Решение по дело №2860/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1322
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20195530102860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 15.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2860 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

            Ищцовото дружество „Вир Рогошеви“ ООД твърди, че ответникът М.М. се свързал с управителя и поискал заем в размер на 3000 лева. Управителят на дружеството заявил, че може да му предостави само сумата от 1000 лева. На 25.07.2014 г. била предадена заемната сума в размер на 1000 лева на ответника, като бил съставен разходен касов ордер.

            В РКО било посочено, че заемната сума е предоставена за срок от 60 дни т.е. падежът е настъпил на 25.09.2014 г. Въпреки изминалия дълъг период от време и многократните разговори, сумата не била погасена до настоящия момент.

            Искането е да се постанови решение, с което да се осъди М.И.М. да заплати на „ВИР - Рогошеви“ ООД сумата от 1000 лева главница по договор за заем от 25.07.2014 г. и сумата от 474, 45 лева лихва за забава за периода от 25.09.2014 г. до 28.05.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства – заверено копие на разходен касов ордер с посочени страни и сума може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите претенции.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже предаване на сумата от 1000 лева на ответника в заем, както и уговорения краен срок за връщане. В тежест на ответника е да докаже плащане. С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.

Водим от горното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и 58, 98 лева за платена държавна такса. Останалата държавна такса до внесената сума от 100 лева е недължимо платена и подлежи на връщане на ищеца при изрично искане за това и посочена банкова сметка.

 

***,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.И.М. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „ВИР - Рогошеви“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Генерал Столетов“ № 66, ет. 1, ап. 3 чрез адв. Д.Г. сумата от 1000 лева главница по договор за заем от 25.07.2014 г. и сумата от 474, 45 лева лихва за забава за периода от 25.09.2014 г. до 28.05.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2019 г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА М.И.М. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „ВИР - Рогошеви“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Генерал Столетов“ № 66, ет. 1, ап. 3 чрез адв. Д.Г. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и 58, 98 лева за платена държавна такса. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Районен съдия: