Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 21.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13884 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от Т.С.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД
„Гранична полиция” при МВР гр. София иск
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1267.24лв. /след предприетото изменение в размера на предявения иск/,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност мл. експерт в ГПУ – Летище Варна при РГДП -
Аерогари. В периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г. е работил на 12 часови смени,
при сумирано изчисляване на работното време и е отработил общо 1304 часа нощен
труд. посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 186.47 часа извънреден труд,
който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния
ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони и в частност КТ и чл.
9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата е за уважаване на
исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и
присъждане на разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при
него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12 часови
/дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е
изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с
положителните разлики на отработеното време за периода е формиран резултат,
който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на
основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да
намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР
касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за
периода са били действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.
Съответно, така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото
трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани
8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният
извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски. В открито съдебно
заседание ответникът поддържа възраженията си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
Прието е
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на
осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г., като ищецът е заемал
длъжност мл. експерт в ГПУ – Летище Варна при РГДП - Аерогари; че в периода
01.07.2016г.- 30.06.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Приложени
по делото са графици за дежурствата и
протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при
ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и
данните от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът
е отработил 1304 часа нощен труд. Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с
коефициент 1.143, се равнява на 1490 часа общо. Разликата възлиза на 186 часа
извънреден труд. Незаплатената сума за процесния период е 1267.24лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е
в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.07.2016г.-
30.06.2019г. е полагал труд на 12 часови смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. В тежест
на ответника е да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Безспорно
между страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на
твърдените от ищеца часове труд в рамките на
заявения период.
В
настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали
към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство,
предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го
с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл.
187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.07.2016г.
до 31.09.2016г. отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 30.06.2019г.
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно
чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл.
179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ
бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл.
179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл.187,
ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така,
за процесния период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ
по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./, издадени от Министъра на
вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г.
в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че размерът на
дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1267.24
лева.
Предвид изложеното, претенцията
следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 29.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
разноски за държавна такса от 50.69 лева и 150 лева депозит за вещо лице, или
общо разноски в размер от 200. 69 лева.
С
оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 480 лева за платено
адвокатско възнаграждение с ДДС (400 лева без ДДС). Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение доколкото същото е в размер
съвсем близък до минималния еднократен такъв по чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати на Т.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1267.24лв. /хиляда двеста шестдесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, за периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 29.08.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати на Т.С.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Варна сумата от 200.69 лв. /двеста лева и шестдесет
и девет стотинки/, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена от ищеца в полза на ответника по следната, посочена в исковата
молба, банкова сметка: ***.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: