РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Перник, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело
№ 20221700100074 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е иск с правно основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК.
По съображения изложени в исковата молба ищецът „Фронтекс
Интернешънъл“ АД гр. София моли да бъде признато за установено, че
ответникът С. И. М. дължи на ищеца, в качеството му частен правоприемник
на „Първа инвестиционна банка“ АД, по силата на договор, за цесия от 08.
06. 2021г., вземания, обективирани в заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
4852/ 2019г. на РС - Перник, IХ състав, а именно :
- 29391,57 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 3 750,56 лева – договорна лихва, начислена за периода от 15. 04.
2017г. до 08. 04. 2019г.;
- 768,22 лева – законна лихва за забава, начислена за периода от 15.
04. 2017г. до 07. 04. 2019;
- 24,49 лева – законна лихва върху просрочената главница,
1
начислена за периода от 08. 04. 2019г. до 10. 04. 2019г.;
- 60,00 лева – такса за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените разноски
по делото и по заповедното производство.
Ответникът С. И. М., чрез особения си представител адвокат А. А.,
оспорва иска по основание и размер, както и прави възражение за
погасяването му по давност. Поддържа становището си и в с.з. на 13. 12.
2022г., чрез адвокат А. А.. Основните доводи са, че ищецът не е доказал
извършването на цесия на процесното вземане от „Първа инвестиционна
банка“ АД, по силата на договор, за цесия от 08. 06. 2021г. на Фронтекс
Интернешънъл“ АД гр. София.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК,
приема за установено, следното :
Исковата молба се явява процесуално допустима. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е било първоначално
предявено от „Първа инвестиционна банка“ АД пред Софийския районен съд.
След това то е било изпратено по компетентност на Пернишкия районен съд.
С разпореждане от 27. 08. 2019г. по ч. гр. д. № 4852 / 2019г. по описа на
Пернишкия районен съд, е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за подлежащо на изпълнение
вземане на длъжника, удостоверено в представения документ по чл. 417 от
ГПК, допуснато е незабавно изпълнение върху подлежащото на изпълнение
вземане на длъжника, удостоверено в представения документ по чл. 417 от
ГПК и е издаден изпълнителен лист за същото. По образуваното
изпълнително дело № 202081304000094 по описа на ЧСИ А. В., поканата за
доброволно изпълнение е била връчена на 15. 11. 2022г. на длъжника С. И.
М., при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане № 276564 от 13. 12.
2021г. Пернишкият районен съдия е уведомил банката заявител за това
обстоятелство, на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК и му е дал възможност в
едномесечен срок да предяви установителните си искове. Съобщението е
връчено на Първа инвестиционна банка на 14. 01. 2022г. а исковата молба е
подадена по пощата, с пощенско клеймо от 14. 02. 2022г. /т.е. в срок/ от
2
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Видно от Договор № *** за банков кредит и от заключението на вещото
лице Н. С. И., по приетата съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от
страните, която съдът изцяло възприема като обективно и компетентно
изготвена, на *** Първа инвестиционна банка АД в качеството й на
кредитор и С. И. И., в качеството му на кредитополучател, са сключили
Договор № *** за банков кредит. Съгласно този договор е кредиторът е
предоставил кредит на кредитополучателя в размер на 30000лв., с краен срок
за погасяване на кредита 15. 12. 2026г., със 120 погасителни вноски,
фиксирани със съответните дати, съгласно погасителен план – приложение №
1 от договора. В изпълнение на този договор банката е превела сумата
30 000лв. на 28. 12. 2016г. по сметка ***, с титуляр С. И. М.. Към настоящия
момент размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя С. И. М.,
е :
- 29391,57 лева – главница;
- 3 750,56 лева – договорна лихва за периода от 15. 04. 2017г. до 08.
04. 2019г.;
- 768,22 лева – законна лихва за забава за периода от 15. 04. 2017г.
до 07. 04. 2019г. и
- 24,49 лева – законна лихва върху просрочената главница за
певриода от 08. 04. 2019г. до 10. 04. 2019г.
Тъй като кредитополучателят е заплатил само първата вноска по
погасителния план в началото на м. 01. 2017г., то на същия е изпратена
покана от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД /гърбът на л.18 и л.19/,
с която цялата сума по договора за кредит е обявена за предсрочно изискуема
и кредотополучатгелят е поканен да заплати подробно описаната цяла сума по
кредита. Поканата е връчена на ответника, чрез неговата майка на 04. 03.
2019г. /гърбът на л.19/. По делото няма данни ответникът да е изплатил
сумата по кредита.
На 08. 06. 2021г. „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството й на
цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството му на цесионер, са
сключили договор за цесия, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера
пакет свои вземания, произтекли от Договори за кредит, като пакетът от
3
вземания ще бъде конкретно и индивидуално посочен в приложение №1,
неразделна част от Договора за цесия. Това приложение фигурира като л. 36 –
л. 38 от делото.
В колона първа от него „референция“ е отбелязано - ***, в колона втора
„име на клиент“ е отбелязано С. И. М., в колона трета „ЕГН/БУСТАТ“ е
отбелязано **********, в колона четири „дата на договор“ е отбелязано 23.
12. 2016г., в колона пета „лимит по договор“ е отбелязано 30 000, в колона
шеста „валута“ е отбелязано BGN, а в последната колона „ЧСИ“ е отбелязано
А. М. В., която е с район на действие – Района на Окръжен съд Перник, което
обстоятелство пък е служебно известно на съда /л. 37 от делото/.
С молба вх. № 5621 / 31. 10. 2022г., ищецът е представил „извлечение
от приложение № 1“, от което е видно, че там също фигурира името на С. И.
М. и всички останали данни /гърбът на л. 104 от делото/.
След оспорването на това писмено доказателство от особения
представител на ответника и задължаването на ищеца да представи в
оригинал Приложение № 1 към договора за цесия, ищецът е представил
нотариално заверен препис от нотариус О.Т., с район на действие – района на
РС – Дупница, на Приложение № 1 към договор за цесия от 08. 06.
2021г./л.120 - л.122/. В него отново фигурират същите данни /л.121 от
делото/. Отбелязванията с червен молив върху цитираните по горе три листа
от делото са извършени от съда.
Следователно на основание чл. 194, ал.3 , вр. ал.2 от ГПК, съдът
признава, че направеното оспорване от страна на особения представител на
ответника на съдържанието на второто представено по делото „Приложение
№1 към договора цесия“, не е доказано. При това положение е налице
валидно извършена цесия на вземането към С. И. М. по процесния договор и
притежател на това вземане се явява ищцовото дружество.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител
на ответника, че самият ответник не е надлежно уведомен за извършената
цесия, а той като особен представител на ответника, има само процесуално
представителство, но не и право да получава уведомлението за извършената
цесия.
С оглед разпоредбата чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
4
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за
цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по
възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да
бъде и цесионерът, в какъвто смисъл е клаузата на чл.4.2.1 от договора за
цесия (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г.
на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният цесионер е уведомил
ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се установява от
уведомителното писмо, приложено към исковата молба /гърбът на л. 18 от
делото/. Доводите, че дължникът – ответник е бил редовно призован по реда
на чл. 47, ал.1 от ГПК и на практика не е разбрал реално за извършената
цесия, са неоснователни. Връчването е станало по последния адрес на
ответника, който е и негов настоящ адрес – ***. Макар и връчването да е
станало по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, то е налице редовно връчване и по
този начин ответникът е узнал за извършената цесия. Щом връчването на
съобщението за предсрочна изискуемост е възможно да се извърши на
особения представител на ответника /Решение № 198 от 18. 01. 2019г., II т.о.
на ВКС/, то и съобщението за извършената цесия може да се извършва на
особения представител. Следователно цесията има действие спрямо
длъжника.
При това положение ответникът дължи на ищеца исковите суми.
След като искът се явява основателен и доказан, то съдът следва да
обсъди направеното възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането поради което искът се явява основателен и доказан
по размер и следва да бъде уважен, така, както е предявен.
След като кредитополучателят не е изпълнил задължението си да
заплати втората вноска по кредита на 15. 01. 2017г. и всички последващи
вноски, то банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. След като
последната дата на която кредитополучателят е извършил плащане на
погасителна вноска е от 28. 12. 2016г. до края на 15. 01. 2017г., съгласно
погасителния план, то той е изпаднал в забава, считано от 15. 02. 2017г.,
която дата е била крайна за изплащане на втората погасителна
вноска.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано
5
първоначално пред Софийския районен съд на 12. 04. 2019г. След това
производството по заповедното производство е продължило пред Пернишкия
районен съд, а след това е продължило като исково установително
производство пред Пернишкия окръжен съд. При това положение за периода
от 15. 01. 2017г. до 12. 04. 2019г. не е изтекла никаква погасителна давност
дори и за лихвите за забава.
Следователно искът се явява основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените от
него разноски по делото в размер на 2 629,73лв., от тях – 679,89лв. държавна
такса + 400лв. възнаграждение за вещо лице + 1549,84лв. възнаграждение за
особения представител на ответника. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество и сумата 150лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ – колкото се и претендират от ищеца.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът С. И. М., с ЕГН **********, от
***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хентри Ибсен“ № 15, ет.6, в
качеството му на частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД,
по силата на договор, за цесия от 08. 06. 2021г., вземания, обективирани в
заповед за изпълнение № 3277 от 27. 08. 2019г., по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д.
№ 4852/ 2019г. на РС - Перник, IХ състав, а именно :
- 29 391,57 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 3 750,56 лева – договорна лихва, начислена за периода от 15. 04.
2017г. до 08. 04. 2019г.;
- 768,22 лева – законна лихва за забава, начислена за периода от 15.
04. 2017г. до 07. 04. 2019;
6
- 24,49 лева – законна лихва върху просрочената главница,
начислена за периода от 08. 04. 2019г. до 10. 04. 2019г.;
- 60,00 лева – такса за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост.
Осъжда С. И. М., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Хентри Ибсен“ № 15, ет.6, сумата 2 629,73 лева /две хиляди
шестотин двадесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща направените от ищцовото дружество разноски в
производството пред Пернишкия окръжен съд, както и сумата 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7