Решение по дело №11833/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

гр.Варна, 11.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 26.11.2019 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11833/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на предявен от ****, ЕГН ********** иск, против ГД „****” гр. София, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1128.14 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по тримесечие за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: сума в размер на 139.12 лв. за периода м.април – м.юни на 2017 г., сума в размер на 144.27 лв. за периода м.юли – м.септември на 2017 г., сума в размер на 109.92 лв. за периода м.октомври – м.декември на 2017 г.; сума в размер на 129.92 лв. за периода м.януари – м.март на 2018 г., сума в размер на 156.73 лв. за периода м.април – м.юни на 2018 г., сума в размер на 156.74 лв. за периода м.юли – м.септември на 2018 г., сума в размер на 148.49 лв. за периода м.октомври – м.декември на 2018 г.  и сума в размер на 142.95 лв. за периода м.януари – м.март на 2019 г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „младши инспектор” в Регионална дирекция „****“ - Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на 24-часови смени, съобразно утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода 01.04.2017г. - 31.03.2019г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време на тримесечие.

Твърди се, че за времето от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. е положил извънреден труд от 164,74 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение на обща стойност от 1857,85 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че между страните по делото е възникнало служебно правоотношение.

За времето от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. ищецът Г.Г.Т. е изпълнявал длъжността младши инспектор при Регионална дирекция "****" /****/ - Варна при Главна Дирекция „****“.

Безспорно е, че за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. ищецът Г.Г.Т. е положил 1158 часа нощен труд, факт, установен както от неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, така и от приложените протоколи за отчитане на нощния труд.

Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143  и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г.,  издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.

В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма,  която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.

В  чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.

От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се установява, че размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 165,594 часа възлиза на сумата от 1128,14 лв.  /Приложение № 2, колона № 6/, което не е заплатено на Г.Г.Т..

Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на спора в полза на ищеца Г.Г.Т. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 307, 96 лв., от които 250 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул. „****А ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Т., ЕГН ********** сумата от 1128.14 лв./хиляда сто двадесет и осем лева и 14 ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по тримесечие  от 165,59 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: сума в размер на 139.12 лв. за периода м.април – м.юни на 2017 г., сума в размер на 144.27 лв. за периода м.юли – м.септември на 2017 г., сума в размер на 109.92 лв. за периода м.октомври – м.декември на 2017 г.; сума в размер на 129.92 лв. за периода м.януари – м.март на 2018 г., сума в размер на 156.73 лв. за периода м.април – м.юни на 2018 г., сума в размер на 156.74 лв. за периода м.юли – м.септември на 2018 г., сума в размер на 148.49 лв. за периода м.октомври – м.декември на 2018 г.  и сума в размер на 142.95 лв. за периода м.януари – м.март на 2019 г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул. „****А ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Т., ЕГН ********** сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ с ДДС, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул. „****А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща такси и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на прпеис от акта на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: