№ 840
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Темислав М. Димитров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20211100513318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ДФ „З.“ срещу решение №
20151661/05.07.2021 г. по гр.д. № 31915/2020 г. по описа на СРС, 170 състав, с което на
основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД е уважен осъдителен иск, предявен от Ц.Е.Ц.,
действащ като ЕТ „Ц.Е.“, срещу ДФ „З.“, като ответникът е осъден да заплати в полза
на ищеца сумата в размер на 15529,87 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата в размер на 92715,68 лв. за периода от 28.03.2018 г. до 20.11.2019 г. –
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 92715,68 лв.
Жалбоподателят ДФ „З.“ твърди, че първоинстанционното решение е
недопустимо, евентуално – неправилно. Твърди, че е налице влязло в сила решение по
отношение на дължимостта на лихва върху главницата в размер на 92715,68 лв.,
поради което искът се явява недопустим. Счита освен това, че в периода от 28.03.2018
г. до 20.11.2019 г. не е бил в забава, поради което искът се явява и неоснователен. Ето
защо, моли първоинстанционнто решение да бъде обезсилено, а делото - прекратено,
евентуално – първоинстанционнто решение да бъде отменено и искът за бъде
отхвърлен. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата – Ц.Е.Ц., действащ като ЕТ „Ц.Е.“, оспорва същата.
Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц.Е.Ц., действащ като ЕТ „Ц.Е.“, с
осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 02.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1728/2016 г.
по описа на Районен съд – Разград, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, е осъден да заплати в полза на ответника ДФ „З.“ сумата в размер на
56322,04 лв. – главница, 16229,09 лв. – лихва. За принудителни събиране на
посочените суми по молба на ответника е било образувано изпълнително дело №
20169120402218 по описа на ЧСИ Г. С.. С цел да осуети принудителното събиране на
сумата твърди да е заплатил в полза на взискателя сумата в размер на 92715,68 лв. на
28.03.2018 г. Впоследствие, исковете с правно основание чл. 422 ГПК са отхвърлени с
влязло в сила решение от 12.10.2018 г. по в.т.д. № 259/2018 г. по описа на Апелативен
съд – Варна. В резултат на посоченото е издаден обратен изпълнителен лист в полза на
ищеца за платената от него сума по изпълнителното дело в размер на 92715,68 лв.,
ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до погасяването. Ето защо, претендира
мораторна лихва върху сумата в размер на 92715,68 лв. за периода от 28.03.2018 г. до
20.11.2019 г., която мораторна лихва възлиза на сумата в размер на 15529,87 лв.
С определение от 11.06.2021 г. е допуснато изменение на иска във връзка с
молба на ищеца, като е посочено, че искът следва да се счита предявен с правна
квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за същата сума, представляваща лихва за забава
върху главницата в размер на 92715,68 лв. за периода от 28.03.2018 г. до 20.11.2019 г.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на
92715,68 лв.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като е посочено, че същият е с
правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и касае имуществени вреди под формата на
лихва в размер на 15529,87 лв. за събрана при начална липса на основание сума в
размер на 92715,68 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
недопустими, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск за
обезщетение за имуществени вреди.
Основанието на иска се определя от фактите, изложени от ищеца в исковата
молба, като правната квалификация се дава от съда. С оглед на посоченото, фактите,
2
основание на иска, изложени в исковата молба, са ясни – касае се за иск за заплащане
на обезщетение за забава, тъй като в периода, посочен в исковата молба - от 28.03.2018
г. до 20.11.2019 г., е осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване,
доколкото за посочения период ответникът е получил от ищеца парични средства без
основание. При посочените факти, предявеният иск е с правна квалификация чл. 86
ЗЗД, като за основателност следва да се докаже главен дълг – заплащане на парична
сума от ищеца в полза на ответника при наличието на основание, което впоследствие е
отпаднало, изискуемост на вземането по главния дълг – моментът на отпадане на
основанието за получаване на сумата от ответника, както и изпадането на ответника в
забава – отправяне на покана за плащане на задължението (Постановление №
1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС).
Действително, с определение от 11.06.2021 г. е допуснато изменение на иска,
предвид молба на ищеца, като е посочено, че искът следва да се счита предявен с
правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за същата сума, представляваща лихва за
забава върху главницата в размер на 92715,68 лв. за периода от 28.03.2018 г. до
20.11.2019 г., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди
в размер на 92715,68 лв. Предвид посоченото по-горе, това определение се явява
неправилно, тъй като ищецът нито е променил фактите, на които основава искът си,
нито се налага изменение в правната квалификация на иска. Молбата на ищеца,
представена в о.с.з. на 26.03.2021 г., озаглавена уточнение на иска, не съдържа
основателно искане за изменение на основанието на иска, тъй като и от посочената
молба става ясно, че се претендира обезщетяване на вреди от неизпълнение на
изискуемо парично задължение, т.е. вреди от забава, поради което основанието на иска
следва да остане непроменено при правилна правна квалификация – чл. 86 ЗЗД, дадена
от съда и в доклада на делото.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително
изпълнение, без да са били налице твърдения за такова (доколкото се твърди, че към
датата на образуване на изпълнителното дело е бил налице годен изпълнителен титул –
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден въз основа на
същата, като впоследствие е отпаднало основанието за събиране на сумата, предвид
отхвърления иск по чл. 422 ГПК).
Следователно, районният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 15529,87 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 28.03.2018 г. до 20.11.2019 г. върху главницата в размер на 92715,68 лв. –
получена сума от ответника по изпълнително дело № 20169120402218 по описа на
3
ЧСИ Г. С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2016 г. по ч.гр.д. №
1728/2016 г. по описа на Районен съд – Разград, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, за дължимостта на което вземане е налице влязло в сила на
20.11.2019 г. решение по иск по чл. 422 ГПК, с което решение искът е отхвърлен.
По разноските:
Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на въззивника
сумата в размер на 410,60 лв. – разноски за въззивното производство.
При този изход на спора въззиваемият няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20151661/05.07.2021 г. по гр.д. № 31915/2020 г. по
описа на СРС, 170 състав, с което на основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД е уважен
осъдителен иск, предявен от Ц.Е.Ц., действащ като ЕТ „Ц.Е.“, срещу ДФ „З.“, като
ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 15529,87 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 92715,68 лв. за периода
от 28.03.2018 г. до 20.11.2019 г., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди в размер на 92715,68 лв.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд,
който следва да се произнесе по предявения иск от Ц.Е.Ц., действащ като ЕТ „Ц.Е.“,
срещу ДФ „З.“ – иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
15529,87 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2018 г. до 20.11.2019
г. върху главницата в размер на 92715,68 лв. – получена сума от ответника по
изпълнително дело № 20169120402218 по описа на ЧСИ Г. С., образувано въз основа
на изпълнителен лист от 02.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1728/2016 г. по описа на Районен
съд – Разград, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за
дължимостта на което вземане е налице влязло в сила на 20.11.2019 г. решение по иск
по чл. 422 ГПК, с което решение искът е отхвърлен.
ОСЪЖДА Ц.Е.Ц., действащ като ЕТ „Ц.Е.“, ЕИК ****, да заплати на ДФ „З.“,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 410,60 лв. – разноски за
въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5