РЕШЕНИЕ
№ 2555
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. И.
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110158612 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Р. Т. и М. С. Т., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 2505.31 лева за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 34.96
лева - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.10.2023г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. ..., вх. ..,
ет..., с абонатен номер ...;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 453.50 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 11.10.2023г., както и сумата 7.85 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.02.2021г.- 11.10.2023г.
Сумите се претендират от двамата ответници разделно – спрямо всеки от тях по ½ част
от цялото вземане.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците по силата на наследствено
правоприемство съобразно което са станали собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот,
1
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по
чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„С.“ бл...., вх..., ет...., с абонатен номер ..., като ответницитет имали задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези
обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
разноски. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице- помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Р. Т., уведомен за исковата молба, не подава
писмен отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. С. Т., уведомен за исковата молба, подава писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв. Г., който оспорва исковете по
основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди, че
доверителят му не е носител на вещни права върху имота. Оспорва дължимостта на лихва
върху главницата за топлинна енергия с довод, че клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, както и дължимостта на лихва върху главницата за
дялово разпределение с довод, че не е определен падеж на задължението, поради което
длъжникът изпада в забава след поканата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от
17.02.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к. С.,
блок ..., вх. .. и .., на което е взето решение за сключване на договор с „Витерра Енерджи
Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Витерра Енерджи
Сървисиз“ ЕООД договор от 26.02.2002г. Видно от приложените удостоверение от СГС,
уведомление, договор за прехвърляне на дружествен дял и решение на ОС ФДР е променила
наименованието си на „Иста България“ ЕООД, а в последствие дружеството е придобито по
реда на преобразуването в „Техем Сървисис“ ЕООД. Представен по делото е също договор
от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
2
собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете
ФДР.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Топлинната енергия за отопление е разпределяна с 3 броя радиатора с разпределител с
дистанционен отчет. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на
база без водомер по т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за сградна инсталация е
разпределена съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 на
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването в зависимост от пълния отопляем
обем – 118 куб.м. и този на ЕС – 3307 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми
по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2515.31 лева, от които 783.18 лева за
отопление и сградна инсталация и 1732.13 лева за битово горещо водоснабдяване. След
изравнителните сметки, вземането за главница топлинна енергия възлиза на 2615.00 лева –
или сума по-голяма от претендираната.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
3
Извежда се от договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за
продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 28.09.1971г., че правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се на ул. „...“ № ..., блок ..., вх. .., ет. .., ж.к. ...., е
придобито от Р. А. Т. и М. С. Т.. Съгласно удостоверение, издадено от ГИС София този адрес
е идентичен с адреса на топлоснабдения имот – ж.к. С., блок ..., вх. ... Извежда се още от
удостоверение, издадено от СО, район красно село /л.13/, че този имот, придобит от Р. А. Т.
и М. С. Т., е апартамент № ... на посочения адрес.
Видно е от представеното удостоверение за наследници /л.14/, че М. С. Т. е починала на
26.04.2014г. и е оставила за свои наследници двете си деца – С. Р. Т. и Л. Р. Т.. Извежда се от
служебно извършената справка и удостоверение за наследници /л.54/, че С. Р. Т. е починала
на 08.04.2021г. и е оставила за свой наследник сина си М. С. Т..
Извежда се от служебно извършената справка /л.43/, че Р. А. Т. е бил съпруг на М. С. Т.,
с която са придобили през 1971г. топлоснабдения имот, ерго е баща на С. Р. Т. и на Л. Р. Т.,
както и че лицето е починало.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
4
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното
заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата
за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите
на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. По изложените мотиви остават
несподелени възраженията на ответника. Независимо дали услугата за дялово
разпределение е необходима с оглед поставените уреди за дистанционно отчитане, то тя в
рамките на процесния период е била извършвана, поради което заплащане на стойността
се дължи.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
5
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че за имота е потребявана само топлоенергия за битово
горещо водоснабдяване и отопление, която е отчитана по дистанционно. По изложените
съображения, този съдебен състав приема, че е спразена процедурата по отчитане на
топлинната енергия, срещу която процедура няма възражения.
Вземането за главница за извършване на услугата дялово разпределение не се явява
погасено по давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая,
вземането е възникнало и се дължи в края на съответния месец, когато то е възникнало.
Вземането се погасява с изтичането на три годишен срок от тази дата. Видно е, че исковата
молба, която прекъсва даността в случай на положително решение по иска, е подадена на
26.10.2023г. При съобразяване на изложеното, погасени се явяват всички вземания за
главница за извършено дялово разпределение, които са възникнали преди 26.10.2020г.,
каквито вземания обаче не се претендират, тъй като периода, за който се търси главница за
дялово разпределение започва от септември 2020г.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
6
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото, че имотът е бил придобит от две лица при равни
квоти, след като няма изрично посочване на техния дял в акта за собственост. Извежда се от
доказателствата, че тези лица са починали. Починалата М. С. Т. е наследена от С. Р. Т. и Л. Р.
Т., които са получили в дял по ¼ ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения
имот. След смъртта на С. Р. Т., нейната ¼ част е придобита от сина и – ответника М. С. Т.. От
доказателствата по делото не се извежда по несъмнен начин дали наследниците на
починалия Р. А. Т. се изчерпват само с лицата С. Р. Т. и Л. Р. Т.. Напротив, по делото липсват
въобще преки доказателства кои са наследниците му и дали същите се изчерпват само с тези
две лица. Ето защо и при направено оспорване от единия ответник, съдът намира, че
обстоятелството е следвало да бъде доказано пълно и главно, а не с косвени доказателства,
които в този обем не се явяват и достатъчни, за да се приеме, че ответниците са собственици
на по ½ ид.ч. от имота.
По изложените мотиви съдебният състав прави извод за настоящото производство, че
ответниците Л. Р. Т. и М. С. Т. са собственици на топлоснабдения имот в рамките на исковия
период по реда на наследствено правоприемство при квоти ¼ ид.ч. за всеки от тях.
Като собственици на имота ответниците се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването на посочената част от имота от ответника в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
7
договор за покупко-продажба и удостоверение за наследници, и изводите на съда за
наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи
условия в качеството на ответника на собственик на имота се доказва. Същевременно, други
доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по
делото, поради което релевираното възражение остава несподелено.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност, направено само от ответника М. С. Т..
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а исковата молба, която
прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 26.10.2023г.
Вземанията, възникнали преди 26.10.2020г. се явяват погасени по давност и възлизат в общ
размер на 336.14 лева главница за топлинна енергия, доставяна за периода 05.2020г.-
08.2020г., и 76.08 лева мораторна лихва върху тази сума, изчислена от съда по реда на чл.
162 ГПК посредством лихвен калкулатор. Погасеното по давност вземане съдът изчисли,
възприемайки заключението на съдебно-техническата експертиза, по реда на чл. 162 ГПК и
съобразявайки обстоятелството, че изискуемостта на вземанията съгласно чл. 33 от ОУ
настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заключението е
съобразило и сумите за доплащане/получаване. Така, погасеното по давност вземане
обхваща период на консумация от месец май 2020г. до месец август 2020г., защото
изискуемостта на вземанията за този последен месец се включва в тригодишния давностен
срок, считано от датата на подаване на исковата молба. Изискуемостта на вземанията за
месец септември настъпва след 26.10.2020г., поради което те и вземанията след този период
не са обхванати от давностния срок.
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
8
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя. Клаузата на общите условия се явява и действителна, поради което и това
възражение не се споделя.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 7.85 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.02.2021г.-
11.10.2023г.
В заключение, общият размер на вземанията спрямо ответниците, установен с
експертното заключение, изискуемост на вземанията, която е настъпила след 26.10.2020г. за
ответника М. С. Т. с приспадане от дължимото на ¼ част от погасените по давност вземания,
и при съобразяване на горните изводи досежно титулярството на ¼ част от правото на
собственост, възлиза спрямо всеки от тях, както следва:
1. за Л. Р. Т. – 653.75 лева главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.
- 30.04.2022г., както и сумата 8.74 лева - главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 26.10.2023г., до окончателното изплащане, които услуги са
предоставяни за топлоснабден имот - апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к.
9
„С.“ бл. .., вх. .., ет...., с абонатен номер ..., която законна лихва е акцесорна последица
от уважаването на главния иск, както и сумата 113.37 лева - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 11.10.2023г.
2. за М. С. Т. – 569.25 лева главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 8.74 лева - главница за извършено дялово
разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.10.2023г., до окончателното изплащане, които услуги са
предоставяни за топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл.
.., вх...., ет..., с абонатен номер ..., която законна лихва е акцесорна последица от уважаването
на главния иск, както и сумата 94.35 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г. – 11.10.2023г.
При зачитане на горните изводи, исковете за главница за топлинна енергия, главница за
дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлоенергия се явяват
основателни и следва да се уважат, както следва:
1. За Л. Р. Т. – ¼ част:
– на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 653.75 лева главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г. за топлоснабден имот -
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. .., вх. .., ет..., с абонатен номер ...,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.10.2023г., до окончателното
изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния искан размер от 1252.65 лева –
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 8.74 лева - главница за
извършено дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г. за топлоснабден
имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл..., вх. .., ет..., с абонатен
номер .., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.10.2023г., до
окончателното изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 17.48 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 113.37 лева -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –
11.10.2023г., като искът за разликата над тази сума до пълния искан размер от 226.75
лева –подлежи на отхвърляне като неоснователен;
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 3.93 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2021г. – 11.10.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
2. За М. С. Т. – ¼ част
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 569.25 лева главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г. за топлоснабден
10
имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. .., вх. ., ет.., с абонатен
номер ., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.10.2023г., до
окончателното изплащане, като искът за разликата над тази сума до сумата от 653.28
лева подлежи на отхвърляне като погасен по давност, а за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 1252.66 лева – искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 8.74 лева - главница за
извършено дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г. за топлоснабден
имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. .., вх. .., ет..., с абонатен
номер ..., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.10.2023г., до
окончателното изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 17.48 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 94.35 лева -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –
11.10.2023г., като искът за разликата над тази сума до сумата от 113.37 лева подлежи
на отхвърляне като погасен по давност, а за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 226.75 лева – искът подлежи на отхвърляне като неоснователен;
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 3.92 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2021г. – 11.10.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1020.06 лева, включващи 120.06 лева
държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице, 400 лева депозит за особен представител
и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в
минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от
ответниците съобразно уважената част от иска /1448.20 лева/ и при материален интерес
/3001.62 лева/ са разноски в общ размер на 478.34 лева, които се разпределят между тях,
както следва 160.27 лева за Л. Р. Т. и 318.07 лева – за М. С. Т., на когото се поставят в тежест
разноските за особен представител и дължими в размер на 179.19 лева съобразно размера на
уважената част /или 179.19 лева + 138.88 лева/. Останалите направени от ищеца разноски,
следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски има ответника. Разноски обаче не са
претендирани и няма доказателства да са направени, тъй като единият ответник не е подал
отговор, а другият е бил представляван от особен представител.
-ти
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55
състав,
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА, че Л. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.“, блок .., вх. .., ет. ..,
ап. .., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я.” № .., следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 653.75 лева главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г. за
топлоснабден имот - апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. .., вх.
., ет.., с абонатен номер ..., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
- 26.10.2023г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над тази сума до пълния искан размер от 1252.65 лева като неоснователен;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 8.74 лева - главница за
извършено дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г. за
топлоснабден имот - апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. ..,
вх..., ет.., с абонатен номер .., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 26.10.2023г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 17.48 лева като
неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 113.37
лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. – 11.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 226.75 лева като неоснователен, както и ОТХВРЪЛЯ
иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 3.93 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2021г. – 11.10.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, че М. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.“, блок .., вх. .., ет. .,
ап. .., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 569.25 лева главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г. за топлоснабден
имот - апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. .., вх. .., ет..., с абонатен
номер ..., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.10.2023г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до сумата
от 653.28 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
626.32 лева до пълния искан размер от 1252.66 лева като неоснователен;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 8.74 лева - главница за
извършено дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г. за топлоснабден
имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. .., вх. .., ет.., с абонатен
номер ..., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.10.2023г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
12
пълния искан размер от 17.48 лева като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 94.35 лева -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –
11.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до сумата от 113.37
лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 113.37 лева
до пълния искан размер от 226.75 лева като неоснователен, както и ОТХВРЪЛЯ
иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 3.92 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2021г. – 11.10.2023г. като неоснователен
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Р. Т., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 160.27 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. С. Т., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 318.07 лева - разноски съобразно
размера на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13