Решение по дело №19483/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2219
Дата: 3 юли 2020 г.
Съдия: Александър Венков Точевски
Дело: 20195330119483
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2219                                  03.07.2020 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19483 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, представлявано от **** Д.Д.и Ж.Д., чрез пълномощника си адв. Д.Х., е предявил против И.П. П., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело14436/ 2019 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8003/ 10.09.2019 г., суми, както следва: сумата от 1 056, 55 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Хонда Джаз”, рег. № ****, собственост на И. Т.К., ЕГН: ********** и на лек автомобил „Опел Вектра”, рег. № ****, собственост на Н.И.Н., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 30.11.2017 г. в *****, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****, който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, ведно с ликвидационни разходи в размер на 30 лева и сумата от 192, 85 лева- лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2017 г.- 30.08.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 09.09.2019 г. до изплащане на вземането.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че между „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: ********* и С.Й.Й.- собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица №*********от 25.01.2017 г., с период на валидност 27.01.2017 г.- 26.01.2018 г. На 30.11.2017 г. в *****, ответникът като водач на гореописания автомобил виновно причинил ПТП, като навлязъл в лентата за насрещно движение и увредил лек автомобил „Хонда Джаз”, рег. № ****, собственост на И. Т.К., ЕГН: ********** и лек автомобил „Опел Вектра”, рег. № ****, собственост на Н.И.Н., ЕГН: **********. По случая били съставени протоколи за ПТП с №*****/ 30.11.2017 г. и №*****/ 30.11.2017 г., а на ответника се съставил АУАН №*****. Във връзка с настъпилите вреди били заведени пред ищеца щети №*********и №*********, като на собствениците на пострадалите автомобили било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 1 056, 55 лева. В протоколите за ПТП било посочено, че ответникът управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, в която връзка той дължал заплащане на щетите. За събиране на сумата било образувано заповедно производство по частно гр. дело14436/ 2019 г. на ПРС, XII гр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал установителен иск за съществуване на вземането. Претендират се и разноските.

В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от застраховката „ГО“, пълната преписка по щета, преводното нареждане за платената на сервиза за ремонт сума, както и регресната покана до ответника.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника по месторабота на 15.01.2020 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. на основание чл. 41 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

            На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 74, 41 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер от 319, 56 лева.

 

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8003/ 10.09.2019 г., издадена по частно гр. дело № 14436/ 2019 г. на ПРС, XII гр. с-в на ПРС, И.П. П., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, представлявано от *****  ***** Д.Д.и Ж.Д., сумата от 1 056, 55 (хиляда и петдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Хонда Джаз”, рег. № ****, собственост на И. Т.К., ЕГН: ********** и на лек автомобил „Опел Вектра”, рег. № ****, собственост на Н.И.Н., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 30.11.2017 г. в *****, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****, който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, ведно с ликвидационни разходи в размер на 30 (тридесет) лева и сумата от 192, 85 (сто деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2017 г.- 30.08.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 09.09.2019 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА И.П. П., ЕГН: **********,***, да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, представлявано от **** **** Д.Д.и Ж.Д., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25, 59 (двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 74, 41 (седемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) лева- държавна такса и сумата от 319, 56 (триста и деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки) лева- адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :   /п/

Вярно с оригинала.

АД