РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202549 по описа за 2021 година
за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от М. Ж. СТ., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0819-003165
от 03.09.2020 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна,
в частта, с която за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
въззивника са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок шест месеца.
В частта относно наложеното със същото НП наказание глоба в размер 10.00
лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, жалба от въззивника не е предявена и за НП е
влязло в сила.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на лицето, посочено като
нарушител. Твърди също, че, макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.10.2019 г. в 09.22 ч., в гр. Варна, на ул. „Преслав“, до кръстовището с
ул. „Сан Стефано“, в посока пл. „Славейков“, л. а. „Порше Кайен“, рег.№., управляван от
1
въззивника М. С., бил заснет и установен чрез АИС „Трафик“, монтирана в служебен
автомобил рег.№.. При допълнителна проверка в служебна информационна система „АИС
КАТ – Регистрация“, било установено, че л. а. „Порше Кайен“, рег.№. от 25.09.2019 г. е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП поради липса на данни за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и към 03.10.2019 г. включително
регистрацията на превозното средство не е била възстановена. При тези данни, материалите
по административно-наказателната преписка били регистрирани като ЗМ и били снети
писмени сведения от въззивника М. С., в които същият изтъкнал, че не е уведомяван за
служебно прекратената регистрация на автомобила.
В последствие, с Постановление №7241/2020 от 19.06.2020 г. на РП Варна, е
отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1
НК, при констатация за неосъщественост на деянието от субективна страна, поради липса на
доказателства за уведомяване на въззивника М. С. за служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство.
Въз основа на Постановление №7241/2020 от 19.06.2020 г. на РП Варна,
наказващият орган издал процесното НП, с което приел, че в нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП, на 03.10.2019 г. въззивникът М. С. управлявала л. а. „Порше Кайен“, рег.№., който
бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП от 25.09.2019 г. и наложил
наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест
месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените документи – НП №20-0819-003165 от 03.09.2020 г., Заповед №8121-
515 от 14.05.2018 г., Заповед №8121з-825 от 19.07.2019 г., Постановление №7241/2020 г. от
19.06.2020 г., справка по история за ПС с рег.№В0606НР, АУАН №2500322 от 08.07.2020 г.,
Декларация от 18.05.2020 г., сведение от М.С. от 18.05.2020 г., писмо УРИ:819р31362 от
26.10.2020 г., докладна записка на Трето РУ ОД МВР Варна, писмо УРИ:819р-38686 от
16.12.2020 г., докладна записка от Пето РУ ОД МВР Варна, писмо УРИ:819р-14325 от
13.05.2021 г., докладна записка от Второ РУ ОД МВР Варна, писмо УРИ:436р-19004 от
25.05.2021 г., справка за нарушител-водач М. С., писмо вх.№37231 от 15.10.2021 г. от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. и Заповед №8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министър на
вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Процесното НП е издадено съобразно чл.36, ал.2 ЗАНН без наличие на
съставен и приложен АУАН, предвид постановения от РП Варна отказ за образуване на
наказателно производство за деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, включващо обективните
елементи на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Поради това, неоснователни за наведените
от въззивника доводи за допуснати процесуални нарушения относно АУАН и липсата на
данни за АУАН в съдържанието на НП. Същевременно, НП е издадено в сроковете по чл.34
ЗАНН като съдържа достатъчно ясно и конкретно описание на обстоятелствата, при които
2
нарушението е счетено за допуснато, както и всички други изискуеми реквизити, поради
което същото не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
Безспорно по делото е установено, че към 26.09.2019 г. управляваният от
въззивника М. С. л. а. „Порше Кайен“, рег.№В0606НР, е бил със служебно прекратена
регистрация, извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на
превозното средство се изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки –
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на
собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. Но от
приобщените документи е видно, че до въззиника М. С. действително е било изпратено
уведомление от по чл.574, ал.10 КЗ с №33109 от 23.08.2019 г., за което липсват каквито и да
е удостоверителни данни, да е било надлежно получено. По-важно обаче е друго. Дори
въпросното уведомление да е получено от собственика на автомобила, то не дерогира
задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация
(доколкото с уведомлението само се указва, че предстои дерегистрация, която се
осъществява едва при неизпълнение в предоставения срок), а доказателства за такова
уведомяване липсват. При изложените съображения съдът намира, че към момента на
проверката въззивникът М. С. не е бил уведомен (не е знаел), че е прекратена регистрацията
на автомобила. Данни в тази насока са представени и от въззиваемата страна, като в писмо
вх.№37231 от 15.10.2021 г., същата потвърждава липсата на извършено уведомяване по реда
на чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. Следователно, след служебното
прекратяване на регистрацията на МПС, служителите на Сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР Варна не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б,
ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
а именно – да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна
дерегистрация. Както бе изтъкнато, липсват доказателства въззивникът М. С. да е бил
уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-
дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за
автомобила ще бъдат предприети действия по чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени
компетентните органи на Сектор "Пътна полиция" за предприемане на действия по
дерегистрация. С оглед горното съдът намира, че вмененото административно нарушение на
въззивника не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е
доказателство, същият, към инкриминираната дата да е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно обратното, че собственикът
на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация. При това положение,
липсата на знание за съответното обстоятелство изключва вината на водача и собственик на
процесното МПС при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва,
че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела
становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма
на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7,
ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
3
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В
случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 26.03.2020
г. по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Цитираната разпоредба не урежда правно
задължение на заинтересованото лице само да следи за това, дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
регистрацията. При констатираната липса на уведомяване на собственика на процесното
МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП, с оглед на
което, собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация. Налага
се извод, че вмененото на въззивника Д. Арабаджиева нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП би
могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
която правна норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е
налице, нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде
санкционирано. Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина,
поради което съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява
неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно ч чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено
плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат в претендирания размер 300.00 лв, който съответства на
установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0819-003165 от 03.09.2020 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на М. Ж. СТ., ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. СТ., ЕГН **********,
сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4