РЕШЕНИЕ
№260734/16.7.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и първи юни Година две хиляди
двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3749 по описа на съда
за 2020.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.С.Л.–
ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0819-002057
/ 24.06.2020г. на
Началника на група сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна, с което
му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200
лева на основание чл.179 ал.2 пр.2
от ЗДП.
В жалбата
се навеждат множество доводи за допуснати в хода на производството
нарушения на процесуалните правила, а именно че постановлението е издадено след
изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, че нарушението не е описано по начина,
изискуем от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и че приетата от наказващитя
орган фактическа обстановка не съвпада с действително случилите се събития,
доколкото полицейският автомобил се е движел само със светлинен сигнал, но не и
звуков, поради което и не е бил със специален режим на движение. Твърди се, че причина за
възникналото ПТП е преминаването на червен сигнал на полицейския автомобил,
респективно противоправното поведение на неговия
водач, а не това на въз.Л., който е започнал да преминава през кръстовището на
зелен сигнал на светофара.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз. Л. редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който се поддържа жалбата на посочените в нея
основания.В хода по същество адв.А. отново пледира за отмяна на постановлението
и за присъждане на направените по делото разноски в размер, съобразен с големия
брой проведени съдебни заседания.
Въззиваемата страна, редовно
призована ,
не се явява представител. Постъпили са
писмени бележки, в които се сочи, че жалбата е неоснователна, че е доказано, че
въз.Л. е осъществил нарушението на ЗДП и се иска наказателното постановление да
бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На 28.12.2017г. на кръстовището между бул.“Цар
Освободител“ и бул.“Осми приморски полк“, около 03.30ч. настъпило
пътно-транспортно произшествие между микробус „Форд Транзит“ с рег. № В 81 77
КА, собственост на УССД-МВР-София, управляван от св.Г.Г.
, л.а. „Рено Меган“
с рег. № В 02 31 НА, управляван от въз.Л. и л.а. „Рено Сценик“ с рег. № В 15 12 РР, управляван от св.Т.Т..В следствие на инцидента по превозните средства били
причинени имуществени вреди, а на трима пътници – и телесни повреди.
Поради това било образувано ДП № 198
/2017г. по описа на ОСлО-Варна за престъпление по
чл.343 а.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.В хода на разследването се установило,
че около 03.30ч. на посочения пътен участък полицейският микробус, управляван
от св.Г. , навлязъл на червен сигнал на светофара, а в същото време
таксиметровият л.а. „Рено Меган“, управляван от въз.Л.,
движещ се по средната лента на бул.“Осми
Приморски полк“, навлязъл на зелен сигнал в кръстовището, където настъпило
произшествието.За изясняване на обективната истина , след разпит на множество
свидетели, била назначена и изготвена авто-техническа
експертиза.Според заключението й водачите на двете превозни средства са можели
взаимно да се възприемат, а въз.Л., ако бил управлявал с разрешената скорост от
50 км/ч., а не със 74 км/ч., колкото установило вещото лице, е имал техническа
възможност да избегне удара след спиране.Установило се още, че на пострадалите
не били причинени средни телесни повреди.След приключване на разследването
делото било изпратено на ВРП.
С постановление от 17.03.2020г. прокурор
при ВРП прекратил наказателното производство по делото.В обстоятелствената част
на постановлението бил направен анализ на събраните по делото доказателства и
заключения на назначени експертизи.Според прокурора по делото било безспорно
установено, че полицейският микробус е бил МПС със специален режим на движение,
доколкото от показанията на св.Г. и пътниците в него, станало ясно, че е бил
включен само светлинният сигнал, а
звуков, предвид късния час на денонощието, е бил подаден преди самото навлизане
в кръстовището.При съпоставка с установените отстояние и скорост на движение на
превозните средства, прокурорът приел, че след като въз.Л. се е движел със
скорост над разрешената от 50 км/ч., при която е можел да спре и да предотврати
произшествието, то той е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП и
допуснатото ПТП е било в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
въззивника.Било прието обаче, че срещу него не трябва да се повдига обвинение за
причиняване на значителни имуществени вреди, причинени на полицейския микробус,
тъй като е било налице изразено желание за прекратяване на наказателното
производство. Поради тези съображения представителят на ВРП прекратил
наказателното производство и постановил след влизане в сила на постановлението
копие от него и материалите по делото да се изпратят на с-р „ПП“ при ОД-МВР-Варна
за преценка за налагане на административно наказание на въз.Л..
Въз основа на Постановлението на ВРП,
на 24.06.2020г. против въз.Л. било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 20.0819-002057.В него наказващият орган посочил, че въз.Л. на
28.12.2017г., около 03.,30ч., навлязъл на зелен сигнал на светофара на
кръстовището между бул.“Осми Приморски полк“ и бул.“Цар Освободител“ в посока
бул.“Чаталджа“ със скорост от 72,14 км/ч., което било видно от АТЕ по ДП №
198/2917г., като в нарушение на чл.104 ал.1 от ЗДП не освободил достатъчно
място на пътното платно и не спрял за преминаване на МПС със специален режим на
движение / с включен светлинен и звуков сигнал/, вследствие на което настъпва
ПТП между превозните средства, а в последствие и с още един автомобил.В
следствие на това били причинени материални щети по превозните средства и
телесни повреди на пътници в автомобилите.В постановлението изрично било
посочено, че се издава на основание постановлението на ВРП.Наказващият орган
приел, че въз.Л. е нарушил разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДП и на основание
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.6 от ЗДП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 200лв.
Междувременно, въз.Л. депозирал искова молба
против ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000лв.,
представляваща действителната стойност на л.а. „Рено Меган“
в следствие на реализирано ПТП по вина на водача на полицейския микробус.Било
образувано гр.дело № 7646/ 2019г. , което приключило с Решение № 260359/
23.11.2020г., влязло в сила на 19.02.2021г.В хода на това производство също
била назначена АТЕ и били разпитани свидетели.Въз основа на така събраните
доказателства било установено, че не е имало звукова сигнализация , подадена от
полицейския автомобил непосредствено преди навлизане в кръстовището, както и че
той е навлязъл на червен сигнал на светофара.Било прието, че св.Г. не се е
съобразил с правилата на чл.92 ал.1 т.1 и
ал.2 от ЗДП, и не се е уверил в безопасността на предприетото от него
преминаване през кръстовището на червено.Било прието още, че за въз.Л. не е
налице несъобразяване с правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДП, доколкото се е движел с
позволена от закона скорост и не е възприел подадения светлинен сигнал от
полицейски бус поради наличието на множество други светлини, поради което и нямал
възможност да се съобрази със специалния му режим на движение. Поради това и ЗД
„Бул Инс“ АД бил осъдено да заплати на въз.Л.
стойността на лекия автомобил, увреден при произшествието.
В хода на съдебното следствие съдът
разпита като свидетел Г.Г., чиито показания
кредитира, като съобразява и изминалия период от време.Съдът заличи от списъка
за призоваване допуснатите и неявили се свидетели Т.Т.,
И.И. и К.П..Съдът изиска и приложи към материалите по
делото ДП № 198/2017г. на ОСлО при ОП-Варна и гр.дело
№ 7646/2019г. на ВРС, които кредитира като относими към спора.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 18-0819-002057
/ 24.06.2020г.. е
издадено от компетентен орган - от Началника на група в
сектор „ПП“ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з -515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи .
Съдът намира обаче, че при издаване на постановлението са били допуснати
съществени нарушения пи смисъла на чл.34 от ЗАНН.В случая не е спорно, че за
възникналото на 28.12.2017г. ПТП е било образувано досъдебно производство,
което е било прекратено с Постановление на прокурор при ВРП от
18.03.2020г.Разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН сочи, че не се образува
административно-наказателно производство ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Законодателят не е предвидил спиране на този
регламентиран срок за ангажиране на административно-наказателна отговорност на
извършителя на нарушение, за което първоначално е водено наказателно
преследване от органите на прокуратурата.В чл.36 ал.2 от ЗАНН е дадена
възможност единствено за това да се образува административно-наказателна
преписка без съставен акт когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващият орган. В настоящият казус делото е било
прекратено от прокурора, срещу въз.Л. не е бил съставен акт за установяване на
нарушение и е било издадено наказателно постановление близо три години и
половина след датата на нарушението. Поради това съдът намира, че в хода на
производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.34 от ЗАНН, както и че възраженията в жалбата в тази насока са
основателни.
На следващо място съдът установи, че от момента на извършване на деянието 24.12.2017г. до момента са изтекли четири години и шест месеца. За конкретното
административно нарушение на въз.Л. е било наложено наказание „Глоба”. Предвид тези
обстоятелства съобразно чл.11 от ЗАНН за неуредени въпроси относно обстоятелствата изключващи отговорността,
субсидиарно се прилагат правилата на НК. Доколкото ЗАНН не урежда въпросите за
спиране и прекъсване на давността –обстоятелство изключващо отговорността,
съдът намира, че приложение следва да намерят разпоредбите на чл.81 ал.3 вр.
чл.80 ал.1 т.5 от НК.Именно там е
предвидено, че наказателното преследване се изключва, независимо от спирането
или прекъсването на давността, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора,
този посочен в чл.80 ал.1 т.5 от НК. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление № 1 / 27.02.2015г. на ВАС и ВКС.
В настоящия случай давността е
била прекъсната със съставянето на наказателното постановление, но предвид
разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК преследвателна
давност в конкретния случай възлиза на четири години и половина , които са изтекли
на 28.06.2021г.Това налага извода, че административно наказателната отговорност
е изтекла по давност.
За пълнота на изложението съдът
намира за нужно да отбележи, че при издаване на постановлението наказващият
орган, макар да е посочил, че се е
позовал на постановлението на ВРП, е приел, че въз.Л. е нарушил чл.104 ал.1 от
ЗДП, като не е осигурил достатъчно място на пътното платно за преминаване на
МПС със специален режим, в следствие на което е причинил ПТП.В постановлението
на ВРП обаче изрично е посочено, че въз.Л. е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП и именно
това е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат.Отделен е въпросът, че този извод пък е бил опроверган в хода на
воденото гр.дело № 7646/2019г. на ВРС, от което пък може да се направи
заключение, че виновното поведение на въз.Л. не е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на въз.Л. да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение
в размер на 600лв. с включен ДДС. На следващо място съдът съобрази, че по
делото са проведени шест съдебни заседания. Поради това, като взе предвид, че
съгласно чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът
на минималното възнаграждение при наложена „ глоба“ до 1 000лв., е 300лв.,
както и разпоредбата на чл.7 ал.9 от наредбата, според която при защита по дело
с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100лв., съдът намира че възнаграждението в размер на 600лв. не
е прекомерно, а е определено съобразно нормативните изисквания и фактическата и
правна сложност на делото.С оглед на това и съдът
намира , че на въз.Л.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-002057
/ 24.06.2020г. на Началника на група сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна, с което
на Х.С.Л. е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200
лева на основание чл.179 ал.2 пр.2
от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Варна да
заплати на Х.С.Л.–
ЕГН **********, сумата от 600 / шестотин / лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност, ДП № 198/2017г. по
описа на ОСлО при ОП-Варна на Районна
прокуратура-Варна и гр.дело № 7646/2019г. на ВРС, 18 –ти състав.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: