Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2269 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.357, ал.1, вр.чл.188,т.1 КТ.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба
от Ц.Ц.К., ЕГН**********,*** против Г.д.И.н.н. ***, представлявана от ***В.М.. В исковата молба се твърди, че
ищцата е служител в *** - гр.Плевен, на длъжност „ ***“ по трудово-правно
отношение. Същата е служител в *** от 26 години, с безупречно трудово досие и високи оценки при
годишно го атестиране. Оспорва Заповед рег.№34/13.03.2019г. на ***- Плевен, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразна по
следните съображения: 1.Докладните записки, послужили за основание за
провеждане на дисциплинарно производство срещу ищцата следват по време искането и даването на
обяснения от същата, което твърди, че е
в нарушение на дисциплинарната процедура. По-конкретно, Докладните записки
с рег.№1277, които трябва да обосноват дисциплинарното производство са с дата
28.02.2019г., а обясненията на служителката, които следва да са поискани по
повод вече образувано са поискани два дни преди това - на 26.02.2019г. 2.
Твърди, че в процесната заповед не е посочено с какви свои действия и по какъв
начин служителката е нарушила задълженията си по чл.126, т.3, т.7 и т. 10 от
Кодекса на труда - каква част от работата си не е свършила, кои нареждания на
работодателя си не е изпълнила, кои вътрешни правила в предприятието не е
спазила. 3. Оспорва фактическите
констатации в заповедта. 4.Твърди, че докладните записки относно извършено
нарушение са от 28.02.2019г., а нарушението, което се вменява на ищцата е от
07.12.2018г., т.е. дисциплинарна отговорност в случая се търси след близо 3
месеца, което е в нарушение на чл.194, ал.1 КТ.
5. Твърди, че ищцата не е запозната лично и срещу подпис със Заповед
№27/23.02.2015г. относно определяне на работното време и почивките на ***- гр.Плевен, за да ѝ се търси отговорност на основание
на същата. 6. От посочените в
оспорваната Заповед от т.) до т.3 нарушения не става ясно в какво се изразява
извършеното нарушение. Липсва хронологична последователност в посочените дати и
часове. По-конкретно: В точка едно е посочено: „Напуснала по-рано работното
място - 07.12.2018г. - 15.49. Твърди, че на 07.12.2018г. целият личен състав на *** - Плевен е бил на мероприятие - банкет, в Учебния център.
Ищцата се е въздържала от посещение на събирането, тъй като е имала
здравословен проблем и не се е чувствала добре. Твърди, че за да тръгне от
работа по-рано от края на работния ден, Ц.К. е поискала разрешение да отиде на
лекар от прекия си ръководител — г-н Н.К.. Твърди, че след като такова ѝ
е било дадено, същата е напуснала работното си място. Счита, че поради това липсва
извършено нарушение на трудовата дисциплина. В точка 2 от заповедта е посочено
:“Неспазила времето за физиологична почивка“. — 07.12.2018г. /15.35. - 14.54/.
Твърди, че посочените числа дори не се посочени в хронологичен ред, за да бъдат
основание за извършено нарушение на трудовата дисциплина във времево отношение.
В точка 3 от заповедта е посочено:“ Ползвала повече от определените
физиологични почивки“: -07.12.2018г. /13.58- 14.02/ ,- 07.07.208г. /15.42 -
15.45/. Твърди, че в посочените числа се касае за 3, съответно 4 минути
прекъсване на работа на служител, който работи на компютър през целия работен ден като „***“. Считам, че това
прекъсване е незначително, за да бъде предмет на дисциплинарно търсене на
отговорност. 7. Твърди, че процедурата по реда на чл.193 КТ не е спазена.
Твърди, че поисканите обяснения са отпреди констатиране на нарушението и са
послужили за основание на посочените докладни записки от 28.02.2019г., вместо
обратното. 8. Твърди, че в констатацията на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, че „ С действията си г-жа К.
е нарушила разпоредбите на чл.126, т.3, т.7 и т. 10 КТ не съдържа конкретика с
кои свои действия служителката е нарушила всяка от посочените точки и
по-конкретно: По т.3 - Работодателят не е посочил в заповедта по какъв начин
служителката не е запълнила цялото работно време за изпълнение на възложената
работа, още повече, в деня, в който целият състав на *** - Плевен
е на банкет и на практика след 12.30ч. никой, освен ищцата не е изпълнявал
служебните си функции. По т.7 — Работодателят не е посочил в заповедта кои
негови нареждания служителката не е изпълнила. По т.10 - Работодателят не е
посочил в заповедта кое предложение на нормата е нарушено, както и в какво се
изразява същото. Счита, че посоченото препятства както съдебния контрол за
законност на наложеното наказание, така и правото на защита на ищцата да знае
за какво точно нарушение е укорена, респ. да проведе конкретно своята защита.
9. Твърди, че процесната заповед не
съдържа информация как е констатирано процесното нарушение на трудовата
дисциплина, кога и от кого. 10. Излага съображения, че във връзка с осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно Наредба №7/15.08.2005 г.
за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с видеодисплеи работодателят е длъжен да организира трудовата
дейност на лицата, работещи с видеодисплеи по начин, осигуряващ периодични
прекъсвания на работата с видоеодисплеи и в съответствие с Наредба №15 от 1999
г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на
физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Съгласно чл. 4 , от
същата Наредба „Общото време за регламентирани почивки при умерено по степен трудово
натоварване достига до 10-15 % от работното време. 11. Счита, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание същият мотивирано
да изложи защо налага наказание на работника и защо точно това наказание, като
вземе предвид и обсъди писмено тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя и
субективното му отношение към извършеното. 12. Твърди, че процесното наказание е
наложено тенденциозно. С оглед изложеното, оспорва изцяло Заповед
изх.№34/13.03.2019г. на ***– Плевен. Твърди, че Ц.К.
е с безупречно трудово досие в продължение на 26 години. Същата е с високи
оценки на годишното оценяване през годините и неколкократно награждавана за работата си в *** - Плевен.
Моли, да бъде отменена Заповед рег.№ 34
от 13.03.2019г. на ***- гр.Плевен за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ като
неправилна и незаконосъобразна.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявения
иск е неоснователен и недоказан. Твръди, че не е вярно, че докладните записки,
послужили за основание за провеждане на дисциплинарното производство срещу
служителката следват по време искането и даването на обяснения от същата.
Твърди, че със Заповед peг.№ 173/12.12.2018г. на ***е изготвена
и депозирана Докладна записка от инсп. К.Н.Н.и инсп.Г.С.П.с Вх.№Д9/03.01.2019г.
Твърди, че в тази именно Докладна записка /с дата 03.01.2019г./ след извършен
преглед на охранителните камери двамата инспектори са уведомили ***на ***, гр.Плевен, че Ц.Ц.К.: 1. Напуснала по-рано работното място:
— 07.12.201 8г. в 15.49. напуска Административна сграда; 2. Неспазила времето
за физиологична почивка: -
07.12.2018г. /14.35-14.54ч/; 3.Ползвала повече от определените физиологични
почивки в часовете¬- 07.12.2018г./13.58-14.02/;- 07.12.2018г./15.42-15.45/. Твърди, че последващи докладни записки
са събирани във връзка с работа на комисия по проверката, а не са инициирали
същата. Твърди, че е спазена процедурата по реда на чл.193 от КТ. Със Заповед
Рег.№20/11.02.2019г. Началникът на ***, гр.Плевен във връзка
с цитираната Заповед от 03.01.2019г. е разпоредил да бъде извършена проверка
като е възложил това на комисия. Твърди че служителката се е запознала със
съдържанието на заповедта срещу подпис на 25.02.19г. След това е депозирала
обяснение № В1221/26.02.19г. Твърди, че изложените твърдения в обяснението на
служителката са разгледани и след това са събрани допълнителни доказателства и
допълнителни докладни записки. Твърди, че не е вярно, че в заповедта не е
посочно с какви действия и по какъв начин служителката е нарушила задълженията
си по чл.126, т.3, т.7 и т.10 КТ. Твърди, че нарушенията са точно изброени в
заповедта. Твърди, че не е изтекъл срокът за търсене на дисциплинарна
отговорност по чл.194 КТ. В подкрепа на това са представени болнични листове и заповеди
за отпуск през 2018 и 2019г. Твърди, че ищцата като дългогодишен служител е
била запозната със Заповед № 27/23.02.2015г. Заповедта винаги е била сложена на
уведомителните табла в сградите на ***. Твърди, че почивките ѝ са
разяснявани и от ръководството. Твърди, че всичко е посочено точно по часовете,
но в заповедта е допусната техническа грешка. Твърди, че работодателя е спазил
всички законови изисквания. Моли предявения иск да бъде отвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, че ищеца Ц.К. работи
при ответника на длъжност „ ***“.
Не се спори между страните, а и се установява от Заповед
№ 34/13.03.2019г., връчена на ищата на 14.03.2019г., че на ищцата по делото е
наложено дисциплинарно наказание “Забележка” за извършените на 07.12.2018г. в
гр.Плевен нарушение на трудовата дисциплина, установено в Справка рег.№ 1303/03.01.2019г.
за това, че на 1. Напуснала по-рано работното място: на 07.12.2018г.- 15,49 ч.,
2. Не спазила времето за физиологична почивка на 07.12.2018г. /15,35-14,54/, 3.
Ползвала повече от определените физиологични почивки: на
07.12.2018г./13,58-14,02 часа/ и на 07.12.2018г./15,42-15,45/. Посочено е, че с
тези си действия г-жа К. е нарушила разпоредбите на чл.126, т.3, т.7 и т.10 КТ.
Обсъдени са поисканите и дадени от служителя обяснения, като са приети за
неоснователни. Предвид изложеното е прието, че с действията си по т.2 и т.3, а
именно 2. Не спазила времето за физиологична почивка на 07.12.2018г. /15,35-14,54/,
3. Ползвала повече от определените физиологични почивки: на
07.12.2018г./13,58-14,02 часа/ и на 07.12.2018г./15,42-15,45/ Ц.Ц.К. е нарушила разпоребите на чл.126, т.3,т.7 и т.10, във
вр.с чл.187, ал.1, т.1 и т.7 КТ. С действията си Ц. Ц.не е използвала, не е
уплътнила цялото си работно време и не е изпълнила законните нареждания на
работодателя, не се се съобразила с вътгрешните правила, а именно е нарушила
Зповед № 27/23.02.2015г. на ***на ***-Плевен, т.5 от II Разпределение на работното време, което представлява нарушение на
разпоредбите на чл.126, т.3,т.7 и т.10, във вр.с чл.187, ал.1, т.1 и т.7 КТ,
във вр. чл.188, т.1 КТ.
Видно от Заповед № 173/12.12.2018г. ***–Плевен е
определил комисия в състав ***К.Н.Н.и ***Г.С.П.и е
разпоредил да се запознаят със заповед № 27/23.02.2015г., да прегледат вдеозаписите
за периода от 03.12.2018г. до 11.12.2018г. и да изготви докладна записка от
която да е видно, налице ли е нарушение на цитираната заповед. В случай, че е
налице нарушение, да бъдат посочени трите имена на служителя, деня и часа в който
е извършено нарушението и в какво се състои /закъснение за работа, напуснал
по-рано работното място, не спазил времето на обедна или физиологична почивка,
ползвал повече от позволените почивки/. Контрол по изпълнените ое възложен на *** Н.К..
Изготвена е докладна записка № Д9/03.01.2019г. до ***на
***-Плевен, резолирана от него на 08.01.2019г., с която е уведомен, че след
извършване на преглед на охранителните камери е установено, че Ц.К.- *** нарушава
Заповед № 27.23.02.2015г. както следва: 1. Напуснала по-рано работното място:
на 07.12.2018г.- 15,49 ч., 2. Не спазила времето за физиологична почивка на
07.12.2018г. /14,35-14,54/, 3. Ползвала повече от определените физиологични
почивки: на 07.12.2018г./13,58-14,02 часа/ и на 07.12.2018г./15,42-15,45/.
Със Заповед № 20/11.02.2019г. във връзка с
гореописаната докладна записка и постъпилите данни за извършено нарушение на
трудовата дисциплина от страна на Ц.К. е разпоредено за изясняване на
постъпилите с докладната записка данни да бъде извършена проверка срещу Ц.К. от
комисия: Н.К.-***и членове П.П.и Д.В.. Със заповедта
е запозната Ц.К. срещу подпис на дата 25.02.2019г. В заповедта е посочена
възможността на служителя да даде обяснения.
С Обяснение от 26.02.2019г. Ц.К. във връзка с
поисканите ѝ обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина е посочила,
че не се е запознала с видеозаписите, но дава обяснение, че си е тръгнала на
07.12.2018г. в 16,00 часа, за което е уведомила г-н К., че има час при лекар в
16,40 часа и за да пристигне навреме, ще излезе малко преди края на работното
време. Посочила е, че в този ден целия състав на *** правел банкет в учебния
център и служителите са напуснали работните си места в 12,30 часа. Г-н К., е
казал, че „няма проблем“. За времето от 14,35 до 14,54 мисли, че е трябвало да
проведе важен телефонен разговор и може би затова е просрочила 10-минутната
почивка. Твърди, че в стаята няма добър телефонен обхват, което налага да
излизат извън работното помещение. За времето от 13,58 до 14,02 – 4 минути и от
15,42 до 15,45 -3 минути, предполага, че е излязла в антрето за да глътне
въздух, да погледне нещо или да проведе телефонен разговор. Счита че не е
нарушила трудовата дисциплина.
От Докладна записка от Н.К., в отговор на дадените
от Ц.К. обяснения, че не е възразил за напускането на работното място по-рано,
поради причини, касаещи здравния ѝ статус, предполага, че е вярно,
защото няма случай на спешна
необходимост, при която да е отказано съдействие на служители или техни близки.
Счита, обаче че Ц.К. е следвало да уведоми и ***на ***.
С докладни записки от 28.02.2019г. К.Н.и Г.П.,
след преглед на охранителните камери са потвърдили констатациите, че Ц.К.- ***
нарушава Заповед № 27.23.02.2015г. както следва: 1. Напуснала по-рано работното
място: на 07.12.2018г.- 15,49 ч., 2. Не спазила времето за физиологична почивка
на 07.12.2018г. /13,58-14,02/, 3. Ползвала повече от определените физиологични
почивки: на 07.12.2018г./13,58-14,02 часа/ и на 07.12.2018г./15,42-15,45/.
Видно е от Протокол от 01.03.2019г., че Ц.К. е
прегледала релевантните видеозаписи.
С Допълнение към обяснение от 01.03.2019г. Ц.К. е
посочила, че е била попитана къде е била на лекар. Посочила е, че е била на
преглед от 16,40 часа в ДКЦ Авис Медика Плевен. Твърди, че не отишла на
тиймбилдинга, тъй като в този ден имала здравословен проблем. Счита, че докато
другите служители са „тиймбилдинг“, не е нарушение на трудовата дисциплина
излизането от работното помещение за 3-4 чинути.
С Писмо от 01.03.2019г. от ***-Плевен е поискана
информация от ДКЦ Авис Медика, дали Ц.К. е посетила лекар на 07.12.2019г.
С уведомително писмо от 01.03.2019г. от ДКЦ Авис
Медика, ***-Плевен е уведомен, че Ц.К. е имала записан час за лекар на
07.12.2019г. от 16,40 часа. Лицето е посетило ДКЦ Авис Медика между 16,20 и
17,00 часа., в което време е осъществен медицински преглед.
В Обобщена справка № 1303/01.03.2019г., назначената
комисия е приела, че може да бъде приета за основателна причината за напускане
на работното място от Ц.К. на 07.12.2018г. в 15,49 часа, а в останалата част: -Не
спазила времето за физиологична почивка на 07.12.2018г. /14,35-14,54/, -
Ползвала повече от определените физиологични почивки: на 07.12.2018г./13,58-14,02
часа/ и на 07.12.2018г./15,42-15,45/ Ц.К. е нарушила разпоредбите на чл.126,
т.3, т.7, т.10 КТ. С действията си К. не е уплътнила работното си време и не е
изпълнила законните разпореждания на работодателя- нарушила Заповед №
27/23.02.2015г.- т.5, което е нарушение на разпоредбите на чл.187, ал.1, т.1,
предл.трето и т.7 КТ. Цитирани са нормите на чл.126, т.3, т.7, т.10 КТ. Предложено
е на Ц.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „ Забележка“. Препис от обобщената
справка е връчен на Ц.К. на 06.03.2019г. срещу подпис. Срещу обобщената справка
Ц.К. е подала възражение на 07.03.2019г. В него е посочила, че е изключително
натоварена, което я изтощава и физически и психически, а към посочения момент е
имала и здравословен проблем.- нетърпими болки в гърба. Позовала се е на
Наредбата за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
видеодисплеи.
Установява се от Заповед № 27/23.02.2015г., че в
т.5 е определено, че работното време на служителите с ненормиран работен ден и
тези по трудови правоотношения е от 8,00 до 16,30 часа, с половин час обедна
почивка, като обедната почивка не се отчита за работно време. Обедната почивка
е с начален час 12,00 и край 12,30 часа. Физиологични почивки 2 по 10 минути от
10,00 до 10,10 часа и от 14,30 до 14,40 часа.
Видно от Болнични листове от 05.01.2019г. и от
05.02.2019г. Ц.К. е в била в отпуск поради временна неработоспособност от
02.01.2019г. до 04.02.2019г. и от 05.02.2019г. до 24.02.2019г., като е била
настанена съгласно първия болничен лист в хирургично отделение.
Съдът дава вяра на показанията на св.З.Г.Г., въпреки, че може да бъде приета като заинтересована от
изхода на делото като приятелка на ищцата и освободена от *** –Плевен поради
съкращение в щата. Показанията ѝ са логични, непротиворечиви и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че ищцата и св.Г.са работили 23 години заедно, като служители на ***-Плевен.
На св.Г.трудовия договор е прекратен, считано от 27.03.2018г. Докато е работила
в *** св.Г.не е била запозната срещу подпис със Заповед № 27 от 2015г. за работното
време и почивките в ***. Въпреки, че в *** –Плевен има табла, св.Г.не е виждала
на тях поставена тази заповед. Когато на някой служител му се налага да си
тръгне по-рано, трябва да се обади на прекия си началник, като е достатъчно той
да даде устно разрешение. Ищцата е споделила, че на 07.12.2018г. в *** е имало
някакъв празник, но на нея ѝ се наложило да отиде на лекар. Докато е
работила в ***-Плевен, на св.Г.не е известен друг случай, в който служител да е
бил наказан за нерегламентирани почивки от 3-4 минути. Лично ***е казвал, че
няма проблем да се излезе в почивка и в друго време, освен това, което е
регламентирано, стига да си вършат работата. Ищцата е получавала и похвали за
работата си. Не знае досега да има друго наказание. Всички служители са знаели,
обаче в кое време и продължителност са били регламентирани почивките за
физиологични нужди.
От обясненията на Ц.К., дадени по реда на чл.176 ГПК се установява, че тя е знаела за точното разпределение на рабтното време и
часовете за почивка през работния ден. Преките ръководители са уведомявали
служителите за часовете за почивка.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Дисциплинарното
наказание се налага във формата на писмена заповед, като от съществено значение
е съдържанието ѝ. Към него законът предявява определени изисквания, а именно : заповедта да
съдържа индивидуализация на нарушението- да е описано с обективните и
субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието и
правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е изискването
за посочване на фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното
наказание и датата на извършването им, за да се установи спазен ли е срока по
чл.194 от КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг акт – доклад на
комисия, докладна записка за извършване на нарушението. Този акт трябва да бъде
връчен на работника или служителя и става част от заповедта. Същественото е, че
не могат да се попълват в хода на съдебното производство фактическите основания
за налагането на наказанието. Това би нарушило правото на защита на работника
или служителя. Касае се за задължителни реквизити, липсата на който и да е от
тях нарушава правото на защита на работника или служителя срещу наложеното
наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от друга страна, прави
невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на заповедта за наказание. Доказателствената
тежест да установи горното, е в тежест на работодателя-ответник.
Съдът намира за
неоснователно възражението, че оспореното дисциплинарно наказание е наложено
след изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ. Сроковете за налагане на
дисциплинарни наказания са уредени в чл. 194, ал. 1 КТ и те са: 2 месечен срок
от откриване на нарушението и 1 годишен от извършването му.Съдебната практика
приема, че сроковете са преклузивни и съдът следи служебно за спазването им, а
пропускането им погасява правото на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание - Решение № 1506 по гр.д. № 408/99г.ІІІ г.о. ВКС, Решение № 420 от
21.05.2009г. по гр.д. № 2619/2004г. ІV г.о. ВКС. Съотношение между двата срока
и следното: ако е изтекъл 2 месечният срок от откриване на нарушението, не може
да се приложи 1 годишния срок; ако е изтекъл 1 годишния срок от извършването,
той поглъща 2 месечния срок от откриване на нарушението. Откриване на
дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт
на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци
– субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират
като нарушение - Решение № 1494/07г. по гр.д. № 2756/04г. ІІІ г.о., Решение №
1563/07г. по гр.д. № 2674/04г. ІІІ г.о. Спиране на сроковете настъпва при
отпуск на работника или служителя /без значение е видът на отпуска/ и при
участие в стачка – чл. 194, ал. 3 КТ. Откриването на нарушението е на дата
03.01.2019г., когато до субекта на дисциплинарната власт- ***–Плевен е
достигнала докладната записка на назначената комисия. Дисциплинарното наказание
на Ц.К. е наложено на дата 14.03.2019г. с връчването на процесната заповед №
34/13.03.2019г. Видно е, че наказанието е наложено повече от два месеца след
откриването му, но от представените болнични листове се установи, че Ц. Курквоа
е била в отпуск поради временна неработоспособност за времето от
02.01.2019г. до 24.02.2019г., през който
период срокът не е текъл, поради което оспореното дисциплинарно наказание „
Забележка“ е наложено в срока по чл.194 КТ.
Съдът
намира, че в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
34/13.03.2019г. са посочени всички необходими реквизити съобразно чл.195 КТ. Определено
е времето на извършване на посоченото в нея дисциплинарно нарушение. Заповедта
е мотивирана съобразно изискванията на закона и съобразно задължителната
съдебна практика. Посочен е нарушителя, нарушението, наказанието и законовия
тескт, въз основа на който се налага наказанието. В този смисъл съдът намира за
неоснователни възраженията на ищеца, че
в процесната заповед нарушението не съдържа конкретните нарушения на
трудовата дисциплина. Видно от оспорената заповед, на ищеца по делото е
наложено дисциплинарно наказание “ Забележка” за извършените на 07.12.2018г.
дисциплинарни нарушения- Не спазила времето за физиологична почивка на
07.12.2018г. /15,35-14,54/ и Ползвала повече от определените физиологични
почивки: на 07.12.2018г./13,58-14,02 часа/ и на 07.12.2018г./15,42-15,45/. С
това Ц.Ц.К. е нарушила разпоребите на чл.126, т.3,т.7
и т.10, във вр.с чл.187, ал.1, т.1 и т.7 КТ. С действията си Ц. Ц.не е
използвала, не е уплътнила цялото си работно време и не е изпълнила законните
нареждания на работодателя, не се се съобразила с вътгрешните правила, а именно
е нарушила Зповед № 27/23.02.2015г. на ***на ***-Плевен,
т.5 от II Разпределение на работното време, което представлява нарушение на
разпоредбите на чл.126, т.3,т.7 и т.10, във вр.с чл.187, ал.1, т.1 и т.7 КТ,
във вр. чл.188, т.1 КТ. Неоснователни са възраженията, че докладните записки,
послужили за основание за провеждане на дисциплинарно производство следват по
време искането и даването на обяснения. Видно е, че Докладна записка за
констатирани от назначената от работодателя комисия е изготвена на 03.01.2019г.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ищцата, че е нарушено правото ѝ
на защита, тъй като процедурата по чл.193, ал.1 КТ не спазена. Видно е, че
ищцата е давала обяснения и допълнителни такива
в хода на образуваното срещу нея дисциплинарно производство. От дадените
обяснения се установява, че Ц.К. е разбрала точно за кои нарушения на трудовата
дисциплина ѝ се искат обяснения и същевременно е изгледала и
видеозаписите от камерите за процесните периоди за твърдяните нарушения.
Въпреки
гореизложеното и процесуалната заноконосъобразност на оспорената Заповед № 34/13.03.2019,
съдът намира същата за материално незаконосъобразна. По делото не се доказа
извършването на посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. В
тежест на работодателя-ответник по делото беше да докаже извършването на
посоченото дисциплинарно нарушение. Събраха се доказателства по реда на чл.176 ГПК, че Ц.К. е била запозната със Заповед № 27/23.02.2015г. на ***на ***-Плевен, т.5 от II Разпределение на работното време.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата, че с въпросната заповед
тя не е била запозната от работодателя срещу подпис. Достатъчно е тя да е била
запозната с нея преди датата на процесното дисциплинарно нарушение. И от
показанията на св. З.Г.се установи също, че работещите в *** –Плевен са били запознати
с работното си време и почивките.
Видно от оспорената
заповед, на ищеца по делото е наложено дисциплинарно наказание “ Забележка” за
извършените на 07.12.2018г. дисциплинарни нарушения- Не спазила времето за
физиологична почивка на 07.12.2018г. /14,35-14,54/ и Ползвала повече от
определените физиологични почивки: на 07.12.2018г./13,58-14,02 часа/ и на
07.12.2018г./15,42-15,45/. С това Ц.Ц.К. е нарушила
разпоребите на чл.126, т.3,т.7 и т.10, във вр.с чл.187, ал.1, т.1 и т.7 КТ. С действията
си Ц. Ц.не е използвала, не е уплътнила цялото си работно време и не е
изпълнила законните нареждания на работодателя, не се се съобразила с
вътрешните правила, а именно е нарушила Зповед № 27/23.02.2015г. на ***на ***-Плевен, т.5 от II Разпределение на работното време,
което представлява нарушение на разпоредбите на чл.126, т.3,т.7 и т.10, във
вр.с чл.187, ал.1, т.1 и т.7 КТ, във вр. чл.188, т.1 КТ.
За да се установи дали
ищцата е осъществила състава на описаните в процесната заповед дисциплинарни
нарушения съдът съобрази, че съгласно чл. 186, изр.първо от КТ "виновното
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина".
Следователно, дисциплинарното нарушение е правонарушение, чиито състав включва обективна
и субективна страна./ Решение № 152 от
21.03.2014 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 124/2014 г./ Изхождайки от тази
теоретична постановка, съдът приема, че ищцата Ц.К. от обективна страна е
осъществила състава на дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал.1,т.1,предложение
последно и т.7 КТ, тъй като не е спазила времето за физиологична почивка на
07.12.2018г. /14,35-14,54/ и е ползвала
повече от определените физиологични почивки: на 07.12.2018г./13,58-14,02 часа/
и на 07.12.2018г./15,42-15,45/. Съдът намира, обаче, че не е налице
субективната страна от състава на нарушението, поради следното: От данните по
делото се установява, че на процесната дата 07.12.2018г. ищцата освен, че е
ползвала посочените в заповедта почивки, тя си е тръгнала и по-рано от работа с
разрешението на прекия си началник, който факт не е спорен между страните и
дори е прието от работодателя, след дадените от ищцата обяснения, както и след
служебно извършена справка в медицинското заведение за извършеното посещение
при лекар, че по-ранното напускане на
работа на 07.12.2018г. не е дисциплинарно нарушение и не е наложил наказание на
ищцата за това. Съдът приема, че другите нарушения на трудовата дисциплина,
посочени в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“ са извършени безвиновно
именно поради здравословното състояние на ищцата в този ден. В дадените от нея
обяснения, тя е посочила, че е имала болки и е имала нужда да промени позата
си. Видно е, че и прекъсванията на работа са кратковременни- 3 минути, 4
минути, което време съответства на изложените от ищцата в обесненията ѝ
причини, а именно нужда за промяна на позицията на тялото. По същия начин може
да бъде обяснено и продължаването с 9 минути повече на регламентираната
физиологична почивка. Но в тази си част, съдът намира и че нарушението не е
надлежно описано в процесната заповед, тъй като
посочва време от 15.35 до 14.54 часа, което е нелогично. Вярно е, че се
посочва, че е допусната техническа грешка, но тя прави невъзможно да бъде изяснено
точното нарушение.
Предвид така
установеното съдът намира иска за основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение
в размер на 560,00 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху иска, който е
неоценяем в размер на 50,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. чл.357, ал.1, вр.чл.188,т.1 КТ като
незаконосъобразна Заповед № 34/13.03.2019г. на Началник на ***-Плевен, по искът
предявен от Ц.Ц.К., ЕГН**********,*** против Г.д.И.н.н. ***, представлявана от ***В.М., с която на Ц.Ц.К., ЕГН********** е наложено дисциплинарно наказание „Забележка
” на основание нарушение на разпоредбите на чл.126, т.3,т.7 и т.10, във вр.с
чл.187, ал.1, т.1 и т.7 КТ, във вр. чл.188, т.1 КТ.
ОСЪЖДА Г.д.И.н.н.
***, представлявана от ***В.М. да
заплати на Ц.Ц.К., ЕГН**********,***, направените от
него разноски в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Г.д.И.н.н.
***, представлявана от ***В.М. да заплати държавна такса по сметка на РС-Плевен в размер на 50 лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: