№ 321
гр. Габрово , 14.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четиринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100312 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 140 ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЛИМЕКС ТОЙС" ЕООД гр. София, с
пълномощник адвокат Р.Д., против "ДАК-888" ЕООД гр. Габрово, представлявано от
управителя Ж.Д..
Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, като в законния едномесечен срок
дружеството-ответник е представило писмен отговор, чрез пълномощник адвокат
Теодор Марков.
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са
допустими, поради което делото следва да се насрочи в публично заседание. На осн.чл.
140 ал. 3 във вр. с чл. 146 ал.1 ГПК, въз основа на исковата молба и приложенията към
нея, изготвя следния проект за доклад:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2020 г. дружеството-ищец е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу "ДАК-888" ЕООД. По него е образувано ч.гр.д.№ 1822/2020 г. на Районен съд -
Габрово и на 27.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника. В срока по чл.414 ГПК ответното дружество е депозирало
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът предявява иск за
установяване съществуването на вземането. Основанията, обстоятелствата и фактите,
от които произтича то, са следните:
Ищецът и ответникът са в дълготрайни търговски отношения. Имат добра
търговска практика, основана на коректност и взаимно доверие. Ответникът получил
1
стоки по фактура № ********** от 23.05.2017 г. на обща стойност 4241.59 лв с
включено ДДС. На 31.12.2018 г. ищецът получил плащане по фактурата в размер на
1047.01 лв. Тъй като не получавал плащане на остатъка по процесната фактура,
изпратил покана до длъжника като съдействие на кредитор за даване възможност за
доброволно изпълнение на задължението. Поканата била получена от ответното
дружество на 05.08.2019 г., но след това не последвало плащане. Остатъкът в размер на
3194.58 лв с включено ДДС и до този момент дружеството не е изплатило.
Ищцовата претенция е за неизпълнение на част oт задължението по фактура №
********** от 23.05.2017 г. в размер на 3194.58 лв с включено ДДС.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи сумата 3194.58 лв. - главница по задължение от
незаплатена част от стойността на получени стоки по издадена от ищеца фактура №
********** от 23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 23.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; както и разноски по делото - 63,90 лв държавна такса и 340,00
лв заплатено адвокатско възнаграждение. Моли да му бъдат присъдени и разноските по
делото.
В отговора си ответникът заема следното становище:
Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като твърди, че в полза на
ищеца не съществува вземане спрямо него по процесната фактура.
Изложените твърдения в исковата молба не отговарят на обективната истина.
Ответникът е стопанисвал магазин за детски играчки, находящ се в гр. Габрово, ул.
„Орловска" до лятото на 2018 г. Играчките се доставяли от различни фирми, най -
често на консигнация, като за ищцовата фирма комуникацията се е осъществявала с
местния й представител Ц.. Ответникът никога не е сключвал договор за продажба на
стоки с фирмата, като на процесната дата въпросния Ц. е доставил до търговския обект
няколко чувала с играчки. Те не отговарят на посочения в исковата молба обем от
играчки, който е изключително голям. Представена е фактура, в която е записано, че
стоката е получена от Ж.Д., но това не отговаря на истината и по никакъв начин не го
обвързва със същата. Ответникът е категоричен, че това не е неговия подпис, като той
никога не е получавал описаните във фактурата стоки в тяхната цялост. Във
представената фактура не е записан пълномощник, а като получил стоката е посочен
именно Д.. Това не отговаря на истината, сама по себе си представената фактура не е
достатъчно доказателство, което да обоснове наличието на извършена доставка на
посочените стоки в този вид и тези количества. Данъчната фактура е частен документ,
който удостоверява вече настъпило данъчно събитие. Предаването на стоката, т.е.
доставката удостоверява прехвърлянето на собствеността, което обстоятелство се
2
доказва с приемо - предавателни протоколи между страните, транспортни, спедиторски
или пощенски документи, а такива към настоящия момент не са приложени от ищеца.
Ответникът не спори, че е получил стоки от ищеца, но те не са в посоченото
количество. Получени са стоки, които са в пъти по - малко от описаните във фактурата.
При доставката на стоките е заплатена почти половината от реално дължимата за тях
сума в размер на 1 000 лв., като цената на останалата стока е останала да се заплати при
продажбата на играчките. Трябвало да е бъдат доставени и още играчки, но такива
реално не са постъпвали в магазина.
След затварянето на търговския обект през лятото на 2018 г. ответникът
многократно е търсил представителя на фирмата Ц., който най - накрая отива в
тьрговския обект и взема останалите непродадени играчки. Именно поради тази
причина за Д. всички отношения с ищцовата фирма са изчистени, играчките които са
продадени са заплатени, а тези, които са доставени, а не са платени, са върнати на
представителя на фирмата, отново в чували.
При получаване на представените покани за доброволно изпълнение ответникът
търси комуникация с ищцовото дружество, като го уведомява, че играчките са
предадени на Ц., но въпреки това остава неприятно изненадан при завеждане на
настоящото производство. Липсата на комуникация между служителя Ц. и ищцовото
дружеството, в което той работи, не следва да се вменява на изрядния ответник. Той е
заплатил играчките, които е продал, а не е върнал, като липсва основание за тьрсене на
сумите, посочени в исковата молба. Играчките са предадени на Ц., като неправилно и
необосновано се търси тяхното повторно заплащане.
В обобщение, "ДАК - 888" ЕООД не дължи на ищеца търсената от него главница,
както и законна лихва върху същата, тъй като не е получил стоките, доставката на
която поражда исковата претенция. Част от получената стока е веднага заплатена, а
останалата е върната на представителя на дружеството.
С оглед на изложените обстоятелства, ответникът моли съда да отхвърли
подаденият иск и да му присъди извършените по делото разноски.
Правна квалификация
Предявен е иск за установяване на вземане за главница, произтичащо от частично
неизпълнено задължение по договор за търговска продажба, с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
На осн. чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК съдът уведомява страните, че всички
обстоятелства се нуждаят от доказване.
3
На осн.чл.146 ал. 1 т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение по
сключен между страните договор за търговска покупко-продажба на играчки, подробно
описани в процесната фактура, по което същият е изпълнил договорните си
задължения, като е предал на ответника уговорената стока в конкретно посочено
количество, както и че за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, т.е. да докаже по основание и размер
претенцията си. Той следва да докаже и настъпването на изискуемостта на вземането
си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по своите твърдения и
възражения, а при установяване наличието на дълг, следва да докаже, че е погасил
същия, т.е. изпълнил е основното си задължение за плащане на цената по договора за
търговска продажба.
На осн. чл. 146 ал. 3 ГПК съдът предоставя възможност на страните да изложат
становището си по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални
действия във връзка с дадените указания. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
На осн.чл. 146 ал.4 ГПК съдът се произнася по доказателствените искания.
Представените към исковата молба писмени доказателства ще бъдат приети, тъй
като са допустими и относими по твърденията в исковата молба, и не са оспорени от
ответника в срока на писмения отговор - с изключение на фактура №********** от
23.05.2017 г. Тъй като ответната страна е оспорила тази фактура, съдът най-напред
следва да даде възможност на ищеца да заяви дали желае да се ползва от този
документ, на осн. чл. 193 ал. 2 от ГПК и едва след това да открие производство по
проверка истинността на същия. В този случай съдът ще задължи ищеца да представи
оригинала на фактурата.
Ответникът е направил и искане за допускане до разпит на двама свидетели в
режим на довеждане, което съдът ще уважи след като бъдат посочени имената им, тъй
като е допустимо и относимо по предмета на спора.
Други доказателствени искания на този етап на делото страните не са направили.
Водим от горното и на осн. чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА делото в открито заседание на 25.06.2021 г., от 11,00 ч. , за която
дата да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а
на ищеца - и препис от писмения отговор на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен по-горе.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи, с изключение на - с изключение на фактура №********** от 23.05.2017 г.,
като УКАЗВА на ищеца в срок до първото с.з. да заяви изрично дали желае да се
ползва от същата, с оглед оспорването й от ответника и на осн. чл. 193 ал. 2 от ГПК.
ДАВА възможност на ответника за водене на свидетели.
НАПЪТСТВА страните към решаване на спора посредством съдебна спогодба,
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при
съдебна спогодба ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът
ще се уреди в по-кратки срокове; за постигане на съдебна спогодба страните следва да
се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят
по делото изрично пълномощно за това действие. При постигане на съдебна спогодба
ищецът има правата по чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5