РЕШЕНИЕ
№ 24.03.2022 г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.03. 2022
година
В публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
и
секретар Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията
СИМИТЧИЕВ
т.д. № 97 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по
реда на чл.365 и сл. ГПК, образувано по искова молба от К.Д.Х., ЕГН: **********,
лично и като баща и законен представител на малолетния Т.К.Х., ЕГН: **********, Д.К.Х.,
ЕГН: **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща К.Д.Х., Т.Т.Т.,
ЕГН: **********, И.С.Т., ЕГН: **********,
Б.Т.Т., ЕГН: **********, всички с
адрес: ***, чрез адв. И.Й.,***” АД.
В исковата молба се
твърди, че ответникът е сключил на 27.11.2019г. задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №
BG/02/119003288619, валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г. за лек автомобил
марка „Мерцедес", модел „Ц 180" с per. № ***.
Твърди се, че при пътно-транспортно произшествие (ПТП) на
23.10.2020г., около 7:55 часа, на път 1-6, км. 295, общ. П.б., обл. С.З.,
водачът Д.Г.Д., ЕГН: **********, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Ц
180" с peг. № ***, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при
което причинил смъртта на Т.Т.Х., ЕГН: ********** - пътник в лек автомобил
„Ровър 25" с per. № ***. Произшествието настъпило при следния механизъм:
лекият автомобил „Мерцедес Ц 180", поради неспазване на необходимата
дистанция, застигнал и блъснал, изчакващия пред него с ляв пътепоказател, лек
автомобил „Ровър 25”, управляван от М.С.Ч.. В резултат на удара, лекият
автомобил „Ровър 25" излязъл от пътното платно, пропаднал и се блъснал в
крайпътна канавка. Вследствие на описаното ПТП, Т.Х. починала на място.
К.Д.Х. е съпруг на починалата, Д.К.Х. и Т.К.Х. са нейни
синове, Т.Т.Т. и И.С.Т. са нейни родители, а Б.Т.Т. е нейна сестра.
Твърди се, че смъртта на починалата причинила на всеки
един от ищците огромни и невъзстановими неимуществени вреди, поради следните
обстоятелства:
Починалата живеела със съпруга и двете им деца в с.
Турия, общ. П.б.. Били в прекрасни и безконфликтни отношения, задружно и
сплотено семейство. Заедно със съпруга си, пострадалата се грижела за двете си
деца, едното от които е малолетно, а другото непълнолетно, те били силно
привързани към нея. Пострадалата била ценен помощник на децата си по време на
израстването им и особено в ученическите им години. В семейството имало
отношения на обич и разбирателство. Семейството имало собствен дом, който бил
поддържан с общите грижи на всички. Смъртта на пострадалата била посрещната от
съпруга й и от децата й със силен шок, мъка и страдания, които те няма да
преодолеят, докато са живи. Съпругът останал вдовец с две ненавършили
пълнолетие деца, загубил съпругата си, с която свързал целия си живот и
плановете за щастливо бъдеще. Двамата желаели да видят децата си пораснали и
реализирани, да остареят заедно, да имат внуци, които съвместно да отгледат,
както обичайно желае всяко задружно семейство. Съпругът тъгува постоянно за
своята съпруга и няма да преодолее мъката си по нея.
Двете деца, Т. и Д., остават сираци в ранна възраст,
загубили са безценната помощ на своята майка, те страдат непрекъснато от
нейната липса. Освен че изпитват мъка и страдания от смъртта на майка си те
чувстват всеки ден нуждата от нея като майка, възпитател, приятел и помощник.
Двете деца ще трябва да израснат без незаменимите майчини грижи и обич, което
ще ги съпътства в целия им живот.
Родителите на починалата живеят в друга къща в с. Турия,
разположена на около 100 метра от къщата, в която живеела починалата. Били
много близки помежду си, помагали си едни други. Те отгледали с много обич и
грижи дъщеря си и били щастливи, че тя останала близо до тях, че има успешен
брак и две деца. Родителите на починалата помагали при отглеждането,
семейството на пострадалата им били постоянна радост. Виждали се ежедневно,
постоянно били заедно, на всички празници се събирали заедно. При вестта за
смъртта на своята дъщеря, родителите й изпаднали в силен шок, били силно
разстроени, не можели да повярват, че дъщеря им вече я няма, наложило се да
бъдат под наблюдение от близките и да приемат успокоителни. Скръбта по смъртта
на дъщерята е ежедневие за двамата родители, те нямат поводи за радост, всеки
ден говорят и мислят за починала си дъщеря и няма да могат да превъзмогнат
мъката от загубата й.
Посочва се, че ищцата Б.Т. ***, в къщата на родителите
си. Има две дъщери, които са на възрастта на синовете на починалата. Двете
сестри израснали заедно и били неразделни през целия си живот. През годините се
изградила изключително силна емоционална връзка помежду им. Децата им растели
заедно и с общата грижа на двете сестри. Постоянно си ходели на гости, всеки
ден се виждали, при всяка нужда си помагали един на друг. След смъртта на
своята сестра, Б. изпаднала в силен шок, била е и до сега е постоянно
разстроена и не може да преодолее мъката от загубата на своята сестра. Тя се
грижи за двамата сираци на починалата си сестра, като се старае да направи
липсата на майка им по-малка, но това допълнително увеличава скръбта й, защото
всеки ден мисли за сестра си.
Починалата сродница на ищците Т.Х. била само на 35
години, била отговорна и ценена сред всички свои близки и приятели. Нейното
семейство, включително семейството на родителите й и сестра й ще търпят до края
на живота си мъката и страданията от нейната липса.
За погребението на съпругата си, К.Д.Х. извършил разходи
в размер на 545 лева, за което му била издадена фактура № ********** /
02.11.2020г.
Ищците уведомили ЗД„Б.И.”АД за процесното ПТП с
уведомление от 09.11.2020г., съгласно изискванията на Кодека за застраховането.
Обърнали се към ЗД„Б.И."АД с молба от 07.12.2020г. за заплащане на
обезщетения за причинените им неимуществени и имуществени вреди. Ответното
застрахователно дружество отказало да изплати обезщетения на ищците. Твърди се,
че за причинените им неимуществени и имуществени вреди, ищците не са
обезщетявани. Счита се, че от датата на уведомлението - 09.11.2020г. ответникът
дължи и законна лихва върху обезщетението, на основание чл. 429, ал.3 от КЗ, до
окончателното плащане.
Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати
на:
1. К.Д.Х., ЕГН:
**********, сумите в размер на :
а. 200000 /двеста хиляди/ лева, като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта Т.Т.Х. при ПТП на 23.10.2020.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане; и
б. 545.00 лева, като обезщетение за разходи за погребение
на Т.Т.Х., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане;
2. Т.К.Х., ЕГН:
**********, сумата в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, като обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта Т.Т.Х. при ПТП на 23.10.2020., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане;
3. Д.К.Х., ЕГН:
**********, сумата в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, като обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта Т.Т.Х. при ПТП на 23.10.2020., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане;
4. Т.Т.Т., ЕГН:
**********; сумата в размер на 200 000 /двеста хиляди / лева, като обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта Т.Т.Х. при ПТП на 23.10.2020., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане;
5. И.С.Т.,
сумата в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта Т.Т.Х. при ПТП на 23.10.2020., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на застрахователя
- 09.11.2020г. до окончателното плащане;
6. Б.Т.Т., ЕГН:
**********, сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта Т.Т.Х. при ПТП на 23.10.2020., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане;
Претендират се и направените по делото разноски.
В 1-то заседание, ищците, чрез пълномощника си,
уточняват, че правилните имена на водача, причинил ПТП, е Д.Г.Д., в какъвто
смисъл молят да се счита коригирана исковата молба. Представят влязла в сила
присъда от 21.01.2022г. по НОХД №133/2021г. на Военен съд-Пловдив спрямо
посоченото лице, с която същият е признат за виновен, че на 23.10.2020г. е
допуснал настъпване на ПТП, вследствие на което е причинил по непредпазливост
смъртта на Т.Т.Х..
Ответникът е подал отговор на исковата молба, който е извън
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. От ответника не е направено искане за
възстановяване на срока за отговор в законния срок от уведомяването му за
пропускането, нито е направено своевременно възражение относно реда за
разглеждане на делото по реда на гл.32 от ГПК. Ето защо, направените с отговора
твърдения, възражение и искания не следва да се вземат предвид, на основание чл.370 ГПК, вр. чл.64, ал.1 ГПК.
В 1-то по делото
заседание, с оглед представената от ищците влязла в сила присъда по отношение
на водача Добромир Георгиев Дачев, ответната страна заявява, че не оспорва
исковете на първите пет ищци (съпругът, децата и родителите на починалата) по
основание, а само по размер, като подчертава, че в депозирания, макар и след
срока, отговор на ИМ, са визирани конкретни суми на обезщетения, които
застрахователят е склонен да им изплати – по 120000 лв на съпруга и децата и по
100000 лв на всеки един от родителите. По отношение шестият ищец И.Т., оспорва
иска и по основание, и по размер, за което излага конкретни съображения.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са
субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432,
ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза
на всеки от ищците вследствие смъртта на сродницата им Т. Халвадиева в резултат
на ПТП, причинено по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на МПС, а от първия ищец – и за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребението на Т.Х.,
ведно с акцесорни искания за присъждане на законната лихва върху главницата по
всеки от исковете, на основание чл.429, ал.3 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД, считано от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, до
окончателното плащане.
По
делото не е спорно, а и се установява от представената в първото заседание Присъда
№1 от 21.01.2022г. по НОХД №133/21г. по описа на Военен съд-Пловдив, влязла в
сила на 07.02.2022г., че със същата подсъдимият Д.Г.Д., на 33г., ЕГН:**********
е признат за виновен в това, че на 23.10.2020г., около 07.55 часа, на
Първокласен път І-66, км 295, при управляване на моторно превозно средство, лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег.№***, негова собственост, в
посока от гр.К. към гр.К. (запад-изток), нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
-чл.20, ал.1 от
ЗДП - „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като не наблюдавал пътната обстановка внимателно и
всеобхватно, отклонявайки вниманието си към километража на управлявания от него
автомобил;
чл.21, ал.2, вр.
ал.1 ЗДП - “Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1
(за категория „В“ извън населено място 90 км/ч), това се сигнализира с пътен знак (В 26 – Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената – 50 км/ч), като управлявал автомобила си със
скорост 88-89 км/ч, вследствие на което допуснал ПТП на разклона за с.Асен и по
непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. ***, поради което и на основание
чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК,
е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 2г., изпълнението на което
е отложено за срок от 3 г., считано от влизане в сила на присъдата. Също така,
подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 2г. и 6 месеца.
Съгласно чл.300 ГПК, „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ Ето защо,
следва да се приеме за безспорно по делото, че Д.Г.Д., на 33г., ЕГН:********** на
23.10.2020г., около 07.55 часа, на Първокласен път І-66, км 295, при
управляване на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Ц 180“, с рег.№***, негова собственост, в посока от гр.К. към гр.К.
(запад-изток), нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1
от ЗДП и чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДП, като управлявал автомобила си със скорост
88-89 км/ч, при ограничение 50 км/ч, установено с пътен знак В26, вследствие на
което допуснал ПТП на разклона за с.Асен и по непредпазливост причинил смъртта
на Т. Т. ***.
За пълнота,
следва да се посочи, че според заключението на допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), при ПТП на
23.10.2020 г., Т.Т.Х. на 39 г. от с. Турия, в качеството й на пътник на предна
дясна седалка в лек автомобил, ударен отзад е получила следните травматични
увреждания: Черепно-мозъчна травма при автозолополука - счупване на черепа,
контузия и оток на мозъка, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на меките
черепни обвивки. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил при
автозлополука. Съдът кредитира експертизата като компетентна и обоснована,
същата не е оспорена от страните и потвърждава фактите в ИМ относно причините
за смъртта на Т.Х. и пряката причинно-следствена връзка на настъпването й с
процесното ПТП.
По делото са представени доказателства относно родствената връзка на
всеки от ищците с починалата, потвърждаващи изложената в тази връзка фактология
в ИМ, а именно - К.Д.Х. е съпруг на починалата, Д.К.Х. и Т.К.Х. са нейни
синове, Т.Т.Т. и И.С.Т. са нейни родители, а Б.Т.Т. е нейна сестра.
Установява се също от доказателствата по делото (справка от базата данни
на Гаранционен фонд), че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с
рег.№***, при управление на който Д.Г.Д. е причинил процесното ПТП, за периода
27.11.2019г. – 26.11.2020г. е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ЗД“Б.И.“АД. Това обстоятелство се признава
и от самия ответник.
С оглед гореизложеното, независимо че ответникът не оспорва по основание
исковете на първите 5 ищците, следва да се даде отговор по отношение на всеки
от ищците на въпроса дали е сред лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
В тази връзка, съдът съобрази задължителните указания, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС, в т.1 от което е даден
следния отговор: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Както е известно, с горепосоченото Постановление № 4/25.V.1961 г.
Пленумът на ВС се е произнесъл, че
правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца),
съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са
претърпели вреди.
Ето защо, очевидно първите 5 ищци – съпругът, синовете и родителите на
починалата, попадат в посочения най-тесен кръг роднини, като според указанията
на ВС, те следва да установят, че действително са претърпели вреди.
По отношение на шестия ищец – Б.Т.Т., сестра на починалата, според
дадения в горецитираното ТР на ВКС от 2016г. отговор, задължителен за всички
долустоящи съдилища, по изключение,
материално правно легитимирано да получи обезщетение е всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите си, ВКС пояснява следното: „Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
Очевидно, сестрата на пострадалата не попада в най-тесния семеен и
родствен кръг, очертан в Постановление №4/1961г. на Пленума на ВС, поради
което, за да се приеме, че в случая същата има основание да получи обезщетение,
тя следва да установи по делото, че е създала трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Във връзка с доказване твърденията в ИМ за действително претърпени от
всеки от ищците неимуществени вреди вследствие загубата на сродницата им, както
и относно връзката на ищеца Б.Т.Т. с починалата, по делото са събрани гласни
доказателства.
Според показанията на св. С.Д.П.,
същата познава всички ищци, с Т.Х. били съученички, приятелски семейства впоследствие,
заедно отгледали децата си. Свидетелката посочва, че до към 2002 г., Т. живяла
в семейството на родителите си, били прекрасно семейство. Като се оженила,
напуснала дома им, но и след това, тя продължила да ходи при тях и да им помага.
Живеела в същото село, близо до родителите й. Докато била студентка, тя учела
задочно и освен да отиде на очни, не се отделяла от родителите си. Сестра й Б.
била с 2 години по-голяма. Според свидетелката, те били не само сестри, но и
приятелки, споделяли си всичко. Т. била приятелка с всички, много грижовна.
Смъртта й била шок за всички, за родителите й най-много. След смъртта на Т.,
родителите вече не били същите, с дни сякаш се състарили. Шокът от случилото се
бил за всички, за децата и за Б. загубата е голяма.
Според показанията на св. Димчо Д.Х., брат на ищеца К.Д.Х., брат му живее
с родителите им. Тъй като свидетелят живеел на около 200 м от дома им, ходел редовно
в бащина си къща. Познавал Т. от малка, от 1997-98 г., откакто са заедно с брат
му, през 2004г. те сключили граждански брак. Посочва, че К. и Т. били постоянно
заедно, където и да отидели. Даже и работели на едно и също място. Децата Т. и Д.
били много привързани към майка си, били редовно с родителите си, всяка събота
и неделя. Ходели редовно на кафе в П.б.. Семейството на брат му имало виличка и
ходели, като били свободни. По-големият син по-трудно приел нещата, станал
затворен, осъзнавал за какво става въпрос. Свидетелят посочва, че брат му по
принцип бил много спокоен, но след случилото се доста се бил изнервил, реагирал
остро понякога. Родителите на свидетеля родители също трудно понесли нещата
смъртта на Т., особено майка му И.С.Т..
Променил се й брат му К., опитвал се да е постоянно с децата. На всички им било
трудно, животът им коренно се променил.
Анализът на показанията сочи, че съпругът на Т.Х., децата й, както и
родителите й, много тежко са приели смъртта й, като до ден днешен продължават
да страдат от загубата й. установява се безспорно, че отношения в семейството
на починалата си са се характеризирали с любов и близост, с родителите си тя
също поддържала много близки и топли отношения. След смъртта й, най-близките й
хора (съпругът, децата и родителите й) трайно се променили негативно в
емоционален аспект. Съпругът й станал затворен и изнервен, общите планове за
бъдещето със съпругата му завинаги били разрушени. Родителите й изживяли силен
шок от внезапната загуба на дъщеря им, с която винаги имали много близки
отношения, състарили се буквално с дни. Децата на починалата също много трудно
приели случилото се, по-големия син се затворил в себе си.
Според съда, събраните доказателства, коментирани по-горе, безспорно
установяват, че първите петима ищци - К.Д.Х., съпруг на починалата, Д.К.Х. и Т.К.Х.,
нейни синове, Т.Т.Т. и И.С.Т., нейни родители, действително са претърпели
неимуществени вреди вследствие смъртта на сродницата си Т.Х., които е
справедливо да бъдат обезщетени. Предвид изложеното, исковете на посочените
ищци за присъждане на всеки от тях на обезщетение за неимуществени вреди поради
смъртта на Т.Х. се явяват доказани по основание.
По отношение справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се следва на всеки от ищците, съдът намира, че с оглед възрастта на
двамата сина на починалата Т.К.Х.,
ЕГН: ********** – малолетен и Д.К.Х., ЕГН: **********, непълнолетен, обусловяща
и по-високата им степен на емоционална нестабилност и на страдание от загубата
на майка им, както и фактът че остават сираци в относително ранна детска
възраст, претенциите им от по 200000 лв са явяват основателни в така предявения
размер от всеки от тях. Така посочения размер на обезщетението е съобразен и с
икономическата конюнктура към датата на настъпване на застрахователното събитие
– 23.10.2020г., както и с очакванията на обществото за справедливо обезщетяване
на вреди от подобен характер в посочения времеви момент и спрямо лица на
посочената възраст и с посочената родствена връзка с починалата.
По отношение на съпруга К.Д.Х., съдът намира, че доколкото се касае за
емоционално стабилен човек на средна възраст (47г.), чийто живот би могъл
отново да се възвърне към нормалност в обозримо бъдеще, претендирания размер от
200000 лв е прекомерен, като справедливото обезщетение за претърпените от същия
вреди следва да е от 120000 лв.
По отношение размерът на обезщетението, което е справедливо да се присъди
на родителите на починалата, според съда, същият следва да се определи в размер
на по 100000 лв за всеки от тях. Според съда, макар и тежка за тях, загубата на
дъщеря им е настъпила в момент, когато вече същата е била възрастен човек,
създал семейство, което обуславя по-ниска степен на претърпените негативни
изживявания в сравнение със случаите, когато родител загуби детето си в
по-ранна възраст.
Освен горното, обезщетенията в полза на съпруга и родителите на
починалата, в посочените от съда размер, са съобразени и с икономическата
конюнктура към края на 2020г., както и с доказателствата по делото относно действително
претърпените от тези лица неимуществени вреди, които не се характеризират с
по-висока степен на интензивност от типичните в подобни случаи негативни
емоционални изживявания.
Предвид изложеното, искът на К.Д.Х., ЕГН: **********, ще се уважи до
размер на 120000 лв обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата
му Т.Т.Х. при ПТП на 23.10.2020., заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г., до
окончателното плащане, като за разликата над тази сума, до пълния предявен
размер от 200000 лв, ведно със законната лихва върху тази разлика от
09.11.2020г., до окончателното плащане, искът ще се отхвърли като
неоснователен.
С оглед представените по делото доказателства – Фактура №941/02.11.2020г.
и фискален бон от същата дата, с получател К.Х., издадени във връзка със
разходите за погребение, основателен в предявения размер се явява искът на К.Д.Х.
за сумата 545 лева, обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение на
Т.Т.Х., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане;
Ще се уважат в пълен размер исковете на Т.К.Х., ЕГН: **********, чрез
баща му и законен представител К.Д.Х., ЕГН: **********, както и на Д.К.Х., ЕГН:
**********, действащ лично и със съгласието баща му и законен представител К.Д.Х.,
ЕГН: **********, за сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки от тях, като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Т.Т.Х. при ПТП на
23.10.2020., заедно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане;
Исковете на Т.Т.Т. и И.С.Т. ще се уважат до размер на 100000 лв за всеки от тях, като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта дъщеря им Т.Т.Х. при ПТП на
23.10.2020., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане, като
за разликата над присъдените суми, до пълния предявен размер от 200 000 /двеста
хиляди / лева, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата
на уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г., до окончателното плащане,
исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на шестия ищец Б.Т.Т. - сестра на починалата, съдът намира,
че от доказателства по делото не се установи между тя да е създала със сестра
си Т.Х. трайна и дълбока, особена близка емоционална връзка с починалата и
действително търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка, в мотивите на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС,
цитирани по-горе, ясно е възприето виждането, че за да възникне право на
обезщетение за неимуществени вреди в полза на братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, независимо че и те са част от най-близкия родствен и семеен кръг в
традиционните за българското общество семейни отношения, следва поради
конкретни житейски обстоятелства, привързаността с починалия да е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за
съответната родствена връзка. ВКС е посочил, че в нашето общество, отношенията
между този кръг роднини традиционно се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, поради което, за да се допусне
изключение и да се присъди обезщетение, няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, характеризираща се с типичните са същата отношения, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия. В конкретния случай обаче, такива факти и
обстоятелства за създадени приживе отношенията и емоционална връзка между ищеца
Б.Т.Т. и сестра й Т.Х., надхвърлящи типичните за този тип родствена връзка не
се установиха. Ето защо, искът Б.Т.Т., ЕГН: **********, за осъждане на
ответника да й заплати сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Т.Т.Х. при ПТП на
23.10.2020., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане, се
явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение претендираните обезщетения за забава върху присъдените суми,
както и момента, от който се присъждат, съдът съобрази, че съгласно чл.429,
ал.2 КЗ, „В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 2. лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3.“ Съгласно ал.3, „Лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. По делото се установява, че ответния застраховател е уведомен за
настъпването на застрахователното събитие на 09.11.2020г., поради което и от
тази дата се дължи законната лихва за забава съгласно чл.84, ал. последна ЗЗД,
вр. чл. 86, вр. чл.429, ал.2 и ал. КЗ, до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, доколкото ищците са представлявани безплатно по
делото, на основание чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата, от
представляващия ги адвокат И.Й.,***“АД да заплати в полза на Адвокатско
дружество „Й. и Евгениев“, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Бистрица“№9, ет.2, офис 4, на основание чл.38, ал.2
Закона за адвокатурата, да се присъди възнаграждение за представителството на
всеки от ищците, съразмерно с уважената част от исковете и съобразно размерите
по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, общо в
размер на 26473,08 лв с ДДС, а поотделно, както следва:
- по 6636 лв с ДДС за защитата по исковете на Т.К.Х., ЕГН: **********,
чрез баща му и законен представител К.Д.Х., ЕГН: ********** и на Д.К.Х., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на баща му и законен представител К.Д.Х., ЕГН: **********,
т.е. общо 13272 лв с ДДС.
- по 4236 лв с ДДС за защитата по исковете на Т.Т.Т., ЕГН: ********** и И.С.Т.,
ЕГН:**********, т.е. общо 8472 лв с ДДС.
- 4729,08 лв с ДДС по исковете на К.Д.Х., ЕГН: **********, за обезщетение
неимуществени и имуществени вреди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, Т.Т.Т., ЕГН: ********** и И.С.Т., ЕГН:**********
***“АД по 3360 лв с ДДС разноски по делото за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете им, К.Д.Х., ЕГН: ********** ***“АД
сумата от 2688 лв с ДДС разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част от иска му, Б.Т.Т. ***“АД сумата от 4320 лв с ДДС с оглед
пълното отхвърляне на иска й. Платените от ответника адвокатски възнаграждения
не са прекомерни, доколкото са съвсем малко по-високи от минимумите по
наредбата, поради което и възражението на ищците за прекомерност на същите е
неоснователно.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът ЗД“Б.И.“АД ще бъде осъден да
заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на С. окръжен съд, дължимите по
делото държавни такси върху уважения размер на исковете, в общ размер на
28821,80 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от ***
да заплати на К.Д.Х., ЕГН: **********,
с адрес ***, сумата от 120 000 лв като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на съпругата му Т.Т.Х. при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.10.2020г., причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 180" с peг. № ***, застрахован при
ЗД „Б.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/119003288619, валидна от
27.11.2019г. до 26.11.2020г., заедно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата
над сумата от 120 000 лв, до пълния предявен размер от 200 000 лв, ведно
със законната лихва върху тази разлика от 09.11.2020г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от *** да заплати на К.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата
от 545 лв като обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение на Т.Т.Х.,
вследствие смъртта на съпругата му Т.Т.Х. при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.10.2020г., причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 180" с peг. № ***, застрахован при
ЗД „Б.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица № BG/02/119003288619, валидна от 27.11.2019г. до
26.11.2020г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на уведомяването на застрахователя - 09.11.2020г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от *** да заплати на Т.К.Х., ЕГН: **********, чрез баща му и
законен представител К.Д.Х., ЕГН: **********, както и на Д.К.Х., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието баща му и законен представител К.Д.Х., ЕГН: **********,
по 200 000 лева на всеки от тях, като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на майка им Т.Т.Х. при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.10.2020г., причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 180" с peг. № ***, застрахован при
ЗД „Б.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица № BG/02/119003288619, валидна от 27.11.2019г. до
26.11.2020г., заедно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от *** да заплати на Т.Т.Т., ЕГН: ********** и И.С.Т., ЕГН:**********
по 100 000 лв на всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря им Т.Т.Х. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
23.10.2020г., причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН: **********, при управление на
лек автомобил „Мерцедес Ц 180" с peг. № ***, застрахован при ЗД „Б.И.” АД
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица № BG/02/119003288619, валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г., заедно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването
на застрахователя - 09.11.2020г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
ИМ като неоснователни за разликата над присъдените суми от по 100 000
лв на всеки, до пълния предявен размер от 200 000 лева на всеки от тях, заедно
със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Т.Т., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от *** да й заплати
сумата от 100 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сестра й Т.Т.Х. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2020г.,
причинено от водача Д.Г.Д., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил
„Мерцедес Ц 180" с peг. № ***, застрахован при ЗД „Б.И.” АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица № BG/02/119003288619, валидна от 27.11.2019г. до 26.11.2020г., заедно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 09.11.2020г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от *** да заплати в полза на Адвокатско дружество „Й. и
Евгениев“, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“Бистрица“№9, ет.2, офис 4, на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата,
възнаграждение за представителството на всеки от ищците, съразмерно с уважената
част от исковете и съобразно размерите по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, общо в размер на 26473,08 лв с ДДС, а
поотделно, както следва:
- по 6636 лв с ДДС за защитата по исковете на Т.К.Х., ЕГН: **********,
чрез баща му и законен представител К.Д.Х., ЕГН: ********** и на Д.К.Х., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на баща му и законен представител К.Д.Х., ЕГН: **********,
т.е. общо 13272 лв с ДДС.
- по 4236 лв с ДДС за защитата по исковете на Т.Т.Т., ЕГН: ********** и И.С.Т.,
ЕГН:**********, т.е. общо 8472 лв с ДДС.
- 4729,08 лв с ДДС по исковете на К.Д.Х., ЕГН: **********, за обезщетение
неимуществени и имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бу.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от *** да заплати в полза на Съдебната
власт, по сметка на Старозагорския окръжен съд, дължимите по делото държавни
такси върху уважения размер на исковете, в общ размер на 28821,80 лв.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН: ********** и И.С.Т., ЕГН:********** следва да
заплатят на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бу.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от *** по 3360 лв с ДДС разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете им.
ОСЪЖДА К.Д.Х., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.С., бу.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от ***, сумата от
2688 лв с ДДС разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска му.
ОСЪЖДА Б.Т.Т., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.С., бу.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от *** сумата от 4320
лв с ДДС разноски по делото за адвокатско възнаграждение, с оглед пълното
отхвърляне на иска й.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следните банкови сметки на ищците:
- На Т.К.Х. -
по клиентската сметка по Закона за адвокатурата на „Адвокатско дружество Й. и Е.":
IBAN: ***;
- На Д.К.Х. -
по личната му банкова сметка:
***: ***;
- На Т.Т.Т. –
по личната му банкова сметка:
***: ***;
- На И.С.Т. -
по личната й банкова сметка:
***: ***;
- На К.Д.Х. -
по личната му банкова сметка:
***: *** на обжалване пред П. апелативен съд, в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: