№ 971
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Михайлова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Гражданско дело №
20211100114791 по описа за 2021 година
Ищцата Р. В. Х. е предявила срещу ответника П.В.Х. осъдителен иск с правно основание чл.
59, ал.1 ЗЗД за сумата от 33 030.00 лв. (съобразно допуснатото изменение на предявения
иск), с която ответникът се е обогатил без основание, в следствие използването на
недвижим имот, собственост на ищцата, за периода от 08.02.2017 г. до 04.02.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на следния недвижим имот,
който е придобила въз основа на договор за дарение, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* етаж, със застроена площ от 83.81 кв.м., състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток – зелена площ; запад – улица;
север – апартамент от съседния вход и юг – стълбище и апартамент № 4, заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №11, с полезна площ от 3.86 кв.м., при съседи: изток – тревна площ; запад –
коридор; север – мазе; юг – коридор, заедно с 2.991% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, който имот по кадастрална карта и
кадастрални регистри, съгласно Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния
Директор на АГКК и съгласно кадастрална схема № 15-229607/08.07.2014г., представлява
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.4089.75.8.67, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.4089.75. Сочи, че ответникът упражнява владение върху имота без
правно основание за това, като въпреки отправената му нотариална покана, не е предприел
действия по освобождаване на имота и предаване на владението му. Претендира ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от по 690.00 лв. месечно – обезщетение за ползването на
имота без основание за това за периода от 08.02.2017 г. до 04.02.2021 г., ведно със законната
лихва начислена върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
1
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът П.В.Х. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът, чрез представителя си
по чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. П.А. оспорва предявените искове и изложените обстоятелства
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
29.07.2014г., с № 25, т. 1, рег. № 1023, д. № 18/2014г. на нотариус Д.Д., ищцата Р. В. Х. е
придобила правото на собственост въз основа на договор за дарение върху следния
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ******* етаж, със
застроена площ от 83.81 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи: изток – зелена площ; запад – улица; север – апартамент от съседния вход и юг –
стълбище и апартамент № 4, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №11, с полезна площ от 3.86
кв.м., при съседи: изток – тревна площ; запад – коридор; север – мазе; юг – коридор, заедно с
2.991% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
който имот по кадастрална карта и кадастрални регистри, съгласно Заповед № РД-18-
15/06.03.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК и съгласно кадастрална схема № 15-
229607/08.07.2014г., представлява самостоятелен обект с идентификатор №
68134.4089.75.8.67, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.75.
По делото е представена нотариална покана, изпратена от Р. В. Х. до П.В.Х., с която се
иска адресатът да освободи ползвания от него горепосочен недвижим имот, като е посочено
и основанието за това, а именно придобиване на имота в собственост въз основа на
нотариална сделка от подателя на поканата. Същевременно адресатът е бил поканен да
заплаща и наем за ползвания от него чужд имот, в случай, че не го освободи в указания в
поканата 10- дневен срок от получаването й.
С Решение №16373/25.01.2017 г. постановено по гр.д.№58857/2014 г. по описа на СРС,
88-ми състав е признато за установено по отношение на П.В.Х., че Р. В. Х. е собственик на
горепосочения недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС П.В.Х. е осъден да предаде на Р. В.
Х. владението на недвижимия имот и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от 1
386.00 лв. – обезщетение за ползването на имота без основание за това, за периода от
01.08.2014 г. до 30.10.2014 г., ведно със законната лихва начислена върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Горепосоченото решение е влязло в законна сила на 09.12.2020 г.
От показанията на свидетеля Ц.С.Н., които показания съдът намира за последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и
прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че в периода от 2017
г. до 2021 г. ответникът е живеел в горепосочения недвижим имот. Свидетлства, че ищцата
дълго време се опитвала да влезе във владение на апартамента, който й бил дарен от
родителите й.
2
От показанията на свидетеля М.Г.П., които показания съдът намира за последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и
прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че до месец май 2021
г. ответникът е живял в горепосочения недвижим имот, след което бил принуден да го
напусне със съдия изпълнител. Свидетелства, че когато е посещавал апартамента през 2015
г. – 2016 г. ответникът е бил там, докато ищцата живеела в друг апартамент със съпруга си.
От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по изслушаната
СОЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и
кредитира с доверие, се установява, че средният месечен пазарен наем на горепосочения
недвижим имот за процесния период възлиза на сумата от 690.00 лв., а общият размер на
обезщетението за процесния период възлиза на сумата от 33 030.00 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД е основателен.
Безспорно се доказа по делото, че ищцата е собственик на процесния имот, а правото на
собственост върху него тя е придобила по силата на договор за дарение. За да възникне
правото на обезщетение по чл.59 от ЗЗД е необходимо собственият на ищцата имот да се
държи/владее без основание от ответника. Основният спорен въпрос между страните в
настоящото производство е държи ли ответникът имота на ищцата.
Съдът приема за доказано, че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от
ответника по делото. Своя извод съдът основава на признанието на този факт, направено от
ответника по гр.д.№58857/2014 г. по описа на СРС, 88-ми състав и в искова молба от 2016
г., по която е образувано гр.д.№5935/2016 г. по описа на СРС. Част от периода, за който
ответникът признава факта на владение е и периода, за който се претендира заплащане на
обезщетение в настоящото производство. Признанието на ответника се подкрепя от
показанията на свидетелите Н.И П.. Тези показания не доказват категорично владение или
държание на имота от ответника, но следва да бъдат преценяване съвместно с
горепосоченото признание на факта на владение от ответника.
Съвместната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обуславя
извод, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота на ищцата за процесния
период от 08.02.2017 г. до 04.02.2021 г.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание, на което упражнява
фактическа власт върху имота. Наличие на такова основание нито се твърди, нито се доказва
по делото, поради което и съдът приема, че имотът се държи от ответника без основание.
При това положение ответникът дължи да заплати на ищцата обезщетение за ползите, от
които я е лишил. Размерът на обезщетението се равнява на стойността на наемите, които
ответникът е спестил, респективно се е обогатил, а ищцата не е получила, респективно се е
обеднил. Доказаната по делото стойност на обезщетението възлиза на сумата от 22 630.11
евро. В останалата част до пълния предявен размер от 33 030.00 лв.
3
Относно разноските по производството
На ищцата следва да се присъдят направените разноски в размер на 7 1 500.00 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да заплати в полза на СГС
сумата от 2 441.20 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса за уважения иск,
депозит за вещо лице и назначения на ответника особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.В.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул. „******* адвокат
П.А., да заплати на Р. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. „*******
адвокат А.М., на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 33 030.00 лв., представляваща
обезщетение за ползване без основание на следния недвижим имот за периода 08.02.2017 г.
до 04.02.2021 г.: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ******* етаж, със
застроена площ от 83.81 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи: изток – зелена площ; запад – улица; север – апартамент от съседния вход и юг –
стълбище и апартамент № 4, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №11, с полезна площ от 3.86
кв.м., при съседи: изток – тревна площ; запад – коридор; север – мазе; юг – коридор, заедно с
2.991% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
който имот по кадастрална карта и кадастрални регистри, съгласно Заповед № РД-18-
15/06.03.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК и съгласно кадастрална схема № 15-
229607/08.07.2014г., представлява самостоятелен обект с идентификатор №
68134.4089.75.8.67, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.75, ведно
със законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.В.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул. „******* адвокат
П.А., да заплати на Р. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. „*******
адвокат А.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 500.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА П.В.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул. „******* адвокат
П.А.,, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 2 441.20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4
5