№ 497
гр. Велико Търново, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико
Търново – шести състав, в съдебно заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от съдия Буюклиев адм. д. № 623 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на М.Й.М. ***, чрез пълномощника му ***Б. Н.от ВТАК, против заповед №366з-2559/25.09.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца“, издадена от Директора на ОДМВР- В.Търново.
В
жалбата се излагат оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е
издадена в нарушение на материалния закон, при неспазена форма и при допуснати
нарушения на дисциплинарно-производствените правила.
Както
в жалбата, така и в представената писмена защита се поддържа, че доказателствата
не установяват фактите, които съставляват фактическите мотиви на заповедта от
една страна, като от друга страна това несъответствие води до нарушено право на
защита, тъй като са смесени различни основания, които имат различни правни
последици. Жалбоподателят поддържа тезата, че непроизнасянето му като наказващ
орган по административно-наказателна преписка в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не
съставлява претендираното дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Не са оценени според жалбоподателя доказателствата по преписката в съвкупността
им, като не е обоснована нито тежестта на нарушението, нито последиците от
поведението му. Смесването на хипотезите на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР,
допуснато според жалбоподателя в процесната заповед е израз на съществено
нарушени административно-производствени /дисциплинарни/ правила. Неясно е
според жалбоподателя от съдържанието на заповедта, дали той се наказва
дисциплинарно заради неизпълнение на пряка заповед или заради неизпълнение на
служебни задължения, каквото според него не е произнасянето по реда на чл.52 от ЗАНН. С тези и други оплаквания моли заповедта да бъде отменена, като му се
присъдят разноските по делото.
Ответникът
по жалбата директорът на ОДМВР – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител отрича основателността и. От
съдържанието на представената по делото писмена защита се извежда, че според
ответника е безспорно качеството на жалбоподателя на началник на РУ – Полски
Тръмбеш и свързаното с това качество длъжностно изискване за налагане на
административни наказания. Поддържа се, че по-голямата част от правата и
задълженията на служителите от МВР са разписани в различни закони, сред който е
и ЗОБВВПИ, тъй като дейността на такива служители е свързана с прилагането им.
При това тези задължения са и служебни задължения според ответника. На
плоскостта на конкретният случай ответника сочи, че на жалбоподателя като
началник на РУ е делегирано правомощие да издава наказателни постановления по
реда и при условията на ЗОБВВПИ, а в хода на проверката е установено, че след
като прокурор е отказал образуване на наказателно производство за престъпление
по чл.339 от НК и преписа от неговото постановление е препратен в едно с
материалите по нея за реализирането на административно-наказващия орган, то при
условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН и в съответствие с чл.52, ал.1 от този закон е
следвало жалбоподателят да се произнесе по така препратената му преписка в
месечен срок от получаването и. Това не е станало, като са налице други
действия – резолюции, като те не представляват произнасяне по преписката, тъй
като нито е издадено НП, нито е и прекратено административно – наказателното производство
по надлежен начин. Именно това непроизнасяне по преписката, препратена от
прокурора в резултата на постановлението му, представлява според ответника
неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР,
като е приложено и предвиденото дисциплинарно наказание при съобразяване на
изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Ответникът моли жалбата да се отхвърли,
като му се присъдят разноски по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорената
заповед е неблагоприятна и срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване.
По същество жалбата е неоснователна
по изложените по долу съображения.
Заповедта е валиден административен
акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР,
тъй като жалбоподателят, към момента на издаването и е бил началник на РУ при
ОДМВР – Велико Търново, която длъжност е ръководна.
Какво показват установените от съда
факти съобразно представената преписка:
С писмо №319000-336 от 25.01.2019 г.
настоящият жалбоподател в качеството си на началник на РУ – Полски Тръмбеш при
ОДМВР –Велико Търново е изпратил във ВТРП преписка №319р-1208/25.01.2019 г. по
описа на управлението с мнение за произнасяне за наличие на достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Към тази преписка е приложена
справка за извършена проверка и установени данни за извършено престъпление по
чл.339, ал.1 от НК, докладна записка на младши полицейски инспектор „КОС“,
група „ОП“, обяснение на лицето П.А.П.от град Полски Тръмбеш, приемо-предавателен
протокол от 15.01.2019 г. /за предадено огнестрелно оръжие, боеприпаси и
разрешителни/ в едно с приложения към него.
С
разпореждане за извършване на проверка от 31.01.2019 г. прокурор при ВТРП е
разпоредил на РУ да извърши проверка по преписка №290/2019 г. по описа на ВТРП
да се извършат следните действия: да се изиска справка за съдимост на лицето П.,
да се изготви за това лице характеристична справка, да се снемат от него допълнителни
обяснения да се извършат действия по преценкана водещия проверката.
Снето
е ново обяснение от това лице, изискана е и е представена справка за съдимостта
му, изготвена е кратка характеристична справка на лицето, изготвена е справка
за извършената проверка по преписката на ВТРП.
В
следствие на всички тези процесуални действия, след като получил материалите по
преписката, прокурорът при ВТРП с постановление от 07.03.2019 г. е отказал да
образува досъдебно производство срещу П., като е постановил препис от
постановлението да се изпрати на служба „КОС“ при РУ в Полски Тръмбеш, за
реализиране на административно-наказателната отговорност на А..
На
15.04.2019 г. е депозирано от мл.инспектор „КОС“ при управлението становище, с което се предлага
на жалбоподателя в качеството му на началник на РУ да не се реализира
административно-наказателна отговорност, като лицето трябва да бъде предупреден
с протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
Съответно,
на 21.05.2019 г. е издаден протокол за предупреждение на П., с който той е
предупреден да спазва стриктно ЗОБВВПИ, като е предупредено и за носенето на
отговорност по чл.339, ал.1 от НК.
Изготвена
е докладна записка, с която е съобщено за връчването на този протокол на
адресата му.
Впоследствие
– очевидно с оглед на извършване на проверка, преписката на РУ – Полски Тръмбеш
в едно с прокурорската преписка, са предоставени на дисциплинарно наказващият
орган с писмо от 23.07.2019 г.
Изготвена
е справка за оказана методическа помощ и контрол по организацията на работата
на Младши инспектор по КОС в РУ – полски Тръмбеш за второто тримесечие на 2019
г., като е констатирано във връзка с процесната преписка, обсъдена по-горе, че
не е съставен от този младши инспектор АУАН, като не било изпълнено указанието
на наблюдаващият прокурор за ангажирането на административно-наказателната
отговорност на П.. Предложено е
създаването на организация за изпълнение на три групи действия, сред
които е и проверката за наличие на данни за дисциплинарно нарушение.
Впрочем
тази проверка е разпоредена със заповед №366з-1916/18.07.2019 г. на ответника.
Събрано
е сведение от младши ПИ /КОС/ в РУ – Полски Тръмбеш, като от там дадените
обяснения се установява, че това лице се е консултирало с методическия си ръководител,
според който е следвало да се издаде акт за нарушение, но жалбоподателя и
отвърнал, че той има оперативна самостоятелност и това не е необходимо. Наредил
е да се изготви вече цитираното становище, ръководейки се от презумпцията /така
е посочено в сведението/, че няма административно нарушение. Посочено е, че
едва след изпращането на становището до правното обслужване е последвало
коригирано такова, като е било посочено, че е нарушен чл.56 от ЗОБВВПИ и чл.28
от ЗАНН и трябвало да се образува административно-наказателно производство.
Съответно,
събрано е сведение и от жалбоподателя. Според изнесеното в него, по-конкретно е
посочено, че в постановлението за отказ да се образува наказателно производство
е било посочено малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК и това деяние
не е умишлено. В мотивите било посочено, че следва преписката да се изпрати на
служба „КОС“ за преценка дали има извършено административно нарушение. След
като жалбоподателят се е запознал с материалите и това постановление и след
разговор с наблюдаващият прокурор, той е преценил, че понятието „реализиране“ е
по-широко и се разбира като възможност да се ангажира или не такава
отговорност. С писмена резолюция е възложил на мл.инспектора по КОС за
отношение, като и е дал устни указания да обсъди случая с методическият и
ръководител и юрисконсулта на дирекцията. Впоследствие е разбрал, че е следвало
да се състави акт за нарушение, като е бил учуден че този ръководител не е бил
запознат със случая.
Събрано
е и сведение от методическият ръководител – инспектор К., от съдържанието на
което се установява, че тя си спомня за случая, че мл. експерта при РУ и се е
обадила и е изложила фактите, като я е попитала какво да прави. Съответно било
и отговорено, че следва да изпълни указанията и да състави акт за нарушение.
При проверката в наблюдателното дело на П. констатирала, че лицето съхранявало
ООБ след срока на валидността на издадените му разрешения, като след
изпращането на постановлението на прокурора тя установила, че преписката била
изпратена по компетентност за ангажиране на административно-наказателна
отговорност. Установила, че не е съставен акт за административно нарушение, а
бил съставен предупредителен протокол. Била изненадана, тъй като указанията за
ангажиране на съответната отговорност да се спазят е изготвено становище в
което е посочено да не се реализира такава, а да се изготви предупредителен
протокол. След проверката запознала жалбоподателя с резултатите от нея. По
конкретният казус жалбоподателят казал, че има оперативна самостоятелност и
може да реши така случая.
Изготвена
е справка за извършената проверка в изпълнението на заповедта на ответника,
подписана от трима служители на ОДМВР – Велико Търново. Описани са в нея
конкретните действия на жалбоподателя и фактите, които са установени от
изготвилите тази справка, и които по-горе са подробно описани. Констатирано
според изготвилите справката лица, че П. безспорно е нарушил чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, като законът
предвиждал определена санкция. Посочено е, че приложим е в случая чл.36, ал.2
от ЗАНН, тъй като е налице постановление, което е изпратено на наказващия орган
за налагане на административно наказание. Пак според посочените съставители на справката,
наказващият орган е следвало да се произнесе по тази преписка в месечен срок.
Резолюцията, поставена върху постановлението, не е такова произнасяне а и
посоченото в нея лице не може да се произнесе, тъй като няма такава
компетентност. Направен е извод, че от една страна жалбоподателят в качеството
си на наказващ орган не е изпълнил задължението си да се произнесе по
изпратената му от прокурора преписка, като от друга страна това неизпълнение на
задължението му представлява дисциплинарно нарушение.
Тази
справка е резюлирана на 03.09.2019 г. със съгласието на ответника, като със
съдържанието и е запознат и жалбоподателя на 17.09.2019 г. ,като е получил
препис от нея.
На
18.09.2019 г. до ДНО е изготвено обяснение, според което жалбоподателят е
посочил, че е запознат с въпросната справка и няма какво да добави по случая,
като поддържа дадените по време на проверката обяснения. Това писмено обяснение
е прието на 24.09.2019 г.
На
25.09.2019 г.е издадена и процесната
понастоящем заповед.
Съдът не споделя оплакването на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на дисциплинарно - производствените правила при издаването на
заповедта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 205, ал.1 от ЗМВР „За изясняване на постъпилите данни и/или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок
за нейното приключване. Проверка не може да се разпореди по постъпил анонимен
сигнал, освен в случаите, в които в него се съдържат достатъчно данни относно
времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че
служител на МВР е извършил дисциплинарно нарушение.“. Тази разпоредба е
спазена, тъй като е разпоредена проверка с такъв характер, видно от заповед
№366з-1916/18.07.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР
„Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.“. Тази императивна разпоредба е
спазена, тъй като е депозирано писмено обяснение на наказаното лице, като не са
представени доказателства или твърдения, извън вече дадените в хода на
проверката по чл.205, ал.1 от ЗМВР.
Съдът намира и, че заповедта е
съответна на материалния закон.
Според разпоредбата на чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР „Дисциплинарните нарушения са
неизпълнение
на служебните задължения.“. Това са задълженията, които съответният служител
има както като прилагащ правомощия орган, така и задълженията, които
съответният служител има съобразно длъжностната си характеристика и според
параметрите на изпълняваната от него служба.
По
делото е налична типова длъжностна характеристика за длъжността, която
настоящият жалбоподател заема в системата на МВР. От съдържанието и се
установява, че за тази длъжност са предвидени две релевантни за случая
задължения. Първото от тях е задължението да налага административни наказания в
предвидените със закон случаи, а второто касае самостоятелното вземане на
процесуални решения в рамките на реализираните от него правомощия, при лична
отговорност за вземането им.
Представена
е и заповед №8221з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи,
според която министърът оправомощава определени органи от системата на МВР,
вкл. и началниците и заместник началниците на районни управления в ОДМВР и СДВР
да издават наказателни постановления по Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия.
Съвместното тълкуване на
съдържанието на тази заповед с разпоредбата на чл.215, ал.2 от ЗОБВВПИ и на
чл.52, ал.1 от ЗАНН води до извода, че в случаите, в които е налице хипотезата
на чл.36, ал.2 от ЗАНН, т.е. когато административно-наказателното производство
се образува при отказ на прокурор да образува наказателно такова, за
съответното длъжностно лице започва да тече срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Действително, наказващият орган не е длъжен да издаде в това производство
наказателно постановление – арг. от чл.54 от ЗАНН, но във всички случаи следва
да се произнесе, като или прекрати производството или издаде съответното
наказателно постановление или следва – когато прецени – да предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Законът не сочи с какъв акт следва да бъде извършено
това предупреждение, като изисква обаче обективирането му, като
предупреждението следва да изхожда само и единствено от наказващият орган.
От преписката се установява обаче,
че жалбоподателят не е извършил нито едно от тези правни действия, които са
елемент от неговите задължения и едновременно с това са елемент от упражнявани
правомощия по служба. В това отношение е неправилно изразеното от него, че в
такива случаи той упражнява дисреционна власт. Следва да се отбележи в този
контекст, че предприемането на действията по ЗАНН не е проява на дискреционна
власт, тъй като те се извършват винаги в условията на обвързана компетентност –
органът е длъжен да се произнесе или с постановление или с резолюция или по
предвидения в чл.28 от ЗАНН способ, като според вътрешното си убеждение и на
основа на закона предприеме едно от трите действия, без да има избор дали да
упражни или не някое от тези законови правомощия.
Единствено в случаите, при които
наказващият орган е възложил разследване на спорни обстоятелства по чл.52, ал.4
от ЗАНН може да се приеме, че визираният в чл.52, ал.1 от ЗАНН срок може да
бъде удължен, но при съобразяване на давностният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за упражняването на
това правомощие от страна на жалбоподателя, вкл.и до момента на приключването на съдебното
дирене.
От друга страна, предупредителнтият
протокол не е издаден от настоящият жалбоподател и не може да изпълни функцията
и целта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което не може да се приеме, че
той изпълнява изискването на чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне по преписката
от страна на жалбоподателя в ролята му
на наказващ орган.
Правилно
при това положение бездействието на жалбоподателя да се произнесе по
преписката, получена от него в качеството му на наказващ орган, което той
придобива както с оглед длъжностната си характеристика, така и с оглед овластяващата
заповед на министъра по прилагането на ЗОБВВПИ, е квалифицирано като неспазване
на служебно задължение. Следва да се отбележи, че нито до момента на издаването
на заповедта, нито до момента на приключването на делото пред настоящата инстанция
са налице данни и доказателства за упражняването на някоя от законовите
хипотези на ЗАНН досежно процесната административно-наказателна преписка от
страна на жалбоподателя.
Законосъобразно
при това положение и действайки в условията на обвързана компетентност,
дисциплинарно-наказващият орган е определил дисциплинарното наказание при
прилагането на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР.
В
процесният случай не е налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата
на чл.209 от ЗМВР. Съдът намира, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение
по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е събрал годни
доказателства за извършването му, при налагането на наказанието не е изтекъл
срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, не е налице недопустимост на дисциплинарната
мярка при наличие на идентична такава.
Следва
за пълнота и прецизност да се посочи, че разликата между хипотезата на чл.194,
ал.2, т.2 и т.3 се състои в това, че служебните правомощията, които има предвид
втората хипотеза, са по същество онези правни действия, които произтичат за
него директно от предвиден в правна норма на закон фактически състав.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя за липса на форма на акта поради неяснота на
констатираните факти и несъответствие на разпореденото с действителните факти.
Обратно на това твърдение, в заповедта е описано именно бездействието на
жалбоподателя като наказващ орган при дължимо действие от такъв орган,
произтичащо от делегирано му правомощие, изпълнението на което предполага
конкретно волево поведение и определяем резултат, предвиден в ЗАНН и ЗОБВВПИ.
Неоснователно
е в този контекст и оплакването, че в заповедта е следвало да се впише като
форма на дисциплинарното нарушение разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
Заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и другите
посочени там органи по смисъла на тази разпоредба не са тези, с които се
делегират правомощия в рамките на длъжностната характеристика на органа, комуто
те са делегирани. Тези заповеди са израз на функциите на министъра и другите
посочени органи, които са разписани в разпоредбите на чл.33, т.9, предложение
последно и чл. 36 от ЗМВР. Такива обстоятелства – за неизпълнение на конкретна
заповед на министъра във връзка с посочената разпоредба на закона, не са
елемент от мотивите на процесната заповед.
Най
– сетне, отчетено е от дисциплинарно –наказващият орган и тежестта на
дисциплинарното нарушение, като е определен възможно най – краткия срок на
дисциплинарното наказание, предвиден в закона.
Следва
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора на ответника се следват разноски в размер от 100 лв. по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
По
изложените съображения, Административен съд – Велико Търново, шести състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Й.М. ***, ЕГН ********** срещу Заповед
№366з-2559/25.09.2019 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново за налагане
на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА М.Й.М. ***, ЕГН **********д*** разноски в размер от 100 лв.