Решение по дело №9786/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

22.05.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 9786/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против ДРАМАТИЧНО- КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. Плевен, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 8269/2016г, по описа на ПлРС, против която е депозирано възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът, с адрес гр. ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал ТЕ, като не е погасил задълженията си. Посочва се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение, от страна на ищеца. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че  дължи сумата от 219,44лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за м. ноември 2015г- като дължим остатък, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, и сумата от 927,21лв- лихва за забава, за периода 02.06.2015-02.11.2016г., начислена върху главницата от 10593,30лв- по заявлението по чл.410 от ГПК, и законна лихва върху главницата, както следва- сумата от 70,76лв.-начислена върху главницата от 10593,30лв., начислена за периода 08.11.2016-01.12.2016г., когато е извършено частично плащане в размер на 5122,91лв; сумата от 154,01лв. законна лихва върху остатъка от главницата от 5171,27лв., начислена за периода 01.12.2016-17.03.2017г. Съдът намира, че ищецът е допуснал техническа грешка в посочването на началото на периода-като 01.11.2016г, тъй като вече е посочено, че плащането е извършено на дата 01.12.2016г. Претендират се разноски.

          Отв. ДРАМАТИЧНО- КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. Плевен, р. пр., в срока за отговор, изразява становище за неоснователност на предявения иск. Представят се доказателства за извършване на плащане на сумите по  издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание закона, намира за установено следното:

С определение №1525/06.04.2017г., с което е изготвен проекто- доклад по делото, съдът е приел, че претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата в размер на 10593,30лв., начислена за период след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, не съставлява увеличение на иска- арг. чл.214, ал.2 от ГПК, и следва да бъде разгледана в настоящето производство.  В първо по делото с.з., процесуалният представител на ищеца,заявява, че не поддържа иска в тази му част. От негова страна обаче няма направени изрично изявление за оттегляне, респ. отказ от иска в този му част, по което съдът да се е произнесъл с нарочно определение. С оглед на това, съдът намира, че предявената претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, следва да бъде разгледана от съда, като се произнесе с решение по същество, доколкото съдът не е десезиран по установените в ГПК начини.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5177/09.11.2016г., по ч. гр.д.№ 8269/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

Не се спори между страните по делото, че отв. ДРАМАТИЧНО- КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. Плевен, има качеството на потребител на ТЕ, за процесния период, за имот, на адрес гр. ***. по делото е представен договор № 40087/09.09.2015г, сключен между ищеца- като продавач на ТЕ, и ответника- като купувач на ТЕ, за стопански нужди, на доставка на ТЕ, на посоченият по- горе адрес, със срок на договора- 01.09.2015-31.08.2019 г.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото, от страна на ответника, са представени доказателства за извършено плащане на процесните суми, които са преценени от ВЛ по изготвената ССЕ, от която се установява следното: за периода 01.04.2015-30.09.2016г, начислените суми за потребена ТЕ, от ответника, е в размер на 10 294,48лв., което към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, е било в размер на 10 294,48лв., тъй като задължението за м. септември 2016 г., е заплатено преди образуване на заповедното производство. Сумите са дадени от ВЛ помесечно, в табличен вид, с посочване и на датата на плащане. ВЛ е установило, че от страна на ответника, не е имало плащане на дължимите суми, в срок, като главницата е изцяло заплатена след образуване на заповедното и на настоящето производства. ВЛ е съобразило датата на плащане на сумите по отделните фактури- също дадено в табличен вид, и е изчислило лихвата за забава върху отделните главници, към датата на депозиране на заявлението по л. 410 от ГПК- 08.11.2016г. Така, ВЛ е установило, че размерът на лихвата за забава, върху главницата от 10294,48лв., за периода 02.06.2015-03.11.2016г, е в размер на 930,09лв. ВЛ посочва, че дължимата главница е изцяло погасена, както следва: за м. септември 2016г., в размер на 298,82лв- заплатено преди образуване на заповедното производство; за м. декември 2015г.- в размер на 5122,91лв- е заплатено на 01.12.2016г, а останалата сума- на 17.03.2017г. При изслушване на ВЛ в с.з.на 04.05.2017г, същото изрично посочва, че всички дължими суми- като главница, вкл. и за м. ноември 2015г, са изцяло погасени, чрез плащане. ВЛ посочва, че при извършване на експертизата е съобразило факта ,че ответникът е на бюджетно счетоводство, поради което платежните нареждания не са изпълнени на посочените в тях дати, от даване на разрешение да се преведат сумите. ВЛ посочва, че във всички платежни нареждания, са посочени конкретни фактури и аб.№. ВЛ подчертава, че програмният продукт на ищеца ТЕЦ-Плевен, в случаите на забава, при извършване на плащане, то се отнася към погасяване на лихвата за забава. Тъй като в платежните нареждания, са посочени конкретни фактури, ВЛ е съобразило плащанията и ги е отнесло към погасяване на дължимите главници.

В с.з. ВЛ, след като констатира, че периодът на претендираната лихва за забава, е до 02.11.2016г, а не до 03.11.2016г, след съответно преизчисление, установи, че размерът на лихвата е в размер на 921,44лв.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.149, ал.1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ, се извършва въз основа на  сключени договори, при Общи условия, в конктерно посочените случаи, сред които и по т.2- между производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Понятието „небитов клиент” е дадено в § 1, т..33а от ДР на ЗЕ. Видно от съдържанието на представеният договор от 09.09.2015г, сключен между страните, се установяват и конкретните им права и задължения. В същия е посочено, че се касае до сграда- самостоятелен потребител, с обем 4048 куб. м. Безспорно е по делото, че за процесният период, ищецът е доставил съответното количество ТЕ до самостоятелния абонат, в съответствие с което, за последния е възникнало задължение за заплащане на съответните суми. В сключеният договор, страните са уговорили и начина на плащане- с платежно нареждане. Безспорно е по делото и факта на извършване на плащане, от страна на ответника, на процесните суми. В този смисъл, съдът намира, че възражението на ответника, че за периода преди сключването на договора, ищецът няма качеството на кредитор, спрямо ответника, е изцяло неоснователно. Съобразно чл.  52., ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, како при забава, купувачът дължи плащане на обезщетение в размер на законната лихва ,за всеки ден от забавата.  Купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане, посочен в издадената фактура- чл.66, ал.2 от Общите условия.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че от страна на  ответника- купувач на ТЕ, е налице пълно плащане на дължимата сума, като следва да се отбележи, че в случая, претенцията на ищеца обхваща само задължението за м. ноември 2015г., в размер на 219,44лв., след направеното уточнение от страна на ищеца. поради това, искът за установяване дължимостта на посочената главница, следа да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане. Същото е заплатено след образуването на настоящето производство- на 17.03.2017г., което има значение за разпределението на отговорността за разноските.

Като основателен следва да бъде уважен иска, в частта му относно лихвата за забава, върху главницата от общо 10294,48лв., за периода 02.06.2015-02.11.2016г, е в размер на 921,44лв. Както бе посочено по- горе,  от страна на ответника- потребител, няма плащане в установените за това срокове, поради което същият е изпаднал в забава, за процесния период. Уточнение в тази насока следва да се посочи, че в случая лихва за забава се дължи върху главницата от 10294,48лв., дължима за периода до м. декември 2015г вкл., доколкото безспорно се установи, че задължението за м. септември 2016г, е заплатено преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Следва в полза на ищеца, да бъде признато съществуването на вземане, в размер на законна лихва върху главницата, съобразно датите на плащанията. Както бе посочено по- горе, тази претенция е с правно основание чл. 214, ал.2 от ГПК, и не се счита за увеличение на иска. Спрямо тази претенция, съдът не е десезиран по надлежния ред, поради което следва да се произнесе по нейната основателност, съобразно събраните по делото доказателства. От заключението на ВЛ безспорно се установи, че  на 01.12.2016г, е извършено плащане в размер на 5122,91лв. и на 17.03.2017г- плащане в размер на 5171,57лв. –общо сумата от 10294,48лв. В този смисъл,у претендираните суми- като законна лихва, са  изчисляеми и конктертния размер е установен от съда, с помощна на електронен калкулатор - calculator.bg. Така законната лихва, връху главницата от 10294,48лв., за периода 08.11.2016- датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК- до 01.12.2016г.- датата на извършване на частично плащане на сумата от 5122,91лв., е в размер на 68,77лв. Законната лихва, върху остатъка от 5171,57лв., за периода 01.12.2016- 17.03.2017г.-датата на плащане на тази сума, е в размер на 154,01лв. Общият размер на законната лихва е сумата от 221,78лв.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящето производство, съразмерно на уважената част от иска/ претенцията за законна лихва не се включва/. В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. Тъй като претенцията за  главница касае  само задължението за м. ноември 2015г, при изчислението на дължимите разноски следва да се има предвид, че същото е заплатено след образуване на  настоящето производство- на дата 17.03.2017г., поради което, съдът приема, че  ответникът е станал повод за завеждането на делото. Следва в полза на ищеца да бъде присъдената сумата от 330лв.- вкл. юрк. възнаграждение, държавна такса/ изчислена от съда на общо 100лв., с оглед на уточненият размер на претенциите/ и разноски за ВЛ.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство, определени и изчислени от съда в размер на 6лв/ вкл. държавна такса и разноски/, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.

В полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, по следните  съображения: видно от представеният договор за правна помощ, се установява, че адв. възнаграждение в размер на 850лв. е платимо по банков път, на посочената банкова сметка. ***№6/2013г,т.1 постановява, че в случаите, в които е уговорено заплащане на възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за това. В случая, от страна на ответника няма представени доказателства в тази насока .

Следва издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над заявената в настоящето производство сума-от 249,44лв. главница и 927,21лв. лихва за забава

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител *** против ДРАМАТИЧНО- КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД., за признаване дължимостта на сумата от 249,44лв.- главница, съставляваща консумирана ТЕ, за м. ноември 2015г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2016г, до окончателното й изплащане, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК,вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ДРАМАТИЧНО- КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от *** ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител *** сумата от 921,14лв.- лихва за забава, върху главницата от 10 294,48лв., дължима за периода м. април 2015- м. декември 2015г вкл., начислена за периода 02.06.2015-02.11.2016г., за която сума има издадена заповед за изпълнение № 5177/09.11.2016г., по ч. гр.д.№ 8269/2016г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ ПРЕДЯВЕН размер от 927,21лв., за същия период, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1, вр .чл.214, ал.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК че ДРАМАТИЧНО- КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител *** сумата от общо 221,78лв., съставляваща законна лихва върху главницата от 10294,48лв, за периода 08.11.2016-17.03.2017г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, ДРАМАТИЧНО- КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител *** сумата от 330лв.-разноски по делото и сумата от 6лв.- разноски по ч.гр.д.№ 8269/2016г на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение № 5177/09.11.2016г., по ч. гр.д.№ 8269//2016г.. по описа на ПлРС, за РАЗЛИКАТА НАД предявеното вземане от: сумата от 249,44лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за м. ноември 2015г.  и сумата от 927,21лв - лихва за забава, за периода 02.06.2015-02.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.-08.11.2016г.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: