Р Е Ш Е Н И
Е №
260308
Гр.Пловдив,
27.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 01.07. две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При
секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№865/ 2020 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба на „Лайт кредит консулт” ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя
А. Д. А. чрез адв.П.П. против решение №599/19.02.2020 г., постановено по
гр. д. №6730/2019 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, което са отхвърлени
предявените искове за признаване за установено
дължимостта на сумата от 2262,90 лв. – регресно вземане за реално
изпълнение по договор за потребителски
кредит № 7847/31.07.2015 г., сключен между А.И. Д., ЕГН:********** и В.С.М.,
ЕГН:********** от една страна и „ЛАЙТ
КРЕДИТ” ООД- от друга страна, която сума била заплатена от „Лайт кредит
консулт” ООД в качеството му на гарант по договор за гаранция от 31.07.2015г.,
сумата 1170,47 лв.- гаранционно въвзнаграждение по гаранционоя договор, закоито
суми е издадена , заповод за изпълние по ч. гр. дело №3003/2019 г. по описа на
ПдРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е осъдено да заплати разноските на ответниците по
делото. Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и да се постанови ново, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на разноски.
От ответниците А.И. Д., ЕГН:********** и В.С.М., ЕГН:********** чрез адв.В.Б. е постъпил отговор на ВЖ, с който се оспорва жалбата като неоснователна и счита решението за правилно и законосъобразно.Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,чл.79,ал.1 ЗЗД. предявен от „Лайт кредит консулт” ЕООД.
Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че договорът за заем е недействителен, което съответно влече недействителност и на договора за гаранция като акцесорен такъв, тъй като не са нарушени изискванията на ЗПК – спазено е изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за размера на ГПР; неправилно съдът е приел, че договореното възнаграждение на гаранта е следвало да бъде включено в ГПР по кредита в договора за заем, както и че липсвал към договорът погасителен план – такъв бил изготвен и предоставен на ответниците при подписване на договора за заем, а съдът не е указал на ищеца да представи погасителния план.Неправилно съдът е приел, че липсва информация за срока на нупражняване на правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото упражняване – в приложените ОУ към договора за заем – чл.4,т.4 подробно са описани срокът и условията за упражняване на правото на отказ. Неправилно съдът е приел, че вноските съдържали не само част от главницата и лихвата, но и част от гаранционното възнаграждение по договора за гаранция; приемайки договора за недействителен, съдът не е приложил чл.23 ЗПК за уважаване на иска до размера на неплатената главница.
В отговора на ВЖ са изложени доводите, че дружеството заемодател и дружеството гарант към датата на сключване на договора за заем се управляват и представляват от едни и същи лица, от което следвало, че са създадени с цел заобикаляне на закона за максималния ГПР и за утежняване положението на потребителя чрез натоварването му с допълнителни такси по гаранционноия договор, дължими дори и без активиране на гаранционния договор, което противоречи на добрите нрави.В изготвения по делото доклад в о.з. на 20.11.2019 г. съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи съществуването на двата договора в смисъл на валидно сключени договори, годни да породят правни последици – след като ищеца е търговец, сключващ договори за кредит по занятие, следва че е запознат със законовите изиквания на ЗПК и ЗЗП, поради което е следвало да представи с ИМ погасителен план и ОУ, подписани от кредитополучателя, но такива не се представят и с ВЖ.Правилно РС не е приложил чл.23 ЗПК, т.к. от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това ТЛ, което има правен интерес от изпълнението –гарантът няма правен интерес от изпълнение на задължението за плащане на главницата от заемополучателя, тъй като не е страна по договора за заем - позовава се на р.№5/04.07.2016 г. по гр.д.№2723/2015 г. на ВКС,4 ГО.
По заявлението в заповедното производство се претендира сумата 2262,90 лв., произтичаща от договор за заем №7847/31.07.2015 г., сключен с „Лайт кредит“ООД, платена от заявителят на 23.01.2019 г., съгласно договор за гаранция от 31.07.2015 г. Срещу издадената заповед за изпълние по чл.410 ГПК длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК, което обуславя допустимостта на предявеният установителен иск.
По основателността:
От
представените по делото доказателства е видно, че по силата на Договор за заем №7847/31.07.2015
г., въззивниците са получили в заем от
„ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД – гр. **** сумата от 2000 лв. с краен срок за погасяване
29.04.2016 г., срещу задължение да я върне, ведно с възнаградителна лихва, на 39
равни седмични вноски, всяка от които на стойност от 59,55 лв., Уговореният общ
размер на всички плащания е в размер на 2322,45 лв. Не се спори, че сумата е
предоставена на заемателя.
На 31.07.2015 г. е сключен и тристранен Договор за гаранция (л. 9-12) между „Лайт кредит“ООД– заемодател, въззивниците– като заематели, и „Лайт кредит консулт“ООД – като гарант. С договора е уговорено дружеството-гарант да отговаря пред заемодателя като при активиране на гаранцията заплати сумите, дължими от ответника по договора за заем в случай, че заемателя не плати дължимите ежеседмични вноски в продължение на 6 седмици /чл.1.1 от дог. За гаранция/. Срещу поемането на тази гаранционна отговорност с договора е уговорено възнаграждение на гаранта, дължимо от заемателя по заемното правоотношение независимо от активиране на гаранцията, на 39 ежеседмични премии в размер на по 40,28 лв., платими заедно/на същата дата/ със съответните седмични погаситителни носки по заема-чл.3.1 от договора, а в чл.3.2. е казано, че платените премии не подлежат на връщане независимо дали гаранцията е активирана. В чл. 6 от договора е уговорено, че при активиране на гаранцията и извършване на плащания от гаранта, погасяващи задължения на заемателя, гарантът има правото да встъпи в правата на удовлетворения заемодател.
Въззиваемите-ответници са направили възражение, че договора за заем е недействителен, поради противоречие със закона - ЗПК –поради липса на погасителен план, липса на ОУ като нераздена част от договора за потребителски кредит /чл.11,ал.2 ЗПК/, непосочване на всички разходи, дължими при неизпълнение на договора /чл.11,т.5 от ЗПК/ и поради противоречие с добрите нрави.
ПОС намира, че изложените във ВЖ доводи са неоснователни: От представените по делото доказателства ПОС констатира, че в договора за кредит няма погасителен план, в който да са посочени размера и броя на дължимите вноски, с показване начина на погасяване на главницата и лихвата и падежната дата /изискване на чл.11,ал.1,т.12 ЗПК/ – въззивникът не ангажира доказателства, че такъв бил изготвен и предоставен на ответниците при подписване на договора за заем, а съдът не е указал на ищеца да представи погасителния план. Неоснователен е доводът на въззивника за нарушение на съдопроизводствените правила от РС поради неуказване, че не представя като доказателство погасителния план към договора за кредит. В изготвения по делото доклад в о.з. на 20.11.2019 г. съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи съществуването на двата договора – съдът възприема довода на въззиваемите, че след като ищеца е търговец, сключващ договори за кредит по занятие, същият е запознат със законовите изисквания на ЗПК и ЗЗП, поради което е следвало да представи с ИМ всички относими писмени доказателства, свързани с договора за кредит и договора за гаранция, в т.ч. погасителен план и ОУ, подписани от кредитополучателя. Ако въззивникът се позовава на допуснати нарушения на процесуалните правила, то съгласно чл.266 ГПК е следвало да представи погасителния план и подписаните от кредитополучателя ОУ с ВЖ във въззивното производство.
Неоснователен е довода, че договореното възнаграждение на гаранта не е следвало да бъде включено в ГПР по кредита в договора за заем. След като възнаграждението по договора за гаранция е дължимо независимо дали гаранцията ще бъде активирана, съгласно чл.3.2. от цит.договор,то този разход е следвало да бъде включен в ГПР. След като ГПР по договора за кредит е 49,09%, включването на дължимата сума по гаранционния договор от 1570,92 лв. показва, че ГПР надвишава максимално допустимия по ЗПК, което води до нищожност на договора за кредит поради противоречие с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за размера на ГПР. Това е така, тъй като се установява по делото, че дружеството заемодател и дружеството гарант към датата на сключване на договора за заем се управляват и представляват от едни и същи лица, от което може да се направи извода, че са създадени с цел заобикаляне на закона за максималния ГПР и за утежняване положението на потребителя чрез натоварването му с допълнителни такси по гаранционноия договор, дължими дори и без активиране на гаранционния договор. Възнаграждението по договора за гаранция е дължимо в полза на лице, което не е различно от заемодателя, тъй като към 2015 г. съдружници в дружеството-гарант и дружеството-заемодател са С. С. и Ж. И., които видно от представените по делото спесимени и протокол от учредителното събраните са съдружници в ТД .
Неоснователен е довода на на въззивника, че съдът е следвало да уважи иска до размера на неплатената гланица. Правилно РС не е приложил чл.23 ЗПК, т.к. от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това ТЛ, което има правен интерес от изпълнението –гарантът няма правен интерес от изпълнение на задължението за плащане на главницата от заемополучателя, тъй като не е страна по договора за заем.
По изложените съображения ПОС намира, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК, както и акцесорният му договор за гаранция, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемите следва да се присъдят направените разноски за производството пред ПОС в размер на 1384 лв., съобразно представения списък.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №599/19.02.2020 г., постановено по гр. д. №6730/2019 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав.
ОСЪЖДА „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя А. Д. А. да заплати на А.И. Д., ЕГН:********** и В.С.М., ЕГН:********** сумата 1384 лв.- разноски по делото пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: