№ 161
гр. Чирпан, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20235540100206 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител изнася в ИМ; че ответника по
делото Р. И. В. на 02.07.2020 година, е сключила Договор за паричен заем № 3865264 с Изи
Асет Мениджмънт, по силата на който е получила сумата от 400.00 лева, срещу което се
съгласил да върне 16 броя вноски по 26,67 лева в срок до 22.10.2020 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен
заем. Уговорен бил й фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 49.26 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит №
3865264 на 02.07.2020 г. по безспорен начин установявало сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в
1
противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за
всеки ден забава. В чл. 9 от Договора за паричен заем страните постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му.
В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие на Изи Асет
Мениджмънт да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и и стикери.
Изнасят още, че ответникът Р. И. В. , ЕГН: ********** е сключил на 02.07.2020
година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството
се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице -ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД
и да отговаря пред ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД солидарно с Р. И. В., ЕГН: **********
за всички задължения по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД така, както
те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора
за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД.
Изнасят също така, че на 02.07.2020 година ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ и Р. И. В.
са сключили договор за поръчителство, по силата на който ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ се е
задължило спрямо Изи Асет Мениджмънт за всички задължения на Длъжника по Договора
за паричен заем. Приложение № 1 към чл.З.
Ответникът Р. И. В. , ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит. ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е поканило ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Р. И. В. , ЕГН ********** по
Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от
Договора за предоставяне на поръчителство ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е изпратило
уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
Изнасят още, че на 05.04.2022 г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е погасило
дължимите от Р. И. В., ЕГН: ********** на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД суми, както
следва: Главница в размер на 82,15 лева /главница/ по Договор за паричен заем; Договорна
лихва в размер на 1,22 лева за период 09.07.2020 г. до 22.10.2020 година; Дължима се лихва
за забава в размер на 4,81 лева, изискуема по повод чл. 8 от Договора за паричен заем
страните, където страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава за
период 09.07.2020 г. до 05.04.2022 година. Така ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ е
изпълнило задълженията си към Р. И. В., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне
поръчителство.
На 05.04.2022 г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е уведомило по електронна
поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД в
правата на кредитора ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, както и за задължението му за
заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
30,99 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
2
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България" № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора
електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични и подадени от
задълженото лице на дата 31.10.2022 г.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента — на
длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде
извършено от предишния кредитор — цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено
и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Твърдят също така, че Ответникът Р. И. В. , ЕГН ********** не е изпълнил е срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. С оглед наведените по
делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът Р. И. В.,
ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е ЕИК ********* парично
вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по образуваното ч.гр.д. № 13/2023 г., а именно сумата в общ
размер от 127,63 лв., формирана както следва: главница в размер на 82,15 лв.;
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 30,99 лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 1,22 лв. за периода от
09.07.2020 г до 22.10.2020г. , законна лихва за забава върху главницата в размер на 4,81 лв.
за период от 09.07.2020 г. до 05.04.2022 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата
на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва
за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на
присъдено нещо по отношение на ответника Р. И. В. , ЕГН **********, че същият дължи на
„АПС Бета България" с БИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България" № 81B, представлявано от юрк. Б. Т., гореописаната сума в общ
размер от 127,63.
На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 25.00 лв.. съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна
3
помощ.
Молят съда да осъди ответника Р. И. В. , ЕГН **********, да заплати
гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. №
13/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан, Гражданско отделение, I-ри състав, и по
настоящото производство на обща стойност от 250,00 лв.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание, ответникът редовно призована, по см. на чл. 41, ал.2 от ГПК,
не се явява и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Искът е допустим, но по същество изцяло неоснователен и недоказан. Следва да
бъде отхвърлен.
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че със
заявление по чл. 410 е било образувано ч.гр.д. № 13/2023г. по описа на РС Чирпан. Със
заповед № 10/13.01.2023г на РС Чирпан в цитираното заповедно производство е осъдил
ответника по настоящото дело да заплати на ищеца сумите в размер на 82,15 лева
(осемдесет и два лева и 15 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 30,99 лева (тридесет лева и 99
стотинки), представляваща поръчителство, възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата 1,22 лева (един лев и 22 стотинки), представляваща договорна лихва
за период от 09.07.2020 г. до 22.10.2020 г., сумата 4,81 лева (четири лева и 81 стотинки),
представляваща лихва за забава за период от 09.07.2020 г. до 05.04.2022 г., както и държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева (сто лева).
Предвид обстоятелството, че ответницата не е била открита на адреса, съдът на осн.
чл. 415, ал. 1 от ГПК с нарочно определение е дал едномесечен срок на кредитора да предяви
иск. Такъв е бил предявен в срока. От всичко гореизложено се установява съответно
активната и пасивната легитимация на страните и обстоятелството, че предявеният иск е
допустим.
Между страните не е налице спор, че Р. И. В. на 02.07.2020 година, е сключила
Договор за паричен заем № 3865264 с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който е получила
сумата от 400.00 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 26,67 лева в срок
до 22.10.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил й фиксиран лихвен процент в
размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.26 %.
Видно от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че ответникът Р. И. В. , ЕГН: ********** е сключила на 02.07.2020 година Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД. По
силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице -ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и да отговаря
пред ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД солидарно с Р. И. В., ЕГН: ********** за всички
задължения по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
4
задължения при поискване от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, като между ответника и
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е постигнато съгласие, че потребителят- т.е. Р. В. дължи
възнаграждение на поръчителя- ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД възнаграждение в
размер на 165,28 лв.
Във връзка с договора за предоставяне на поръчителство между "Файненшъл
България" ЕООД и длъжника, и разглеждайки уговорките в този договор и в Договора за
паричен заем между длъжника, като заемател и "Изи Асет Мениджмънт" АД, като
заемодател, съдът констатира, че възнаграждението за гаранционна сделка, се основава на
неравноправни клаузи. В случая уговорката за гаранционната сделка е с размер – 165,28 лв.,
която като стойност, в сравнение със заема -400 лв., не е малка като размер. Доколкото
обаче задълженията са разделени в два отделни договора, които подписва длъжникът, това
не му позволява, в качеството на потребител, да прецени икономическите последици от
сключването на договора – налице е неравноправност на клаузата за възнаграждение за
поръчител, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗПизвършено плащане на задължението от
страна на ответника. Неравноправна е на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, уговорката в
чл. 4 от Договора за кредит – задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение до 3
дни след сключването на договора, като може да направи избор между три вида
обезпечения, първите две от които /двама поръчители с конкретни характеристики и банкова
гаранция/, са трудно осъществими и то в посочения кратък срок, а третото е с ограничение –
одобрен от заемодателя поръчител. Така уговорено това задължение всъщност дава
единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя
лице, което от своя страна да определи допълнително възнаграждение, което да се заплаща
не отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази допълнителна сума представлява скрит
разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните
/касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/.
Дължимото възнаграждение по договора за поръчителство по същество противоречи
и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Възнаграждението обаче не фигурира като
разход в ГПР по кредита.
Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК –
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
В обобщение следва да бъде отбелязано, че в настоящият случай, съдът приема, че е
налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез
договора за поръчителство съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 41,32 %
от сумата на отпуснатия кредит от 400. 00 лева. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.
5
Отделно от това, тази сума от 165,28 лева, се заплаща без кредитополучателят да
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат
кредит. Т. е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума без каквато и да е насрещна престация.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от 02.07.2020 с
дружеството ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 165,28 лв, е следвало да бъде отразено в
определения ГПР, както бе посочено и по- горе. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който
е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.
Следва да се има предвид и, че Договора за поръчителство, е недействителен на
основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в
правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител /чл.
143, ал. 1 ЗЗП /. Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора
- чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
В заключение следва да бъде посочено, че наред с това, след включване на всички
дължими разходи в процента на ГПР, същият надвишава многократно размера на
допустимия ГПР от 50%, което от своя страна води до неправилно прилаган ГПР и
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то Договора за
потребителски кредит, е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
6
тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
Следователно и ответника не дължи претендираните суми още повече, че по делото
не се представиха писмени доказателства за твърдяното в ИМ плащане извършено от
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД на 05.04.2022 г. на "Изи Асет Мениджмънт" АД,
По разноските.
При този изход на делото съдът счита,че следва да се отхвърли искането за
присъждането на разноски в полза на ищеца и тъй като разноски не са сторени от тветника и
не се претендират такива и не се дължат.
Съдът счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че такива не се дължат /в
тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК /.
Водим от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица) представлявано от
юрк. Б. Т. за приемане за установено по отношение на ответника Р. И. В. адрес: **, **, че
същата дължи на АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: ********* сума в общ размер от
127,63 лв, от която: 82,15 лева (осемдесет и два лева и 15 стотинки), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 30,99 лева (тридесет лева и 99 стотинки), представляваща поръчителство,
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 1,22 лева (един лев и
22 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 09.07.2020 г. до 22.10.2020 г.,
сумата 4,81 лева (четири лева и 81 стотинки), представляваща лихва за забава за период от
09.07.2020 г. до 05.04.2022 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 10/ 13.01.2023 г. по ч. гр. дело № 13/ 2023 г. по описа на РС Чирпан,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица) представлявано от
юрк. Б. Т. за присъждане на сумите- държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева), представляващи
разноски в заповедното производство по ч. гр. д № 13/ 2023 г. по описа на Районен съд
Чирпан, като неоснователно и недоказано.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7