Р
Е Ш Е Н И Е
№
260247 / 9.10.2020г.
гр.
П., 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4334
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Г.В.П., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 972,06 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., кв. „“, бл. , вх. ап., с абонатен № **********, за периода от 01.10.2016
г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 01.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 186,04 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода 09.12.2016
г. до 18.03.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2278/2019
г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния период е
изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от своя
страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Р.П. оспорва
предявените искове по основание и размер при твърдението, че между страните не
е съществувало соченото от ищеца облигационно правоотношение. Намира за неясен
и недоказан начинът на формиране на процесните задължения. Не е налице сключен
писмен договор за доставка на топлинна енергия. Намира част от вземанията за
недължими и като погасени по давност.
В съдебно заседание поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано
от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия
в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между
ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния случай,
отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените
от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен
към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай страните спорят
относно всички елементи от фактическия състав, пораждащи спорното материално
право.
От нотариален акт за дарение от
08.10.1996 г. се установява, че ответникът Г.В.П. е придобил собствеността
върху процесния апартамент, за който се твърди, че е топлоснабден. Видно от
пункт 1 от обективирания в нотариалния акт договор за дарение, дарителите В. П.
Т. и П. И. Т. (родители на ответника) са си запазили пожизнено правото
безвъзмездно да ползват апартамента и прилежащото към него избено помещение.
От Декларация по чл. 14 ЗМДТ се
установява, че на 27.03.1998 г. ответникът Г.П. е декларирал, че е изключителен
собственик на процесния недвижим имот. В подадената декларация е отразено, че
върху имота е учредено вещно право на ползване, а като ползватели са посочени
третите лица В. П. Т. и П. И. Т.. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена за
целите на данъчното облагане, има характера на подписан /което не се оспорва/
от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на
волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.
Други доказателства във връзка с вещните
права върху процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден, не са
ангажирани. Тези данни дават основание за извод, че през исковия период ответникът
е бил собственик на апартамента, но същият не е материално легитимиран по
настоящите искови претенции по следните съображения.
От систематично тълкуване на нормите на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и § 2 „а“ от ДР на ЗЕ във връзка и с разпоредбата
на чл. 57 ЗС, се обосновава извод, че по принцип потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди се явява собственикът на топлоснабдения имот, освен в
случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. В тази
хипотеза, какъвто е и процесният случай, страна и по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно
право на ползване по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 2 „а“ от ДР на ЗЕ. Именно той е
задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия като
разход, съгласно нормата на чл. 57 ЗС.
В производството нито се твърди, нито са
представени доказателства за отказ или погасяване на правото на ползване,
учредено от ответника Г.В.П., притежаващ „голата собственост“ върху
апартамента, в полза на третите лица В. П. Т. и П. И. Т., нито между него и
вещните ползватели, да е сключено споразумение, уреждащо различен начин за
разпределение на задължението за консумативните разноски в исковия период.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответникът не е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове. Налице са данни, че трети лица
са носители на вещно право на ползване върху имота и липсват данни дали същото
е било погасено през исковия период, за да се направи извод кой е задълженото
лице, страна по облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия.
Предвид изложеното и с оглед изричното
оспорване от ответната страна притежаването на права върху имота, съдът намира,
че от страна на ищцовото дружество, не е установено при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение между него и Г.В.П.. В случай, че страната не
установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и
изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК,
и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на
твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт –
съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право
върху процесния имот, за неосъществил се.
Ето защо, съдът приема, че предявените
искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и
основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно
правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне, което прави
ненеобходимо обсъждането на останалите наведени доводи в отговора на исковата
молба, съответно на събраните в тази насока доказателства – експертни
заключения.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответникът, но същият не е поискал
и сторил такива, а се е представлявал от особен представител.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Г.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД съществува изискуемо вземане срещу Г.В.П. за сумата в размер на 972,06 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., кв. „“, бл. , вх. , ап., с абонатен № **********, за
периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 186,04 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода 09.12.2016 г. до 18.03.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2278/2019 г. по описа на
Районен съд П..
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________