№ 2018 год.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ХVІ-ти
състав в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 3278 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “Бери
Девня” ЕООД, представлявано от управителя Р.Й.Г., против Ревизионен акт
/РА/ № Р-03000316008581-091-001/7.08.2017 г.,
издаден от органи по приходите при Териториална дирекция
на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение /Р/
№ 380/30.10.2017
г. на директора
на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната
агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/,с
който за дружеството-жалбоподател са установени задължения за ДДС по ЗДДС за
данъчни периоди от м.05.2015г. до м.06.2017 г. в общ размер на главницата от
32 502,98 лв. и общ размер на лихвата от 4446,60 лв. ,както и задължения
за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2014г., 2015 г. и 2016 г. в
общ размер на главницата от 8885,61 лв. и общ размер на лихвата от 1093,03 лв. С жалбата са наведени доводи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – липса на доказателства установяващи
обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК ; за необоснованост на оспорения
РА,поради неправилно определяне на данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 от ДОПК – липсвал анализ по чл.122,ал.2,т.12 от ДОПК ,тъй като не било извършено
сравнение с извършвана от други търговци реална търговска дейност при същите
пазарни условия. С тези мотиви се иска отмяна на РА и присъждане на сторените
по делото разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат С.,включително с представената
от него писмена защита с.д. 12063/3.07.2018 г.
Ответникът – директорът на дирекция
„ОДОП” - Варна, чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт И.,изразява
становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1940 лв. В предоставения от съда срок не представя
писмена защита.
І. По допустимостта на жалбата :
РА
№ Р-03000316008581-091-001/7.08.2017 г. е обжалван по административен ред и потвърден изцяло с решение № 380/30.10.2017
г. на директора на дирекция “ОДОП” гр.
Варна при “ЦУ” на НАП. Препис от решението е връчен на жалбоподателя на 13.11.2017 г.
/л.10 от делото/, поради което с подаване на жалбата на 23.11.2017 год.,видно
от поставената дата на входящия номер , е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
14-дневен срок за оспорване. Съобразно тези обстоятелства,съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
ІІ. По процесуалната законосъобразност,формата и валидността
на РА
:
Ревизията на “Бери Девня” ЕООД е започнала със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000316008581-020-01/7.12.2016
г. /л.7/, издадена
от Н. И. Б.на длъжност “началник сектор”,като
същата е връчена на ревизираното лице /РЛ/ на 19.12.2016 г. Началник сектора Б.е оправмощена да издава такива заповеди със заповеди № Д-604/28.04.2016 г. и № Д-14/3.01.2017 г.,и
двете на директора на ТД на НАП-Варна
/л.1-4/. Определени за извършване на ревизията са главният инспектор по
приходите Б. Б.– ръководител на ревизията и инспекторът по приходите А. Ч.-Б.,срокът
за извършване на ревизията е определен на 3 месеца от връчването на ЗВР,а в обхвата
на ревизията са включени задължения за
корпоративен данък за периода 27.08.2014 г. – 31.12.2015 г. Преди изтичането на определения за извършването на
ревизията срок е издадена от същият орган заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000316008581-020-002/14.03.2017 г. /л.10/,с която
срокът на ревизията е продължен до 19.04.2017 г. Следващото продължаване на
срока е до 19.05.2017 г. и е извършено със заповед на Б.№
Р-03000316008581-020-003/18.04.2017 г. /л.12-13/. От органа възложил ревизията
е издадена заповед № Р-03000316008581-023-001/27.04.2017 г. /л.16/ за спиране
на ревизията,възобновена впоследствие със заповед №
Р-03000316008581-143-001/12.06.2017г.,с която е определен срок за приключване
на ревизията до 4.07.2017г. С издадената от началник сектора Б.заповед №
Р-03000316008581-020-004/29.06.2017г. /л.22/ е изменен обхвата на
ревизията,като са включени задължения за ДДС по ЗДДС за периода 29.05.2015 г. –
22.06.2017 г. и за корпоративен данък за периода 1.01.2016г.- 31.12.2016 г. Считано
от 4.07.2017 г.,ревизионния доклад /РД/
№ Р-03000316008581-092-001/18.07.2017 г. е изготвен от Б. и Ч.-Б.в срока по чл. 117,ал.1 от ДОПК. След изтичане на срока
за подаване на писмено възражение срещу ревизионния доклад и
при липсата на такова, оспореният РА № Р-03000316008581-091-001/7.08.2017г. е
издаден от органа възложил ревизията – началник сектора Б.и ръководителя на
ревизията - главния инспектор по
приходите Б., в срока по чл.119,ал.2 от ДОПК,считано от
2.08.2017 г.
Видно е от
гореизложеното,че съответните законови
срокове са спазени,както и,че е осигурено правото на участие в производството
на ревизираното лице,поради което в това отношение не е налице нарушение на
процедурата. Повдигнатият от жалбоподателя спор по повод последната е за
прилагането от ревизиращите органи на основанието по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК
при липсата според него на доказателства за укрити приходи или доходи. Формалното
спазване на реда по чл.124,ал.1 от ДОПК не се оспорва – ревизираното лице е
уведомено за определяне на данъчната основа по реда по чл.122 от ДОПК чрез
връчването на уведомление № Р-03000316008581-113-001/29.06.2017
г./л.659-661/. Съдът намира за правилен
изложеният в жалбата довод,че доказателствената тежест за установяване
на обстоятелството по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК е за ревизиращите органи,като за
изпълнение на същата е достатъчно установяване в условията на пълно и главно
доказване само на данни за укрити приходи или доходи,което понятие не включва
установяване на техният точен размер. Съдът намира,че установените с цитираните
в оспорения РА протоколи за проверки от 30.11.2015 г. и 11.08.2016 г. разлики
между налични парични средства и разчетена от ФУ касова наличност,не са
достатъчни сами по себе си за установяване на обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2
от ДОПК - протоколите не установяват
извършването на продажби без издаване на касови бележки от РЛ,наличието на която
хипотеза несъмнено би сочило на укриване на приходи. Съставеният на 11.08.2016
г. протокол за извършена проверка № 0197487 /л.249-253/ в частта му,с която е
иззета намерена в обекта на РЛ тетрадка,описана като такава с голям формат,с
пружина,с описание на дати от 23.04.2014 г. до 9.08.2016г. включително, с
надпис „оборот”, удостоверява съгласно чл.40,ал.1 от ДОПК надлежно извършено
изземване на същата и приобщаването й като доказателство в ревизията. Липсата
на присъщия за документа и сочещ на авторството му реквизит, не отнема на
въпросната тетрадка качеството й на доказателство в ревизионното производство –
присъщо е за съставените с прикриваща цел документи,да не притежават всички
необходими и присъщи техни реквизити. По причина на последното,изложените в
тетрадката данни,сочещи на т.нар. „черно счетоводство”,подлежат на проверка и
установяване чрез събирането и на други относими доказателства. Процесуални
действия за събирането на такива са извършени от приходните органи – по повод
констатацията в протокола от 11.08.2016г.,че в обекта на РЛ се намира и каса на
„Ремо-2013” ЕООД за изплащане на закупен скрап,извършена е насрещна проверка на
това дружество,за която е съставен протокол № П-03000317082140-141-001/6.06.2017
г. /л.210-214/. Събрани са и сведения от трето лице- писмени обяснения от
управителя на „ Ремо-2013” ЕООД П. С. П./л.201 и 204/,в които се отрича тетрадката да е водена от
това дружество. За извършените в тетрадката вписвания за времето преди
регистрацията в ТР на РЛ /същата е от 27.08.2014 г./ и за времето преди
началото на дейността му /4.11.2014 г./ е установено от приложения на л.225-258
доклад по т.8 „Анализ и констатации” от Г. Ц. Г.,ръководител екип в отдел
„Оперативни проверки”,приобщен с протокол № Р-257222/8.06.2017г.,че вписванията
са резултат от дейността на „Скорпион-3” ООД гр.Девня,което дружество е
посочено в т.4 от РД като свързано лице
с „Бери Девня” ЕООД. Този факт дава от една страна обяснение на
изложеното в тази връзка възражение в жалбата ,а от друга потвърждава
констатацията на приходните органи,че тетрадката отразява дейността на „Бери
Девня” ЕООД, а не на „Ремо-2013” ЕООД – до 4.11.2014 г. дейността в обекта е
извършвана от „Скорпион-3”,а след тази дата същата дейност е продължена от
свързаното лице „Бери Девня” ЕООД. Вписаните в тетрадката и неотчетени обороти
са включени при установяване на облагаемия оборот на „Бери Девня”ЕООД към
30.04.2015 г. в размер на 56240,20 лв. ,във връзка с което е издаден акт за
регистрация на РЛ по ЗДДС № 030421701038380/22.06.2017 г. /23-24/ - актът не е
обжалван от РЛ,съответно то не е оспорило включването на оборотите от
тетрадката дори и след като на 3.07.2017 г. му е връчено уведомлението по
чл.124,ал.1 от ДОПК ,т.е. показателен е факта,че несъгласие у РЛ се обективира
едва след съставяне на РА. Съвкупният анализ на така установените факти сочи,че
констатацията на ревизиращите органи за отразяване в тетрадката на оборот
именно на „Бери Девня”ЕООД е правилна. Същевременно,съдът намира за некоректни и неправилни изложените в жалбата
доводи оспорващи характера на оборот на записаните в иззетата тетрадка данни – противно
на изложеното в жалбата,установява се от съдържанието на тетрадката /л.233-246/,че
данните са точно изложени по дати,а независимо от липсата на изложение на данни
за количество и вид на стоката,то установява се от изписания за дата 12.06. израз „няма оборот”,че данните
са такива именно за оборота в обекта на РЛ. Установените от приходните органи
факти за наличие на обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК не се оборени в
съдебно заседание с представените от жалбоподателя доказателства. Разпитаният
по искане на жалбоподателя свидетел Хр.М., дава показания,че сумите за
предадените вторични суровини се изплащали от „Ремо-2013”ЕООД на съответните ФЛ
в обекта на РЛ,в който работели Р.Г. и Д. Д.,които едновременно вършели две
дейности - продавали стоки от магазина и същевременно плащали за предаденото
количество вторични суровини. Установява се от данните по делото,че управителя
на „Бери Девня”ЕООД Р.Г.,освен като управител,извършва и друга пряка работа в своя обект,а Д. Д. работи в обекта по
трудов договор с „Бери Девня” ЕООД /л.501-502/,като нито една от тях не дава в
хода на ревизионното производство обяснения да е извършвала записи в тетрадката
от името и за сметка на „Ремо-2013”ЕООД. С оглед последното,анализа на дадените от М. показания
не дава несъмнена и категорична информация за това кой и с каква цел е извършвал
записите в тетрадката –дори Г. и Д. да са извършвали плащания за сметка на
„Ремо-2013”,от този факт и въз основа на така събраните гласни доказателства не
следва безусловно извода,че вписванията в тетрадката се отнасят именно за
същите плащания – според показанията на свидетеля М.,Г. и Д. са извършвали едновременно и продажби в магазина на „Бери
Девня”ЕООД,поради което абсолютно по същата логика, записите могат да се
отнасят и за тези продажби. Изводи в посока,че вписванията в тетрадката касаят
„Ремо-2013”ЕООД,а не „Бери Девня”ЕООД , не
могат да бъдат изведени и от заключението по т.3 и т.4 от извършената по искане
на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза с.д. 6575/5.04.2018г. Съдът не
приема за обоснован извода на пълномощника на жалбоподателя за съпоставимост на
сумата от разходите на „Ремо-2013” ЕООД със сумата от записаните в тетрадката
обороти – макар и правилно изчислена в т.4 от заключението,установената разлика
в размер на -3 448,87 лв., не дава действителна представа,тъй като видно
от таблица 5,тази сума е получена като са взети предвид всички разходи на
„Ремо-2013”ЕООД,а не само тези от изплащането на скрап. След като тезата на
пълномощника на жалбоподателя не включва твърдението в обекта на РЛ да е
осъществявано цялостно счетоводство на „Ремо-2013”ЕООД,а единствено се твърди
плащане на закупеното количество скрап,то действителната според собствените му
твърдения съпоставимост, предполага сравняване на данните от колона 8 на
таблица 5 /разходи за скрап/ с данните от тетрадката /таблица 6/ ,при което
действителната разлика е съществена,а не незначителна както се твърди в
писмената защита на адв.С. – тя е в
размер на 142 948,72 лв. по-малко разходи за „Ремо-2013”ЕООД в сравнение с
размера записан в процесната тетрадка. При тези данни,очевидно е,че база за
сравнение не съществува,т.е.
констатациите на приходните органи остават неопровергани.
По тези
съображения и като се вземе предвид безспорният факт,че данните от иззетата
тетрадка не съответстват на регистрираните в информационната система на НАП
данни от въведеното в обекта ФУ,то съдът намира за доказано обстоятелството по
чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК /укрити приходи/ за извършване на ревизия при особени
случаи,съответно ревизията е проведена при липсата на допуснати от приходните
органи съществени процесуални нарушения.
Спазена е
и формата на ревизионния акт,който в съдържанието си препраща в съответствие с разпоредбата
на чл.120,ал.2 от ДОПК към представляващия неразделна част от него ревизионен
доклад.Последният притежава съдържанието
по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на което свързани с формата нарушения не са
налице.
Като се имат
предвид т.11 от заповед № Д-604/28.04.2016 г. и т.11 от заповед № Д-14/3.01.2017
г.,двете на директора на ТД на НАП-Варна ,както и горецитираните заповед за възлагане на ревизия и заповеди за изменение на заповедта за
възлагане на ревизия ,то установява се,че
РА е издаден от органи по чл.119,ал.2 от ДОПК,по отношение на които е
налице необходимата материална компетентност.В проведеното на 17.04.2018г. съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя е направил изрично волеизявление,че не оспорва електронните подписи на всички документи
разполагащи с такива ,с оглед на което съвкупната преценка на всички тези имащи
отношение към валидността обстоятелства, налага извода за валидност на
оспорения РА.
ІІІ. По
материалната законосъобразност на РА.
Изложените
в оспорения РА факти въз основа на които е приложен материалния закон при
установяване на задълженията за ДДС и корпоративен данък се изразяват в това,че
приходите са определени като от данните за оборот от иззетата тетрадка са извадени
разчетените от фискалното устройство
данни и установената по този начин разлика е прибавена към данните от
финансовия отчет. Разходите са установени въз основа на декларираните от РЛ
данни,като там където същите са увеличени с констатиран от приходните органи
размер на неотчетени разходи,направеното от жалбоподателя оспорване на
последните не налага провеждане на доказателствена дейност,предвид разпоредбата
на чл.160,ал.5 от ДОПК - без тези разходи,данъчните основи биха били с по-висок
размер,което би наложило и установяване на данъци в размери по-високи от
приетите с оспорения РА.
С оглед
приетото от съда по гореизложените съображения наличие на обстоятелства по
чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК и предвид разпоредбата на чл.124,ал.2 от ДОПК,доказателствената тежест за оборване на приетите с РА фактически констатации
е за жалбоподателя – същата е указана от съда в проведеното първо съдебно
заседание.
Първото направено в тази връзка оспорване от
страна на жалбоподателя, касае извършеният от приходните органи анализ на
търговските надценки. Самото оспорване и поисканата с тази цел експертиза, нямат за резултат успешно
опровергаване на приетите в това отношение факти –първо, анализът е извършен от
приходните органи изцяло въз основа на посочените от самото РЛ данни и
второ,този анализ няма пряко значение за определяне на данъчните основи –
данните за приходите са установени по горепосоченият начин,т.е. без пряко включване
размера на надценките в съответните изчисления.
Второто
инициирано от жалбоподателя оспорване е свързано с анализа по чл.122,ал.1,т.12 от ДОПК - твърди
се ,че липсата на извършен такъв от приходните органи,води до неправилно
установяване на релевантните за определянето на данъчните основи факти. За
опровергаване на приетата от приходните органи липса на търговски обекти съпоставими с ревизирания обект,по искане на
жалбоподателя е назначена и извършена повторна съдебно-счетоводна експертиза
с.д. 10991/18.06.2018г. Даденото от вещото лице Л. заключение по т.2 не опровергава съдържащите в РА фактически
констатации – установен е търговски оборот на РЛ „Бери Девня”ЕООД значително
по-висок в сравнение с този на изследваните дружества „Кремкос”ЕООД и „М.-1-МЖ”ЕООД,поради
което данните за реализираните от тези две дружества печалби и приходи не могат
да послужат за установяване на приходите и печалбата на РЛ. Анализ на всички
останали обстоятелства по чл.122,ал.2 от ДОПК е направен от приходните органи
на стр.3- 14 от РД,като съдът намира,че прякото използване на данните от
иззетата тетрадка представлява подход установяващ с най-висока степен на
достоверност релевантните за определянето на данъчните основи факти. Значително
подкрепящ тези данни е извършеният от приходните органи анализ по т.11 на
чл.122,ал.2 от ДОПК ,тъй като Фактическата възможност за съществуването на
неотчетени приходи е пряко обусловена от наличието на факти за извършване на неотчетени разходи за
закупуване на стока,явяваща се впоследствие предмет на продажба – такива факти
са установени и подробно изложени на
стр.9 и 10 от РД ,а възражения срещу тях не са повдигани и опровергаващи
доказателства в тази връзка не са представяни от жалбоподателя.
При
липсата на други реализирани от страна на дружеството – жалбоподател доказателствени искания и неуспешното по
гореизложените съображения провеждане на реализираните такива,съдът намира ,че
жалбоподателят не се е справил със съществуващата за него доказателствена
тежест по чл.124,ал.2 от ДОПК за
опровергаване на приетите с оспорения РА фактически констатации относно
обстоятелствата по чл.122,ал.2 от ДОПК. Единствено в това отношение изключение
представляват установените от вещото лице по първоначалната експертиза данни за
размер на данъчната основа, различен от този приет с оспорения РА по причина на
допуснати в ревизионното производство грешки в пресмятането.Съдът приема за
правилно и обосновано заключението относно следните размери на данъчната основа
за ДДС – 9833,59 лв. за м.10.2015г. и 8931.09 лв. за м.02.2016г. , както и
следните размери на данъчния финансов резултат
за корпоративния данък – 58 404,75 лв. за 2015 г. и 20 583,68
лв. за 2016 г.
Установената
от вещото лице данъчна основа за
облагане с ДДС за м.07.2015г. в размер на 7919,90 лв. е по-висока от приетата с оспорения РА данъчна
основа в размер на 7836,57 лв. ,което съгласно разпоредбата на чл.160,ал.5 от ДОПК не налага различно от приетото с оспорения РА приложение на материалния
закон.
Доколкото правилното
приложение на последния се оспорва от жалбоподателя най-вече във връзка с приетите
в РА като релевантни за данъчните основи факти по приходите,които по гореизложените
съображения остават неопровергани в хода
на съдебния процес ,то липсата на повдигнати от жалбоподателя възражения в
посока касаеща прилагането на
материалния закон към приетите за
установени с РА факти,налага извършването на служебна проверка за същото. При тази
проверка, нарушения на материалния закон
не бяха констатирани. При определяне на
първия данъчен период за ДДС, правилно е приложена от органите по приходите
разпоредбата на чл.102,ал.3,т.2 от ЗДДС – правилно данъчната основа за м.май 2015
г. е определена за периода 29.05.2015 г. – 31.05.2015г. по съображенията
изложени в забележката на стр.15 от РД. Споделяйки изложените в същата
забележка мотиви по
приложението на чл.67,ал.3 от ЗДДС ,съдът намира че правилно размера на данъчната
основа е определен на базата на включването на ДДС в цената на стоката. Материалния
закон е приложен правилно и при определяне на релевантния за корпоративния
данък размер на данъчния финансов резултат – приходите за които има съвпадение
на данъчните периоди по ЗДДС и ЗКПО ,правилно са определени като от сумата на
съответния приход е приспаднат съответният размер на дължимия ДДС.
Единствените
установени от съда нарушения по прилагането на материалния закон са във връзка
с горепосочените и допуснати в хода на ревизионното производство грешки в
пресмятането,които налагат следните правни изводи :
Основавайки
се на заключението на първата съдебно-счетоводна експертиза и приемайки за
правилни посочените в него размери на данъчните основи,съдът намира,че
определените при правилно приложение на материалния закон размери на дължимия ДДС
по ЗДДС за данъчни периоди м.10.2015г. и м.02.2016г. са в размер на главниците, съответно 1966,72
лв. и 1786,22 лв.,а дължимите лихви са в размер на 344,36 лв. и съответно
253,62 лв. Съобразно тези обстоятелства,съдът намира оспореният РА за материално незаконосъобразен в частта му над
посочените размери на установените от съда главници и лихви,по които
съображения за данъчен период м.10.2015 г. оспореният РА следва да бъде отменен
за размера на главницата над сумата от 1966,72 лв. до сумата от 1974,10 лв. и
за размера на лихвата над сумата от 344,36 лв. до сумата от 346,75 лв. ,а за
данъчен период м.02.2016 г. РА следва да бъде отменен за размера на главницата
над сумата от 1786,22 лв. до сумата от 1964,42 лв. и за размера на лихвата над
сумата от 253,62 лв. до сумата от 278,92 лв. По отношение на останалата част от
РА,с която се установяват задължения за ДДС по ЗДДС, жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна,предвид отсъствието по гореизложените съображения
на всички посочени в нормата на чл.160,ал.2 от ДОПК основания за оспорване.
Отново
основавайки се на заключението на първата съдебно-счетоводна експертиза и
приемайки за правилни посочените в него размери на данъчните финансови
резултати,съдът намира,че определените при правилно приложение на материалния
закон размери на дължимия корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2015 г.
и 2016 г. са в размер на главниците, съответно
5840,48 лв. и 2058,37 лв.,а дължимите лихви са в размер съответно 801,67
лв. и 73,76 лв. Съобразно тези
обстоятелства,съдът намира оспореният РА за материално незаконосъобразен в
частта му над посочените размери на установените от съда главници и лихви,по
които съображения за данъчен период 2015г. оспореният РА следва да бъде отменен
за размера на главницата над сумата от 5840,48 лв. до сумата от 5842.50 лв. и
за размера на лихвата над сумата от 801,67 лв.
до сумата от 801,94 лв., а за данъчен период 2016 г. оспореният РА
следва да бъде отменен за размера на главницата над сумата от 2058,37 лв. до
сумата от 2147,46 лв. и за размера на лихвата над сумата от 73,76 лв. до сумата
от 76,96 лв. По отношение на останалата част от оспореният РА,с която се
установят задължения за корпоративен данък по ЗКПО,жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна,предвид отсъствието по гореизложените съображения
на всички посочени в нормата на чл.160,ал.2 от ДОПК основания за оспорване.
При този изход на делото, сторените от жалбоподателя
разноски в общ размер на 820 лв.,включващ платена държавна такса от 50 лв. и
възнаграждения за вещи лица в размер на
770 лв. ,следва съгласно чл.161,ал.1 от ДОПК
да бъдат възстановени от ответника съразмерно с уважената част от
жалбата,а разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени
на ответника съразмерно на отхвърлената
част от жалбата. Съобразно общия материален интерес по РА
/главница+лихви/,който е в размер на 46 928,22 лв. ,жалбата е уважена за
материален интерес в размер на 307,65 лв., съответно отхвърлена за материален
интерес в размер на 46 620,57 лв. Дължимите при тези обстоятелства
разноски на жалбоподателя са в размер на 5,37 лв. ,а разноските на ответника за минимално
юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно разпоредбата на чл.8,ал.1,т.4
от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, са в размер на 1925,13
лв. След извършване на компенсация ,жалбоподателят дължи на ответника разноски
в размер на 1919,76 лв.
Предвид
изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ издаденият от органи по приходите при
ТД на НАП-Варна ревизионен акт № Р-03000316008581-091-001/7.08.2017 г. ,потвърден с решение № 380/30.10.2017 г. на директора
на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната
агенция за приходи в частта му, с която за
„Бери Девня” ЕООД са установени следните задължения :
-
ДДС по ЗДДС за
данъчен период м.октомври 2015г. за размер на главницата над сумата от 1966,72
лв. до сумата от 1974,10 лв. и за размер на лихвата над сумата от 344,36 лв. до
сумата от 346,75 лв.
-
ДДС по ЗДДС за
данъчен период м.февруари 2016 г. за размер на главницата над сумата от 1786,22
лв. до сумата от 1964,42 лв. и за размер на лихвата над сумата от 253,62 лв. до
сумата от 278,92 лв.
-
Корпоративен данък
по ЗКПО за данъчен период 2015 г. за размер на главницата над сумата от 5840,48
лв. до сумата от 5842,50 лв. и за размер на лихвата над сумата от 801,67 лв. до
сумата от 801,94 лв.
-
Корпоративен данък
по ЗКПО за данъчен период 2016 г. за размер на главницата над сумата от 2058,37
лв. до сумата от 2147,46 лв. и за размер на лихвата над сумата от 73,76 лв. до
сумата от 76,96 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “Бери
Девня” ЕООД,представялавано от управителя Р.Й.Г., срещу останалата част на
същият ревизионен акт. ОСЪЖДА “Бери
Девня” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление : гр.Девня, *****ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция”
Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при ЦУ на НАП за разноски
по делото сумата от 1919,76 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: