Решение по дело №30/2021 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260177                                             25.02.2021 г.                                               гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 02 февруари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Мария Милева

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 30 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Е.М. против Наказателно постановление № 20-0769-004584/11.12.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на обжалваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В писмено становище е оспорена компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Изложени са съображения за неправилни правни квалификации на нарушенията, неотговарящи на текстовото им описание. Поддържа се теза, че второто нарушение не е извършено виновно поради липса на съзнание за възникнало ПТП. Заявена е претенция за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В с. з. жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу М.Е.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 294628/06.10.2020 г. за това, че на 06.10.2020 г., около 22,05 часа, в гр. Бургас, ж. к. „Меден Рудник“, пред блок 79, е управлявала лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № А ******** МВ, собственост на Г.И.Г., като е извършила маневра движение назад и е блъснала лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, който е паркиран, при което е допуснала ПТП и причинила имуществени вреди и за това, че като водач, участник е напуснала мястото на ПТП без да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Актосъставителят е квалифицирал две нарушения – по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателката без възражения /вписала е, че няма/, с писмено обяснение, че не е разбрала за допускането на произшествието.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в акта фактическа обстановка и сочените от актосъставителя нарушени разпоредби по ЗДвП.

 По делото е разпитан свидетелят по АУАН Г.Т. – очевидец, който обяснява механизма на ПТП – при маневра на заден ход управляваният от жалбоподателката автомобил е ударил паркирания лек автомобил, собственост на съседите на свидетеля, след което е потеглил директно. Жалбоподателката, като водач, е установена в близост до мястото на ПТП по регистрационния номер на МПС след сигнал на св. Т. на ЕНН 112 и след намесата на свидетелите О.А. и П.М. – младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ – Бургас. Последните са й разпоредили да последва полицейския автомобил до мястото на ПТП за проверка за употреба на алкохол, обследване на ПТП, съставяне на протокол за ПТП. При изясняване на механизма на ПТП са снети писмени сведения от очевидеца Т. и от тримата пътници в управлявания от М. автомобил. Според непосредствените писмени обяснения на неволния свидетел на ПТП Г.Т., възприемайки удара, той е махнал с ръка и е извикал силно, на което водачката е отреагирала, като е тръгнала с мръсна газ. В съставения протокол за ПТП № 1741440/06.10.20 г. са описани установените щети и по двата автомобила.

В подкрепа на описаните в НП нарушения се явяват установените с разпита на свидетелите Т., А. и М. факти и обстоятелства. Гласните доказателства кореспондират с писмените материали в административно-наказателната преписка, подробно отразяващи хода на проверката, констатираните нарушения, съставянето на протокол за ПТП и на АУАН. Жалбоподателката не ангажира доказателства, които да опровергават изложеното в акта и наказателното постановление, поради което съдът го намира за безспорно установено. Междувпрочем същата не оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Наказателното постановление е връчено на сакционираното лице на 18.12.2020 г., а жалбата е депозирана на 22.12.2020 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно. В НП двете нарушения са индивидуализирани по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съдът е в обективна възможност да прецени кои са вменените нарушения. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършените нарушения, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин.

АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН серия АА № 294628/06.10.2020 г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. При съставянето му жалбоподателката не е оспорила констатациите с вписване на възражения, а само е вписала обяснение. Това не е сторила и по-късно по реда на чл. 44 от ЗАНН. И в производството пред настоящата инстанция жалбоподателката не обори тази доказателствена сила на акта чрез представяне на такива доказателства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посочените в констативния акт и в наказателното постановление административни нарушения действително са осъществени от страна на М.. Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянията като административни нарушения по посочените в АУАН и НП квалификации, са в тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

Събраните по делото доказателства сочат на описаните деяния, с които жалбоподателката първо е реализирала състава на административно нарушение, във връзка със задължението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, като е допуснала ПТП с материални щети, след което като водач на лекия автомобил-участник в произшествието, е извършила второ нарушение, като не е изпълнила задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да спре, за да установи какви са последиците от ПТП. Извършването на маневра без съобразяване с местоположението на паркираното МПС, е поведение, поставящо в опасност не само живота и здравето на намиращите се в ППС хора, но и риск за причиняване на имуществени вреди, каквито в случая са предизвикани по смисъла на дефиницията на § 6, т. 30, предл. последно от ДР на ЗДвП. Т. е. установените в настоящото производство факти и обстоятелства, които имат отношение към извършеното в действителност нарушение, са коректно описано в АУАН и НП и са съставомерни и съответстват на вмененото на жалбоподателката нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което е налице основание за ангажиране на административно-наказателната й отговорност по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, санкционираща нарушителката с глоба в абсолютен размер 20 лева. Административно-наказващият орган е наложил наказанието за първото нарушение в предвидения в закона точно определен размер, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

Актосъставителят и АНО правилно са вменили и второто нарушение на жалбоподателката, съотносимо към деятелност по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Извършена е дължимата преценка на наличната по преписката доказателствена съвкупност за поведение на жалбоподателката, изразяващо се в неспиране/незабавно напускане на местопроизшествието, респективно избягване на отговорност от установяване на щети по блъснатото МПС. Съдът преценя за несъстоятелна тезата на М., че не е имала съзнание за ПТП, респ. за липса на вина за напускане на местопроизшествието. От една страна, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи, а от друга страна – интензитета и характера на  установените с протокола за ПТП щети по МПС сочат, че няма как да не бъде усетено от водача, че е причинен удар, респ. произшествие с имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. С АУАН и НП е вменено на жалбоподателката и словом, и цифром квалифицирано нарушение по цитираната норма, поради което е налице основание да й бъдат наложени наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Административно-наказващият орган е наложил наказанията за второто нарушение в размер и срок към минимално предвидените. Отчитайки механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено това нарушение и най-вече риска за живота и здравето на пътниците в автомобила на жалбоподателката от поведението й, административно-наказващият орган правилно е съобразил тежестта и обществената опасност на деянието. Освен това, справката относно М. сочи, че същата е била санкционирана за още три нарушения по ЗДвП, извършени през непродължителен период по същото време. Изброените обстоятелства напълно обуславят определените размер и срок на наложените наказания.  

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На осн. чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателката следва да възстанови по сметката на Районен съд – Бургас направените по делото разноски за свидетели в размер на 21,52 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-004584/11.12.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на М.Е.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК М.Е.М., с ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Районен съд – Бургас сумата 21,52 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

ММ