РЕШЕНИЕ
№ 1619
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330102024 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от
„ЛЕНО“ АД , ЕИК ********* против ЕТ ***************, ******, с която е
предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 481 евро, представляваща договорна неустойка за забава съгласно
чл. 2.3, б. (c) и (d) от Анекс № ******* г. към Договор за заем „Бизнес кредит“ с
клиентски № ******* г., дължима за периода от 22.08.2019 г. до 12.03.2020г.
Ищецът посочва, че на ***** г. в качеството на заемодател е сключил с
ответника в качеството на заемополучател Договор за заем- „Бизнес кредит“. На *****
г.е подписан Анекс към договора за заем с нотариална заверка на подписите с главница
в размер от 10 000 евро и срок на издължаване от 360 месеца. Между страните е
подписан и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, като ипотекираният
имот е предоставен като обезпечение на заемната сума. Съгласно чл.2.1. б. (b) от Анекс
№ ********* г., главницата на заема в размер на 10 000 евро се отпуска поетапно, като
преди предоставяне на обезпечение е отпусната сумата от 208,14 евро или 407,09 лв.,
като тази сума е с цел финансово подпомагане на ищеца и е предоставена направо по
сметка на Община Пловдив за погасяване на задължения на ищеца към общината.
Вторият етап включва предоставяне в заем на сума в размер от 8192,28 евро или
16022,70 лв., която страните са се договрили да се предостави чрез превеждането й по
сметка на Лайт Кредит ООД с цел цялостно погасяване на задължения по договор за
1
кредит от ****** г. Третият етап на отпускане на сумата, а именно: сумата от 15,34
евро или 30 лв. се превежда по сметка на ТД на НАП Пловдив за погасяване на
задължения. Съгласно клаузите на Анекс № **** - чл.2.1. б. (b) сумата от 646,47 евро
се приспада от уговорената главница за заплащане в полза на заемодателя на такса за
юридическо и административно обслужване, като след погасяване на тези задължения
и учредяване на първа по ред договорна ипотека заемодателят отпуска останалата сума
по сметка на заемополучателя. Посочва, че сумите са предоставени на ответника, но не
са постъпили плащания, като на основание чл. 5.2. от Договора, а именно забава в
плащанията и неизпълнение на задълженията, продължаващо 345 дни към дата
******* г., заемодателят се е възползвал от правото да обяви вземанията по договора
за предсрочно изискуеми, като на ответника е връчено уведомление на ****** г. На
основание чл.2.3 (c) и (d) от анекса към договора за заем, ищецът претендира неустойка
за забава за периода от датата на предсрочната изискуемост до ***** г. в размер на 0,27
% на ден. Посочва се, че липсва плащане по главното вземане, като неустойката се
претендира от датата на предсрочната изискуемост и се определя въз основа на целия
размер на главницата. Твърди се, че неустойката отговоря на основните си функции да
обезпечи и обезщети кредитора, за което се излагат и съображения в исковата молба.
Моли се, така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба .
Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за
нужно да посочи следното: ищецът в настоящото производство е депозирал заявление
по чл. 417 ГПК, с което е претендирал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за процесната сума, но заповедният
съд с Разпореждане № 60817 от 29.09.2020г. по ч.гр.д. № 10756/ 20г., по описа на РС-
Пловдив, е отхвърлил заявлението. Посоченото разпореждане е изцяло потвърдено с
Определение № 260567/ 18.11.2020г., по в.ч.гр.д. № 2637/ 20г., по описа на ОС-
Пловдив, XIV- ти гр. с-в. Следвайки това, на кредитора са предоставени указания да
предяви иск за вземането, предмет на заповедното производство като му е предоставен
месечен срок за осъществяване на това процесуално действие. Кредиторът не е спазил
предоставения му месечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за депозиране на исковата молба,
като предвид това настоящият осъдителен иск не е свързан процедурно със
заповедното производство ( именно и предвид това, с разпореждане от 17.02.2021г.,
съдът е указал на ищеца да внесе пълния размер на дължимата държавна такса, без да
вземе предвид внесената такава в заповедното производство ).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
2
фактическа и правна страна:
Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало
правоотношение по повод на сключен Договор за заем от ***** г. и Анекс № ****** г.
към него ( договорът за заем от ****** г. е приобщен на л. 7- 12 от делото, а анексът
фигурира на л. 17- л. 23 от приложеното към настоящото дело заповедно производство
). По силата на горецитирания договор за заем и анекса към него, кредиторът- ищец е
предоставил на длъжника- ответник сума в размер на 10 000 евро. В рамките на
настоящото производство обаче, кредиторът претендира единствено заплащане на
сумата от 5 481 евро, представляваща мораторна неустойка, дължима за периода
22.08.2019г.- 12.03.2020г. и определена съобразно чл. 2.3 б. (c) и (d) от Анекс № ******
г. към договора за кредит. Съгласно чл. 2.3, б. (с) от анекса в случай, че
заемополучателят не изпълни което и да е задължение по договора на съответния
падеж, както и при предсрочна изискуемост, същият дължи неустойка за забава в
размер на 0.27% върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се
до момента договорна лихва за всеки ден, до плащането на всички просрочени
задължения за главница, лихва, неустойка, такси и разноски. За яснота на изложението,
следва да се посочи, че ищецът „Лено“ АД, към момента на сключване на договора за
паричен заем и анекса към него, е било с наименование „Ленно“ АД ( съобразно
осъществена на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ служебна справка ).
Съобразно изричните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът служебно прилага императивни материалноправни норми. Тази принципна
постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 5 от ГПК, която вменява на съда
задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да
намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не
диспозитивно право. Императивна е именно нормата на чл. 26 ЗЗД, разписваща
хипотезите на цялостна или частична недействителност на договорите. В конкретния
случай, съдът счита, че клаузата на чл. 2.3, б. (с) от Анекс № ****** г. към Договор за
заем № ***** г. е недействителна като накърняваща добрите нрави. Съобразно
разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/ 2009г. на
ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение
на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Процесната неустойка, от една страна е без краен предел (начислява се за всеки ден до
окончателното погашение на всички дължими по договора суми ) и от друга се
формира не само върху непогасената част от главницата, но и върху договорната лихва
( чл. 2.3, б. (с) от Анекса ). Методиката, по която се формира мораторната неустойка,
съпоставено с общия размер на дължимата по договора главница налага разбирането,
че единствената цел, с която е договорена, е да предостави на кредитора възможност да
капитализира допълнителни приходи ( прикрити като неустойка ), а не да репарира
евентуално претърпените от него вреди. Този извод е красноречиво илюстриран от
факта, че претендираната в процеса мораторна неустойка за периода 22.08.2019г.-
12.03.2020г. ( период от 203 дни) е в размер, който е повече от половината от чистата
стойност на усвоения от ответника финансов ресурс ( предоставена е сума от 10 000
евро, а мораторната неустойка за 203 дни е в размер от 5 481 евро). Тоест, за период от
една година, дължимата за кредитора неустойка би била в размер на почти цялата
предоставена по договора сума ( изчислена по 0, 27 % на ден, неустойката за една
3
година е в размер на 98, 55 % ). Предвид изложеното, то явно е, че неустойката
драстично излиза извън присъщите си функции и като такава се явява нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Впрочем, до същия извод са достигнали, както
заповедният съд, отхвърлил заявлението на кредитора, така и въззивният съд,
потвърдил първоинстанционния акт в рамките на заповедното производство.
Както бе посочено и по- горе, прекомерността на неустойката се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. В тази връзка, съдът счита за нужно да акцентира върху факта,
че договарянето на неустойка в толкова висок размер е и напълно необосновано, тъй
като вземанията по договора са обезпечени чрез учредяване на договорна ипотека (
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *****,
том ****, рег. № ****, дело № ****** г. на ******, *** с район на действие РС-
Пловдив- л. 18- 19 от делото ).
Съдът счита за нужно да посочи и следното: в рамките на устните състезания и
депозираната по делото писмена защита, ищецът посочи, че главницата по договора за
кредит е предоставена за търговските нужди на едноличния търговец и поради това не
би могло неустойката да бъде прекомерна. Съдът счита това възражение за
неоснователно. Нормата на чл. 309 ТЗ разписва, че не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци,
но не и че същата не може да бъде прогласена за нищожна ( в тази връзка са и
разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/ 2009г. на ОСТК ). От
друга страна, от прочита на сключения между страните анекс към договора за кредит и
по- конкретно чл. 2.1, б. (b) от анекса се установява, че сумата не се предоставя за
търговски цели, а се отпуска изключително за погасяване на задължения на ****** в
лично качество, а не като едноличен търговец ( с главницата от 10 000 евро се
погасяват публични задължения на ***** за данъци и глоба, както и нейно лично
кредитно задължение към „Лайт Кредит” ООД ).
Съборазно гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, с
който се претендира ответната страна да заплати на ищеца сумата от 5 481 евро,
представляваща договорна неустойка за забава съгласно чл.2.3 (c) и (d) от Договор за
заем „Бизнес кредит“ с клиентски № ******* г. и Анекс № ******* г. към него,
дължима за периода от 22.08.2019 г. до 12.03.2020г. , следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски в
полза на ответната страна. Не са представени доказателства да са сторени такива,
поради което и съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛЕНО“ АД , ЕИК ********* против ЕТ
*****************, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 481 евро, представляваща договорна неустойка за забава
съгласно чл. 2.3, б. (c) и (d) от Анекс № ******** г. към Договор за заем „Бизнес
кредит“ с клиентски № ******* г., дължима за периода от 22.08.2019 г. до 12.03.2020г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5