВКС/
В случая се иска поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите към постановеното по делото на Решение
№2253/08.11.2019г. по гр.д.№ 9573/2017г. на РС-Плевен, които обаче не са
намерили отражение в диспозитива на решението и
затова не подлежат на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Т.Г.,
ЕГН**********,***, на осн. чл.247 ГПК, за
отстраняване на очевидни фактически грешки в
Решение №2253/08.11.2019г. по гр.д.№ 9573/2017г. на РС-Плевен като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред Плевенски Окръжен
Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: