№ 341
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Ивайло Георгиев Занев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда, постановена на 24.04.2017 г. по н.о.х.д. № 11934/2015 г. на СРС, НО,
5 състав, подс. А.А.. Д. е признат за невинен в това на 1.09.2014 г., около 11:30 часа, в
пункт за изкупуване на вторични отпадъци и метали на „С.*“ ООД, находящ се в гр.
Нови Искър, ул. „*******, да се е заканил с престъпление против личността на ЦВ. М.
С., а именно с убийство, като му казал: „Ще събера хора и ще те чакаме, като си
тръгнеш да те утрепаме“ и „Няма да се прибереш жив, ако не отвориш портала“ и това
заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда районният съд е признал подс. А.Ц. Д. за невинен в това на
1.09.2014 г., около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични отпадъци и метали на
„С.*“ ООД, находящ се в гр. Нови Искър, ул. „*******, да се е заканил с престъпление
против личността на ЦВ. М. С., а именно с убийство, като му казал: „Ще си отида, за
да си взема оръжието и ще се върна, за да те застрелям и това заканване да е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
СРП и допълнение към него, в които се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е
необоснована и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна и постановяване на нова,
с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод чрез позоваване на
доказателствените материали, събрани в хода на досъдебното производство, както и
тези събрани в хода на съдебното следствие. Излагат се доводи, че по повод
отправените закани за убийство са дадени ясни, конкретни, логични, последователни и
1
непротиворечащи си показания от свидетелите ЦВ. М. С., Д.С.А., С.К.С., А.В.А., С.А.
С. и М. Г.М., които категорично доказват извършените престъпления по чл. 144, ал.3,
във вр. с ал. 1 от НК. Изразява се становище, че при постановяване на своя съдебен акт
първоинстанционният съд е кредитирал обясненията, дадени от подсъдимите в
съдебната фаза на наказателното производство, като не е отчел, че те изцяло
представляват защитна версия и не кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото.
Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител Ц.С.. В
жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и се прави искане да бъде отменена.
В закрито заседание по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е преценил, че за
изясняване на съществените обстоятелства от предмета на делото не се налага
провеждането на разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на вещи
лица или ангажирането на други доказателства.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП
подържа частично протеста на СРП срещу присъдата на първоинстанционния съд, с
която двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им
обвинения. Изразява становище, че по делото са събрани достатъчно еднопосочни
преки гласни доказателства, от които несъмнено се извежда, че подсъдимият А.Д.
вербално е заплашил с убийство пострадалия Ц.С., като му казал, че щял да вземе
оръжие да го застреля – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Посочва, че
не е съгласен с направения от СРС извод да не даде вяра на показанията на посочените
от него свидетели, защото пред полицейските служители И., А. и Й., пострадалият не е
посочил, че е заплашван с убийство. Приема, че протестът в частта, отнасяща се до
обвинението срещу А.Д., е неоснователен поради факта, че не е доказано по безспорен
начин, тъй като се крепи само на показанията на пострадалия свидетел Ц.С..
Въззивният жалбоподател – частният обвинител Ц.С., редовно призован, не се
явява. Не се явява и редовно призованият му повереник.
Защитникът на подсъдимите А.Д. и А.Д. моли протестът да бъде оставен без
уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Застъпва тезата, че с
показанията на нито един от свидетелите не се установява по несъмнен начин от
обективна страна деянието, което е вменено на подсъдимите, а именно заплаха за
убийство. Твърди, че не са изречени от подсъдимите конкретни думи, които да
създават впечатление за заплаха за убийство. Посочва, че в записа на направеното
обаждане от страна на пострадалия до тел.112, който е приложен като веществено
доказателство, не се споменава заплаха за убийство. В заключение заявява, че
обосновано първоинстанционният съд е приел обвинението за недоказано по несъмнен
начин и затова законосъобразно е постановил оправдателна присъда по отношение на
подсъдимите.
В последната си дума подсъдимият А.Д. цитира показанията на полицейските
служители А., И., както и на свидетелите С., С., М., А. и С., като поддържа, че
показанията на втората група свидетели не кореспондират помежду си за съществените
обстоятелства. Изтъква, че от заключението за експертното изследване на записа от
камерата, не се установява никакво стълкновение. Обръща внимание и на това, че св.
Ц.С. е посочил в показанията си в досъдебното производство, че се е обадил на тел.112
и е казал, че двама души го заплашват с убийство, но в предоставения запис от тел.112
не се съдържат думите „заплаха за убийство“ или „убийство“. Подсъдимият твърди, че
след като затворил портала, св. Ц.С. е стоял в близост до него и баща му, като не е бил
уплашен. Подчертава, че в показанията си полицейските служители сочват, че не са
констатирали тревожност у пострадалия, когато са отишли на мястото, което
съответства и на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. Изразява
съмнение, че св. Ц.С. е инициирал това дело с користна цел.
В последната си дума подсъдимият А.Д. заявява, че единственото, което е
2
направил по повод на поведението на св. Ц.С. спрямо сина му, е да му каже: „Не ме
вкарвай в беля, пусни го“. Посочва, че полицаите са претърсили колата му и са
установили, че той не притежава никакво огнестрелно оръжие.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са неснователни, тъй като крайният
правен извод на районния съд, обективиран в признаването на подсъдимите за невинни
и оправдаването им по повдигнатото обвинение, е обоснован и законосъобразен.
Въпреки това настоящата въззивна инстанция установи, че постановената от
първоинстанционния съд присъда не е достатъчно изчерпателно мотивирана, като не са
обсъдени всички предоставени материали по делото. Този процесуален недостатък се
преодолява напълно с правомощията на въззивния съд да извърши цялостна проверка
на постановения акт и като втора инстанция по фактите да допълни анализа на
районния съд.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички
обективно възможни и относими към предмета на делото доказателства чрез обяснения
на подсъдимите А.Ц. Д. и А.А.. Д., показанията на свидетелите С., С., М., А., С., И., А.
и Д.; заключенията на съдебнопсихиатричната експертиза по отношение на св. С.,
както и заключенията но техническата експертиза №348-Ф/2016; писмените
доказателства – файл, представляващ текстови документ с име „*******.cvs 3*******
r“, два файла, представляващи фоно изображения с имена “*******_11,39.jpg 234 517
2015-02-27 10:36 r“ , “police.jpg 239 698 2015-02-27 10:36 r“.
Първоинстанионният съд обосновано е приел за установено следното.
Подс. А.Ц. Д. е баща на подс. А.А.. Д..
На 1.09.2014 г. около 11:30ч. двамата откарали черни метали в пункт за
изкупуване на вторични отпадъци и метали на фирма „С.*“ ООД, находящ се в гр.
Нови Искър, ул. „******* *******, и поискали, след като бъдат претеглени металите,
да им се плати общо. По същото време като портиер в пункта работел св. ЦВ. М. С.,
който осъществявал пропускателния режим и измервал донесените от клиентите черни
метали. Подс. А.Д. и подс. А.Д. не били доволни от измереното количество метали и
между тях и св. Ц.С. възникнал конфликт. Ядосан, подс. А.Д. ритнал св. С. в крака.
Свидетели на скарването станали работещите в пункта С. С., С. С., Д. А. и М. М.,
които се намесили, за да предотвратят ескалацията на конфликта. Св. Ц.С. казал на
подсъдимите да натоварят металите обратно и да напуснат пункта, след което се обадил
на собственика, за да го уведоми за случилото се. След този разговор св. С. затворил
портала и се обадил на телефон 112. Св. С. заедно с подсъдимите изчакали
полицейските служители, а останалите работници се върнали към изпълнение на
служебните си задължения. Докато чакали полицаите, двамата подсъдими разговаряли
помежду си, а св. С. говорел по телефона. След около 10 минути на мястото
пристигнали полицейските служители свидетелите Я. И., А. А. и А. Й.. Те заварили
подсъдимите и св. Ц.С. вътре в пункта. Полицаите не възприели нито един от тях като
притеснен. Тримата обяснили спокойно на полицейските служители какво се е
случило, като св. Ц.С. не се оплакал, че е заплашван с убийство, нито че му е нанесен
побой.
На първо място въззивният съд обсъди събраните доказателства относно повода
за ескалиране на конфликта в пункта. В тази насока на свой ред след първостепенния
съд извърши проверка за достоверност на показанията на свидетелите С. С., М. М., С.
С. и установи, че по отношение на изтъкнатото обстоятелство показанията им се
отличават с вътрешна безпротиворечивост и обективност, кореспондират помежду си и
не показват склонност към преувеличение или смесване на непосредствено
възприетото с умозаключения и емоции. В показанията си св. С. заявява, че
3
подсъдимите са дошли на мястото с две коли. Св. Ц.С. премерил донесените от
подсъдимите метали и повикал подс. А.Д. да му покаже килограмите. Св. Цв. С.
разказва, че подс. А.Д. не бил съгласен с измерването и започнал да обижда
служителите в пункта и да ги нарича мошеници. В същата посока са показанията и на
св. М., който е чул подс. А.Д., след отиването му до кантара, да изразява несъгласие, да
вика и да псува. Свидетелят С. също заявява, че спорът е възникнал вследствие на
изразеното несъгласие на подс. А.Д. с измерените от св. Ц.С. килограми.
След като установи, че показанията на посочените свидетели кореспондират в
тези си части с показанията на св. С. и съдържанието им не съдържа логически
неясноти, противоречия или други недостатъци, които да ги дискредитират на
самостоятелно основание, въззивният съд ги кредитира изцяло и въз основа на тях прие
за установено, че причината за възникналия спор между подсъдимите и пострадалия е
несъгласие на подсъдимите с измерените от С. килограми.
На следващо място въззивният съд обсъди показанията на свидетелите,
включително на св. Ц.С., който е страна в конфликта, поради което показанията му
следва внимателно да бъдат проверени, доколкото той е заинтересован от благоприятен
за себе си изход по делото, за това дали подсъдимите са заплашили последния. Св. С.
С. заявява, че не е чул подс. А.Д. да заплашва св. Ц.С., но е видял, как Д. рита С.. Св.
М. М. в показанията си твърди, че подс. А.Д. е заплашил С., че ще си вземе пушката и
ще го чака след работа да го застреля, но „не се сеща какво точно е казал“ подс. А.Д..
Според него св. С. се е уплашил. Св. М. също заявява, че е видял как подс. А.Д. рита
два пъти С. в крака. Св. Д. А. в показанията си разказва, че не е чул заплахи от
подсъдимите, но е видял подс. А.Д. да догонва св. С. и да го изритва два пъти в крака.
Св. С. С. твърди, че двамата подсъдими са казали, че „ще ги запалят“ и „всичко ще
приключи“. И този свидетел не си спомня подсъдимите конкретно да са заплашвали С.,
но е видял, че подс. А.Д. е ритнал св. С.. Единствено св. С. твърди, че подс. А.Д. го е
нарекъл мошеник, лъжец и го е ритнал в левия крак, след което по-възрастният от
двамата мъже – подс. А.Д., е тръгнал към тях. Св. С. заявява в показанията си още, че
подс. А.Д. е казал, че ще събере хора и ще го „утрепят“, няма да се прибере вкъщи жив.
А подс. А.Д. казал, че отива да си вземе желязото, че ще изчакат св. С. да излезе и ще
го гръмнат.
За да прецени достоверността на изтъкнатите показания, които противоречат на
обясненията на подсъдимите, че никой от тях нито е заплашвал, нито е ритал св. С.,
въззивният съд ги анализира на плоскостта на собственото им съдържание, на
плоскостта на отношението помежду им и на плоскостта на съответствието им с
установени по делото други обективни доказателства, чието установяване не зависи от
волята на нито една от страните в конфликта.
Следвайки този подход, въззивният съд констатира, че показанията на
свидетелите за това, че по-младият мъж, подс. А.Д. е изритал св. С. в крака,
кореспондират на медицинските доказателства за травматични увреждания, причинени
по същото време. От съдебномедицинското удостоверение № 684/14 г., издадено на
2.09.2014 г. в 11,30 ч. в КСМД, е видно, че при прегледа са установени следните
наранявания – оток и мораво кръвонасядане на площ с диаметър 8 см по външната
повърхност на лявото бедро и оток и бледо мораво кръвонасядане с диаметър 2 см по
външната повърхност на дясното стъпало пред външния глезен. В удостоверението
съдебният лекар е изяснил, че уврежданията могат да бъдат получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети и обективно могат да бъдат причинени по
времето и начина, съобщени от пострадалия. Поради това въззивният съд намира за
установено, че подс. Ал. Д. е изритал св. С. по левия крак, така, както съобщава
свидетелят. Увреждането на десния глезен, доколкото не е споменато в показанията на
св. С., не може да бъде свързано с действия на подсъдимите.
По отношение на това дали подсъдимите са се заканили с убийство на св. С.
въззивният съд установи, че показанията на свидетелите, които са били на мястото на
4
конфликта, съдържат съществени противоречия помежду си, като твърденията на
всеки един от тях в тази насока не съвпадат с други показания извън собствените.
Съществено за проверката на тази част на гласните доказателства е съотнасянето
им към показанията на полицейските служители и съдържанието на обаждането на тел.
112. От показанията на полицейските служители се установява, че те са пристигнали на
място след приключване на конфликтната ситуация, но когато са видели подсъдимите
и лицето, заявено като пострадал, забелязали, че те са спокойни, без видими признаци
на страх и притеснение. В приобщените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от
НПК показания на св. А. се изяснява, че пред полицаите св. Ц.С. не е изразил
безпокойство, че е заплашван, нито се е оплакал, че му е нанесен побой. В същия
смисъл са и показанията на св. И..
От транскрибирането на обаждането на св. С. до телефон 112, предоставена по
делото чрез текстови документ с име „*******.cvs 3******* r“, е видно, че св. С. не се
е оплакал да е получил заплахи за живота си или че му е нанесен побой.
Същевременно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза се
изяснява, че при изследването на посочения от обвинението като пострадал свидетел
не е констатирана тревожност.
Обсъждайки комплексно изтъкнатите доказателствени материали въззивният
съд прие, че тяхното естество е такова, че не позволява да бъдат опровергани
обясненията на двамата подсъдими, че не са отправяли никакви заплахи с убийство по
отношение на св. С.. При проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия
въззивният съд отчете двойнствената им процесуална природа на важно
доказателствено средство, но и на средство за защита, необвързано със задължение за
установяване на истината. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест
по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обяснения на подсъдим,
не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти,
необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия.
Изхождайки от тези базисни процесуалноправни положения, в настоящия случай съдът
провери доказателствената стойност на обясненията на подсъдимите, като ги сравни с
останалите доказателства и на тази основа въззивният съд намира за обоснована
преценката на първостепенния, че обясненията на подсъдимите следва да бъдат
кредитирани в посочената част, защото не се опровергават от други несъмнени
доказателства.
Поради изтъкнатото съдържание на събраните доказателства въззивният съд
изцяло споделя правната преценка на първостепенния, че обвинителната теза не
намира опора в доказателствения материал.
В съгласие с материалния закон първостепенният съд е приел, че
подсъдимите не са извършили престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Правилно районният съд е изложил съществените елементи на обективната
и субективната страна на престъплението по чл.144, ал.3 от НК. Законосъобразно е
изяснил и това, че то е квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК,
като включва обективиране на намерение от страна на дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление против личността му, в случая убийство.
Въззивният съд намира, че за изчерпателност на настоящото разглеждане,
следва мотивите на първостепенния да бъдат допълнени.
За да е съставомерна заканата, тя трябва да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на убийството, а това е
така, когато съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като
същевременно по външно изразеното поведение личи оформено решение за това или
психичното състояние на дееца е такова, че прави вероятно бързото вземане на това
решение. Не е необходимо в действителност заканата да е възбудила страх у
5
пострадалия, достатъчно е да е налице обективна възможност за възникване на
основателен страх у пострадалия. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че
отправя заплаха към пострадалия и то такава, че тя да е от естество да предизвика
основателен страх у него. Също така деецът трябва да цели заплахата да бъде
възприета от жертвата и да предизвика страх от нейното осъществяване. Неправилно
обаче е становището на първоинстанционния съд, че с реализирането на поведението
си деецът цели промяна на поведението на заплашения въпреки волята му. Именно в
това е разликата между принудата по чл. 143 и заплашването по чл.144 НК. Както беше
посочено, с престъплението по чл.144 НК, деецът цели единствено да възбуди
основателен страх у пострадалия.
В процесния случай събраните по делото доказателства не позволяват по
безусловно категоричен начин да бъде установено, че подс. А.Д. и подс. А.Д. са
извършили деянието, в което са обвинени. Извън вече изтъкнатите съображения при
доказателствения анализ следва да бъде добавено още нещо. Както беше посочено при
изясняване на материалноправното съдържание на фактическия състав на
престъплението, за да бъде съставомерно деянието по чл.144, ал. 3 НК, заплахата
трябва да бъде от естество действително да възбуди основателен страх у пострадалия.
Фактът, че всички свидетели-очевидци са оставили при заключена външна врата сами
двамата подсъдими с пострадалия, докато тримата чакат полицейските служители,
показва, че предполагаемата заплаха не е била от естество да предизвика основателен
страх у никого.
На тази основа единственият законосъобразен правен извод е, че за районния
съд са били налице предпоставките на чл. 304 НПК, поради което подсъдимите
обосновано и в резултат на правилно приложение на процесуалния и материалния
закон са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Поради това
въззивният съд намира, че искането за осъждане на подсъдимите в протеста и в
жалбата на частния обвинител е несъстоятелно, доколкото не почива на ангажирани в
подкрепа на обвинението несъмнени доказателства.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.04.2017 г. по н.о.х.д. № 11934/2015 г. СРС, НО,
5-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7