ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1031
гр. Велико Търново, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500745 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т. София“ ЕАД със седалище гр.София, чрез ЮК
Ж., против Определение №817/26.07.2021г., постановено по Гр. д.№1441/2021г. по описа на
РС – Горна Оряховица, с което е прекратено производството по гр.д.№1441/2021г. по описа
на ГОРС и е обезсилена Заповед №565/09.06.2020г. по ч. гр.д.№638/2020г. по описа на
ГОРС. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
първоинстанционно определение. Твърди се, че жалбоподателят е депозирал заявление по
чл.410 ГПК срещу Ц. Д. З. с вх.№3001333/10.01.2020г., както и че длъжникът, видно от
служебно изготвена справка от НБДН, е починала на 21.03.2020г., т.е. същата е била жива
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и е починала в хода на
производството. Оспорва като неправилен изводът на първостепенният съд, че
производството е недопустимо, доколкото длъжникът е починал в хода на производството,
поради което заповедта по чл.410 ГПК не е подлежала на обезсилване, а е следвало същото
да се спре за срок от 6 месеца с указания ищецът да посочи надлежните страни или да се
извърши справка по реда на Наредба №14/2009г., и се предостави възможност на ищеца да
отстрани нередовностите. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени
обжалваното първоинстанционно такова, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски за ЮК възнаграждение.
На основание чл.130 изр.2 ГПК препис от частната жалба не се връчва.
Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление по чл.410 ГПК на ищеца „Т. С.“ ЕАД със седалище гр.София против
длъжника Ц. Д. З., подадено на 10.01.2020г., е образувано гр.д.№933/2020г. по описа на
СРС, производството по което е прекратено и изпратено по подсъдност на ГОРС за
разглеждане под №638/2020г. по описа на ГОРС, по което против длъжника Ц.Д. З. е
издадена Заповед №565/09.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е уважено изцяло подаденото заявление по чл.410 ГПК. В хода на връчване на
заповедта по чл.410 ГПК е констатирана, посредством служебно изготвена справка НБДН,
настъпила на 21.03.2020г. смърт на длъжника Ц. Д. З., като на основание чл.227 ГПК с
Определение №19/19.01.2021г. заповедният съд е конституирал М. С. М. като длъжник в
производството по ч.гр.д.№638/2020г. по описа на ГОРС на мястото на починалия на
1
21.03.2020г. длъжник Ц. Д. З., което определение по чл.227 ГПК е редовно връчено на
жалбоподателя – заявител на 28.01.2021г.
Поради връчване на заповедта по чл.410 ГПК на длъжника М. С. М.по реда на чл.47
ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, като в рамките на
едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК е предявен от заявителя „Т. С.“ ЕАД против
длъжника Ц. Д. З. иск по чл.422 ал.1 ГПК, по който е образувано Гр. д.№1441/2021г. по
описа на ГОРС.
Исковият съд по иска по чл.422 ал.1 ГПК по Гр. д.№1441/2021г. по описа на ГОРС с
обжалваното определение №817/26.07.2021г. по реда на чл.130 ГПК е прекратил
производството по делото и е обезсилил Заповед №565/09.06.2020г. по ч. гр.д.№638/2020г.
по описа на ГОРС. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, съгласно
служебно изготвена справка НБДН, видно от която ответника Ц. Д. З. е починала на
21.03.2020г., е приел, че ответницата е починала преди предявяване на иска, което обуславя
недопустимост на исковото производство и прекратяването му, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение, като е
приложил и последицата по чл.415 ал.5 ГПК, обезсилвайки изцяло издадената заповед по
чл.410 ГПК.
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 04.08.2021г., а настоящата
жалба е подадена по пощата на 11.08.2021г., т.е. в рамките на едноседмичният преклузивен
срок за обжалване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките
на преклузивния за това срок по чл.275 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна и недоказана, като съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415 ал.4 ГПК. Съгласно мотивите към т.9 на ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК е създадено изключение от
общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда
съгласно чл.125 ГПК, което законодателно решение е в интерес на кредитора, тъй като
свързва настъпването на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба. Процесуално правните
последици от предявяването на иска по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК настъпват с
подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Независимо от указанията до заявителя за предявяване на
установителен иск по чл.415 ал.1 ГПК, съдът, който разглежда иска по чл.422 ал.1 ГПК, не е
освободен от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки, които
обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Процесуалната
правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването и съществуването
на право на иск, за която съдът следи служебно.
В процесният случай, искът по чл.422 ал.1 ГПК се смята предявен от момента на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, т.е., считано от 10.01.2020г., като смъртта на
длъжника Ц. Д. З., видно от служебно изготвена от исковия съд справка от НБДН, е
настъпила в хода на висящия процес на 21.03.2020г., преди издаване на заповедта по чл.410
ГПК, последната издадена на 09.06.2020г. Настъпилото приемство в процеса на страната на
длъжника по смисъла на чл.227 ГПК е констатирано от заповедния съд, който с определение
от 19.01.2021г. е конституирал М. С. М., в качеството й на законен наследник /низходяща/
на Ц.Д. З., като длъжник в заповедното производство, което определение е редовно връчено
на заявителя, както и му е редовно връчено разпореждане от 16.06.2021г., съдържащо
указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, дължими, поради връчване заповедта за изпълнение на
2
правоприемника – длъжник М. С. М. по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Налице е функционална
връзка между заповедното и исковото производства, според изричната разпоредба на чл.422
ал.1 ГПК, но същите са уредени като самостоятелни такива, доколкото и заявлението по
чл.410 ГПК не играе ролята на заповедна ИМ. Прилагането на процесуалното правило за
приемство в процеса по чл.227 ГПК се съобразява със специалните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422,
респ. чл.415 ал.1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения към т.10б от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, при универсално правоприемство на страната на длъжника,
каквото е налице в настоящият случай, искът по чл.422 ал.1 ГПК следва да се предяви от
заявителя срещу правоприемника. Предявяването в процесният случай от заявителя на иска
по чл.422 ал.1 ГПК не срещу правоприемника – надлежна страна, в резултат на настъпилото
и съобразено от заповедния съд приемство в процеса, а срещу неправоспособна страна –
починал първоначален длъжник, при което липсва правоспособна ответна страна, обуславя
процесуална недопустимост на иска по смисъла на чл.130 ГПК, поради което правилно с
обжалваното определение е прекратено производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК като
недопустимо и е приложена последицата по чл.415 ал.5 ГПК на обезсилване изцяло на
издадената заповед по чл.410 ГПК, доколкото прекратяването на производството заличава
последиците на предявен иск в срока по чл.415 ал.4 ГПК. Ищецът с ИМ сам определя
страните в процеса, поради което са недължими указания за отстраняване нередовности на
ИМ.
Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно определение потвърдено.
На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за съдебни разноски е неоснователна и търпи санкция
на отхвърляне.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №817/26.07.2021г., постановено по Гр.д.
№20214120101441 по описа за 2021 година на РС – Горна Оряховица.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3