Р Е Ш Е Н И Е
№262992/23.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, тридесет и първи състав в закрито съдебно заседание проведено на 23.12.2021г. в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 15719/2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по
делото е по реда на чл.247 от ГПК.
Производството е
образувано по молба на Маринела С. за допусната ОФГ по отношение на
определената с решение №4943/03.12.2018г. окончателна държавна такса. Твърди
се, че според мотивите на решението трябва да се заплати окончателна държавна
такса по т.6 и 7 от ТДТССГПК в размер на 50 лева, но при депозиране на иска са
платени 25 лева, което не е съобразено при постановяване на решението и е
събрана сума, надвишаваща установената с ТДТССГПК.
Молителката е
искала да се „извърши ОФГ“, което при смислово тълкуване би означавало съдът по
нейно искане да допусне ОФГ, но явно всъщност е искала да се допусне поправка
на ОФГ. Искала е също така да се обезсили издадения срещу нея изпълнителен лист
поради настъпило плащане на сумата по него от трето лице.
Производството по
делото е безспорна съдебна администрация, поради което не следва да се изпраща
молбата за отговор на насрещната страна, а освен това искането се отнася до
въпрос касаещ само молителката.
Съдът след
запознаване с молбата и цитираното по-горе свое решение намира молбата за
допустима, но неоснователна по следните съображения:
Молбата е подадена
от процесуален представител, упълномощен надлежно от страната с пълномощно по
делото, поради което е допустима.
Разгледана по
същество същата е неоснователна, тъй като в решението не е налице ОФГ.
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.50 от СК. Съгласно чл.6 ТДТССГПК по молба за развод се събират две такси – първата се
внася при завеждане на исковата молба, а по втората съдът се произнася в
крайния съдебен акт. В настоящия случай видно от преводно нареждане чрез
ПОС-терминал /л.3/ при завеждане на исковата молба е внесена държавна такса в
размер на 25лв. При допускане на развода между страните по взаимно съгласие с
постановеното по делото решение съдът е определил окончателна държавна такса,
която се дължи поравно от страните, но заплатената за образуване държавна такса
не се приспада от окончателната. Всяка от двете държавни такси се дължи на
различно правно основание – по т.1 и по т.3 на чл.6 ТДТССГПК. Размерът на д.т.
за завеждане на ИМ е фиксиран в Тарифата, докато размерът на д.т. за допускане
на развода по чл.50 от СК е определяем в границите, посочени от разпоредбата. В
решението съдът е определил окончателна държавна такса в размер на 50лв., която
да се внесе от молителите поравно, а освен това молителят следва да внесе и
169,92лв. държавна такса по присъдените
издръжки. В диспозитива са отразени точно тези мотиви
на състава. На поправка по реда на чл.247 от ГПК подлежи явното несъответствие
между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съдебния състав и
изявената в диспозитива на решението. Доколкото
липсва ОФГ, молбата следва да бъде оставена без уважение, включително и по
отношение на искането за обезсилване на изпълнителния лист. Следва да се има
предвид, че хипотезите при които изпълнителен лист се обезсилва са лимитативно
изброени в ГПК, като настоящия случай не попада сред тях.
Както се посочва и
по-горе нормативната база предвижда по делата по чл.50 от СК заплащане на две
такси първоначална и окончателна, като молителката неправилно счита, че се
дължи само една такса.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№303620/09.12.2021г. от Маринела Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за поправка
на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 4943/03.12.2018г. по
гр.д.№15719/2018г., на осн. чл.247 от ГПК и
обезсилване на издадения срещу молителката изпълнителен лист за сумата от 25лв.
дължима се окончателна държавна такса в полза на ВРС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: