Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2996 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид:
М.И.К. е предявила срещу С.О.иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2541,44 лв и неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, от телесни увреждания вследствие падане на ищцата на
11.12.2018 г. в гр. София ул. „Асен Трайков“, причинено от непочистено и заледено
улично платно.
В
исковата молба представителят на ищцата излага твърдения, че на 11.12.2018 г.
околэ 10:30 ч. ищцата М.И.К. се движела пеша до левия тротоар на ул. „Асен
Трайков“в гр. София жк „Връбница – 2“ с посока на движение . Преди левия завой
на улицата, стъпвайки от тротоара на пътното платно, за да пресече, ищцата се
подхлъзнала върху улицата, която според твърдението в исковата молба била
заледена и непочистена, загубила равновесие и паднала. След падането ищцата
била откарана от ЦБМП във Военномедицинска академия – МБАЛ Софиякъдето били
констатирани следните травматични увреждания: ляв долев крайник скъсен и външно
ротиран; симптом на „закованата пета“; лява тазобедрена става –
интретрохантерна фрактура. Ищцата била оперирана на 14.12.2018 г. и й бил
поставен пирон на страйкер, проксимално застопорен и компресиран с трохантерен
винт. Ищцата била изписана на 27.12.2018 г. с указания за терапия в дома и
придвижване само с помощно средство – проходилка. На 25.02.2019 г. ищцата постъпила
в БМЛР Банкя за неврологични заболявания, където й било проведено лечение,
включващо и рехабилитационни процедури. В исковата молба се твърди, че за
периода от 11.12.2018 г. ищцата е изживяла и изживява физически и емоционални
страдания, болки, страдания и неудобство в хигиенно и битово отношение.
Получената от ищцата травма била непосредствена последица от бездействието на
ответника, изразяващо се в непочистване на пътното платно, в неизпълнение на
задълженията на ответника по чл. 31 и чл. 167 ал. 1 от Закона за пътищата.
Представителят
на ищцата твърди за причинени имуществени вреди в размер на 2541,44 лева –
разходи за медицински консумативи и следоперативно медикаментозно лечение.
Претърпените болки и страдания се оценяват от ищцата на сума от 30 000
лева.
На
основание изложените обстоятелства, представителят на ищцата прави искане до
съда да осъди ответника С.О.да заплати на ищцата М.И.К. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2541,44 лева, и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева.
Ответникът
С.О.прави възражение за недопустимост на иска, поради приложимост на специалния
ред на чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
и възражение за неоснователност на иска, поради недоказаност на твърденията в
исковата молба.
Предявеният
иск е процесуално допустим. Съдът с определението по доклада се е произнесъл по
възражението на ответника за неподсъдност на делото и го е оставил без уважение.
Доводите на съда, касаещи подсъдността на спора, са относими и към възражението
за недопустимост на предявения иск (неправилно е позоваването в доклада на съда
на чл. 31 от Закона за пътищата, който е неприложим към уличната мрежа).
Общината носи отговорност на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи
и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По
смисъла на този закон, административна дейност е упражняване или неупражняване от
съответния административен орган на властнически правомощия. Почистването на
улиците не е дейност по упражняване на публична власт, а задължение на
ответника като собственик на уличната мрежа в гр. София на основание § 7 ал. 1
т. 4 от ЗМСМА и чл. 16 от Закона за общинската собственост. Поради това, искът
за обезщетение за вреди, причинени от бездействието на общината във връзка с
мероприятия по поддържането на пътищата, е допустим и следва да се квалифицира
с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Н.К.М.и М.И.К.се установява, че на
11 декември 2018 г. ищцата К. при придвижването си по улицата в посока към бул.
„Ломско шосе“ в гр. София паднала в района пред блок № 614. Според показанията
на св. М., участъкът от улицата, където е намерил ищцата, е бил заледен и не е
бил почистен. Свидетелят М.не е очевидец на самото падане на ищцата, но от
показанията му за ситуацията, в която я е намерил – изправена на един крак, подпряна
на контейнер за смет, както и че други хора са й помагали да се изправи, съдът
прави фактически извод, че непосредствено преди пристигането на свидетеля е
настъпило падане на ищцата от тротоара на уличното платно. Наличието на лед на
същия участък, установено от показанията на този свидетел, преценено във връзка
с факта на падането, обуславя извод, че причината за падането на ищцата К. е
била заледен, непочистен и необработен участък от улицата.
Травматичното увреждане на ищцата е
установено от приложената към делото медицинска документация и изготвената
съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице, ищцата К. е
получила на 11.12.2018 г. закрито счупване на горния край на лява бедрена кост,
което наложило провеждане на оперативно лечение и причинило трайно затруднение
движенията на левия крак за повече от 8 месеца. Датата на счупването и
констатирането му при постъпването на ищцата във ВМА непосредствено след
произшествието (л. 8) обуславя извод, че счупването е причинено от падане на
ищцата на заледения пътен участък.
Претърпените болки и страдания на ищцата се установяват от показанията
на свидетеля М.К.. Според свидетеля, след счупването и проведеното оперативно
лечение ищцата дълго време се е придвижвала с помощни средства – проходилка и бастун, изправяла се е с големи
затруднения и всяко движение й причинявало силна болка. Наложило се ищцата да
приема непрекъснато болкоуспокояващи. Счупването и настъпилите с него
затруднения в движението и болки ограничили възможността й да се придвижва сама
извън жилището.
Така изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи
на първоинстанционния съд:
Задължението на общината да поддържа улиците в населените места
произтича от общинската собственост на общината върху уличната мрежа, според §
7 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и задължението на общината като собственик да поддържа
имотите и вещите общинска собственост чрез лицата, на които е възложено тяхното
управление, съгласно чл. 16 от ЗОбС. Задължението на ответника да поддържа уличната
мрежа на територията на С.О.произтича и от чл. 28 от Наредбата за управление на
общинските пътища на територията на Столична община, с който е вменено в
задължение на общинската администрация да планира ежегодно дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици. Поддържането на
улиците зимно време включва тяхното снегопочисване и обработване срещу
заледяване, с оглед безопасното преминаване на ППС и пешеходците. Наличието на
заледен участък, на който е настъпило падане на ищцата, обуславя извод за
неизпълнение на задължението на общината чрез лицата, на които това е
възложено, да поддържа този участък зимно време, което неизпълнение е в причинна
връзка със загубата на устойчивост на ищцата по време на нейното придвижване,
последвано от падането й и настъпването на описаните травматични увреждания.
Налице е непозволено увреждане, причинено чрез бездействие на служители на
Столична община, на които е възложено почистване и поддържане на уличната мрежа
на гр. София. Това е основание за отговорността на ответника С.О.за причинените
на ищцата вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и
причинените на ищцата болки, страдания, неудобства, първоначална неподвижност,
а впоследствие затруднения при придвижването. Ищцата е получила закрито
счупване на горния край на лява бедрена кост, които са причинили затруднения в
движението на тялото и крайниците на ищцата и до момента (СМЕ отговор на втора
задача). Безспорно се установява от медицинската документация, заключението на
вещото лице и показанията на свидетеля Кадиев, че увреждането наложило
оперативно лечение, възстановяването от него било бавно и трудно и на ищцата
предстои втора операция. От гласните доказателства се установяват значителните
затруднения в движението на ищцата след увреждането, както и изпитваните от нея
силни болки. Следва да се вземе предвид и напредналата възраст на пострадалата К.
– тя е на 81 години и с оглед мястото и тежестта на травматичното увреждане,
пълно възстановяването на здравето й няма да настъпи (СМЕ в края). Тези
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лева, в който размер е
предявеният иск в тази му част.
Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е основателен
и в частта му за претенцията за имуществени вреди. Претърпените имуществени
вреди се изразяват в разходи за лечението на ищцата, които са безспорно
доказани с представените по делото платежни документи (л. 11-12). Размерът на
доказаните по делото разходи е общо 2649,40 лева (последният фискален бон е
частично нечетлив и се разчитат само цена на един артикул и размер на отстъпка
– л. 12). С оглед на изложеното, предявеният иск за имуществени вреди е изцяло
основателен в предявения размер от 2541,44 лева.
Върху размера на обезщетението за неимуществени вреди ответникът дължи
заплащане на законна лихва за период, който за неимуществените вреди тече от
датата на травматичното увреждане – 11.12.2018 г., до окончателното изплащане.
За имуществените вреди периодът на дължимостта на законна лихва тече от датите
на направените разходи за лечение – съответно 27.12.2018 г. за сумата от 2400
лева и 19.02.2019 г. за сумата от 141,44 лева.
Разноски и възнаграждение не се дължат, предвид изричното изявление на
представителя на ищцата за отказ от претенция за разноски и възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда С.О.гр. София, ЕИК *******,
адрес: гр. София ул. „*******; адрес за призоваване: гр. София бул. „*******да
заплати на М.И.К. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. София
ул. „*******офис № 5 сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, затруднения на движението на тялото
и крайниците и невъзстановено увреждане на здравословното състояние, настъпили
вследствие травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на
лява бедрена кост на 11.12.2018 г. в гр. Софияжк „Връбница – 2“, причинено чрез
бездействие във връзка със задължение за почистване и поддържане на уличната
мрежа, ведно със законната лихва от 11.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Осъжда С.О.гр. София да заплати на М.И.К.
сумата от 2541,44 лева (две хиляди петстотин четиридесет и един лева и
четиридесет и четири стотинки) обезщетение за имуществени вреди, настъпили
вследствие травматично увреждане на 11.12.2018 г. в гр. София, причинено чрез
бездействие във връзка със задължение за почистване и поддържане на уличната
мрежа, ведно със законната лихва върху сумата от 2400 лева от 27.12.2018 г. и
законната лихва върху сумата от 141,44 лева от 19.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: