РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. С., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500286 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 136 от 12.05.2021 година, постановено по гр.д.
810/2020 година по описа на районен съд С., са осъдени АН. ЕМ. Х., ЕГН
**********, Н. ЕМ. Х., ЕГН ********** и ЕЛ. ЕМ. Х. , ЕГН ********** и
тримата с адрес гр. С., ул. "В.П." № 40 да преустановят неправомерните
действия, с които нарушават правото на собственост на С.С. М., ЕГН
**********, Р. С. М., ЕГН ********** и З. С. К., ЕГН ********** и тримата с
адрес гр. С., ул. „В.П." № 40 като им осигурят постоянен достъп до общото
подпокривно пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор
67653.920.62.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67653.920.62 ,
целият имот с площ от 408 кв.м. по КККР па гр. С., одобрени със заповед №
300-5-26 от 28.04.2004 година на ИД на АГКК — София, с административен
адрес на поземления имот — гр. С., ул. „В.П." № 40, е трайно предназначение
на територията — урбанизирана и начин на трайно ползване — ниско
застрояване, като премахнат изградената на междустълбищната площадка
между първия и втория жилищен етаж стена с поставена врата на нея , както и
да премахнат и вратата поставена на входа към подпокривното пространство
/тавана/.Отхвърлен е предявеният от С. С. М., ЕГН **********, Р. С. М.,
ЕГН ********** и З. С. К., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. С., ул.
„В.П." №40 иск да бъдат осъдени АН. ЕМ. Х., ЕГН ********** , Н. ЕМ. Х.,
ЕГН ********** и ЕЛ. ЕМ. Х., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. С., ул.
"В.П." № 40 солидарно да им заплатят обезщетение под формата на наем
за ползването от тяхна страна на собствената им 1/2 от подпокривното
пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор 67653.920.62.1,
1
построена в поземлен имот с идентификатор 67653.920.62 , целият имот с
площ от 408 кв.м. по КККР на гр. С., одобрени със заповед № 300-5-26 от
28.04.2004 година на ИД на АГКК — София, с административен адрес на
поземления имот — гр. С., ул. „В.П." № 40, с трайно предназначение на
територията — урбанизирана и начин на трайно ползване — ниско
застрояване, в размер на 10,00 лева на месец, считано от датата на получаване
на поканата от ответниците — 17.02.2020 година до осигуряването на достъп
до идеална част на ищците от подпокривното пространство, ведно с лихва за
забава върху главницата, считано от 17.02.2020 година до окончателното
изплащане на сумата.Отхвърлена е претенцията на С. С. М., ЕГН
**********, Р. С. М., ЕГН ********** и З. С. К., ЕГН ********** и тримата с
адрес гр. С., ул. „В.П." №40 против А.Е. Х., ЕГН **********, Н. ЕМ. Х.. ЕГН
********** и ЕЛ. ЕМ. Х. , ЕГН ********** и тримата с адрес гр. С., ул."В.П."
№ 40 да бъде разпределено правото на ползване на общото им
подпокривно пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор
67653.920.62.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67653.920.62 ,
целият имот с площ от 408 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., одобрени със заповед № 300-5-26 от 28.04.2004 година на
ИД на АГКК - София, с административен адрес на поземления имот — гр. С.,
ул. „В.П." № 40, с трайно предназначение на територията — урбанизирана и
начин на трайно ползване — ниско застрояване, при права по 1/2 идеална част
общо за ищците и 1 /2 идеална част общо за всички ответници.Осъдени са
АН. ЕМ. Х., ЕГН **********, Н. ЕМ. Х., ЕГН ********** и ЕЛ. ЕМ. Х. ,ЕГН
********** и тримата с адрес гр.С., ул."В.П." № 40 да заплатят на С. С. М.,
ЕЕН **********, Р. С. М., ЕЕН ********** и З. С. К., ЕЕН ********** и
тримата с адрес гр.С., ул. „В.П." №40 разноски по водене на делото в размер
на 449,33 лв., съобразно уважената част от исковете.Осъдени са С. С. М.,
ЕЕН **********, Р. С. М., ЕЕН ********** и З. С. К., ЕГН ********** и
тримата с адрес гр.С., ул. „В.П." №40 да заплатят на АН. ЕМ. Х., ЕГН
**********, Н. ЕМ. Х., ЕГН ********** и ЕЛ. ЕМ. Х., ЕГН * и тримата с
адрес гр.С., ул."В.П." №40 разноски по водене на делото в размер на
984,53лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3353/28.05.2021г. от
С. С. М., , Р. С. М., и З. С. К., чрез пълномощника им адв. Р.И. срещу
решение № 136 от 12,05.2021 година, постановено по гр.д. 810/2020 година по
описа на районен съл С. в частта ,с която са отхвърлени исковете им по чл.
31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение пол формата на наем, както и
искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение правото на ползване на тавана,
както и в частта относно определяне на полагащите се разноски на
доверителите ми по отношение уважената част от иска, както и в частта с
която са осъдени доверителите и да заплатят разноски на ответниците,
съразмерно с отхвърлената част от иска.В тези части моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което уважи исковите
претенции на доверителите и по отношение разпределение правото на
ползване на тавана, както и по отношение на дължимото обезщетение пол
формата на наем. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Относно иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС. — за заплащане на
обезщетение под формата на наем за ползването от страна на ответниците на
собствената на доверителите и 1/2 /една втора/ идеална част от
подпокривното пространство /таван/. Намира ,че първоинстанционния съл е
отхвърлил тази претенция , като в съвсем кратки мотиви е приел, че същата е
неоснователна, тъй като по делото доверителите и не са установили, че са
изпратили писмена покана ло ответниците за ползване на съсобственото
2
подпокривно пространство, която покана да е получена от ответниците.Моли
съда да обърне внимание ,че тези мотиви са изключително кратки ,неверни и
несъстоятелни.Счита ,че по делото съществуват категорични доказателства в
тази насока, които съдът е пропуснал да забележи и обсъди. Намира ,че по
делото доверителите и са установили категорично, а и това не е било
оспорено от страна на ответниците, че са изпратили покана до последните, с
искане за заплащане на обезщетение, която покана е получена на 17.02.2020
година. Тази покана счита ,че е едностранно волеизявление, отправено до
съсобственика, което следва да бъде получено от последния и от неговото
съдържание да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се
плаща обезщетение. То е равнозначно на покана по смисъла на ЗЗД и от
момента на получаването му съсобственикът изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение. С оглед заключението на вещото лице
неоспорено от ответната страна, е определена месечна наемна цена за
ползването на 1/2 идеална част от същото за складови нужди в размер на 10
лева /месец.Поради това намира , че в тази насока са били събрани
категорични писмени доказателства, които не са били оспорени от
ответниците и са били признати като безспорни факти от ответниците по
делото, поради което счита ,че районния съд е следвало да ги вземе предвид,
да ги обсъди и да постанови решение, с което да уважи иска за заплащане на
обезщетение под формата на наем.Поради това моли въззивния съд да
обсъди отново представените доказателства и се убеди в основателността на
жалбата в тази част
По отношение на иска по чл. 32, ад. 2 от Закона за
собствеността моли въззивния съд да има предвид ,че районния съд е приел,
че в тази част претенцията на доверителите и е неоснователна , тъй като за да
се обособят дялове за ползване в подпокривното пространство е необходимо
да се коригира покривната конструкция над стълбищната клетка за
осигуряване на нормален достъп до подпокривното пространство през
стълбищната клетка, а при сегашното фактическо състояние не е възможно
обособяване на дялове за ползване.Счита, че изводите на съда са
неправилни.Тъй като в случая дяловете на съсобствениците са равни —
поради което счита ,че не може да се образува мнозинство и липсва съгласие
между съсобствениците относно начина на ползване на подпокривното
пространство, поради това той следва да бъде определен от съда.В случая
счита, че от предложените от вещото лице варианти на разпределение на
ползването следва да бъде възприет вариант ПЪРВИ. Това е така, тъй като е
не само малко по - голям като площ на дяловете — по 53 кв.м. всеки, но и
двата дяла освен че са равни, ще могат да се ползват в цялост. Счита ,че няма
да има дял ,който да е разделен на две, както се предлага във вариант втори на
заключението, което би довело до бъдещи конфликти между страните Намира
,че вариант ПЪРВИ, освен че съответства изцяло на правата на страните,
предоставяйки на всеки етажен собственик ползването на по 53 кв.м. от
тавана,но и дава възможност всеки един от този дял да се ползва изцяло, без
да се надробява на части дела на единия съсобственик. С оглед на това моли
съда на доверителите и да бъде възложен за ползване дял 1 с площ 53 кв.м.,
оцветен в СИН цвят от вариант ПЪРВИ от заключението на вещото лице, а
на ответниците да бъде възложен за ползване дял 2 с площ 53 кв.м., оцветен в
ЧЕРВЕН цвят от вариант ПЪРВИ от заключението на вещото лице.Моли съда
да отмени решението и в частта за разноските като осъди ответниците да им
заплатят направените по делото разноски както за първата, така и за
въззивната инстанция.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.№4045/29.06.2021г.
3
от АН. ЕМ. Х., ЕГН **********, Н. ЕМ. Х., ЕГН **********, ЕЛ. ЕМ. Х.,
ЕГН **********, всички с постоянен адрес: гр.С., ул.“В.П.“ № 40, и Р.Е. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.“П.“ №*, вх.*, ет.* ап.*, чрез
адв.К., който намира ,че решението в обжалваните части е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено ,а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна. По отношение на обжалваното
решение в частта му по предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС намира ,че
съгласно тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№
7/2012г. хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана
по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.
Препятстването от страна на ползващия съсобственик - макар и по силата на
правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да упражни
субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ -
нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на
чл. 31 от ЗС - право на обезщетение. Последното е регламентирано като
средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с
общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация
срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че
не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в
съсобствеността - съсобственикът има право на парично обезщетение.Счита
,че право на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС има само този собственик,
който е лишен от възможността да ползва своята част от общата
вещ.Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.Счита ,че това
право не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената
от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му
или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в
този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.Поради
това счита ,че на още по-голямо основание обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
не се дължи в случай, че друг съсобственик или съсобственици не създава
пречки за ползване на съсобствените имоти, респ. общи части на
същите.Счита ,че от събраните по делото доказателства се установява, че на
практика подпокривното пространство се използва единствено и само от
втората ищца Р.М., която е складирала в него свой дървен материал.Нито
4
ищците сочат, че това пространство се използва от доверителите му, нито пък
свидетелите депозират показания в такава насока.Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при
необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението и за задоволяване на свои нужди или потребности - той
ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ.За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - от
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират. Моли съда да обърне
внимание ,че в настоящия случай нито е налице решение на общото събрание
за разпределение правото на ползване, взето по реда на чл.31, ал.1 от ЗС, нито
(по съображенията изложени по-горе в настоящия отговор) ползването на
подпокривното пространство (тавана), се осъществява само от
съсобствениците - ответници като предпоставка за упражняването правото на
иск по чл.31, ал.1 от ЗС.Поради това като е отхвърлил предявения срещу
доверителите му иск по чл.31, ал.2 ЗС като неоснователен и недоказан,
първоинстанционния съд е постановил законосъобразно решение в тази му
част.
По отношение на обжалваното решение в частта му по
предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС счита ,че районен съд-гр.С. е направил
правилни правни изводи и е постановил законосъобразно решение в частта
му по предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС.Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1
от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ.Следователно управлението и ползването на общата вещ се извършва по
правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от
половината от общата вещ, на което съответства задължението на
малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя
(извън хипотезата на чл.32, ал.2 ЗС).Искът по чл.32, ал.1 ЗС предпоставя
служенето със съсобствената вещ да се осъществява само от част от
съсобствениците, а другата част да са лишени от правото да ползват имота..С
Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983г. по гр.д.№ 11/83г., ОСГК, е
прието, че „Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в
етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за
5
творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти
или сервизни помещения към такива, е обща част от сградата Видно от
заключението на вещото лице инж.Росица Крушкова, по начина, по който е
изпълнена в момента покривната конструкция на сградата не е възможно при
спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или
сервизни помещения към обектите от долните етажи.Счита ,че
законосъобразно е приел районният съд, че съдебната администрация по
чл.32, ал.2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване, в каквото насока е и цитираната в решението
съдебна практика.След като от заключението на вещото лице се установява,
че за да се обособят дялове за ползване в подпокривното пространство е
необходимо да се коригира покривната конструкция над стълбищната
клетка за осигуряване на нормален достъп до подпокривното пространство
през стълбищната клетка, то съобразно сегашното фактическо положение не е
възможно обособяване на дялове за ползване, поради което и претенцията за
разпределение правото на ползване е неоснователна.Следователно, като е
отхвърлил предявения срещу доверителите му иск по чл.32, ал.2 ЗС, като
неоснователен и недоказан, първоинстанционния съд е постановил
законосъобразно решение.Моли в този смисъл въззивният съд да се
произнесе.Претендира разноски за въззивната инстанция.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3351/28.05.2021г. от АН. ЕМ. Х.,
ЕГН **********, Н.Е.Х., ЕГН **********, Е.Е. Х., ЕГН**********, всички
с постоянен адрес: гр.С., ул.“В.П.“ № 40, и на Р. ЕМ. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С., ул.“П.“ №*, вх.*, ет.* ап.*, всички чрез адв.Б.К. срещу
решение № 136/12.05.2021г. по гр.д.№ 810/2020г. по описа на районен съд -
гр.С. в частта му, с която е уважен предявения срещу тях иск по чл.109, ал.1
ЗС, като са осъдени да преустановят неправомерните действия, с които
нарушават правото на собственост на С. С. М., ЕГН **********, Р. С. М.,
ЕГН ********** и З. С. К., ЕГН **********, като им осигурят постоянен
достъп до общото подпокривно пространство (таван) на жилищна сграда с
идентификатор67653.920.62.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 67653.920.62, целият имот с площ от 408 кв.м. по КККР на гр.
С., одобрени със Заповед № 300-5- 26/28.04.2004г. на ИД на АГКК-гр.София,
6
с административен адрес на поземления имот: гр.С., ул.“В.П.“ № 40, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
ниско застрояване, като премахнат изградената на междустълбищната
площадка между първия и втория жилищен етаж стена с поставена врата на
нея, както и да премахнат и вратата поставена на входа към подпокривното
пространство (тавана), както и в частта му, с която са осъдени да заплатят на
посочените по-горе лица съдебни разноски по компенсация в размер на
449.33 лева.Моли въззивния съд да го отмени в тези му части като
неправилно поради противоречието му с материалния зако и да отхвърли
предявения срещу доверителите му негаторен иск по чл.109, ал.1 от ЗС, както
и да им присъдите направените по делото съдебни разноски за двете
инстанции.Счита ,че решаващият съд законосъобразно е приел, че след като
страните по делото притежават отделни етажи от жилищната сграда с
идентификатор 67653.920.62.1, то тази жилищна сграда се намира в режим на
етажна собственост, при което съгласно чл.38 от ЗС стълбищата и
подпокривното пространство представляват общи части на
сградата.Предназначението на общите части е да осигурят пълноценното
ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от
съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях,
независимо дали те пряко обслужват неговия имот. Останалите етажни
собственици са длъжни да не предприемат действия, които да препятстват
или да затрудняват това ползване.Счита ,че в противоречие със закона, обаче,
съдът е направил изводи, че ищците по делото са лишени от достъп до
подпокривното пространство (тавана) на сградата, тъй като единствения такъв
бил преграден от доверителя му Н.Х. чрез изграждане на стена от итонг на
междинната площадка между първи и втори жилищен етаж по дължината на
стълбищното рамо към втория жилищен етаж, изграждане на стена на късата
страна на стълбищното рамо е монтирана врата от алуминиева дограма със
секретна брава, отваряща се към междинната площадка, като на вътрешната
страна на вратата има монтиран метален резец.В случая изложените по-горе
факта счита ,че са безспорни, установени са от вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза и никога не са оспорвани от доверителите
ми.Намира ,че спорният факт по делото е дали ищците имат достъп до
подпокривното пространство (тавана) на сградата.За да обоснове извод, че
ищците са лишени от достъп до подпокривното пространство (тавана),
7
решаващият съд се е позовал на показанията на свидетелите К.и М., които
сочат, че вратата между първия и втория жилищни етажи на сградата се
заключва и по този начин ищците нямат свободен достъп до тавана.Напротив
- св.К. ,счита ,че не е могъл да установи дали през деня вратата се заключва,
като заявява, че тя се заключва вечер.По отношение чистенето на комините,
за което ищците в исковата си молба твърдят, че им е необходим достъпа до
тавана, св.К. сам признава, че такъв достъп практически не се налага, тъй като
„някой друг е правил чистенето, но не знам койПо делото, обаче, са събрани и
гласни доказателства в обратна насока - показанията на свидетелите К. и П.,
които твърдят, че вратите не се заключват, а са постоянно отключени.Счита
,че съда не е кредитирал показанията на последните по съображения, че
същите не живеят в процесната жилищна сграда, ходят периодично и от
техните показания не може да се направи извод, че вратите са постоянно
отключени.Липсват мотиви, защо съдът е дал вяра именно на показанията на
свидетелите К. и М., които се намират в роднинска връзка с ищците - първият
е съпруг на ищцата З.К., а вторият - неин племенник.Съгласно разпоредбата
на чл.172 от ГПК показанията на роднините, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.Такава преценка в случая не е направена, като съдът е приел
тези показания безкритично, въз основа на което е направил
незаконосъобразен извод, че ищците като пълноправни собственици на
общите части на сградата, вкл. и на подпокривното пространство, водещо до
покрива, са лишени от безпрепятствен достъп до него по всяко време на
денонощието и без да искат разрешение за това от ответниците.Счита ,че
първоинстанционния съд не обсъдил също и възражението на доверителите
му, потвърдено и от приетото по делото заключение на вещото лице инж.Р.К.,
че по одобрения архитектурен проект за процесната жилищна сграда
подпокривното пространство не е предвидено като такова, а като
самостоятелен жилищен етаж, поради което същото не представлява обща
част на сградата.Твърди ,че този жилищен етаж не е съсобствен на страните
по делото и в него ищците нямат участие - тяхното право на собственост се
ограничава само до първия жилищен етаж на сградата.Видно от
заключението на вещото лице, с Договор за отстъпване право на строеж върху
държавен недвижим имот съгласно Закона за собствеността и Наредбата за
държавните имоти от 14.11.1988г. на С. С. М. е отстъпено право на строеж
8
върху държавна земя при следните условия: на основание Заповед №
833/20.11.1989г. на Председателя на ИК, одобрена от Председателя на ИК на
СНС- гр.С. на 08.09.1980г., е отстъпено право на строеж върху държавна земя,
съставляваща 1/3 част от Парцел Ш-източно петно, в кв.32 по регулационния
план на гр.С., кв.Р., с обща площ на парцела 430 кв.м, като същият застрои
едно жилище в парцела при граници: улица и държавни парцели в кв.Р.. С
последващ Договор за отстъпване право на строеж върху държавен недвижим
имот съгласно Закона за собствеността и Наредбата за държавните имоти от
26.12.1990г. на Е. Х. и Р. Х. е отстъпено право на строеж върху държавна земя
при следните условия: Общински народен съвет-гр.С. на основание Заповед
№ 710/17.08.1988г. на Председателя на ИК отстъпва право на строеж върху
държавна земя, съставляваща парцел ІІІ-източно петно, в кв.32 по
регулационния план на гр.С., кв.Р., с обща площ на парцела 430 кв.м при
граници: държавни парцели.Твърди ,че за процесната сграда е налице и
одобрен от Главния архитект на Община С. архитектурен проект от
23.09.1980г. на името на Е. и Р. Х.и и С. А. за строителство на жилищна
сграда, който предвижда изграждане на жилищна сграда близнак с източно и
западно петно; източното петно е предвидено да се изгради от сутерен и три
жилищни етажа, като са одобрени следните архитектурни чертежи -
разпределение на сутерен, разпределение на типов етаж. вертикален разрез с
покривни линии и фасади.Въз основа на това е издадено Строително
разрешение № 210/27.10.1980г. за строеж на нова жилищна сграда по одобрен
архитектурен проект на 2+1 етажа върху 110.40 кв.м в кв.19, парцел III-
източно.В противоречие със закона решаващият съд е приел, че е изпълнен
фактическият състав на иска по чл.109 от ЗС, тъй като доверителите му
пречат на ищците да имат безпрепятствен достъп до подпокривното
пространство (тавана), като ги е осъдил да премахнат изградената на
междустълбищната площадка стена между първия и втория жилищен етаж с
поставена врата на нея, както и да премахнат и вратата поставена на входа
към подпокривното пространство (тавана).Поради това е направил грешни
изводи и затова моли съда в тези части да бъде отменено обжалваното
решение Претендира разноски Подробни доводи и съображения ще изложи в
съдебно заседание.Няма направени искания за допускане на нови
доказателства.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№4077/30.06.2021г
9
от С.М., Р.М. и З.К. от гр. С., чрез процесуален представител адв. Р.И.,като
поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да я
остави без уважение и бъде потвърдено в обжалваните части решението на
районен съд –С..Претендира разноски за въззивната инстанция.Оплакванията
на ответниците са, че доверителите му не са доказали , че нямат достъп до
подпокривното пространство,счита ,че са неоснователни.Този факт твърди ,че
е установен по безспорен и категоричен начин.Видно от заключението на
вещото лице, както и от отговора на ответниците/ - достъпа до подпокривното
пространство се осъществява от вътрешна стълбищна клетка. От междинната
площадка между първи и втори етаж по дължината на стълбищното рамо към
втория етаж има изградена стена от итонг, на късата страна на стълбищното
рамо също е изградена стена с монтирана врата от алуминиева дограма със
секретна брава , отваряща се към междинната площадка, , на вътрешната
страна на вратата е монтиран метален резец. Изградената стена с итонг
продължава по дължината на стълбищното рамо от втори жилищен етаж до
междинната площадка към подпокривното пространство, като на третото
стъпало от стълбищното рамо от втори жилищен етаж към подпокривното
пространство е изградена стена и е монтирана таблетна врата с обикновена
брава. Тези обстоятелства намира ,че са безспорни.Счита ,че се установява
по делото от свидетелските показания /св. К. и св. М./, както и от
заключението на вещото лице, че изпълнената врата на междинната площадка
между първи и втори етаж може да се заключва със секретен ключ или с
монтирания метален резец , а изпълнената врата на стълбищното рамо от
втори жилищен етаж до междинната площадка към подпокривното
пространство се заключва с обикновен ключ. Счита ,че свидетелите са
установили, че се заключва алуминиевата врата и то този начин се препятства
достъпа на доверителите му до тавана. Намира ,че районния съд правилно е
дал вяра на техните показания, тъй като св. К. живее в тази къща и от първо
лице е свидетел на случващото се в нея. Св. М. посещава много често дома и
знае и е бил свидетел на факта, че при опити от страна на доверителите му да
се качат до тавана, това не се е случвало, поради факта, че вратата на
междустьлбищното пространство е била заключена. Вещото лице в своето
заключение, което не е оспорено в тази му част от ответниците установява ,
че вратите на стълбищната клетка се заключват и доверителите му нямат
свободен достъп до таван. Вратата на междинната площадка между първи и
10
втори етаж се заключва със секретен ключ и с монтирания метален резец, а
вратата на стълбищното рамо от втория жилищен етаж до междинната плоча
към подпокривното пространство — с обикновен ключ. Последното обаче е
без особено значение, тъй като след като първата алуминиева врата е
заключена, счита ,че доверителите му не могат да се качат по нагоре и да
стигнат до тавана. Счита ,че доверителите му като пълноправни собственици
на общите части на сградата, включително на подпокривното пространство,
водещо до покрива имат право на лесен, свободен и безпрепятствен достъп до
него по всяко време на денонощието без да искат разрешение от
ответниците.Твърди ,че това преграждане освен че не е предвидено в
одобреният архитектурен проект, липсват всякакви правила и норми за
неговото извършване, но е и опасно, тъй като в случая на пожар или друго
природно бедствие, то препятства достигането на пожарните и спасителни
служби до комини и покрив, както и евакуацията на живущите в сградата при
необходимост.Както заключението на вещото лице, така и представеното от
доверителите му удостоверение по чл. 202 от ЗУТ установяват че обекта -
жилищната сграда, в която живеят страните, представлява и се състои от
сутерен, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж.Моли съда да обърне
внимание ,че вещото лице категорично установява , че в Община С. не се
отрити данни за сключен договор за отстъпено право на строеж за
изграждане на трети жилищен етаж от жилищната сграда.Такъв договор не е
представен и от ответниците, въпреки че тяхна е тежестта на доказването на
този факт.Твърди ,че в заключението си вещото лице, категорично установи
че в т. 4 от него, че подпокривното пространство /тавана/ не е самостоятелен
обект и представлява обща част на сградата, с оглед на което и предвид
двамата съсобственика в сградата, доверителите му имат пълни права върху
1/2 идеална част от него.Моли въззивния съд в този смисъл да се произнесе.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателите А на Е.
Х.,Р. ЕМ. Д. ,Н. У. Х. и ЕЛ. ЕМ. Х. ,редовно призовани не се явяват.Вместо
тях пълномощникът им адв.К. поддържа изцяло въззивната жалба на
доверителите си,а оспорва въззивната жалба на насрещните страни по
съображения изложени в отговора на въззивната жалба Моли съда да отмени
обжалваното решение на районен съд –С. и да отхвърли исковата претенция
по чл.109 ЗС като неоснователна и недоказана. А в останалите части да бъде
11
потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение
Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя подробна
писмена защита.
Жалбоподателите З. С. К. и Р. С. М., редовно призовани ,се явяват
лично и с адв.Р.И. поддържат изцяло своята въззивна жалба , а оспорват
въззивната жалба на другите страни в процеса Претендират разноскиза двете
съдебни инстанции съобразно списъците по чл.80 ГПК , представени по
делото.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивните жалби са процесуално
допустими .Депозирани са от надлежно упълномощени процесуални
представители , в законният срок , с внесени държавни такси и при наличие
на правен интерес от търсената защита.
Относно въззивна жалба с вх.№3351/28.05.2021г. ,депозирана от
АН. ЕМ. Х. , Н. ЕМ. Х. ,ЕЛ. ЕМ. Х. и Р. ЕМ. Д.,всички чрез адв.Б.К. срещу
решение № 136/12.05.2021г. по гр.д.№ 810/2020г. по описа на районен съд -
гр.С. в частта , с която е уважен предявения срещу тях иск по чл.109, ал.1
ЗС, въззивният съд намира ,че тази въззивна жалба е неоснователна по
следните съображения :
С разпоредбата на чл. 109 от Закона за собствеността е
регламентирана защитата на собственика на един недвижим имот от
неправомерните действия извършвани от другиго по начин, че да се
възпрепятства упражняването на собственическите права върху този имот. С
негаторния иск следва да се даде защита на правото на собственост срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на
предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само,
че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил,
респективно поддържал неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/
Предявени са искове с правно основание чл.109 ЗС , чл.32,ал.2 ЗС и
12
чл.31,ал.2 ЗС.
Няма спор по делото ,че с нотариален акт №*, т.*І, рег.№8364, д.
№492/2019г. , ищците са признати за собственици при квоти -
4/6 ид.ч. за С. С. М., и по 1/6 ид.ч. за Р. С. М. и З. С.М. на основание
давностно владение и наследство от Е. М. М., починала на 07.10.2012г. и на
основание реализирано право на строеж , съгласно договор за отстъпено
право на строеж от 14.11.1988г. на ОНС гр.С. на недвижими имоти ,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67653.920.62.1.2 със застроена площ от 120кв.м. по КККР на гр.С., с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, който обект
представлява първи жилищен етаж на кота +1,20м. с обща застроена площ на
жилище и идеална част от стълбище от 127,03кв.м., от които 15,61 кв.м.
застроена площ на стълбище, ведно със съответните ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, където е построена
сградата , както и на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67653.920.62.1.1 със застроена площ от 115кв.м. по КККР на
гр.С. с предназначение на самостоятелния обект- друг вид самостоятелен
обект в сграда, който обект представлява сутерен на кота -1,20 с обща
застроена площ на обекта и идеални части от стълбище от 110,67 кв.м. , от
които 15,61 кв.м. застроена площ на стълбище,ведно със съответните
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
където е построена сградата , които самостоятелни обекти се намират в
жилищна сграда с идентификатор 67653.920.62.1 със застроена площ от 116
кв.м. брой етажи 3 с предназначение –жилищна страда- многофамилна,
построена в Поземлен имот с идентификатор 67653.920.62 с площ от 408кв.м.
по КККР на гр.С..Установено е по делото ,че собственици на на първи
жилищен етаж и ½ идеална част от сутерена са ищците по делото , на
втори жилищен етаж и на другата ½ идеална част от сутерена -са
ответниците по делото. Има приложени по в първоинстанционното дело
нотариални покани/стр.17-21 / от ищците до ответниците , с които ищците
са поканили ответниците да им предадат ключ от вратата към
подпокривното пространство на жилищната сграда и да им осигурят достъп
до него,но ответниците не са се явили пред нотариуса ,за да връчат ключ на
ищците.
13
Законосъобразно и обосновано районният съд е анализирал
показанията на св.К./съпруг на ищцата З.К. / и св.М. /племенник на ищцата
З.К. /,които категорично установяват че ищците нямат достъп до тавана на
сградата ,тъй като има две врати и изградена стена и вратите се заключват и
поради това няма как да влезнат до тавана.Св.К. установява ,че последно се е
качвал на тавана, когато са качвали дъските на ищцата Р.М. преди 12-
13г.Установява ,че дъските на Р. М. все още са си там.
Свидетелката К. установява ,че много пъти е ходила в къщата
на страните по делото , която къща има и таванско помещение.Установява че
между първия и втория етаж има врати, но те са отключени.
Св. П./колега на ответника Н.Х. / установява че е ходил много
пъти в къщата на Н.Х. . Още когато се строяла къщата,която е с вътрешно
стълбище. На последния етаж, на тавана има врата. Между първия и втория
етаж също има врата.Установява ,че вратите си ги е сложил Н.Х. и когато той
е ходил са били отключени вратите.
В районен съд –С. е била назначена , изслушана ,приета и неоспорена
СТЕ като в.л.К. установява ,че от огледа констатирала ,че жилищната
сграда се състои от два жилищни етажа и сутерен .Установява ,че има
изградена стена от итонг по дължината па стълбищното рамо от междинната
площадка между първи и втори жилищен етаж до втори жилищен етаж и по
дължината на стълбищното рамо от втори жилищен етаж до междинната
площадка преди подпокривното пространство. Стените са масивни от итонг с
дебелина 25 см, поставени са врати на междинната площадка между първи и
втори жилищни етажи от алуминиева дограма и таблена врата на сълбищното
рамо към подпокривното пространство. Има одобрен архитектурен проект за
всички етажи от главния архитект на Община С. оз 23.09.1980г. Достъпът до
подпокривното пространство се осъществява от вътрешна сгьлбищна клетка.
Вещото лице установява ,че подпокривното пространство (тавана) не е
самостоятелен обект, а представлява обща част на сградата, съгласно
Удостоверение по чл.202 от ЗУТ. Според вещото лице липсва нормален
достъп до това пространство не е възможно при спазване съответните
законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения
към обектите от долните етажи.Вещото лице е констатирало ,че одобреният
на 23.09.1980г. архитектурен проект на жилищната сграда източно петно
14
предвижда изграждане на сутерен и три жилищни етажа,но не е открило
данни за сключен договор за отстъпено право на строеж за изграждане на
трети жилищен етаж.Вещото лице установява ,че изпълнената врата на
междинната площадка между първи и втори етаж може да се заключва със
секретен ключ или с монтирания метален резец, а изпълнената врата на
стълбищната рамо от втори жилищен етаж до междинната площадка към
подпокривното пространство би могла да се заключи с обикновен ключ.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право Въззивната инстанция следва да изгради
самостоятелни изводи, като анализира събраните доказателства поотделно и в
съвкупност.
При така установеното, следва да се приеме, че съществува пречка за
ищците да ползват собствения си имот и по-конкретно обща част от него
,представляваща таван и така да упражняват правата си на собственици в
пълен обем. Тази пречка е в резултат на виновното поведение на
ответниците , които пречат на това ползване, заключвайки двете врати
които водят до тавана и отказвайки да предоставят ключ на ищците,което е
безспорно установено от показанията на св. К. и М. в първата инстанция
.Св.К. пред първата инстанция установява „Налага се да чистя комините ,но
аз като не мога да се кача , как да ги почистя.Ако искам достъп ,правят
скандали .Искам да направя изолация на комина , но как да направя като
нямам достъп ,това е обща част и трябва да имаме достъп“
Освен това в.л.К. е констатирало в районен съд С. , че одобрения на
23.09.1980г. архитектурен проект на жилищната сграда източно петно
предвижда изграждане на сутерен и три жилищни етажа .В този смисъл е
неоснователно възражението във въззивната жалба на ответниците ,че
подпокривното пространство не било предвидено като таван , а като
самостоятелен трети жилищен етаж ,поради което същото не представлявало
обща част на сградата .Това е така ,тъй като в.л. установява ,че не е
открило и липсват по делото доказателства да има сключен договор за
отстъпено право на строеж за изграждане на трети жилищен етаж,поради
което подпокривното пространство ,в което не могат фактически да се
обособят без сериозни преустройства самостоятелни обекти на собственост
15
,представлява обща част. Когато подпокривното пространство (таван) или
част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него
от нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната
етажна плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по
естеството си. Предназначението му не може да се променя. 4.
Подпокривното пространство (таванът), който е обща част от сградата, не
може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се
придобива с давностно владение, докато не бъде променено
предназначението му.В този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 34 от
15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК В първата инстанция е било
предмет на изследване дали има нужната височина, пространство и обем
процесния таван ,който по естеството си е обща част по естеството си и е
неизползваем освен за изолация между жилищния етаж и покрива и за излаз
на покрива.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи
стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките,
покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към
общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби,
жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване Съдът съобразявайки заключението
на в.л. намира, че тавана служи за общо ползване по предназначение, през
него преминават комините, които изрично са посочени в цитираната
разпоредба като общи на всички съсобственици. Таванът осигурява достъп и
до покрива, който също е общ.
С оглед на изложеното въззивният съд споделя изводите на
районен съд –С. ,че процесния таван е обща част на сградата и принадлежи на
всички собственици в етажната собственост. Същият не може да бъде обект
на разпоредителни сделки, както и на придобиване по давностно
владение.Поради това законосъобразно и обосновано районен съд гр.С. е
уважил исковата претенция по чл.109 ЗС като е осъдил ответниците да
16
осигурят на ищците постоянен достъп до общото подпокривно
пространство /таван / на жилищната сграда с идентификатор
67653.920.62.1,построена в поземлен имот 67653.920.62 по КККР на гр.С.
,ул“В.П. „ №40 ,като премахнат изградената на междустълбищната
площадка между първи и втори жилищен етаж стена с поставена врата на
нея ,както и да премахнат и врата ,поставена на входа на подпокривното
пространство /таван/В тази част следва да бъде потвърдено обжалваното
решение .
Въззивната жалба с вх.№3353/28.05.2021г. от С. С. М., , Р. С. М., и
З. С. К., чрез пълномощника им адв. Р.И. ,разгледана по същество е
неоснователна ,по следните съображения:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на останалите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Уважаването на иска по
чл. 31, ал. 2 ЗС следователно се предпоставя от установяване на
обстоятелството, че ищците са собственици на твърдяната идеална част от
процесния таван - обща част на сградата, и на заявеното в исковата молба ,
че в посочения период от 17.02.2020г. до осигуряване на достъп до размера
на идеалната част на ищците от тавана този имот се е ползвал само от
ответниците и на ищците не е била предоставяна възможност да го ползват
според квотата си в собствеността, размера на обезщетението вместо
ползване, както и установяване на обстоятелството, че ответниците са
съсобственици на имота и ищците са оправили до него писмено искане по
чл. 31, ал. 2 ЗС.Установяването на посочените обстоятелства следва да бъде
доказано в условията на пълно и главно доказване от ищците по делото
Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да се породи претендираното право,
следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за
формално адресно волеизявление с искане за лично ползване, респективно за
заплащане на обезщетение. То следва да е извършено в писмена форма за
действителност и да е достигнало до знанието на другата страна.
Съгласно тълк. решение №7/02.11.2012г. по тълк.д. №7/2012г. на
ОСГК на ВКС претенцията за обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС ще е
основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то
е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на
17
семейството продължава пряко и непосредствено да си служи с общата
вещ,без да зачита правата на другите съсобственици ,или той или член на
семейството не си служи пряко ши непосредствено с цялата обща вещ ,но
не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи
ключа/ или пък ползващия съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /договор за заем за послужване / трето на съсобствеността лбице
,което само или заедно с него ползва общата вещ.
В конкретният случай видно от изпратената нотариална покана от страна на
ищците същите са поискали обезщетение под формата на наем в размер на
50.00 лева за процесния период /в хода на производството е намалена
исковата претенция до размер на 10 лева месечно за процесния период/ Но
от доказателствата по делото се установява ,че в подпокривното
пространство ищцата Р.М. е складирала дървен материал ,което означава
,че лично ползва общата вещ.В тази насока са показанията на св.К..В този
смисъл е неоснователна и недоказана тази искова претенция и правилно
районен съд С. я е отхвърлил,макар и с по-различни мотиви от тези на
окръжен съд -С.
По отношение на иска с правно основание чл 32,ал.2 ЗС , С.ският
окръжен съд констатира ,че след като подпокривното пространство няма
нужната височина и обем ,за да бъдат изградени отделни помещения ,което
се установява от в.л.К.,то като обща част -тавана -не може на този етап да се
разпределя ползването му Това разпределение на ползването би могло да се
извърши след преустройство на тавана по естеството си с цел обособяване на
отделни дялове,но не и сега, когато фактическо обособяване на дялове е
невъзможно .В този смисъл ще следва да бъде потвърдено решението на
районен съд –С. в обжалваните части като законосъобразно и обосновано
постановено като въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на районен съд С. .
С оглед на обстоятелството ,че и двете въззивни жалби са
неоснователни ще следва разноските да останат така както са направени за
въззивната инстанция от страните по делото.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
18
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 136/12.05.2021
година, постановено по гр.д. №810/2020 година по описа на районен съд
С.,допълнено с решение №225/02.07.2021г. по гр.д. №810/2020г. описа
районен съд –С. като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните чрез
пълномощниците при условията на чл.280,ал.1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19